Колко тежат правителствата в икономиката на ЕС
Част сме от Европейския съюз към този момент 17 години, само че разбираме ли по какъв начин се ръководи стопанската система му? Каква тежест имат държавните управления на обособените страни? Анализ на Красен Станчев.
“Трудно е да си представим по-глупав или по-опасен метод за взимане на решения от това този развой да е възложен на хора, които не заплащат цената за това, че бъркат. ”
Томас Соуел
Убеден съм, че най-хубавото в развиването на България е участието ѝ в НАТО и Европейския съюз (ЕС). Мнозинството мои съвременници биха се съгласили с тази оценка. Но се багра, че болшинството не схваща по какъв начин се ръководи Европейски Съюз и какво значи това ръководство за стопанските системи на съюза и неговите страни членки.
Вземането на решения в Европейския съюз е може би най-сложният развой в съществуващите интернационалните контракти. Той в последна сметка и процедурата е учредена по този начин, че да резервира суверенитета на на националната страна. Самото опазване, както потвърждава за всеки съществено интересуващ се от възникването на съюза, е основна концепция за хората, които го основават. За страдание тя не е преведена на български и е едва позната у нас.
С годините тежестта на държавните структури и на Европейски Съюз, и на страните членки се трансформира и става независим фактор в неговата стопанска система. Но разнообразието в неговите съставящи елементи се резервира. Казано на държавноустройствен диалект, това е опазване на конфедеративния темперамент на Европейски Съюз. Засега.
Колко тежат държавните управления на стопанската система на Европейски Съюз
С разискването на участието на България в еврозоната някои параметри на тази тежест са към този момент известни на необятната аудитория.
От макро и фискално становище тежестта на държавните управления в стопанските системи на страните членки понижава през годините след пандемията от COVID-19. Например делът на междинните държавни дефицити в Брутният вътрешен продукт през 2021 година е -4,7%, а през 2022 година единствено -3,3%. Средното тежест на държавния дълг също спада от 87,4% на 83,5%.
Но картината по страни е извънредно разнообразна.
Например тежестта на държавния дълг върху стопанската система на Естония е под 20% от Брутният вътрешен продукт, а на Гърция - девет пъти по-значима (172,6%). Повечето от новите страни членки (без Словения, Унгария и Хърватия) са с дълга под условно хипотетичния 60-процентен предел на бюджетна непоклатимост. Сред тях, с индикатор непосредствен до Естония е и България . България е в най-хубава позиция измежду страните от Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз (чийто междинен държавен дълг е към 90% от БВП) по един евентуално по-голям знак - държавен дълг като тежест за жителите под 18 години.
Но с изключение на държавните задължения на обособените страни, където въпреки всичко има някаква скромна тенденция към понижаване, дългът на самия Европейски Съюз нараства много стремглаво.
През 2023 година дългът на Европейски Съюз е почти 400 млрд евро. Това е “незабележим ” дълг за една стопанска система от 19 трлн евро.
През 2023 година той е почти 400 млрд евро . Това е “незабележим ” дълг за една стопанска система от 19 трлн. евро. Но особеното е, че 85% от него са поети от Европейската комисия (ЕК) след 2020 година Като поемането на нови значими задължения от нея ще продължи най-малко до 2026 година
От 2013 до 2020 година общият им размер в никакъв случай не надвишава 2,5 милиарда евро на година. Оправданията за новите излъчвания на дълг са доста: “Следващото потомство на Европейски Съюз ”, проектите за възобновяване и резистентност, “Зелената договорка ”, ( “Подкрепа намаляване на риска от безработица по време на изключително състояние ”, чието разискване би трябвало да завърши идната седмица) и, несъмнено,.
Още по-важно е да се означи, че това ново развиване идва след дълги години на нарастване на държавните разноски на страните членки: общата им сума през 2012 година е малко над 5 трлн. евро , през 2022 година - съвсем 8 трлн. евро . Националното и “европейското ” трупане на дълг ще работи като фискална “свръх-тежест ” върху паричната политика и ще възпира налагането на твърди парични ограничавания (на човешки език - “не-печатане на пари ”) от Европейската централна банка и централните банки отвън еврозоната.
“Европейският ” дълг и целият набор упоменати политики са заричане за групово компенсиране за проблеми в стопанските системи на страните членки, за които най-често са отговорни техните политици и държавни управления. Тъй като виновността им освен това прекачване на отговорности се губи, тази политика се харесва от представителите на страните членки в Съвета на Европейски Съюз.
Държавата в бизнеса
Отделно от тези по-скоро макро индикатори, икономическата тежест на държавните управления има и микро измерение: размерът и ролята на държавните предприятия (ДП) в стопанството на съюза. Последното проучване по въпроса е отпреди 10 години. Но по-скорошните проучвания на Директива за птиците от Организацията за икономическо сътрудничество и раз общо и по страни откриват, че броят им се усилва, ръководството им подкопава конкуренцията и прозрачността е главен проблем.
И тук ситуацията е доста друго в обособените страни. Под “ДП ” се схваща броят на предприятията под държавен надзор, без значение дали е директен като надзорен пакет акции или миноритарен дял, или индиректен - регулаторен надзор върху цени, услуги и претовареност в тези предприятия.
Пазарната капитализация на Директива за птиците (където я има, в България акциите им не се търгуват на борсата, надлежно - прозрачността им ненапълно куца) варира от под 1% от Брутният вътрешен продукт до 40-50% от Брутният вътрешен продукт във Франция и Словения. За България - към 10%, само че не са регистрирани новосъздадените за последните пет години ДП; с тях делът ми в Брутният вътрешен продукт евентуално към този момент е 13-15% .
Участието в капитала на на сдруженията варира от 5% (Дания) до 40 и повече % в класическите компании, и над 50 до 100% надлежно в социално-осигурителни фондове и инфраструктурни компании и такива в енергетиката. (Последното е типично за България, само че освен.)
Правило при държавните предприятия на всички места в Европейски Съюз е, че транспортните и пътностроителните такива усилват значително държавните задължения и дефицити. Понякога това се случва и при предприятия в енергетиката, в случай че те са повлияни негативно от “зелени политики ” на Европейски Съюз. Участието в здравни и пенсионноосигурителни е причина на за други бюджетни дефицити, тъй като е подчинено на не-бизнес цели.
Нефинансовите Директива за птиците са приблизително 40% по-задлъжнели от частните и много по-неефективни, открива проучването от 2014 година Няма причина да се счита, че ситуацията от този момент до момента се е подобрило.
Държавното ползване
Потреблението на артикули и услуги от държавните управления на страните членки нараства от към приблизително 12% от Брутният вътрешен продукт на съюза през 2008 година до съвсем 15% през 2020 година Исторически подобен размер на държавното и общинско ползване е изключение. С максимален дял в държавните поръчки (около и над 30%) от всички е опазването на здравето, след него с 20% са чисто стопанските действия.
Страните също се разграничават. Информацията може да бъде открита в съответния портал на Световната банка. В Дания държавните и общински поръчки са обичайно към 7-8% от Брутният вътрешен продукт, в Германия към 10%, в новите страни членки - постоянно над 20% от Брутният вътрешен продукт. Някои страни (например Полша и Естония) са със доста по-висок дял на държавното ползване в Брутният вътрешен продукт, само че присъединяване в тях е доста по-евтино като дял от Брутният вътрешен продукт.
Емпирично наподобяват явни две закономерности:
страните с по-малък дял на държавното ползване в Брутният вътрешен продукт са по-заможни и по-малко страдат от корупция;Колкото по-малък е разходът за кандидатстване за държаните и общински поръчки в строителството и чисто стопанските действия (за сметка на по-високия дял на закупването да вземем за пример на здравни услуги) като % от общия брой поръчки и Брутният вътрешен продукт, толкоз по-ефективно е присъединяване им в икономическия напредък. Регулаторни и други провокации
Тежестта на Европейски Съюз като международно-правителственото присъединяване се усилва, както стана дума, със единодушието на страните членки. От становище на стопанска система на политиката аргументите са няколко.
На светогледно ниво, политическото състезание се разпростира по нов метод. Политиците считат, че гласоподавателите се опасяват от изменението на климата или провокациите пред виталния стандарт на техните страни, само че самите те - политиците - са отговорни както за основаването на публичната нерешителност, по този начин и за политиките, които свиват икономическия капацитет и утежняват виталните стандарти. Това подтиква публични настроения към упования политиците и Европейски Съюз “да създадат нещо ”.
Поне половината от националните държавни управления на страните от Европейски Съюз не могат да управляват своите държавни и дългови сегменти в стопанската система
Втората причина е, че най-малко половината от националните държавни управления на страните от Европейски Съюз не могат да управляват своите държавни и дългови сегменти в стопанската система. И изтласкват и заемите, и регулирането към Комисията. В неин и на държавните управления интерес е разрастването на начинания като “Новото потомство ”, “Зелената договорка ” и “SURE ”, тъй като те основават видимост за компенсиране на всички за всичко, което непредвидени икономически събития или пък политиките на Съюза могат да им поднесат.
Третата причина е, че в резултат на казаното, държавни помощи (те по принцип са неразрешени в ЕС) се усилват.
От 2000 до 2019 година, след която се разпростират посочените политики, държавните помощи от бюджета на Комисия се усилват от 100 милиарда евро на 320 милиарда през 2023 година Отделно тя е одобрила национални помощи за предходната година в размер на 720 млрд евро.
Заедно с това политиките да вземем за пример по “Зелената договорка ” изискват както понижаване на дотациите за 12 бранша до нула през 2034 година за понижаване на излъчванията на парникови газове, по този начин в допълнение финансиране на плануваните политики. Както потвърждават митингите във връзка намаляването на земеделските дотации, доста е евентуално тези неща да не могат да се случат по едно и също време.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
“Трудно е да си представим по-глупав или по-опасен метод за взимане на решения от това този развой да е възложен на хора, които не заплащат цената за това, че бъркат. ”
Томас Соуел
Убеден съм, че най-хубавото в развиването на България е участието ѝ в НАТО и Европейския съюз (ЕС). Мнозинството мои съвременници биха се съгласили с тази оценка. Но се багра, че болшинството не схваща по какъв начин се ръководи Европейски Съюз и какво значи това ръководство за стопанските системи на съюза и неговите страни членки.
Вземането на решения в Европейския съюз е може би най-сложният развой в съществуващите интернационалните контракти. Той в последна сметка и процедурата е учредена по този начин, че да резервира суверенитета на на националната страна. Самото опазване, както потвърждава за всеки съществено интересуващ се от възникването на съюза, е основна концепция за хората, които го основават. За страдание тя не е преведена на български и е едва позната у нас.
С годините тежестта на държавните структури и на Европейски Съюз, и на страните членки се трансформира и става независим фактор в неговата стопанска система. Но разнообразието в неговите съставящи елементи се резервира. Казано на държавноустройствен диалект, това е опазване на конфедеративния темперамент на Европейски Съюз. Засега.
Колко тежат държавните управления на стопанската система на Европейски Съюз
С разискването на участието на България в еврозоната някои параметри на тази тежест са към този момент известни на необятната аудитория.
От макро и фискално становище тежестта на държавните управления в стопанските системи на страните членки понижава през годините след пандемията от COVID-19. Например делът на междинните държавни дефицити в Брутният вътрешен продукт през 2021 година е -4,7%, а през 2022 година единствено -3,3%. Средното тежест на държавния дълг също спада от 87,4% на 83,5%.
Но картината по страни е извънредно разнообразна.
Например тежестта на държавния дълг върху стопанската система на Естония е под 20% от Брутният вътрешен продукт, а на Гърция - девет пъти по-значима (172,6%). Повечето от новите страни членки (без Словения, Унгария и Хърватия) са с дълга под условно хипотетичния 60-процентен предел на бюджетна непоклатимост. Сред тях, с индикатор непосредствен до Естония е и България . България е в най-хубава позиция измежду страните от Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз (чийто междинен държавен дълг е към 90% от БВП) по един евентуално по-голям знак - държавен дълг като тежест за жителите под 18 години.
Но с изключение на държавните задължения на обособените страни, където въпреки всичко има някаква скромна тенденция към понижаване, дългът на самия Европейски Съюз нараства много стремглаво.
През 2023 година дългът на Европейски Съюз е почти 400 млрд евро. Това е “незабележим ” дълг за една стопанска система от 19 трлн евро.
През 2023 година той е почти 400 млрд евро . Това е “незабележим ” дълг за една стопанска система от 19 трлн. евро. Но особеното е, че 85% от него са поети от Европейската комисия (ЕК) след 2020 година Като поемането на нови значими задължения от нея ще продължи най-малко до 2026 година
От 2013 до 2020 година общият им размер в никакъв случай не надвишава 2,5 милиарда евро на година. Оправданията за новите излъчвания на дълг са доста: “Следващото потомство на Европейски Съюз ”, проектите за възобновяване и резистентност, “Зелената договорка ”, ( “Подкрепа намаляване на риска от безработица по време на изключително състояние ”, чието разискване би трябвало да завърши идната седмица) и, несъмнено,.
Още по-важно е да се означи, че това ново развиване идва след дълги години на нарастване на държавните разноски на страните членки: общата им сума през 2012 година е малко над 5 трлн. евро , през 2022 година - съвсем 8 трлн. евро . Националното и “европейското ” трупане на дълг ще работи като фискална “свръх-тежест ” върху паричната политика и ще възпира налагането на твърди парични ограничавания (на човешки език - “не-печатане на пари ”) от Европейската централна банка и централните банки отвън еврозоната.
“Европейският ” дълг и целият набор упоменати политики са заричане за групово компенсиране за проблеми в стопанските системи на страните членки, за които най-често са отговорни техните политици и държавни управления. Тъй като виновността им освен това прекачване на отговорности се губи, тази политика се харесва от представителите на страните членки в Съвета на Европейски Съюз.
Държавата в бизнеса
Отделно от тези по-скоро макро индикатори, икономическата тежест на държавните управления има и микро измерение: размерът и ролята на държавните предприятия (ДП) в стопанството на съюза. Последното проучване по въпроса е отпреди 10 години. Но по-скорошните проучвания на Директива за птиците от Организацията за икономическо сътрудничество и раз общо и по страни откриват, че броят им се усилва, ръководството им подкопава конкуренцията и прозрачността е главен проблем.
И тук ситуацията е доста друго в обособените страни. Под “ДП ” се схваща броят на предприятията под държавен надзор, без значение дали е директен като надзорен пакет акции или миноритарен дял, или индиректен - регулаторен надзор върху цени, услуги и претовареност в тези предприятия.
Пазарната капитализация на Директива за птиците (където я има, в България акциите им не се търгуват на борсата, надлежно - прозрачността им ненапълно куца) варира от под 1% от Брутният вътрешен продукт до 40-50% от Брутният вътрешен продукт във Франция и Словения. За България - към 10%, само че не са регистрирани новосъздадените за последните пет години ДП; с тях делът ми в Брутният вътрешен продукт евентуално към този момент е 13-15% .
Участието в капитала на на сдруженията варира от 5% (Дания) до 40 и повече % в класическите компании, и над 50 до 100% надлежно в социално-осигурителни фондове и инфраструктурни компании и такива в енергетиката. (Последното е типично за България, само че освен.)
Правило при държавните предприятия на всички места в Европейски Съюз е, че транспортните и пътностроителните такива усилват значително държавните задължения и дефицити. Понякога това се случва и при предприятия в енергетиката, в случай че те са повлияни негативно от “зелени политики ” на Европейски Съюз. Участието в здравни и пенсионноосигурителни е причина на за други бюджетни дефицити, тъй като е подчинено на не-бизнес цели.
Нефинансовите Директива за птиците са приблизително 40% по-задлъжнели от частните и много по-неефективни, открива проучването от 2014 година Няма причина да се счита, че ситуацията от този момент до момента се е подобрило.
Държавното ползване
Потреблението на артикули и услуги от държавните управления на страните членки нараства от към приблизително 12% от Брутният вътрешен продукт на съюза през 2008 година до съвсем 15% през 2020 година Исторически подобен размер на държавното и общинско ползване е изключение. С максимален дял в държавните поръчки (около и над 30%) от всички е опазването на здравето, след него с 20% са чисто стопанските действия.
Страните също се разграничават. Информацията може да бъде открита в съответния портал на Световната банка. В Дания държавните и общински поръчки са обичайно към 7-8% от Брутният вътрешен продукт, в Германия към 10%, в новите страни членки - постоянно над 20% от Брутният вътрешен продукт. Някои страни (например Полша и Естония) са със доста по-висок дял на държавното ползване в Брутният вътрешен продукт, само че присъединяване в тях е доста по-евтино като дял от Брутният вътрешен продукт.
Емпирично наподобяват явни две закономерности:
страните с по-малък дял на държавното ползване в Брутният вътрешен продукт са по-заможни и по-малко страдат от корупция;Колкото по-малък е разходът за кандидатстване за държаните и общински поръчки в строителството и чисто стопанските действия (за сметка на по-високия дял на закупването да вземем за пример на здравни услуги) като % от общия брой поръчки и Брутният вътрешен продукт, толкоз по-ефективно е присъединяване им в икономическия напредък. Регулаторни и други провокации
Тежестта на Европейски Съюз като международно-правителственото присъединяване се усилва, както стана дума, със единодушието на страните членки. От становище на стопанска система на политиката аргументите са няколко.
На светогледно ниво, политическото състезание се разпростира по нов метод. Политиците считат, че гласоподавателите се опасяват от изменението на климата или провокациите пред виталния стандарт на техните страни, само че самите те - политиците - са отговорни както за основаването на публичната нерешителност, по този начин и за политиките, които свиват икономическия капацитет и утежняват виталните стандарти. Това подтиква публични настроения към упования политиците и Европейски Съюз “да създадат нещо ”.
Поне половината от националните държавни управления на страните от Европейски Съюз не могат да управляват своите държавни и дългови сегменти в стопанската система
Втората причина е, че най-малко половината от националните държавни управления на страните от Европейски Съюз не могат да управляват своите държавни и дългови сегменти в стопанската система. И изтласкват и заемите, и регулирането към Комисията. В неин и на държавните управления интерес е разрастването на начинания като “Новото потомство ”, “Зелената договорка ” и “SURE ”, тъй като те основават видимост за компенсиране на всички за всичко, което непредвидени икономически събития или пък политиките на Съюза могат да им поднесат.
Третата причина е, че в резултат на казаното, държавни помощи (те по принцип са неразрешени в ЕС) се усилват.
От 2000 до 2019 година, след която се разпростират посочените политики, държавните помощи от бюджета на Комисия се усилват от 100 милиарда евро на 320 милиарда през 2023 година Отделно тя е одобрила национални помощи за предходната година в размер на 720 млрд евро.
Заедно с това политиките да вземем за пример по “Зелената договорка ” изискват както понижаване на дотациите за 12 бранша до нула през 2034 година за понижаване на излъчванията на парникови газове, по този начин в допълнение финансиране на плануваните политики. Както потвърждават митингите във връзка намаляването на земеделските дотации, доста е евентуално тези неща да не могат да се случат по едно и също време.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ