Брилянтен Memento Mori - калейдоскоп от шедьоври на Depeche mode
Чаках този албум със спотаен мирис след гибелта на Анди Флечър предходната година и съм сигурна, че сърцата на почитателите стопираха, застинали пред новината, че евентуално това е краят на бандата от Бейзълдън. Но чудото се случи - брилянтен, доста консистентен и позитивен е новият албум на Depeche mode – Memento Mori.
Те са повече от гурута в електронната, ню - и дарк уейв музика и това проличава от всяка нота на 15-ия им албум - албум за живота, за вярата, за любовта и развенчаната любов, и, несъмнено - за гибелта, както приказва и самото заглавие. Това е албум - калейдоскоп на всичко, което Depeche mode потвърдиха през годините, че могат най-добре: да задават стандарти, да са иноватори и постоянно да остават правилни на себе си. Дори в моментите, когато взимаха прекомерно внезапен завой с прекалено електронните и неприети Sounds of the Universe и Delta Machine.
Откакто Memento Mori стигна до мен, го въртя евентуално за 50-и път и във всяко парче, сходно на Spirit може да се открие по късче от предните шлагери. И това е самобитен трибют към всичко, което Depeche mode до момента са правили и сигурен знак на респект към публиката, която остана вярна повече от 43 години.
Първият сингъл Ghosts Again ни върна към дискотечните ритми, а вторият, леко скептично признат, само че въпреки всичко с положителни мнения – My Cosmos Is Mine вложи повече синтетика в звука, само че тъкмо това е, което прави Depeche mode пристрастяващ – нещо остаряло, нещо ново и нещо доста необичайно, което обаче се влива в кръвта вечно!
Новото в албума е неговата изразена благозвучност и съществуването на неподозирано доста песни, композирани в мажор. Също и изключително особеното пеене и на Дейв Геън, и на Мартин Гор, изключително в като че ли изваденото от кино музика с госпъл детайли Soul With Me . Какво заглавие единствено! Не може да бъде преведено, то би трябвало да бъде почувствано!
Never Let Me Go е новата Lillian – денс парче с профила на една жена от фантазиите на Мартин. А в Caroline`s Monkey се прокрадва това многозначно Sometimes от Clean (Violator)....
Уникален избор за закриващото парче - Speak To Me – трансцендентално, зряло звучене и лиричният и логически край с изключителното обръщение I`m found.. И след това глухото и внезапно спиране на кабелите... тъкмо, както внезапно свършва животът. Този път завършващата ария на албума не слага многоточие, както нормално. Мнозина почитатели считат, че това е финалният шедьовър на Depeche mode само че както самият Дейв сподели в изявление от последните дни, " постоянно вършим всичко като за последно, тъй като в никакъв случай не знаем по кое време ще е това ".
Личен любимец от албума (засега) Before We Drown. Признавам, че текстът ми работи извънредно прочувствено и оргазмично и не мога да спра да хвърча в отвъдното, в паралелната реалност или просто в света на душите.
Турнето на Depeche mode стартира ден преди формалното стартиране на албума от Сакраменто, Съединени американски щати с вълнуващо удостояване на Флеч. Следват 75 международни спирки и две изключителни години от концерти!
Те са повече от гурута в електронната, ню - и дарк уейв музика и това проличава от всяка нота на 15-ия им албум - албум за живота, за вярата, за любовта и развенчаната любов, и, несъмнено - за гибелта, както приказва и самото заглавие. Това е албум - калейдоскоп на всичко, което Depeche mode потвърдиха през годините, че могат най-добре: да задават стандарти, да са иноватори и постоянно да остават правилни на себе си. Дори в моментите, когато взимаха прекомерно внезапен завой с прекалено електронните и неприети Sounds of the Universe и Delta Machine.
Откакто Memento Mori стигна до мен, го въртя евентуално за 50-и път и във всяко парче, сходно на Spirit може да се открие по късче от предните шлагери. И това е самобитен трибют към всичко, което Depeche mode до момента са правили и сигурен знак на респект към публиката, която остана вярна повече от 43 години.
Първият сингъл Ghosts Again ни върна към дискотечните ритми, а вторият, леко скептично признат, само че въпреки всичко с положителни мнения – My Cosmos Is Mine вложи повече синтетика в звука, само че тъкмо това е, което прави Depeche mode пристрастяващ – нещо остаряло, нещо ново и нещо доста необичайно, което обаче се влива в кръвта вечно!
Новото в албума е неговата изразена благозвучност и съществуването на неподозирано доста песни, композирани в мажор. Също и изключително особеното пеене и на Дейв Геън, и на Мартин Гор, изключително в като че ли изваденото от кино музика с госпъл детайли Soul With Me . Какво заглавие единствено! Не може да бъде преведено, то би трябвало да бъде почувствано!
Never Let Me Go е новата Lillian – денс парче с профила на една жена от фантазиите на Мартин. А в Caroline`s Monkey се прокрадва това многозначно Sometimes от Clean (Violator)....
Уникален избор за закриващото парче - Speak To Me – трансцендентално, зряло звучене и лиричният и логически край с изключителното обръщение I`m found.. И след това глухото и внезапно спиране на кабелите... тъкмо, както внезапно свършва животът. Този път завършващата ария на албума не слага многоточие, както нормално. Мнозина почитатели считат, че това е финалният шедьовър на Depeche mode само че както самият Дейв сподели в изявление от последните дни, " постоянно вършим всичко като за последно, тъй като в никакъв случай не знаем по кое време ще е това ".
Личен любимец от албума (засега) Before We Drown. Признавам, че текстът ми работи извънредно прочувствено и оргазмично и не мога да спра да хвърча в отвъдното, в паралелната реалност или просто в света на душите.
Турнето на Depeche mode стартира ден преди формалното стартиране на албума от Сакраменто, Съединени американски щати с вълнуващо удостояване на Флеч. Следват 75 международни спирки и две изключителни години от концерти!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ