Археолози откриха българската Троя край село Дядово
Части от елегантен сребърен венец бяха открити в надгробна могила край новозагорското село Дядово от археологически екип на НИМ. Екипът на Националния исторически музей (НИМ) е с теоретичен началник Мартин Христов и Илия Киров.
Открити са и други погребални блага, разнообразни керамични или стъклени съдове. Изработката им наподобява на сходни предмети, разкопани в Троя и нейните покрайнини. Това поддържа тезата, че античният град на Дарданелите и село Дядово си наподобяват, написа dir.bg.
В НИМ към този момент има един експонат от региона на Троя - златен тракийски венец, за който се допуска, че е бил благосъстоятелност на тракийски пълководец, нает в Троянската война.
Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той евентуално е принадлежал на човек с висок обществен и стопански статус. Бижуто съставлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното бижу са стопени, което подсказва, че неговият притежател е бил кремиран.
В един от гробовете е намерено и съвсем напълно непокътнато дървено мънисто. Материалът и типът на находките подсказват, че става дума за интервала от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била построена и употребена в целия този интервал.
Най-вероятно популацията е от локални траки. До момента изследвания от римския интервал в село Дядово няма, тъй че това са първите находки от това време в землището.
Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е скъп праисторически монумент в България, който дава информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е.
Там е открита неповторима система от изкопи от междинната бронзова ера ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни трап, ограждал вътрешен град, или крепост, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество.
Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни взаимни изследвания на български, холандски и японски археолози през днешния ден я трансформират в един от най- значимите обекти в Европа освен за учените от целия свят, само че и за всички, интересуващи се от развиването на човешката цивилизация.
С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения проект на Троя. Те дават учредения да се допуска, че в града на Дарданелите е имало процеса на „ тракизация”, а още Омир разказва, че траките са били едни от най-верните съдружници на Троя.
Сходството на могилите при Дядово и Троя на този стадий не са задоволителни да се вършат безапелационни исторически изводи, само че изследванията в тази тенденция не престават.
Някои учени, проучвали региона на Дядово, допускат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя – траките. Керамиката в двете места е близка по състав и направа, крепостните зидове са сходни, интервалът, в който двете селища са съществували, съответствува.
Дядово припомня на Троя - като културен и защитителен център, като метод на обществен живот. Надявам се моят правоприемник, който оглави НИМ, да продължи изследванията в този богат археологически регион, тъй като Дядово може да стане един привлекателен център за българския исторически туризъм, показва проф. Божидар Димитров, шеф на музея.
тагове археолози Троя село Дядово
Открити са и други погребални блага, разнообразни керамични или стъклени съдове. Изработката им наподобява на сходни предмети, разкопани в Троя и нейните покрайнини. Това поддържа тезата, че античният град на Дарданелите и село Дядово си наподобяват, написа dir.bg.
В НИМ към този момент има един експонат от региона на Троя - златен тракийски венец, за който се допуска, че е бил благосъстоятелност на тракийски пълководец, нает в Троянската война.
Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той евентуално е принадлежал на човек с висок обществен и стопански статус. Бижуто съставлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното бижу са стопени, което подсказва, че неговият притежател е бил кремиран.
В един от гробовете е намерено и съвсем напълно непокътнато дървено мънисто. Материалът и типът на находките подсказват, че става дума за интервала от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била построена и употребена в целия този интервал.
Най-вероятно популацията е от локални траки. До момента изследвания от римския интервал в село Дядово няма, тъй че това са първите находки от това време в землището.
Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е скъп праисторически монумент в България, който дава информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е.
Там е открита неповторима система от изкопи от междинната бронзова ера ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни трап, ограждал вътрешен град, или крепост, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество.
Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни взаимни изследвания на български, холандски и японски археолози през днешния ден я трансформират в един от най- значимите обекти в Европа освен за учените от целия свят, само че и за всички, интересуващи се от развиването на човешката цивилизация.
С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения проект на Троя. Те дават учредения да се допуска, че в града на Дарданелите е имало процеса на „ тракизация”, а още Омир разказва, че траките са били едни от най-верните съдружници на Троя.
Сходството на могилите при Дядово и Троя на този стадий не са задоволителни да се вършат безапелационни исторически изводи, само че изследванията в тази тенденция не престават.
Някои учени, проучвали региона на Дядово, допускат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя – траките. Керамиката в двете места е близка по състав и направа, крепостните зидове са сходни, интервалът, в който двете селища са съществували, съответствува.
Дядово припомня на Троя - като културен и защитителен център, като метод на обществен живот. Надявам се моят правоприемник, който оглави НИМ, да продължи изследванията в този богат археологически регион, тъй като Дядово може да стане един привлекателен център за българския исторически туризъм, показва проф. Божидар Димитров, шеф на музея.
тагове археолози Троя село Дядово
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ