Честита нова година! Пожелавам си в България да…
Честита нова година! Пожелавам си в България да се случат доста неща и доста други – да не се случват повече в никакъв случай!
Пожелавам си да имаме към този момент единствено очевидни и в никакъв случай повече секрети обединения. На явните обединения си поисквам да им е логичен животът, а не да е кръжок по (лични) ползи.
На тайните обединения им поисквам да изгният в земята.
На пишман патриотите им поисквам да станат същински патриоти и да се научат да понасят градивна рецензия – по този начин се върви напред, като ремонтираш нередностите в родината си, а не като се правиш, че не съществуват и като обвиняваш всеки, които се пробва да ги уточни и поправи, в изменничество надали не. Да си родолюбец значи да искаш още по-добро за страната си, а не да се правиш, че няма проблеми; да ги решаваш те прави родолюбец, да се правиш, че ги няма те прави Мунчо.
На политик-о-певците им поисквам най-сетне да си подадат декларациите за спор на ползи, а не да се вършат, че тая втора половина от името на декларацията не съществува. Тя неслучайно се споделя „ за имущество и КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ “.
На националната ТВ ѝ поисквам – по този начин, както неотдавна разбра, че сме влезнали в 21 век – по този начин да разбере, че към този момент сме и в третото му десетилетие. Гледайки „ програмата “ в новогодишната вечер, си мислех, че нещо напоследък от деветдесетарски шоумени и артисти от соца различен не може „ ръка да хване “… не изпускат хонорар за нищо на света; човек ще си намерения (а и си го мисли, както се оказа), че няма млади и модерни реализатори. А то има, в случай че следиш клубния живот, но – както споделих – ръка не могат да заловен от нафталинените топчета с тежък грим.
На демократичните партии им поисквам най-сетне да прозрат, че с фрак в кочината не може. „ С демократични средства “ се работи във към този момент демократична държава; достигането ДО демокрацията (когато ще работим с демократични средства) допуска и малко повече да „ слезете на тяхното равнище “ и техния речник, в случай че би трябвало, и техните номера. Пък след това всички ще сме демократи и ще се държим като джентълмени. Приберете към този момент наръчника по спортсменски и кавалерски ръкопашен пердах, тъй като против вас са извадили ножове, щанги и бухалки.
На българите им поисквам най-сетне политиката и политиците им да станат скучни. Да няма кавги и да не се будят заран с мисълта: „ какво ли ще надробят ония в Народното събрание през днешния ден, какви ли тъпанарски вести ще чуя? “ Колко ще е хубаво да не ни интересува какво вършат политиците и да сме спокойни, а не да четем новините непрекъснато с пот на челото, пробвайки се да държим под око всяка дивотия и всеки опит да ни изпързалят.
На българските почитатели, само че най-много на българските деца, поисквам да изпитат това, което изпитвахме ние лятото на 1994 година, когато станахме четвърти в света. Това е благопожелание, което граничи с фантазията, само че би трябвало да се мечтае. Няма по какъв начин да се опише, би трябвало да се изживее; и няма значение на какъв брой си години, когато изживяваш нещо такова, се чувстваш като дете. Много от нас си го спомняме… Не е невероятно, стига да почистим паразитите от федерацията и кърлежите от клубовете; да стартираме да развиваме детско-юношеските школи, а не както до момента: дай пари детето ти да играе, другояче – безконечна пейка, и връзкарите се бутат, а гениите се потопяват, а едни притежатели перат едни пари. Ще стане, не може да не стане. Всичко на тоя свят върви на вълнѝ, нищо не е постоянно долу или постоянно горе; не може постоянно да вали!
На българските пенсионери им поисквам да поучават пенсията, която заслужават. Това, несъмнено, е „ с две остриета “, в случай че се сетите да прочетете сред редовете… Да получават „ пенсията, която заслужават “. Ако са „ работили “ едвам не заспят, да получават такава пенсия. Ако са работили в действителност, им поисквам да стигнат немските пенсионери по пътешестване из чужбина, по спестявания, по къщи и вили, и коли.
На българските възпитаници им поисквам да стартират да учат по европейски стратегии и най-сетне да им изчистят учебниците от пропагандата и шлаката. Да стартират да ги учат по какъв начин да се пазят от подправените вести, по какъв начин да си заплащат налозите, по какъв начин да бъдат потребни членове на обществото, а не единаци и тарикати на дребно.
На българските служебни държавни управления им поисквам да престанат да съществуват.
На българските президенти и вицепрезиденти, сегашни и бъдещи, им поисквам да са повече „ български “ служители… да си го поясняват както намерят за добре. Мечтите за „ президентска “ или (о, славна дивотия!) „ полупрезидентска “ република им поисквам да ги не помнят и даже да не ги сънуват.
На българските министър председатели – настоящи и бъдещи – също им поисквам да са повече „ български “ чиновници и да си напомнят всеки ден, че те не са човек №1 в страната, а са просто едни чиновници с повече отговорности и по-висока заплата. Да си напомнят всеки ден, че в парламентарната република, каквато (слава Богу!) сме, най-„ първият “ е ръководителят на Народното събрание и всички решения се взимат и утвърждават от Народното събрание, а не от нечий тиквен дебелокож интерес, гарниран със селяндурско туптене на публицисти по главата и ръсене на народняшки бисери.
На народните представители им поисквам да престанат да не помнят какво значи изразът „ народни представители “. Пожелавам им да нямат в никакъв случай повече по-успешен бизнес, откакто влязат в Народното събрание, в сравнение с преди този момент. Парламентът е работно място със напълно друга цел, не персонално облагодетелстване.
На българските гласоподаватели им поисквам да стартират да си употребяват правото да гласоподават, с цел да не си съблюдават след това задължението да гладуват. Да престанат да одобряват за даденост едно право, за което генерации са се борили – с цел да имаме всички правото да участваме в ръководството на страната си. Ако от изборите в действителност не зависеше нищо, нямаше да поставят толкоз старания да ги манипулират, да връщат хартиените бюлетини, да ги натаманяват и по този начин нататък. Както е казано едно време: в случай че от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят… Е, тъкмо това се пробват да създадат в България – един тип „ да ги забранят “, като анулират действителното им броене и го подменят с натаманено… значи от изборите зависи нещо, щом по този начин се стараят да ги цакат.
На българските водачи им поисквам най-сетне да открият валидола и виаграта – да се успокоят и да престанат да компенсират нещо…
И както в последния ден на предходната година, по този начин и в този момент ще напиша: нека 2023 година да ни е доста по-добра от всички последни 80 години взети дружно!
Пожелавам си да имаме към този момент единствено очевидни и в никакъв случай повече секрети обединения. На явните обединения си поисквам да им е логичен животът, а не да е кръжок по (лични) ползи.
На тайните обединения им поисквам да изгният в земята.
На пишман патриотите им поисквам да станат същински патриоти и да се научат да понасят градивна рецензия – по този начин се върви напред, като ремонтираш нередностите в родината си, а не като се правиш, че не съществуват и като обвиняваш всеки, които се пробва да ги уточни и поправи, в изменничество надали не. Да си родолюбец значи да искаш още по-добро за страната си, а не да се правиш, че няма проблеми; да ги решаваш те прави родолюбец, да се правиш, че ги няма те прави Мунчо.
На политик-о-певците им поисквам най-сетне да си подадат декларациите за спор на ползи, а не да се вършат, че тая втора половина от името на декларацията не съществува. Тя неслучайно се споделя „ за имущество и КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ “.
На националната ТВ ѝ поисквам – по този начин, както неотдавна разбра, че сме влезнали в 21 век – по този начин да разбере, че към този момент сме и в третото му десетилетие. Гледайки „ програмата “ в новогодишната вечер, си мислех, че нещо напоследък от деветдесетарски шоумени и артисти от соца различен не може „ ръка да хване “… не изпускат хонорар за нищо на света; човек ще си намерения (а и си го мисли, както се оказа), че няма млади и модерни реализатори. А то има, в случай че следиш клубния живот, но – както споделих – ръка не могат да заловен от нафталинените топчета с тежък грим.
На демократичните партии им поисквам най-сетне да прозрат, че с фрак в кочината не може. „ С демократични средства “ се работи във към този момент демократична държава; достигането ДО демокрацията (когато ще работим с демократични средства) допуска и малко повече да „ слезете на тяхното равнище “ и техния речник, в случай че би трябвало, и техните номера. Пък след това всички ще сме демократи и ще се държим като джентълмени. Приберете към този момент наръчника по спортсменски и кавалерски ръкопашен пердах, тъй като против вас са извадили ножове, щанги и бухалки.
На българите им поисквам най-сетне политиката и политиците им да станат скучни. Да няма кавги и да не се будят заран с мисълта: „ какво ли ще надробят ония в Народното събрание през днешния ден, какви ли тъпанарски вести ще чуя? “ Колко ще е хубаво да не ни интересува какво вършат политиците и да сме спокойни, а не да четем новините непрекъснато с пот на челото, пробвайки се да държим под око всяка дивотия и всеки опит да ни изпързалят.
На българските почитатели, само че най-много на българските деца, поисквам да изпитат това, което изпитвахме ние лятото на 1994 година, когато станахме четвърти в света. Това е благопожелание, което граничи с фантазията, само че би трябвало да се мечтае. Няма по какъв начин да се опише, би трябвало да се изживее; и няма значение на какъв брой си години, когато изживяваш нещо такова, се чувстваш като дете. Много от нас си го спомняме… Не е невероятно, стига да почистим паразитите от федерацията и кърлежите от клубовете; да стартираме да развиваме детско-юношеските школи, а не както до момента: дай пари детето ти да играе, другояче – безконечна пейка, и връзкарите се бутат, а гениите се потопяват, а едни притежатели перат едни пари. Ще стане, не може да не стане. Всичко на тоя свят върви на вълнѝ, нищо не е постоянно долу или постоянно горе; не може постоянно да вали!
На българските пенсионери им поисквам да поучават пенсията, която заслужават. Това, несъмнено, е „ с две остриета “, в случай че се сетите да прочетете сред редовете… Да получават „ пенсията, която заслужават “. Ако са „ работили “ едвам не заспят, да получават такава пенсия. Ако са работили в действителност, им поисквам да стигнат немските пенсионери по пътешестване из чужбина, по спестявания, по къщи и вили, и коли.
На българските възпитаници им поисквам да стартират да учат по европейски стратегии и най-сетне да им изчистят учебниците от пропагандата и шлаката. Да стартират да ги учат по какъв начин да се пазят от подправените вести, по какъв начин да си заплащат налозите, по какъв начин да бъдат потребни членове на обществото, а не единаци и тарикати на дребно.
На българските служебни държавни управления им поисквам да престанат да съществуват.
На българските президенти и вицепрезиденти, сегашни и бъдещи, им поисквам да са повече „ български “ служители… да си го поясняват както намерят за добре. Мечтите за „ президентска “ или (о, славна дивотия!) „ полупрезидентска “ република им поисквам да ги не помнят и даже да не ги сънуват.
На българските министър председатели – настоящи и бъдещи – също им поисквам да са повече „ български “ чиновници и да си напомнят всеки ден, че те не са човек №1 в страната, а са просто едни чиновници с повече отговорности и по-висока заплата. Да си напомнят всеки ден, че в парламентарната република, каквато (слава Богу!) сме, най-„ първият “ е ръководителят на Народното събрание и всички решения се взимат и утвърждават от Народното събрание, а не от нечий тиквен дебелокож интерес, гарниран със селяндурско туптене на публицисти по главата и ръсене на народняшки бисери.
На народните представители им поисквам да престанат да не помнят какво значи изразът „ народни представители “. Пожелавам им да нямат в никакъв случай повече по-успешен бизнес, откакто влязат в Народното събрание, в сравнение с преди този момент. Парламентът е работно място със напълно друга цел, не персонално облагодетелстване.
На българските гласоподаватели им поисквам да стартират да си употребяват правото да гласоподават, с цел да не си съблюдават след това задължението да гладуват. Да престанат да одобряват за даденост едно право, за което генерации са се борили – с цел да имаме всички правото да участваме в ръководството на страната си. Ако от изборите в действителност не зависеше нищо, нямаше да поставят толкоз старания да ги манипулират, да връщат хартиените бюлетини, да ги натаманяват и по този начин нататък. Както е казано едно време: в случай че от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят… Е, тъкмо това се пробват да създадат в България – един тип „ да ги забранят “, като анулират действителното им броене и го подменят с натаманено… значи от изборите зависи нещо, щом по този начин се стараят да ги цакат.
На българските водачи им поисквам най-сетне да открият валидола и виаграта – да се успокоят и да престанат да компенсират нещо…
И както в последния ден на предходната година, по този начин и в този момент ще напиша: нека 2023 година да ни е доста по-добра от всички последни 80 години взети дружно!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ