WRS пред „Понеделник вечер“ и преди Евровизия: Бъди най-добрата си версия
„ Бях решил, че когато придобия задоволително самочувствие, намеря подобаващата ария и приготвя положително театрално показване, ще вземам участие в Евровизия . Вече мисля за грандиозните концерти в Италия, техническите особености, сцената, светлините и звука. Винаги съм мечтал да съм на тази голяма сцена. Много се веселя, че ще имам опцията да показва музиката си пред стотици милиони фенове “.
Това показа пред БНР румънският хитмейкър WRS, който е и 15% българин. Андрей Урсу е прочут на българската аудитория. Песните му са по всички музикални радиа и малките екрани, а в YouTube имат милиони гледания. С Llámame завоюва румънската селекция за Евровизия и тази година се надява на положително класиране на песенния конкурс.
„ Всички еволюираме, аз би трябвало да раста непрестанно като актьор . Подготвям се интензивно. Гледам обаче да не се напъвам прекалено много. Искам да запазя и заниманието. Имам дълга кариера на танцьор зад тила си. Мисля, че това стана видно и след концертите за Евровизия “.
Песента Llámame (в превод от испанки „ обади ми се “) може да се пояснява по разнообразни способи:
„ Песента е отдадена на това какъв брой е значимо да опознаеш себе си . Да бъдеш в здравословна връзка със себе си все пак, което обществото твърди да теб. Въпреки метода, по който се чувстваш. Важно е да бъдем най-хубавите версии на самите себе си , даже и светът да не е склонен с това. Песента стартира:
„ Знаех, че съм друг от останалите.
Те в никакъв случай не са те харесвали.
Опитвам да държа главата си над водата, само че ти го правиш толкоз мъчно “.
Става въпрос за спора сред теб и обществото. Например при мен – аз влязох в спор със фамилията и приятелите си, когато поех по пътя на изпълнителя. Трябваше да се боря за това, което обичам. Те мечтаеха да стана юрист, или нещо такова. Аз обаче избрах да съм танцьор, избрах изкуството . Смисълът на песента е и за изборите, които вършим в персоналния си живот “.
Понякога светът е нечовечен към хората, които мечтаят. Към тези, които се стремят към друг връх. Защо се разделяме по този метод?
„ Всеки има своите проблеми. Това е методът, по който хората реагират на неприятните неща, които им се случват. Все още не разбирам за какво хората се ненавиждаме един различен толкоз . Опитвам се да се концентрирам само върху това, което върша. Върху себе си. Да не обръщам внимание на това, което се случва към мен “.
WRS продължава да мечтае, да основава музика и да върви по стъпките си макар тежката обстановка, в която се намира светът - посред войни и пандемии.
„ Сега съзнавам какъв брой значима е ролята на актьора . Това е методът да се борим със злото. Представете си какво би било, в случай че във време на война нямахме музика, да вземем за пример. Щеше да бъде още по-ужасно. Гледах видеа с хора от Украйна в бункер – все пак – те пееха. Това разруши сърцето ми. Но ме направи и толкоз благополучен. Те са толкоз уплашени, а музиката и изкуството са методът, по който се оправят със страха и напрежението . Когато войната стартира, аз бях в танцовото студио, репетирах. Първата ми мисъл бе – има ли смисъл това? Хора умират напълно покрай страната ми, а аз преговарям в студио. Казах си – просто продължавай да правиш това, което правиш. Важно е. Това е моят метод да дам малко наслада на хората “.
За да показа новите си песни, WRS посети България. Видя София, гостува на разнообразни радиостанции и малките екрани. Усети любовта на българската аудитория, която обича неговите шлагери Tsunami, Amore и Dalia.
„ Беше толкоз прелестно. Когато прекосихме границата и видях българския байрак, не можех да допускам, че пристигам при вас, с цел да показва музиката си. Идвал съм в България и преди, постоянно съм имал доста мощна връзка с вашата страна . През февруари пристигнах при вас с специалността си, правейки това, което одобрявам. Почувствах се необикновено. София е толкоз хубав град. Има нещо толкоз особено в архитектурата, пътищата ви са доста по-добри от тези в Букурещ. Обикнах града и храната. Бирата беше страхотна! Хората бяха доста гостоприемни. Всички в малките екрани и радиата знаеха музиката ми. Беше необичайно. По един доста прекрасен метод “.
И макар пътуванията и незабравимите мемоари не е елементарно да живееш в забързания съвременен свят. Понякога е и много самотно.
„ След пандемията и всичко, което се случи след нея, като че ли като хора станахме индивидуалисти. Все по-самотни . Толкова е тъжно – всички са в обществените мрежи с телефоните си в ръка. Не си обръщаме внимание един на различен. Забравяме, че имаме обезверена потребност от обич . От връзка. Такъв съм и аз. Понякога работя прекалено много и не помня, че съм човек и нуждая се от обич и внимание. Прибирам се и няма с кого да ознаменувам триумфите си. Нямам време за персонален живот . Това е методът да изкажа своето комплициране. По някакъв метод – крещя за обич в песента Dalia “.
WRS съумява да открие себе си след едно пътешестване. До Лондон. Там живее известно време, надалеч от Румъния.
„ За мен това бе началото на зрялата възраст. Има време в живота ни, когато би трябвало да кажем стоп. Всичко, което се случва към мен е токсично. Трябва да рестартирам всичко, което върша. Да си умря. Болеше ме. Бях в дълбока меланхолия. Въпреки че продължавах да върша музика, всичко към мен беше токсично. Хрумна ми щурата концепция да си взема еднопосочен билет за Лондон . Да бъда самичък със себе си. Без даже да знам улиците или хората към себе си. Беше мъчно, само че и доста възнаграждаващо. Бях в Лондон към 7 месеца и работех като сервитьор. Мислех си за живота, за детството си, за порастването, за това, което съм. Какво тъкмо желая да върша с живота си? Беше значимо да взема тази отмора в живота си, с цел да върша тези неща. Работя крепко, без да си взема отмора, с цел да схвана дали ми харесва това, в което се трансформирам . Смятам, че в Лондон съумях да проучвам и намеря същинската си същина. Върнах се в Румъния и започнах да се боря за фантазиите си. Концентрирах се върху това, което желаех да направя. Това се случи преди 5 години. В това време животът ми се промени по този метод. Чувствам се отлично. Едва стартирам . Имам доста сила, с цел да работя по този начин от 5 до 10 години “.
Един съвет - за всеки, който се помирява с несправедливостта в всекидневието си.
„ Моят съвет е – работете върху самочувствието си . Ако знаете качествата си, в случай че осъзнавате цената на времето и силата си, няма да ги давате на хора, които злоупотребяват с тях. Всеки от нас е значим. Моят максимален боязън е съжалението - че когато съм на 50, ще погледна обратно и ще се запитам за какво съм изгубил тези години. Това е най-големият ми боязън. Аз съм доста изкусен, когато приказвам с хората и им споделям – нямаме нищо общо, дано прекратим тази връзка, тя не действа вярно . И в случай че не схващат – това е техен проблем. Защото аз давам най-хубавото от себе си, с цел да направя една връзка работеща, не съм страхливец. Когато обаче не се получава, просто би трябвало да завърши. Това не е егоистично. Това е обич към себе си “.
WRS продължава да върви самоуверено напред. Оценява обстоятелството, че е нужно време.
„ Чувствам се добре, само че имам доста работа да свърша. Мечтите ми са доста огромни . Вземам поради обстоятелството, че едвам стартирам и би трябвало да си дам малко време. Чувствам се необикновено. Работех доста за тези триумфи. Искам триумфите ми да стават все по-големи и съм подготвен да работя за това “.
Това показа пред БНР румънският хитмейкър WRS, който е и 15% българин. Андрей Урсу е прочут на българската аудитория. Песните му са по всички музикални радиа и малките екрани, а в YouTube имат милиони гледания. С Llámame завоюва румънската селекция за Евровизия и тази година се надява на положително класиране на песенния конкурс.
„ Всички еволюираме, аз би трябвало да раста непрестанно като актьор . Подготвям се интензивно. Гледам обаче да не се напъвам прекалено много. Искам да запазя и заниманието. Имам дълга кариера на танцьор зад тила си. Мисля, че това стана видно и след концертите за Евровизия “.
Песента Llámame (в превод от испанки „ обади ми се “) може да се пояснява по разнообразни способи:
„ Песента е отдадена на това какъв брой е значимо да опознаеш себе си . Да бъдеш в здравословна връзка със себе си все пак, което обществото твърди да теб. Въпреки метода, по който се чувстваш. Важно е да бъдем най-хубавите версии на самите себе си , даже и светът да не е склонен с това. Песента стартира:
„ Знаех, че съм друг от останалите.
Те в никакъв случай не са те харесвали.
Опитвам да държа главата си над водата, само че ти го правиш толкоз мъчно “.
Става въпрос за спора сред теб и обществото. Например при мен – аз влязох в спор със фамилията и приятелите си, когато поех по пътя на изпълнителя. Трябваше да се боря за това, което обичам. Те мечтаеха да стана юрист, или нещо такова. Аз обаче избрах да съм танцьор, избрах изкуството . Смисълът на песента е и за изборите, които вършим в персоналния си живот “.
Понякога светът е нечовечен към хората, които мечтаят. Към тези, които се стремят към друг връх. Защо се разделяме по този метод?
„ Всеки има своите проблеми. Това е методът, по който хората реагират на неприятните неща, които им се случват. Все още не разбирам за какво хората се ненавиждаме един различен толкоз . Опитвам се да се концентрирам само върху това, което върша. Върху себе си. Да не обръщам внимание на това, което се случва към мен “.
WRS продължава да мечтае, да основава музика и да върви по стъпките си макар тежката обстановка, в която се намира светът - посред войни и пандемии.
„ Сега съзнавам какъв брой значима е ролята на актьора . Това е методът да се борим със злото. Представете си какво би било, в случай че във време на война нямахме музика, да вземем за пример. Щеше да бъде още по-ужасно. Гледах видеа с хора от Украйна в бункер – все пак – те пееха. Това разруши сърцето ми. Но ме направи и толкоз благополучен. Те са толкоз уплашени, а музиката и изкуството са методът, по който се оправят със страха и напрежението . Когато войната стартира, аз бях в танцовото студио, репетирах. Първата ми мисъл бе – има ли смисъл това? Хора умират напълно покрай страната ми, а аз преговарям в студио. Казах си – просто продължавай да правиш това, което правиш. Важно е. Това е моят метод да дам малко наслада на хората “.
За да показа новите си песни, WRS посети България. Видя София, гостува на разнообразни радиостанции и малките екрани. Усети любовта на българската аудитория, която обича неговите шлагери Tsunami, Amore и Dalia.
„ Беше толкоз прелестно. Когато прекосихме границата и видях българския байрак, не можех да допускам, че пристигам при вас, с цел да показва музиката си. Идвал съм в България и преди, постоянно съм имал доста мощна връзка с вашата страна . През февруари пристигнах при вас с специалността си, правейки това, което одобрявам. Почувствах се необикновено. София е толкоз хубав град. Има нещо толкоз особено в архитектурата, пътищата ви са доста по-добри от тези в Букурещ. Обикнах града и храната. Бирата беше страхотна! Хората бяха доста гостоприемни. Всички в малките екрани и радиата знаеха музиката ми. Беше необичайно. По един доста прекрасен метод “.
И макар пътуванията и незабравимите мемоари не е елементарно да живееш в забързания съвременен свят. Понякога е и много самотно.
„ След пандемията и всичко, което се случи след нея, като че ли като хора станахме индивидуалисти. Все по-самотни . Толкова е тъжно – всички са в обществените мрежи с телефоните си в ръка. Не си обръщаме внимание един на различен. Забравяме, че имаме обезверена потребност от обич . От връзка. Такъв съм и аз. Понякога работя прекалено много и не помня, че съм човек и нуждая се от обич и внимание. Прибирам се и няма с кого да ознаменувам триумфите си. Нямам време за персонален живот . Това е методът да изкажа своето комплициране. По някакъв метод – крещя за обич в песента Dalia “.
WRS съумява да открие себе си след едно пътешестване. До Лондон. Там живее известно време, надалеч от Румъния.
„ За мен това бе началото на зрялата възраст. Има време в живота ни, когато би трябвало да кажем стоп. Всичко, което се случва към мен е токсично. Трябва да рестартирам всичко, което върша. Да си умря. Болеше ме. Бях в дълбока меланхолия. Въпреки че продължавах да върша музика, всичко към мен беше токсично. Хрумна ми щурата концепция да си взема еднопосочен билет за Лондон . Да бъда самичък със себе си. Без даже да знам улиците или хората към себе си. Беше мъчно, само че и доста възнаграждаващо. Бях в Лондон към 7 месеца и работех като сервитьор. Мислех си за живота, за детството си, за порастването, за това, което съм. Какво тъкмо желая да върша с живота си? Беше значимо да взема тази отмора в живота си, с цел да върша тези неща. Работя крепко, без да си взема отмора, с цел да схвана дали ми харесва това, в което се трансформирам . Смятам, че в Лондон съумях да проучвам и намеря същинската си същина. Върнах се в Румъния и започнах да се боря за фантазиите си. Концентрирах се върху това, което желаех да направя. Това се случи преди 5 години. В това време животът ми се промени по този метод. Чувствам се отлично. Едва стартирам . Имам доста сила, с цел да работя по този начин от 5 до 10 години “.
Един съвет - за всеки, който се помирява с несправедливостта в всекидневието си.
„ Моят съвет е – работете върху самочувствието си . Ако знаете качествата си, в случай че осъзнавате цената на времето и силата си, няма да ги давате на хора, които злоупотребяват с тях. Всеки от нас е значим. Моят максимален боязън е съжалението - че когато съм на 50, ще погледна обратно и ще се запитам за какво съм изгубил тези години. Това е най-големият ми боязън. Аз съм доста изкусен, когато приказвам с хората и им споделям – нямаме нищо общо, дано прекратим тази връзка, тя не действа вярно . И в случай че не схващат – това е техен проблем. Защото аз давам най-хубавото от себе си, с цел да направя една връзка работеща, не съм страхливец. Когато обаче не се получава, просто би трябвало да завърши. Това не е егоистично. Това е обич към себе си “.
WRS продължава да върви самоуверено напред. Оценява обстоятелството, че е нужно време.
„ Чувствам се добре, само че имам доста работа да свърша. Мечтите ми са доста огромни . Вземам поради обстоятелството, че едвам стартирам и би трябвало да си дам малко време. Чувствам се необикновено. Работех доста за тези триумфи. Искам триумфите ми да стават все по-големи и съм подготвен да работя за това “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ