Бях на 13, когато хвърлиха баща ми в затвора. Помня

Бях на 13, когато хвърлиха татко ми в пандиза. Помня по какъв начин майка ми можеше да носи единствено необятни и тъмни облекла в съда. Никога няма да не помни по какъв начин нравствената полиция ме спря поради аленото ми палто, написа Нилофар Голами.

Протест против иранския режим

Като иранка години наред съм носила парче плат на главата си, което криеше освен косите и тялото ми. За мен то беше и инструмент за угнетяване и надзор. С хиджаба жените биват превръщани в граждани втора класа.

В актуалния спор за премахването на нравствената полиция това унизително отношение и обичайна дискриминация на жените в Иран отстъпва на назад във времето. А това е огромна неточност, тъй като потребността от тъкмо този спор е огромна.

Съжалявам, че би трябвало да го кажа толкова ясно: от идването си на власт през 1979 година режимът в Техеран постоянно е държал на принудата за носене на забрадки. Но дълго време никой не се възмущаваше от това нарушение на главните права на дамите. Вместо това поддръжниците на режима в Техеран, а и западни политици се стараеха да показват хиджаба в Иран като част от културата на страната.

Да избягаш от нравствената полиция

Бях на 13 години, когато татко ми бе арестуван и пратен в пандиза, защото се застъпваше за трудовите права в Иран. Спомням си, че майка ми можеше да влезе в правосъдната зала само с необятни тъмни облекла.

По-късно - като госпожица - и аз се сблъсках с нравствената полиция. Спомням си за един случай: отивах с другар на кино, облечена с алено палто. А аленото е цветът, който те най-вече ненавиждат!

В метростанцията представител на нравствената полиция ме заговори именно поради аленото ми палто. Спомням си какъв голям боязън изпитах. Единствената ми мисъл в този миг беше по какъв начин ли бих могла да избегна ареста.

Обърнах се и се затичах с всички сили. Същевременно се питах - а за какво би трябвало да тичам. Та нали не бях направила никакво закононарушение.

Да не смееш да излезеш на улицата от боязън

След тази преживелица постоянно, когато излизах на открито, изпитвах неприятно възприятие. През 2015 година напуснах страната. Но даже и в първите месеци на насилственото заточение бях обезпокоена, когато излизах на улицата.

Имах шанс, че не бях хваната от нравствената полиция. Но Махса Джина Амини, която преди три месеца умря на 22 години малко след задържането си, нямаше този шанс.

На фона на тъгата от гибелта на Махса Джина Амини и на многото други почтени жертви на режима в Техеран дебатът за премахването на нравствената полиция ми наподобява недостойна маневра за отклонение на вниманието. Принудата за носене на кърпа е един от значимите устои на Ислямската република и инструмент за практикуване на надзор освен над дамите, само че и над цялото общество. И популацията в Иран го знае доста добре. Затова и хората не вярват, че задължението ще бъде анулирано.

Без подозрение държавното управление ще откри с какво да замести сегашната нравствена полиция. Например с механизъм, който да лишава от избрани права и услуги дамите, които не носят хиджаба вярно. Слушайки изказванията на представители на управляващите,съм склонна да правя именно такива догатки.

Но даже нравствената полиция в действителност да бъде отстранена, не би трябвало да забравяме, че казусът на иранското общество не се състои в наложителния хиджаб, а в режима като цяло, открит в несъгласие с човешките права.

Най-вече младите генерации имат една ясна цел: свободен, всемирски и либерален Иран, който би могъл да играе значима роля в Близкия Изток и в света.

Време е за нова иранска гражданска война. И е време да бъде оказана респект на иранските дами, които дадоха стартовия сигнал за това - със и без хиджаб!

***
Разгледайте и тази фотогалерия от нашия списък: