Рядък черен щъркел заснеха у нас. Красота в СНИМКИ
Черен щъркел беше сниман по поречието на река Арда. Снимките са правени на разстояние повече от 200 метра, разяснява създателят Венелин Стаменов.
Възрастните са огромни блатни птици с черни горни елементи (глава, шия, гърди, тил и криле), по които има златисто пурпурни и зеленикави отражения. Останалата част от перушината е чисто бяла. Човката и краката са червени. Когато лети, частта под крилете е черна с бял триъгълник в основата на крилото. Шията е изпъната при полет. Малко по-малък е от белия щъркел.
При дребните горните елементи са кафяво-черникави. Човката и краката са изначало жълти (когато са в гнездо), само че след това стават бежово-розови, когато се научат да летят (след към 3 месеца). Когато е на една година, черният щъркел наподобява на стара птица, само че перушината му е по-безцветна.
Ако един бял щъркел бъде погледнат против Слънцето, той може да бъде комплициран с черен щъркел. При същите условия черният щъркел може да бъде признат за жерав, който обаче е по-шумна и общителна птица.
Първите сведения за разпространяването на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-те години[3]За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел населява горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое огромно дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност.
Размножават се напролет в по-топлите страни в Европа и най-много в централните и източни европейски региони, както и в Русия и Китай. Отлитат през септември и зимуват в тропическата част на Африка, в Индия и Южен Китай. Връщат се в края на март и началото на април. Иберийската популация обаче е непрелетна.
Черните щъркели са моногамни птици, които наподобява остават правилни една на друга. Винаги един от родителите стои в гнездото или към него, най-малко до момента в който дребните не станат на 2 седмици. Двойката брани гнездото и територията покрай него. Ловните територии се простират на радиус 5 – 10 км от гнездото. Размножителният интервал стартира през май.
Гнездото им е огромно, като може да доближи диаметър 1,5 м и широчина 1 м. Възрастните го строят върху огромен и здрав клон на огромно дърво (дъб или бук), като гнездото се намира на 12 – 25 м от земята. Друго допустимо разположение на гнездото е някоя канара. Гнездото се строи от двамата родители, като от време на време те употребяват изоставено гнездо на някоя граблива птица. Ако мястото е безшумно и умерено, двойката може да употребява едно и също гнездо години наред.
Женската може да снесе от 2 до 6 яйца, само че нормално те са 3 – 5. Тя ги снася през период от 2 дни. Отглежда едно люпило на година. Мътенето продължава 35 – 38 дни и с него се заемат и двамата родители, като яйцата биват мътени в последователен ред на тяхното снасяне.
Малките остават в гнездото 63 – 71 дни. След този интервал родителите не престават да се грижат за дребните към 1 – 2 седмици, когато дребните са още край гнездото. Те доближават полова зрялост на 3-годишна възраст.
Инфо: glasnews
