Честито Рождество Христово - денят на непобедимото Слънце!
Честито Рождество Христово!
На 25 декември честваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич.
Датата 25 декември - един от най-светлите християнски празници, има дълга история. След езическите празненства на Слънцето на този ден християните стартират да честват раждането на Божия наследник. А по-късно във времената на всеобщата просвета, на 25 декември се разменят дарове, украсяват се коледни дръвчета, а фамилията се събира към трапезата.
Още в езически времена другите племена и нации са отбелязвали зимното слънцестоене. Колели домашни животни, правели богати трапези, палели огромни огньове с пънове и чествали към огъня по няколко дни. Подобни обичаи остават и до момента при доста нации по света - да вземем за пример горенето на „ бъдник “ у нас или на „ юле “ в Северна Европа. В Римската империя тези празненства (Сатурналии) започвали от 17 декември и траели 7 дни. През това време се правели жертвоприношения в храма на Сатурн и имало големи банкети за всички жители. А даже робите били краткотрайно освобождавани по време на празненствата.
В края на 3. век император Аврелиан (270-275 г.) възстановява силата на Римската империя и постанова празника на Бога - Непобедимо Слънце (SolInvictus). Този празник е бил навръх 25 декември, което тогава се е смятало за зимното слънцестоене - след него денят стартира да нараства. Този празник е бил наименуван Рождество на Непобедимото Слънце (Dies Natalis Solis Invicti). Всъщност
на този ден са чествали и божеството Митра.
Според историка Квинт Руф култът към Митра влиза в Римската империя през Мала Азия, по-точно от Фригия. Този фетиш се е развил като затворено общество на мъже - висши админи и изключително офицери от армията. Ето за какво Богът Слънце (Sol Invictus) в Римската империя е бил тогава патрон на бойците. Много от императорите, които са били най-вече воини, са правили короните си като лъчи от слънце. Повечето фенове на Митра стават по-късно християни и изобразявали тук-там Христос с корона от лъчи.
Sol Invictus е поставян и върху монетите,
като последните сходни монети са на Константин Велики. По негово време е решено неделята Dies Solis - Денят на Слънцето, да бъде неработен (оттам думата навлиза в разнообразни езици, да вземем за пример Sunday на английски).
Най-ранното сведение за празнуване на Рождество Христово е от 336 година, само че специфична църковна работа (меса) за Рождество Христово се вкарва по-късно. Това става по времето на папа Либерий (от 352 до 366 г.) и е в Рим на 25 декември 354 година Папа Либерий е канонизиран за светец от Православната черква. Той наредил да се построи най-голямата по това време катедрала на Света Богородица - " Санта Мария Маджиоре ", в Рим. В нея е най-старото мозаично изображение на Света Богородица и дребния Исус.
Обаче изборът на Либерий има своята предистория. Още при започване на III век сл. Хр. богословът Иполит Римски написа, че Рождество е било „ в сряда, осмия ден до „ календа на януари “ (до началото на януари), което е 25 декември. Също през III век сл. Хр. богословът и енциклопедист Секст Юлий Африкан разказва в своята " Хронография ", че непорочното зачатие на Христос е било при започване на 5501 година от сътворението на света - по нашия календар 25 март в първата година от новата епоха (т.е. сл.Хр.). Така датата на Рождество - 25 декември, е девет месеца след Благовещение (25 март).
Свети Августин Блажени (354-430) дава едно извънредно съпоставяне:
„ Той е роден в деня, който е най-краткият
в нашето земно отчитане и от който идващите дни стартират да се усилват. Следователно Онзи, който се наведе ниско и ни повдигна, избра най-краткия ден - този, от който светлината стартира да се усилва “.
След IV век специфичното честване на Рождество Христово последователно се възприема от всички църкви - при започване на V век то се празнува в Египет, а към VI век - и в Англия. В началото на VI век св. Дионисий Мали (той е от Малка Скития - Добруджа) сформира Пасхалните таблици и новия Християнски календар (наричан постоянно AnnoDomini) и включва в него Рождество Христово на 25 декември. Днес изображенията на Света Богородица с дребния Исус са най-често срещаните икони в домовете на християните.
Честваме Рождество по Григорианския календар, а Великден - по Юлианския
В календара на Юлий Цезар (въведен през 45 година пр.Хр.) се смятало, че една година има 365,25 дни, т.е. към всяка четвърта година (високосна) се добавял по един ден за равнене. Обаче с акуратност до 5-ия знак една година има 365,24219 дни. Това натрупвало неточности с годините и астрономическите събития (равноденствие и слънцестоене) последователно се измествали в други дати.
Тези астрономически репери са доста значими за изчисляването на специфични събития в християнския календар. Затова папа Григорий XIII постановява през октомври 1582 година да се пропуснат няколко дни и 4 октомври да бъде следван от 15 октомври. Така Рождество Христово на 25 декември било още веднъж покрай зимното слънцестоене. Обаче православните църкви не приели да се изпускат дни и траяли да честват както преди светия празник. Тъй като Григорианският календар станал и всемирски, това православно празнуване към този момент се изместило през януари (както е в този момент така наречен „ остаряла Коледа “ на 7 януари). Такива корекции се вършат и по-късно.
Григорианският календар се приема постепенно като всемирски подобен в разнообразни страни - да вземем за пример в България през 1916-а, в Русия през 1918-а, в Гърция през 1923-та и така нататък Обаче православните църкви не престават да употребяват Юлианския календар за изчислението на значими дати. Българската Православна черква пресмята датата на Великден по Юлианския календар, само че след измененията от 1968 година Рождество Христово се празнува на 25 декември (по Григорианския календар са и многото други църковни празници у нас).
На 25 декември честваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич.
Датата 25 декември - един от най-светлите християнски празници, има дълга история. След езическите празненства на Слънцето на този ден християните стартират да честват раждането на Божия наследник. А по-късно във времената на всеобщата просвета, на 25 декември се разменят дарове, украсяват се коледни дръвчета, а фамилията се събира към трапезата.
Още в езически времена другите племена и нации са отбелязвали зимното слънцестоене. Колели домашни животни, правели богати трапези, палели огромни огньове с пънове и чествали към огъня по няколко дни. Подобни обичаи остават и до момента при доста нации по света - да вземем за пример горенето на „ бъдник “ у нас или на „ юле “ в Северна Европа. В Римската империя тези празненства (Сатурналии) започвали от 17 декември и траели 7 дни. През това време се правели жертвоприношения в храма на Сатурн и имало големи банкети за всички жители. А даже робите били краткотрайно освобождавани по време на празненствата.
В края на 3. век император Аврелиан (270-275 г.) възстановява силата на Римската империя и постанова празника на Бога - Непобедимо Слънце (SolInvictus). Този празник е бил навръх 25 декември, което тогава се е смятало за зимното слънцестоене - след него денят стартира да нараства. Този празник е бил наименуван Рождество на Непобедимото Слънце (Dies Natalis Solis Invicti). Всъщност
на този ден са чествали и божеството Митра.
Според историка Квинт Руф култът към Митра влиза в Римската империя през Мала Азия, по-точно от Фригия. Този фетиш се е развил като затворено общество на мъже - висши админи и изключително офицери от армията. Ето за какво Богът Слънце (Sol Invictus) в Римската империя е бил тогава патрон на бойците. Много от императорите, които са били най-вече воини, са правили короните си като лъчи от слънце. Повечето фенове на Митра стават по-късно християни и изобразявали тук-там Христос с корона от лъчи.
Sol Invictus е поставян и върху монетите,
като последните сходни монети са на Константин Велики. По негово време е решено неделята Dies Solis - Денят на Слънцето, да бъде неработен (оттам думата навлиза в разнообразни езици, да вземем за пример Sunday на английски).
Най-ранното сведение за празнуване на Рождество Христово е от 336 година, само че специфична църковна работа (меса) за Рождество Христово се вкарва по-късно. Това става по времето на папа Либерий (от 352 до 366 г.) и е в Рим на 25 декември 354 година Папа Либерий е канонизиран за светец от Православната черква. Той наредил да се построи най-голямата по това време катедрала на Света Богородица - " Санта Мария Маджиоре ", в Рим. В нея е най-старото мозаично изображение на Света Богородица и дребния Исус.
Обаче изборът на Либерий има своята предистория. Още при започване на III век сл. Хр. богословът Иполит Римски написа, че Рождество е било „ в сряда, осмия ден до „ календа на януари “ (до началото на януари), което е 25 декември. Също през III век сл. Хр. богословът и енциклопедист Секст Юлий Африкан разказва в своята " Хронография ", че непорочното зачатие на Христос е било при започване на 5501 година от сътворението на света - по нашия календар 25 март в първата година от новата епоха (т.е. сл.Хр.). Така датата на Рождество - 25 декември, е девет месеца след Благовещение (25 март).
Свети Августин Блажени (354-430) дава едно извънредно съпоставяне:
„ Той е роден в деня, който е най-краткият
в нашето земно отчитане и от който идващите дни стартират да се усилват. Следователно Онзи, който се наведе ниско и ни повдигна, избра най-краткия ден - този, от който светлината стартира да се усилва “.
След IV век специфичното честване на Рождество Христово последователно се възприема от всички църкви - при започване на V век то се празнува в Египет, а към VI век - и в Англия. В началото на VI век св. Дионисий Мали (той е от Малка Скития - Добруджа) сформира Пасхалните таблици и новия Християнски календар (наричан постоянно AnnoDomini) и включва в него Рождество Христово на 25 декември. Днес изображенията на Света Богородица с дребния Исус са най-често срещаните икони в домовете на християните.
Честваме Рождество по Григорианския календар, а Великден - по Юлианския
В календара на Юлий Цезар (въведен през 45 година пр.Хр.) се смятало, че една година има 365,25 дни, т.е. към всяка четвърта година (високосна) се добавял по един ден за равнене. Обаче с акуратност до 5-ия знак една година има 365,24219 дни. Това натрупвало неточности с годините и астрономическите събития (равноденствие и слънцестоене) последователно се измествали в други дати.
Тези астрономически репери са доста значими за изчисляването на специфични събития в християнския календар. Затова папа Григорий XIII постановява през октомври 1582 година да се пропуснат няколко дни и 4 октомври да бъде следван от 15 октомври. Така Рождество Христово на 25 декември било още веднъж покрай зимното слънцестоене. Обаче православните църкви не приели да се изпускат дни и траяли да честват както преди светия празник. Тъй като Григорианският календар станал и всемирски, това православно празнуване към този момент се изместило през януари (както е в този момент така наречен „ остаряла Коледа “ на 7 януари). Такива корекции се вършат и по-късно.
Григорианският календар се приема постепенно като всемирски подобен в разнообразни страни - да вземем за пример в България през 1916-а, в Русия през 1918-а, в Гърция през 1923-та и така нататък Обаче православните църкви не престават да употребяват Юлианския календар за изчислението на значими дати. Българската Православна черква пресмята датата на Великден по Юлианския календар, само че след измененията от 1968 година Рождество Христово се празнува на 25 декември (по Григорианския календар са и многото други църковни празници у нас).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ