Само един „Дон Кихот“ в днешния свят не е достатъчен
Че режисьорката Веселка Кунчева е вълшебница на облици и страсти, знаехме от дълго време. Първоначално отдадена в свещенодействията на огромната школа на българския куклен спектакъл, в последните години тя основава с смелост и обсег и в трагичния, и в оперния живи и въздействащи образци на знакови митологични, древен и литературни персонажи – Исус Христос, Сизиф, Дама Пика, Дева Мария във версията й на танцьорка от Буенос Айрес… Най-новата й забележителна работа е спектакълът „ Дон Кихот “ на сцената на Младежкия спектакъл – вдъхновяващо сродяване на визия и мисъл. В функциите на идалгото и неговия оръженосец Санчо са младата звезда на трупата Александър Хаджиангелов и един от темелите на репертоара, Светослав Добрев – и двамата отлични в превъплъщенията си.
„ Дон Кихот “ на Веселка Кунчева в Младежкия е и познатият ни Рицар на печалния облик от великия разказ на Сервантес, и не е той. В драматизацията, която също принадлежи на режисьорката, тя е вплела и свои размишления за днешната орис на Дон Кихот – идеалиста безсребреник, както евентуално и претекстове от други модерни създатели. Нейният театър е като че ли коментар на оригинала, чувството при гледането му е, че се потапяме в съвременно есе по тематиката за Дон Кихот и неговата самоидентификация в света, за безконечна битка на положителното с демоните на злото, с рестриктивните мерки пред духа, с обезчовечаващите лакомия и прагматизъм, които владеят оялата се власт и безпросветните маси. Дори една от основните срещи на Рицаря и неговия сателит Санчо е точно със настоящ политик манипулатор (Николай Луканов), който необмислено лъже тълпата. Но без значение от усещането за остро модерно, полемично пояснение на първообраза, в шеметното зрелище Сервантес е повече от осезателен: има и фламенко, и ренесансови костюми, и посвещаване в рицарство с черпак вместо меч, и велики типичен изречения („ Свободата, Санчо, е на върха на копието “), и същинско другарство, и най-много – има го оня блян за независимост, за хубост и положително, по този начин присъщи на оригинала.
Представлението стартира с многолюдна сцена в кръчмата (в раздвижването и обживяването на сходни Веселка Кунчева е майсторка), в която народът търси своя Дон Кихот, чака повторното му пришествие, „ с цел да промени живота “, одумва го, че може да се е отказал, а когато той в действителност идва – по този начин и не го познава. Нишката на спектакъла е изчистена от натрупването на голям брой случки, театралната среда също е извънредно сбита и полифункционална. Декорът е голямо платнище от парашутна коприна, чието буйстване въплъщава и вятърните мелници, с които героят се бори, и всички останали завършения и инциденти, които срещат по пътя си двамата правилни приятели Дон Кихот и Санчо. Но то е и полетът, който ги издига над делничното, над материалното заблатяване на живота, и ги носи към нравствен героизъм.
Два облика на Дон Кихот-Александър Хаджиангелов се постановат в спектакъла, с които режисьорката подсказва, че в историята има интервали, когато воинът на положителното е изтощен да се бори, духът му спи и сякаш е изгубил оная благословена полуда, превръщаща го в бунтар; и други, в които той, духът, е изключително нужен и избухва, увличайки и останалите. Единият е, когато с наведена глава артистът пристъпва навътре в перпетуум мобиле колело, каквито въртят хамстерите в клетките си, а към него анонимната навалица ликува и се забавлява. Другият, който в последна сметка побеждава, е Дон Кихот, пришпорващ въжетата-юзди на утопичен Росинант с въодушевен зов „ Пътят е напред! “ и с правилния Санчо до него. Настоящето е неразбираемо и белязано с удари, бъдещето е още по-проблематично. Навярно няма да победи, даже може да бъде обхванат от незримата заплаха – единствено един Дон Кихот не стига, с цел да промени този свят. Нужни са и още, и други, които Веселка Кунчева и нейните артисти като че ли търсят в залата, измежду многото просълзени след затрогващия край зрители…
Сценографията и костюмите за спектакъла са на Мариета Голомехова, композитор е Милен Апостолов, а хореограф – Явор Кунчев. В актьорския отбор са още Августина-Калина Петкова, Ярослава Павлова, Гергана Христова, Кристина Янева, Ахмед Юмер, Вежен Велчовски, Кирил Недков, Юлиян Петров и други Следващите представления са на 31 януари, 11 и 23 февруари.
„ Дон Кихот “ на Веселка Кунчева в Младежкия е и познатият ни Рицар на печалния облик от великия разказ на Сервантес, и не е той. В драматизацията, която също принадлежи на режисьорката, тя е вплела и свои размишления за днешната орис на Дон Кихот – идеалиста безсребреник, както евентуално и претекстове от други модерни създатели. Нейният театър е като че ли коментар на оригинала, чувството при гледането му е, че се потапяме в съвременно есе по тематиката за Дон Кихот и неговата самоидентификация в света, за безконечна битка на положителното с демоните на злото, с рестриктивните мерки пред духа, с обезчовечаващите лакомия и прагматизъм, които владеят оялата се власт и безпросветните маси. Дори една от основните срещи на Рицаря и неговия сателит Санчо е точно със настоящ политик манипулатор (Николай Луканов), който необмислено лъже тълпата. Но без значение от усещането за остро модерно, полемично пояснение на първообраза, в шеметното зрелище Сервантес е повече от осезателен: има и фламенко, и ренесансови костюми, и посвещаване в рицарство с черпак вместо меч, и велики типичен изречения („ Свободата, Санчо, е на върха на копието “), и същинско другарство, и най-много – има го оня блян за независимост, за хубост и положително, по този начин присъщи на оригинала.
Представлението стартира с многолюдна сцена в кръчмата (в раздвижването и обживяването на сходни Веселка Кунчева е майсторка), в която народът търси своя Дон Кихот, чака повторното му пришествие, „ с цел да промени живота “, одумва го, че може да се е отказал, а когато той в действителност идва – по този начин и не го познава. Нишката на спектакъла е изчистена от натрупването на голям брой случки, театралната среда също е извънредно сбита и полифункционална. Декорът е голямо платнище от парашутна коприна, чието буйстване въплъщава и вятърните мелници, с които героят се бори, и всички останали завършения и инциденти, които срещат по пътя си двамата правилни приятели Дон Кихот и Санчо. Но то е и полетът, който ги издига над делничното, над материалното заблатяване на живота, и ги носи към нравствен героизъм.
Два облика на Дон Кихот-Александър Хаджиангелов се постановат в спектакъла, с които режисьорката подсказва, че в историята има интервали, когато воинът на положителното е изтощен да се бори, духът му спи и сякаш е изгубил оная благословена полуда, превръщаща го в бунтар; и други, в които той, духът, е изключително нужен и избухва, увличайки и останалите. Единият е, когато с наведена глава артистът пристъпва навътре в перпетуум мобиле колело, каквито въртят хамстерите в клетките си, а към него анонимната навалица ликува и се забавлява. Другият, който в последна сметка побеждава, е Дон Кихот, пришпорващ въжетата-юзди на утопичен Росинант с въодушевен зов „ Пътят е напред! “ и с правилния Санчо до него. Настоящето е неразбираемо и белязано с удари, бъдещето е още по-проблематично. Навярно няма да победи, даже може да бъде обхванат от незримата заплаха – единствено един Дон Кихот не стига, с цел да промени този свят. Нужни са и още, и други, които Веселка Кунчева и нейните артисти като че ли търсят в залата, измежду многото просълзени след затрогващия край зрители…
Сценографията и костюмите за спектакъла са на Мариета Голомехова, композитор е Милен Апостолов, а хореограф – Явор Кунчев. В актьорския отбор са още Августина-Калина Петкова, Ярослава Павлова, Гергана Христова, Кристина Янева, Ахмед Юмер, Вежен Велчовски, Кирил Недков, Юлиян Петров и други Следващите представления са на 31 януари, 11 и 23 февруари.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ