ЧАЙНАТА НА ЪГЪЛА Тази книга е посветена на прелестната Моли

ЧАЙНАТА НА ЪГЪЛА

Тази книга е отдадена

на прелестната Моли Клемит,

която умря на 15 март 2014 година

Дано си разкрила парадайс, цялостен с книги,

отзивчиви котки и чайни.

 

Нещата постоянно се оправят.

Все отново като достигнеш дъното,

няма накъде да поемеш с изключение на нагоре.

Анонимен

Глава 1

– Роден от жена, човек е краткодневен и задоволен с тъги: като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не стопира.  – Преподобният Дъкуърт придаваше спомагателна пикантност на трагичния си траурен монолог, като заливаше с лек дъжд от слюнка най-приближените опечалени от първия ред.

Зад Карла нейната осемдесет и три годишна съседка Мейвис Марпъл промърмори под нос на седящия до нея:

– Звучи ми като Луи Спенс.

На Мейвис Марпъл дискретността не ѝ се удаваше изключително. Обичаше обаче хубави погребения или сватби. Би посетила което и да е от двете с вярата след това да бъде поканена на почерпката.

– На първия ред несъмнено им трябват чадъри.

– Шшшт – опитва се да прошепне някой различен, само че съскането като на ядосан питон прокънтя в църквата тъкмо толкоз мощно.

– Ами издава всички тези съскащи звукове – додаде Мейвис.

– Ти знаеш, Боже, тайните на нашите сърца... – продължи преподобният Дъкуърт и тържествено подвигна лявата си ръка към небесата. В личните си показа той беше самият Лорънс Оливие, вдигнал черепа на Йорик.

Ала за Карла, чиито тъжни кафяви очи бяха приковани в ковчега зад него, думите му бяха просто бял звук. Не можеше да повярва, че Мартин, брачният партньор ѝ от 10 години, беше там. В този огромен дървен сандък. Изпитваше налудничавата нужда да се втурне и да откърти капака с нокти, с цел да го види още веднъж, единствено още един път, да допре лицето му и да му каже, че го обича. Беше ѝ лишен прекомерно рано. В един миг ядеше къс със свинско и джодженов сос в кухнята, а в идващия към този момент лежеше мъртъв на пода на гаража. Тя искаше да прочете в очите му, че е знаел какъв брой доста го обича и каква бездна отваря загубата му в сърцето ѝ.

– Прах при прахта, пръст при пръстта.

– „ Праз “ ли сподели? – попита Мейвис Марпъл, без да се обръща към някого съответно, и провокира вълна от несъзнателно подсмиване. Карла обаче не се ядоса. Погребенията пораждаха гигантско напрежение. Ако гледаше всичко това в някой ситком, несъмнено и тя щеше да се киска. Далеч не ѝ убягваше пантомимният резултат: по какъв начин преподобният Дъкуърт с гъстата му кестенява перука се пробва да им показа режисура, почтена за Националния спектакъл, като поставя оптимални старания да произнесе тези по този начин неподатливи съскащи звукове. Но това не беше ситком, а действителният живот. По същото време предходната седмица тя беше любящата брачна половинка на Мартин, переше чорапите му и в петък вечер го чакаше да се прибере вкъщи след тежка седмица, прекарана в работа из цялата страна; а в този момент беше вдовица и държеше огромна алена роза, с цел да я постави на ковчега му, който скоро щеше да бъде изпепелен в грамадна пещ дружно с него.

Нечий корем издаде мощен къркорещ тон, все едно вода се оттичаше в канал.
„ Чайната на ъгъла “ от Мили Джонсън –роман, който лекува разрушени сърца
Красива история с мирис на чай от бестселъровата авторка се появява на пазара. След като съумя да изкуши българските читатели със свое...

– Извинете – обади се притежателят му.

В задната част на църквата огромната тежка врата се отвори със скърцане и сетне се хлопна, издавайки тон, който не би бил неудобен във филм на ужасите. Последва отчетливо чаткане на токове. Карла усети, че хората започнаха да се извръщат, с цел да ревизират кой е закъснелият, само че тя не се причисли. Нямаше по какъв начин да е някой значим. Тук не присъстваше нито един човек, който да значи изключително доста за Мартин. Бяха пристигнали няколко съседи, в това число Мейвис Марпъл, която въпреки и несвоевременно шумна също по този начин беше доста добра жена, олицетворение на благостта. Андрю, братовчедът на Мартин, който не бяха виждали от сватбата си, беше дошъл от Брайдлингтън. Имаше и няколко души, които Карла не разпознаваше – някои евентуално бяха членове на локалния клуб, където Мартин от време на време играеше дартс, а един съмнително приличаше на скитник и несъмнено беше влезнал да се стопли. Мартин нямаше другари, а не беше пристигнал и никой от службата му, което караше разочарованието на Карла да клони към злоба. Мъжът ѝ беше посветил доста години старателен труд на „ Съгс “ – компания, осигуряваща офис съоръжение, само че когато Карла им позвъни да ги осведоми за кончината му, дамата на телефона сякаш даже не разпозна името. Отговори, че ще прати имейл на завеждащия отдел „ Продажби “, и взе номера на Карла, само че по този начин и никой не ѝ позвъни.

Карла насочи безмълвно обръщение към приятелката си Тереза. О, по какъв начин ми се ще да си тук. Тереза беше в Нова Зеландия и дружно с мъжа ѝ Джонти гостуваха на сина им. Как би могла да им позвъни и да съсипе ваканцията им? Една мъничка част от нея обаче искаше да я съсипе, да стовари голям чук върху тяхната отмора, тъй като подозираше, че са отпътували на разследваща задача, та да ревизират дали ще могат да се заселят там. Снаха им беше бременна с първото си дете в регион от страната, където слънцето грееше целогодишно, тъй че кой би могъл да ги вини? Колкото и себична да я правеше това, Карла искаше да телепортира приятелката си тук и да я настани на мястото на Андрю и задушливата му миризма на потни крайници.

Четиресет и осем не беше възраст за умиране. Карла и Мартин бяха ограбени от голям брой щастливи години дружно. Карла спестяваше, с цел да го заведе на морски круиз за петдесетия му рожден ден. Или най-малко до предишния месец, когато я редуцираха. Беше толкоз непочтено. Мартин беше работил прекомерно усърдно – цялото това шофиране всеки ден, непрестанният стрес да реализира продажби и да отговори на упованията на шефовете – и не беше чудно, че получи солиден инфаркт. Карла попи сълзите си с черната си ръкавица. Фондьотенът ѝ остави следи по плата. Не я беше грижа. Не я беше грижа и за шепота, надигащ се зад тила ѝ сходно на приливна вълна. В този миг не я беше грижа за нищо. Мартин потегли жив към гаража с желанието да внесе в къщата тоалетката, която Карла беше пребоядисала сама. Изчакай ме, прекомерно е тежка, беше викнала Карла след него. Просто изчакай да залея пилето със сос. Но той не я изчака. Вдигна я самичък, а след това се строполи и умря на място. Бракът им беше издухан като свещ върху торта.

– Бог да благослови Мартин Прайд, дано сияе над него с лицето Си и му даде покой. Амин.

Проехтя хор от гласове, отвръщащи „ Амин “.
Роман споделя историята на пет генерации дами от времето на революцията на Кастро в Куба до през днешния ден
Носителят на златен орден на името на Исабел Алиенде за най-вдъхновяваща прозаичност за 2021 година „ За дамите и солта “ от Габриела Г...

– Сега призовавам Карла да ви поведе към последно прощаване с Мартин, преди той да се причисли към Бог за своя безконечен покой – разгласи преподобният Дъкуърт и ѝ направи знак да сервира крайна респект.

Карла се надигна немощно от пейката. Беше изцяло объркана и се усещаше на два пъти повече от своите трийсет и четири години. Стискаше дългото стъбълце на алената си роза, все едно единствено тя я крепеше на крайници. Пое постепенно към ковчега и деликатно постави цветето върху него.

– Сбогом, Мартин. Сбогом, обич моя.

И след това всичко се случи толкоз бързо. Преди някой различен да е съумял да се изправи, висока и мрачна на тип жена с черно палто и червени обувки на висок ток се изстреля напред, сграбчи розата на Карла, захвърли я на пода и сложи върху ковчега своята лична алена роза. Цветът ѝ беше с размера на футболна топка. Църквата се извърши с ахкания, а Карла се обърна към нея шокирана и двете дами впиха очи една в друга.

– Какво си въобразявате, че вършиме? Коя сте вие? – попита Карла.

– Аз съм брачната половинка на Мартин – отговори онази с алените обувки. – Или може би е редно да кажа „ вдовицата “ му.