2022 приключва с бюджетен провал при еврофондовете
Бюджетната 2022 година завършва с видимо положителни вести, зад които обаче наднича сянката на серия от провали. С цената на едва осъществяване на финансовите разноски и неуспех при еврофондовете хазната излиза на релативно невисок недостиг от 2,9% от Брутният вътрешен продукт при заложен 4,1%. В края на годината фискалният запас възлиза на 11,9 милиарда лева, само че тези средства са целеви. С целеви средства от запаса към този момент е затрупан минус по централния бюджет в размер на 4,1 милиарда лева, който ще би трябвало да бъде възобновен.
Това излиза наяве от прессъобщение на финансовото министерство за приключването на бюджетната 2022 година Подробни данни за последния месец на годината ще има в края на януари, само че предварителните оценки към този момент са налични.
Финансовото министерство е подчертало категорично, че упованията за доста по-високи данъчно-осигурителни доходи вследствие на ревизирания размер на Брутният вътрешен продукт при актуализацията на бюджета не са се сбъднали. Брутният вътрешен продукт бе повишен с близо 11 милиарда лева, само че превишението на приходите спрямо в началото заложените е с 2,1%. Въпросът за размера на Брутният вътрешен продукт е постоянна ябълка на раздора в Народно събрание, като обичайното му подценяване през годините води до напън за завишаване на приходите, а оттова и на разноските. След елиминиране на приходите с еднократен ексклузивен темперамент - за обезщетенията за високите цени на електрическата енергия - приходите възлизат на 60,9 милиарда лева Разходите са в размер на 62,9 милиарда лева след елиминиране на изключителните заплащания за обезщетенията, като най-голямо закъснение при разноските има по линия на еврофондоветте. С това салдо осъщественият недостиг от 2,9% от Брутният вътрешен продукт е в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък и дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната, акцентират от МФ.
Усвояването на средствата от Европейски Съюз през 2022 година е едва и по новите оперативни стратегии за интервала 2021 - 2027, и по проекта за възобновяване. През декември по проекта в хазната постъпиха 2,7 милиарда лева, а против този доход направените разноски са в размер на едвам 100 млн. лева Тази огромна разлика въздейства позитивно върху сметките на хазната за 2022 година, като понижава недостига. Разходите обаче по този начин или другояче остават и ще бъдат трансферирани към 2023-а година, т.е. тогава ще генерират недостиг.
Слабо е и осъществяването на финансовата стратегия за 2022 година, която се популяризираше като революционно огромна при приемането на бюджета през април. Още тогава имаше рецензии, че тя няма да бъде изпълнена. МФ не дава информация до какво равнище са достигнали финансовите разноски към декември, такава се чака в края на януари.
Структурата на недостига се утежнява поради големите задължения за непрекъснати настоящи разноски, предизвестява още МФ. България образува забележителен систематичен недостиг за 2022 година с високи разноски с непрекъснат темперамент, който понижава опциите за нови политики и предрешава дейностите на последващи държавни управления, се акцентира в известието на финансовото министерство.
Това излиза наяве от прессъобщение на финансовото министерство за приключването на бюджетната 2022 година Подробни данни за последния месец на годината ще има в края на януари, само че предварителните оценки към този момент са налични.
Финансовото министерство е подчертало категорично, че упованията за доста по-високи данъчно-осигурителни доходи вследствие на ревизирания размер на Брутният вътрешен продукт при актуализацията на бюджета не са се сбъднали. Брутният вътрешен продукт бе повишен с близо 11 милиарда лева, само че превишението на приходите спрямо в началото заложените е с 2,1%. Въпросът за размера на Брутният вътрешен продукт е постоянна ябълка на раздора в Народно събрание, като обичайното му подценяване през годините води до напън за завишаване на приходите, а оттова и на разноските. След елиминиране на приходите с еднократен ексклузивен темперамент - за обезщетенията за високите цени на електрическата енергия - приходите възлизат на 60,9 милиарда лева Разходите са в размер на 62,9 милиарда лева след елиминиране на изключителните заплащания за обезщетенията, като най-голямо закъснение при разноските има по линия на еврофондоветте. С това салдо осъщественият недостиг от 2,9% от Брутният вътрешен продукт е в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък и дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната, акцентират от МФ.
Усвояването на средствата от Европейски Съюз през 2022 година е едва и по новите оперативни стратегии за интервала 2021 - 2027, и по проекта за възобновяване. През декември по проекта в хазната постъпиха 2,7 милиарда лева, а против този доход направените разноски са в размер на едвам 100 млн. лева Тази огромна разлика въздейства позитивно върху сметките на хазната за 2022 година, като понижава недостига. Разходите обаче по този начин или другояче остават и ще бъдат трансферирани към 2023-а година, т.е. тогава ще генерират недостиг.
Слабо е и осъществяването на финансовата стратегия за 2022 година, която се популяризираше като революционно огромна при приемането на бюджета през април. Още тогава имаше рецензии, че тя няма да бъде изпълнена. МФ не дава информация до какво равнище са достигнали финансовите разноски към декември, такава се чака в края на януари.
Структурата на недостига се утежнява поради големите задължения за непрекъснати настоящи разноски, предизвестява още МФ. България образува забележителен систематичен недостиг за 2022 година с високи разноски с непрекъснат темперамент, който понижава опциите за нови политики и предрешава дейностите на последващи държавни управления, се акцентира в известието на финансовото министерство.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ