Амрита Шер-Гил – индийската Фрида Кало
Червени устни, гъсти вежди, мистериозен взор и трагична гибел. Това са единствено някои от нещата, които свързват и Амрита Шер-Гил. И като всяка същинска паметна жена на XX век Амрита има безподобен жанр на обличане, а към нея постоянно се носят клюки и злословия за персоналния й живот. С меланхоличното си излъчване става и фаворитка на доста фотографи. Коя обаче е тя?
Амрита се ражда в Будапеща и като дете живее както там, по този начин и в Шимла, Индия. Семейството й принадлежи към висшите кръгове на обществото и тя пораства в интелектуална среда, което й дава опция да се допре до изкуството още в ранна възраст (майка й е унгарка, оперна певица, а татко й е индийски благородник, който се занимава с фотография). В дома им се говори на маджарски и на британски или френски и тази мултикултурна атмосфера й оказва помощ по-късно да се впише без изпитание в шареното общество на Париж през 20-те, където отпътува да учи изкуство. Тя посещава престижната Académie de la Grande Chaumière (където творят Сезан, Пикасо и Мане) и Ecole des Beaux-Arts ибързо попива от свободата на европейския модернизъм и от лекотата, с която се живее във френската столица.
Амрита стартира да опитва с форми, щрихи и цветове, а също и с любовта. Можем да открием доста от лицата на сътрудниците й в известните й портрети, а въздействието на френските импресионисти върху й е неоспоримо. В натюрмортите й откриваме почерка на Сезан, в композициите – Пикасо и Брак, а в портретите и изобразяването на обществото – най-много Гоген.
Въпреки триумфа й в Париж, един от нейните преподаватели й предлага да се върне в Индия, където съгласно него ще е в стихията си, рисувайки културата, на която толкоз се възхищава. " Европа принадлежи на Пикасо, Матис, Брак… Индия принадлежи единствено на мен ”, написа тя и през 1934 година се реалокира назад в Шимла. Новата й цел е да пресъздава всекидневието на елементарните хора в обичаната си страна и да показва нещо, което малко други художници вършат: изображения на индийски дами, направени от индийска жена.
Амрита Шер-Гил умира едвам на 28 години, откакто се разболява и изпада в кома, до момента в който работи по първата си независима галерия. И до през днешния ден се счита, че към гибелта й има тайнственост – някои допускат, че е умряла след несполучлив аборт или от туберкулоза, до момента в който съгласно други е била отровена от ревностния си брачен партньор поради многочислените си сантиментални връзки (включително и с Джавахарлал Неру, първия министър-председател на самостоятелна Индия). Вероятно в никакъв случай няма да разберем истината, само че Амрита оставя след себе си над 200 картини, някои от които можете да разгледате в нашата изложба.
Амрита се ражда в Будапеща и като дете живее както там, по този начин и в Шимла, Индия. Семейството й принадлежи към висшите кръгове на обществото и тя пораства в интелектуална среда, което й дава опция да се допре до изкуството още в ранна възраст (майка й е унгарка, оперна певица, а татко й е индийски благородник, който се занимава с фотография). В дома им се говори на маджарски и на британски или френски и тази мултикултурна атмосфера й оказва помощ по-късно да се впише без изпитание в шареното общество на Париж през 20-те, където отпътува да учи изкуство. Тя посещава престижната Académie de la Grande Chaumière (където творят Сезан, Пикасо и Мане) и Ecole des Beaux-Arts ибързо попива от свободата на европейския модернизъм и от лекотата, с която се живее във френската столица.
Амрита стартира да опитва с форми, щрихи и цветове, а също и с любовта. Можем да открием доста от лицата на сътрудниците й в известните й портрети, а въздействието на френските импресионисти върху й е неоспоримо. В натюрмортите й откриваме почерка на Сезан, в композициите – Пикасо и Брак, а в портретите и изобразяването на обществото – най-много Гоген.
Въпреки триумфа й в Париж, един от нейните преподаватели й предлага да се върне в Индия, където съгласно него ще е в стихията си, рисувайки културата, на която толкоз се възхищава. " Европа принадлежи на Пикасо, Матис, Брак… Индия принадлежи единствено на мен ”, написа тя и през 1934 година се реалокира назад в Шимла. Новата й цел е да пресъздава всекидневието на елементарните хора в обичаната си страна и да показва нещо, което малко други художници вършат: изображения на индийски дами, направени от индийска жена.
Амрита Шер-Гил умира едвам на 28 години, откакто се разболява и изпада в кома, до момента в който работи по първата си независима галерия. И до през днешния ден се счита, че към гибелта й има тайнственост – някои допускат, че е умряла след несполучлив аборт или от туберкулоза, до момента в който съгласно други е била отровена от ревностния си брачен партньор поради многочислените си сантиментални връзки (включително и с Джавахарлал Неру, първия министър-председател на самостоятелна Индия). Вероятно в никакъв случай няма да разберем истината, само че Амрита оставя след себе си над 200 картини, някои от които можете да разгледате в нашата изложба.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ