Лиляна Караджова и Димитър Стоянович показват в черно-бяло „Невидимите улици“ на София
Черно-бялата снимка дава една отдалеченост, дава една доза абстрактност към тези документални облици, тъй като цветът е нещо, което неизцяло принадлежи към архитектурата - нещо, което се сменя, трансформира, обвързвано е с течението на времето и с динамичностите на всекидневието. Ние взехме решение да покажем един по-откъснат от времето облик на тези човешки обиталища и взехме решение, че черно-белият цвят ще ни помогне да създадем тази отдалеченост и да покажем на нашите фенове, че би трябвало също да създадат един скок към по-обстрактното и към по-духовното, гледайки тези фасади, които сами по себе си нищо не приказват.
Това съобщи пред БГНЕС Лиляна Караджова, един от създателите на фотографската галерия „ Невидимите улици “, която бе открита в Софийска градска художествена изложба, взаимно с Димитър Стоянович.
Това е втората взаимна галерия на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович и е въодушевена от техен диалог преди 4 години, по време на който осъзнават, че им се желае да създадат един план за София, която е по едно и също време и документален, и живописен, показващ града по по-дълбок метод.
„ Да покаже един културен слой, с който ние се усещаме свързани и също по този начин да покаже нещо, което съгласно нас някъде остава недоогледано, и това са всички тези невидими връзки, които един фоньор, разхождащ се на драго сърце по улиците, може да откри, да открие “, изясни Караджова.
От своя страна Стоянович добави, че това е концептуална галерия.
„ Един вероятен град, едни вероятни улици, където са издигнати домовете, които изпълват със наличие самия град. Аз няма да споделям на никого в действителност каква е огромната концепция - всеки ще разбере за себе си, че са не значими фасадите, а хората, които населяват тези здания “, показа той. Според него всеки човек самичък може да си измисли и да доизмисли пространството, в което живее.
Пред БГНЕС Димитър Стоянович сподели, че черно-бялата, аналоговата, снимка за него и Лиляна е пристрастеност от доста години. „ Продължаваме тези наши опити да опишем света към нас, тъй като другояче сме изгубени в обичай, в дребнотемие, в проблеми, а тъкмо значимото е от време на време невидимо за учите. Преминаваме по едни и същи улици, без да виждаме нищо към себе си, запътени, примерно към бакалията и това е доста досадно “, показа той.
Част от улиците, които са запечатани в черно-бели фрагменти, са „ Кръстьо Сарафов “, „ Валери Петров “, „ Елин Пелин “ и „ Богомил Райнов “.
„ Има общо към 800 паметни плочи, сложени в центъра на София, които просто ние подминаваме, може би поради крещящи реклами и други обекти, които повече притеглят вниманието “, показа Караджова и посочи, че с изключение на фотографиите в галерията има и апаратура. По думите ѝ се чака пространството да бъде запълнено с още към стотина фрагмента.
Изложбата ще остане отворена за посетителите до 23 октомври 2022 година в Софийска градска художествена изложба. /БГНЕС
Това съобщи пред БГНЕС Лиляна Караджова, един от създателите на фотографската галерия „ Невидимите улици “, която бе открита в Софийска градска художествена изложба, взаимно с Димитър Стоянович.
Това е втората взаимна галерия на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович и е въодушевена от техен диалог преди 4 години, по време на който осъзнават, че им се желае да създадат един план за София, която е по едно и също време и документален, и живописен, показващ града по по-дълбок метод.
„ Да покаже един културен слой, с който ние се усещаме свързани и също по този начин да покаже нещо, което съгласно нас някъде остава недоогледано, и това са всички тези невидими връзки, които един фоньор, разхождащ се на драго сърце по улиците, може да откри, да открие “, изясни Караджова.
От своя страна Стоянович добави, че това е концептуална галерия.
„ Един вероятен град, едни вероятни улици, където са издигнати домовете, които изпълват със наличие самия град. Аз няма да споделям на никого в действителност каква е огромната концепция - всеки ще разбере за себе си, че са не значими фасадите, а хората, които населяват тези здания “, показа той. Според него всеки човек самичък може да си измисли и да доизмисли пространството, в което живее.
Пред БГНЕС Димитър Стоянович сподели, че черно-бялата, аналоговата, снимка за него и Лиляна е пристрастеност от доста години. „ Продължаваме тези наши опити да опишем света към нас, тъй като другояче сме изгубени в обичай, в дребнотемие, в проблеми, а тъкмо значимото е от време на време невидимо за учите. Преминаваме по едни и същи улици, без да виждаме нищо към себе си, запътени, примерно към бакалията и това е доста досадно “, показа той.
Част от улиците, които са запечатани в черно-бели фрагменти, са „ Кръстьо Сарафов “, „ Валери Петров “, „ Елин Пелин “ и „ Богомил Райнов “.
„ Има общо към 800 паметни плочи, сложени в центъра на София, които просто ние подминаваме, може би поради крещящи реклами и други обекти, които повече притеглят вниманието “, показа Караджова и посочи, че с изключение на фотографиите в галерията има и апаратура. По думите ѝ се чака пространството да бъде запълнено с още към стотина фрагмента.
Изложбата ще остане отворена за посетителите до 23 октомври 2022 година в Софийска градска художествена изложба. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ