Бяло-синьо-бяло. Това са цветовете на знаме, което виждаме редом с

Бяло-синьо-бяло. Това са цветовете на знаме, което виждаме паралелно с украинското, на антивоенните демонстрации както у нас, по този начин и в цяла Европа. Това не е знамето на Финландия, а флагът на руснаците, които не са съгласни с политиката на Путин и са срещу войната в Украйна. Той се трансформира в знак за съветската демократична общественост по света и метод да се разграничи от политиката и „ правата линия “ на Кремъл.
Един от основателите на това знаме е Кай Катонина - рускиня, която от години живее в Берлин.

Може ли свръх стремежът към победа да оправдае жертвите по пътя и какво е да си руснак през днешния ден на Запад...

Как беше основан този нов знак на руснаците, които не са съгласни с политиката на Путин?

Всичко стартира с войната, несъмнено. Бях в Берлин и вървях на митинги дружно с други съветски имигранти. Първоначално държахме в ръце плакати, които по никакъв метод не издаваха нашата народност - лозунги като „ Не на войната! “ и „ Путин е военнопрестъпник “. Един ден обаче моя другарка пристигна с афиш с надпис „ Срам ме е, че съм рускиня “. Журналистите незабавно се втурнаха към нея. Тогава осъзнахме, че ние, руснаците, по никакъв метод не се разграничаваме образно от украинците. Често можеш да схванеш от акцента, само че би трябвало да знаеш езика, с цел да го доловиш. За по-голямата част от външните наблюдаващи всички хора на тези митинги са украинци. Така взехме решение, че би трябвало някак да покажем, че сме руснаци, които са „ за “ Украйна, „ срещу “ войната и „ срещу “ Путин и знамето би било най-хубавият метод за това. Защото е видно, може да се възпроизведе и е идеалният знак, от който се нуждаем. Обсъдихме този въпрос с другари във Facebook. Появиха се няколко хрумвания, от които се спряхме на тази. Причината е, че е семпло и всеки може да го създаде. Хората могат да го създадат от цветната хартия на децата си или просто да го нарисуват. Обяснихме и символиката - описахме го като съветското знаме, само че без на него да е алената линия, символизираща кръвта. Появиха се несъмнено разногласия дали имаме право да вършим това. Отговорът е - да, нямаме право, само че тук въпросът не е за нас, които претендираме да сме прави, а за бъдещето на страната ни такова, каквото го желаеме. Идеята за цветовете пристигна от един от препоръчаните разновидности за знаме, който е по модела на този на Новгородската Република. Това е средновековна страна, на територията на днешна Северна Русия, която е била самостоятелна от московския княз. Новгород е бил относително либерален за стандартите на Средновековието - свободен, неимпериалистически. Това са качества, които съответстват с нашата идея.

Казвате, че премахването на алената линия от съветското знаме, символизираща кръвта, е тъй като желаете по-добро и по-мирно бъдеще, а не да пренапишете историята на Русия, по този начин ли?

Едно от обясненията за аления цвят на съветското знаме е, че това е кръвта, пролята за родината. Това би било отлично и основателно, в случай че не беше пропагандата на режима на Путин, която експлоатира това по собствен метод. Има съветски термин, който е „ победобесие “, може да се преведе като „ победна полуда “. Така се дефинира свръх издигането в фетиш на успеха на Русия във Втората международна война и това става съществена част от идеологията - то стига до прекаленост и некомпетентност. Искаме да се дистанцираме от тези неща, от това „ славно минало “, което е експлоатирано от пропагандата, и да погледнем към едно немилитаристично демократично бъдеще.

Но не във всяка борба в историята си Русия е била в ролята си на агресор.

Не се дистанцираме от историята, а от метода, по който тя е изкривявана от пропагандата. Също и от разбирането, че в битката против нацизма всичките репресии, които са били осъществени, всички хора, които са били убити, са си коствали, тъй като в последна сметка сме спечелили войната. И през днешния ден ни се показва същото - да живеем в името на тази победа. Бием се против Украйна, които са нацистите, и ние спасяваме света от тях. Руската агитация е основана върху легендата за нашите искания при успеха над фашизма. Но това не е била победа единствено на Русия. В състава на Съветския съюз има доста и разнообразни страни, които също са се били против нацистите. Така че не е почтено Русия да претендира за това.

Премахването на аления цвят от знамето ли е метод да се покаже, че Русия не е нападателна? Може ли това да промени днешния имидж на страната?

Това не е задачата на знамето. За да бъде изменен имиджът ѝ, Русия би трябвало да свърши доста неща. Промяната на знамето е метод за нас да се обединим и да се доближим до смяната на бъдещето. Но смяна на цвета несъмнено няма да изтрие всички закононарушения, които Русия извърши с нашествието в Украйна. Има огромна полемика измежду рускоговорящата демократична общественост за това по какъв начин Германия се е справила с ужасното си минало. Германците са приели виновността и са построили музеи - създали са всичко, с цел да не се повтори всичко това още веднъж. И Русия би трябвало да постъпи по този начин, само че това ще отнеме години, с цел да стартира да трансформира своя имидж. Знамето е метод да покажем, че руснаците срещу войната съществуваме и можем да бъдем видени както от хората отвън нашата общественост, по този начин и да се разпознаваме между тях. Това е значимо, тъй като според от средата, тази съпричастност може да те накара да се чувстваш ужасно уединен, като че ли си единственият срещу войната.

Какво се случва през днешния ден в Русия и с руснаците в страната - агитация от години, дезинформация и пречистване на информацията, съвсем без свободни медии, санкции за протестиране, възбрана за потреблението на думата „ война “. Журналистката Марина Овсянникова, която стачкува в ефира на „ Първи канал “, сподели, че руснаците са облъчени от агитация. Има ли метод да живееш свободно и да мислиш свободно, когато си откърмен с отрова?

Последната свободна медия спря работа предходната седмица. Така че към този момент няма публично регистрирани свободни медии в Русия. Facebook и Инстаграм са оповестени за екстремистки - приравнени са до равнището на свастиката. Ситуацията не е добра. Пропагандата държи в ръцете си цялата мощ, тъй като няма различни източници на информация. Освен в случай че не си свръх стимулиран да търсиш такава и ползвате VPN услуга, която трансформира местоположението ти, тъй че да не демонстрира, че си в Русия. YouTube към момента не е блокиран, тъй че може да достигнеш до някаква свободна информация, само че е много мъчно. Другото нещо е, че хората се опасяват. Дори това да приказваш срещу войната е закононарушение. Стига се до цялостни парадокси. Например човек излиза на улицата с афиш с надпис „ Не на фашизма “ и го арестуват за дискредитиране на съветската войска. Това не е смешка - в действителност се случва. Ситуацията е в действителност ненормална и безнадеждна. В момента хората Русия или са облъчени от пропагандата, или са ужасени. Или и двете. Санкциите в това време по никакъв начин не оказват помощ за възстановяване на ситуацията, тъй като има неналичия и дефицити както на здравно съоръжение и техника, по този начин и на ежедневни хигиенични артикули. Има и да вземем за пример недостиг на храна за котки, тъй като тя е вносен артикул. Страната навлиза в огромна икономическа рецесия. Това ще направи руснаците, които до момента не са живели толкоз добре, още по-бедни. Пропагандата прави всичко допустимо, с цел да хвърли виновността за това на Запада.



Какво е през днешния ден да си руснак на Запад? Можеш ли да опиташ да направиш разбор на политическите настройки на руснаците, живеещи в Германия? Как гледат те на дейностите на Русия в Украйна?

Живея в Берлин. А да си руснак тук, значи, че помагаш на украинците. Повечето от тях приказват съветски и е доста по-лесно за тях да получат помощ на този език, а не на британски или на немски. Да си руснак тук значи да си деятел да си доброволец. Всичко мои другари и познати от съветската общественост тук оказват помощ на украинците - приютили са бежанци в домовете си, оказват помощ като доброволци, подаряват и всичко останало. Но не сме дискриминирани поради това, че сме руснаци, тъй като всички схващат, че националността няма нищо общо с това дали одобряваш войната, или не. Хората те дефинират съгласно това дали одобряваш войната, или не, а не какъв паспорт имаш.

Има я и другата позиция - какво би споделила на твоите сънародници, които поддържат войната и оправдават дейностите на Русия като обективни и се гордеят с тази война?

Честно казано заобикалям контакт с такива хора. Не можеш да се бориш с пропагандата, като спориш с хората, да вземем за пример в интернет, тъй като там най-често можеш да срещнеш такава позиция. Пропагандата работи по този метод - на база страсти, а аз не бих могла да предизвиквам у тях по-силни страсти, в сравнение с тя прави. Затова концентрирам напъните си да оказвам помощ на украинските бежанци и на украинската войска. Щастливка съм, че нямам в обкръжението си хора с такива възгледи - нито родителите ми, нито който и да е от моите другари. Може би, в случай че им покажеш видео или информация, това ще помогне малко, само че е мъчно да се бориш против насаждани с години позиции от страна на пропагандата.

Възможно ли е след всичко това Русия и Украйна да заживеят още веднъж като братя или този миг е към този момент изтърван след анексирането на Крим, обстановката в Донбас и войната в този момент?

Ще бъде мъчно и ще става все по-трудно с всеки минал ден, в който войната продължава. Връзките сред обособените хора ще се запазят и ще останат мощни, само че на държавно равнище - не мисля. За да стане това, Русия би трябвало да стане изцяло друга страна.