Родното училище във виртуалния свят
Часът е 8 ч., понеделник. Учебният ден стартира за IV В клас от 145-о ОУ в София. Не в класната стая обаче, а у дома, пред компютъра. Децата с неспокойствие чакат първото включване, откакто са създали няколко сполучливи проби през почивните дни. Въвеждат паролите и... о, знамение!... връзка има, учителката е в платформата дружно с целия клас и стартира урокът по български език и литература. С малко забавяне ще се прави разбор на Вазовото стихотворение " Майка ми ", което трябваше да бъде изучено на 8 март. Някои деца са изпълнили домашното си и рецитират творбата. След 40 минути платформата автоматизирано прекъсва урока и следва 10 минути междучасие. Идва и сполучливото включване в часа по британски език, а учениците се чудят по какъв начин ще премине идващият урок - по физическо. С изненада и те, и кръжащите към компютъра родители, откриват, че час ще има. Учителката е подготвила клипове с извършения и децата почтително извършват инструкциите.
По-напрегнато минава часът по Човека и природата. Учителката се пробва да употребява виртуална дъска и други благоприятни условия на системата, а децата стартират да се разсейват, пишат, приказват между тях или измислят други способи за изпитване на търпението на преподавателката. Тя напуща урока тъкмо след 40 минути с вярата, че четвъртокласниците ще са по-съсредоточени идващия път. Последен е часът по технологии и предприемачество, през който ще се прави картичка с пролетна тема, напрежението спада. Първият виртуален образователен ден завършва, има инструкции за домашни, въпреки че доста от учениците не са взели всички пособия и учебници от учебното заведение в последния образователен ден. Въпреки това учителите намират метод да се оправят с недостига и измислят разновидности за осъществяването на дилемите.
Часът е 13. Четвъртокласниците са изтощени, само че не толкоз доста, че да не продължат онлайн общуването си на друго виртуално място. По-изтощени са родителите, които часове наред наблюдават за реализирането на връзката, вършат регистрации, управляват държанието на децата, търсят гланцови блокчета и тетрадки, ровят в интернет, с цел да открият съответния онлайн учебник.
На някои им се постанова да подкрепят във виртуалната класна стая и децата си от предучилищния клас към същото учебно заведение. Точно по този начин - шестгодишните също имат занимания онлайн. Учителката ги чака тъкмо в 8, само че някои от тях са подходили с съмнение към връзката и са се успали за часа по Околен свят. Успяват обаче по едно и също време да закусват и да се включат в часа по математика. Започват да броят нарисуваните от преподавателката триъгълници на виртуалната дъска, а по-късно всеки има опция да измисли задача с маймуни или коли и да покаже по какъв начин ще изписва с числа. Третият час с неустановено название е тестване за майките. Време е да вършат риба от хартия. Не е ясно кой твори повече, само че сякаш родителите са по-напористи от децата - гънат се листове, лепят кой с каквото има, рисуват се очи и животното е готово. Слава богу, за дребните образователният ден е единствено от три урока. Време е родителите да стартират със личната си работа. Отново онлайн.
За страдание, в доста фамилии през вчерашния ден образователният ден не протече по този начин безпрепятствено или въобще не стартира. На някои места онлайн платформите се сринаха, уеб страниците не потеглиха поради претоварване. Учителите спасяваха ситуацията както могат - посредством фейсбук, вайбър, даже през позабравения скайп. Други педагози пък избраха да употребяват единствено имейли, като пращаха домашни и чакаха до края на деня отговори от децата. Необхванати останаха доста възпитаници от дребни обитаеми места или в затруднено материално състояние, които нямат у дома компютри или учебното заведение им не е в положение да реализира онлайн връзка с тях.
Рано е да се вършат систематизирания и оценки подготвени ли са страната, МОН, общината за цифрово образование, сполучливо ли ще е то и ще има ли резултат. За фамилиите сега е значимо, че в сложната и невиждана обстановка множеството деца са ангажирани, преценяват се с режим и график и им се дава опция да затвърдят остарели или да натрупат нови познания.
По-напрегнато минава часът по Човека и природата. Учителката се пробва да употребява виртуална дъска и други благоприятни условия на системата, а децата стартират да се разсейват, пишат, приказват между тях или измислят други способи за изпитване на търпението на преподавателката. Тя напуща урока тъкмо след 40 минути с вярата, че четвъртокласниците ще са по-съсредоточени идващия път. Последен е часът по технологии и предприемачество, през който ще се прави картичка с пролетна тема, напрежението спада. Първият виртуален образователен ден завършва, има инструкции за домашни, въпреки че доста от учениците не са взели всички пособия и учебници от учебното заведение в последния образователен ден. Въпреки това учителите намират метод да се оправят с недостига и измислят разновидности за осъществяването на дилемите.
Часът е 13. Четвъртокласниците са изтощени, само че не толкоз доста, че да не продължат онлайн общуването си на друго виртуално място. По-изтощени са родителите, които часове наред наблюдават за реализирането на връзката, вършат регистрации, управляват държанието на децата, търсят гланцови блокчета и тетрадки, ровят в интернет, с цел да открият съответния онлайн учебник.
На някои им се постанова да подкрепят във виртуалната класна стая и децата си от предучилищния клас към същото учебно заведение. Точно по този начин - шестгодишните също имат занимания онлайн. Учителката ги чака тъкмо в 8, само че някои от тях са подходили с съмнение към връзката и са се успали за часа по Околен свят. Успяват обаче по едно и също време да закусват и да се включат в часа по математика. Започват да броят нарисуваните от преподавателката триъгълници на виртуалната дъска, а по-късно всеки има опция да измисли задача с маймуни или коли и да покаже по какъв начин ще изписва с числа. Третият час с неустановено название е тестване за майките. Време е да вършат риба от хартия. Не е ясно кой твори повече, само че сякаш родителите са по-напористи от децата - гънат се листове, лепят кой с каквото има, рисуват се очи и животното е готово. Слава богу, за дребните образователният ден е единствено от три урока. Време е родителите да стартират със личната си работа. Отново онлайн.
За страдание, в доста фамилии през вчерашния ден образователният ден не протече по този начин безпрепятствено или въобще не стартира. На някои места онлайн платформите се сринаха, уеб страниците не потеглиха поради претоварване. Учителите спасяваха ситуацията както могат - посредством фейсбук, вайбър, даже през позабравения скайп. Други педагози пък избраха да употребяват единствено имейли, като пращаха домашни и чакаха до края на деня отговори от децата. Необхванати останаха доста възпитаници от дребни обитаеми места или в затруднено материално състояние, които нямат у дома компютри или учебното заведение им не е в положение да реализира онлайн връзка с тях.
Рано е да се вършат систематизирания и оценки подготвени ли са страната, МОН, общината за цифрово образование, сполучливо ли ще е то и ще има ли резултат. За фамилиите сега е значимо, че в сложната и невиждана обстановка множеството деца са ангажирани, преценяват се с режим и график и им се дава опция да затвърдят остарели или да натрупат нови познания.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ