Служебното правителство предожи бюджет с дефицит 12 млрд. лева
Бюджет с недостиг от 12 милиарда лв. предложиха служебният министър председател Гълъб Донев и финансовият министър Росица Велкова. Това прави 6.4% от упования БВП, чиято стойност се чака да доближи 184.4 милиарда лева, при опазване на сегашната данъчна система, без да се вкара облагане за свръхпечалбите.
„ За да реализира бюджетен недостиг, служебното държавно управление избра да увеличи приходите. Представихме концепциите си, с цел да осведомяваме партиите за нашите визии и да им дадем време за реакции. Тъй като решението по отношение на основните аспекти е право и отговорност на народните представители, за нас беше значимо да знаем какво е тяхното мнение. Тази седмица двете най-големи обединения разискаха своите визии за бюджет 2023. От декларираното от тях стана ясно, че не поддържат препоръчаните законодателни промениот служебното държавно управление.
При ясно декларираната липса на параментарна поддръжка, внасянето на бюджет с недостиг от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт би било обречено на неуспех. Служебнотто държавно управление реши да внесе план за бюджет за 2023 г. на база настоящото законодателство, завършено на база законодателните промени на последните Народни събрания “, сподели министър председателят Гълъб Донев.
Финансовият министър уточни, че това значи нужда от изтегляне на заеми в общ размер 13 милиарда лв. през тази година и в края на годината държавният дълг ще бъде 46.8 милиарда лв. или 25% по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Такъв бюджет отразява поредната позиция на Министерство на финансите, че без смяна в политиките, заложените през предходната година, автоматизирани покачвания на разноските за тази, каквито са вложенията по проекта за възобновяване, учителското нарастване на заплатите, индексирането на пенсиите от 1 юли и т.н. ще доведат до рекордния недостиг. Прогнозата също демонстрира погрешните изказвания на " Продължаваме промяната ", че когато има нарастване на брутния вътрешен артикул, автоматизирано с някаква съразмерност, наложително порастват и приходите. Действителността демонстрира, че заложените разноски са с 11 милиарда лв. по-високи от миналогодишните, до момента в който приходите порастват единствено с 6 милиарда лв..
Сега " Продължаваме промяната " и " Демократична България " ще се изправят пред действителните последици от фискалната политика, която постановяваха предходната година, и обстоятелството, че макар нарастването на Брутният вътрешен продукт с цели 19 милиарда лева бюджетът върви към свръхдефицит.
Ще се изправят и пред още един тест – еврозоната или хората.
Ако ръководещите, които и да са те, тръгнат към стремително преодоляване на недостига до 3% по отношение на брутния вътрешен артикул, единствено посредством корекции в разходната част, това ще значи съществено стесняване на държавните вложения и други типове разноски, а това основава риск да се повторят грешките от 2009 и 2010 година.
Тогава първото държавно управление на ГЕРБ, гонейки приемане в чакалнята на еврозоната, също си сложи за цел да балансира бюджета в рамките единствено на една календарна година, само че само съумя да депресира стопанската система и да удвои безработицата, прогонвайки 350 хиляди души отвън България. При съществуването на остарелия опит, повторение на същото ще бъде чиста проба безчинство върху междинната класа, дребния бизнес и най-уязвимите групи от обществото в гонене на еврозоната и то в случай, че за въвеждането на еврото е доста евентуално да се провежда и референдум.
Опитът демонстрира, че внезапните свивания на бюджетния недостиг основават само шокове и заради това надалеч по-подходящо е страната да одобри една година с недостиг над допустимия предел на еврозоната, който е 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт, признавайки реалността, че в еврозоната няма да може да се влезе и през 2025 година.
В същото време би трябвало да се сътвори настройка, че дебалансирането на осигурителнта система не може да продължава безпределно и едвам е неприятно, страната ще се нуждае от повдигане на осигурителната тежест, с цел да се свие разликата сред приходи и заплащания за пенсии.
Известни икономии може да се реализиран, в случай че ръководещите отхвърлят апела на учителския профсъюз за увеличение на заплатите със задна дата и го отсрочат примерно за 1 септември, тъкмо преди да стартира новата образователна година. Това би икономисало близо половин милиард лв.. Други 1.2 милиарда лева може да се свият, в случай че индексирането на пенсиите също се отсрочи за 1 октомври. Причината е, че по този начин ще стане една цялостна година, в която пенсиите са изложени на новата инфлация. Сумата на тези спестявания прави 1% от брутния вътрешен артикул. Икономия може да се реализира и от обичайното несъблюдение на обществената капиталова стратегия. Това обаче не значи страната да пести самоцелно от вложения, а да се ограничи от изключителните разноски, които обичайно се случват през декември.
Големият извод обаче е, че без по-високи данъчни или осигурителни ставки бюджетният недостиг надали ще може да се ограничи в средносрочен проект.
Следвайте " Гласове " в Телеграм
