Къде в България се добива черен хайвер и се развъждат есетрови риби?
Черен хайвер и есетрови риби в Странджа - става известно, че всичко това е допустимо в Рибарника край Малко Търново. В бетонните басейни се отглежда още и японска пъстърва.
България е един от огромните производители на черен хайвер от есетрови риби на Балканите, а в Европа се подрежда на 5-6 място. Есетрите в Рибарника в Странджа се усещат като вкъщи си, споделя рибовъдът Владимир Тодоров.
Владимир Тодоров - рибовъд: Според мен са идеални изискванията във връзка с температурата и химичния състав на водата, също и за кислорода не сме имали проблеми.
Рибарникът край Малко Търново е издигнат през 70-те години на предишния век. Работи известно време, след което е зарязан. След 2000-та е ремонтиран и още веднъж зарибен. Разположен е върху повърхност от към 10 декара. Владимир Тодоров работи в Рибарника повече от 10 години и ни изяснява защо служат другите басейни.
Владимир Тодоров - рибовъд: Значи има значение при есетрите, които след петата година могат да се дефинират на мъжки и женски, защото мъжките риби не се употребяват повече с изключение на за консумация, а женските след 8-9 година стартира залагане на черен хайвер, които следва да организираме едно малко произвеждане, тъй като 80% от женските към този момент са узрели и са в обособен басейн. Ваденето на хайвера по принцип би трябвало да стартира през март, тъй като в природата април - май есетрата си хвърля хайвера. Тука имаме не повече от 3 тона зрели женски. Това дали ще презрее тази година или не няма никакво значение, тъй като тя на идната година залага есетрата хайвер с по-високо качество.
А най-екзотичните риби в Рибарника, които в този момент се пробват да приспособят към българския климат са чига и сьомга. Интерес провокира и пъстървата, която е бяло-жълта на цвят.
Владимир Тодоров - рибовъд: Това е японска пъстърва, която е правена с генно инженерство. По-издържлива е на заболявания. Има и минус, че пораства малко по- постепенно. В момента имаме 40 000 пъстърви зарибителен материал, които са една част към този момент са за консумация. Това е един развой, който продължава сред 12 и 18 месеца, приказвам за дъговата пъстърва. При дъговата пъстърва след две-три години при дъговата пъстърва имаме желание да създадем хибрид сред сьомга и нея - тя се споделя сиджуц, която е доста издържлива на заболявания. За мен е доста значимо, тъй като тук не употребяваме никакви лекарства.
А коя е вашата обичана риба?
Владимир Тодоров - рибовъд: Европейски сом, само че тук водата е студена за сом.
Но пък е подобаваща за шаран и моруна, които допълват разнообразната палитра от риби и можете да поръчате на място да ви ги подготвят в кухнята. Рибарникът край Малко Търново към този момент е единственият в Югоизточна България, само че с упоритостите в околните 5-6 години да се разрасне. Покрай новото произвеждане и Странджа да живне, надяват се хора от района.
България е един от огромните производители на черен хайвер от есетрови риби на Балканите, а в Европа се подрежда на 5-6 място. Есетрите в Рибарника в Странджа се усещат като вкъщи си, споделя рибовъдът Владимир Тодоров.
Владимир Тодоров - рибовъд: Според мен са идеални изискванията във връзка с температурата и химичния състав на водата, също и за кислорода не сме имали проблеми.
Рибарникът край Малко Търново е издигнат през 70-те години на предишния век. Работи известно време, след което е зарязан. След 2000-та е ремонтиран и още веднъж зарибен. Разположен е върху повърхност от към 10 декара. Владимир Тодоров работи в Рибарника повече от 10 години и ни изяснява защо служат другите басейни.
Владимир Тодоров - рибовъд: Значи има значение при есетрите, които след петата година могат да се дефинират на мъжки и женски, защото мъжките риби не се употребяват повече с изключение на за консумация, а женските след 8-9 година стартира залагане на черен хайвер, които следва да организираме едно малко произвеждане, тъй като 80% от женските към този момент са узрели и са в обособен басейн. Ваденето на хайвера по принцип би трябвало да стартира през март, тъй като в природата април - май есетрата си хвърля хайвера. Тука имаме не повече от 3 тона зрели женски. Това дали ще презрее тази година или не няма никакво значение, тъй като тя на идната година залага есетрата хайвер с по-високо качество.
А най-екзотичните риби в Рибарника, които в този момент се пробват да приспособят към българския климат са чига и сьомга. Интерес провокира и пъстървата, която е бяло-жълта на цвят.
Владимир Тодоров - рибовъд: Това е японска пъстърва, която е правена с генно инженерство. По-издържлива е на заболявания. Има и минус, че пораства малко по- постепенно. В момента имаме 40 000 пъстърви зарибителен материал, които са една част към този момент са за консумация. Това е един развой, който продължава сред 12 и 18 месеца, приказвам за дъговата пъстърва. При дъговата пъстърва след две-три години при дъговата пъстърва имаме желание да създадем хибрид сред сьомга и нея - тя се споделя сиджуц, която е доста издържлива на заболявания. За мен е доста значимо, тъй като тук не употребяваме никакви лекарства.
А коя е вашата обичана риба?
Владимир Тодоров - рибовъд: Европейски сом, само че тук водата е студена за сом.
Но пък е подобаваща за шаран и моруна, които допълват разнообразната палитра от риби и можете да поръчате на място да ви ги подготвят в кухнята. Рибарникът край Малко Търново към този момент е единственият в Югоизточна България, само че с упоритостите в околните 5-6 години да се разрасне. Покрай новото произвеждане и Странджа да живне, надяват се хора от района.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ