Бургас. В смутно време – не само в локален, а

Бургас. В смутно време – освен в местен, а и в световен проект, посланията на мюзикъла от Парашкев Хаджиев „ Службогонци “, който ще бъде показан в сряда, 4-ти май, от 19 часа в залата на Бургаската опера, звучат настоящо. Това оповестиха от Държавната опера – Бургас . Болезнено познати са ни събитията в занимателната режисура, персонажите имат удивително актуален образ, а осмиването на домогването до власт с всевъзможни средства също подхожда на нашето време. Комедийната ирония „ Службогонци “ е по либрето на Банчо Банов, основано по едноименната комедия на Иван Вазов. Дядо Вазов е утвърден ценител на народопсихологията ни, която, уви, е непоколебимо застопорена, даже и в днешните динамични дни. Всепризната максима е, че изкуството е като барометър за нелицеприятните обстоятелства и връзки, даже единствено с цел да ни помогне да осъзнаем първопричините за тях... Представлението на „ Службогонци “ подсигурява точно въодушевление, занимателна трактовка на постоянно настоящи тематики, словесни закачки, блестящо артистично наличие, неуместни обстановки и откровен смях със саркастично-горчиво-поучителен темперамент. А рефренът: " Служба, работа, дребна, огромна, от тебе по-хубава няма! " звучи сякаш с днешна дата, изцяло в синхрон с девалвацията на полезностите...
И смешни, и леко тъжни констатации се вършат по време на спектакъла, а като остатъчно чувство е възгорчивият усет на осъзнати истини под камуфлажа на комедийните обстановки, разкриващи всеки от героите в присъщата им светлина.
Диригент на „ Службогонци “ в сряда е именитият маестро Иван Кожухаров. Режисьор на постановката, която брилянтно и с хирургическа акуратност, където острието попада на най-болезнените тематики, отразява съвремието ни, въпреки действието в пиесата на Вазов да се развива при започване на XX век, е доцент доктор Александър Текелиев, Сценографията е на Иван Токаджиев, художник на костюмите е Чавдар Чомаков, диригент на хора – Невена Михайлова, танците са дело на Галина Калчева, концертмайстор – Христо Белчев.
Заредената с неподправено въодушевление и артистични закачки режисура ще бъде показана на 4-ти май, сряда, с въодушевеното и раздаващо се театрално наличие на солистите: Делян Славов, бас /дебют/, в ролята на министър Никола Балтов, към който се домогват за " сладка службица " близки, по-далечни и най-далечни родственици и познати. Сопраното Мария Цветкова-Маджарова буди откровен смях и възхита в облика на трогателната с чистосърдечието си и елементарно манипулируема министерска щерка Аничка, подведена от опитния двуличен съблазнител Хоров, който цели само и единствено персонални облаги, а е опериран от усеща. Сребрина Славова, мецосопран, влиза в ролята на баба Дона, която с изключение на плетките на две куки, се пробва да заплита вещо и човешките взаимоотношения. Баритонът Йордан Христозов е в присъщата роля на Станчо Квасников, родственик на министъра от провинцията, който прикрива подмолните си цели.
Тенорът Марчо Апостолов, посетител, е невъздържан и свръхкомичен като Хоров, приключил земеделско учебно заведение в Швейцария, само че с искания за дипломатическа кариера – посредством брак по сметка с министерската щерка. Диман Панчев, бас, влиза в облика на чешита Боздугански, който постоянно носи пищов в джоба – за всеки случай, и е подготвен да се ожени за карикатурната Поликсена, с цел да се облагодетелства. Сопраното Шмилена Султанова е шармантната госпожа Терзийска, която на няколко пъти " създава " работа на мързеливия си брачен партньор несретник, само че за жал в сюжета на „ Службогонци “ обърква обекта на възможната полза. Людмила Михайлова, сопран, е с аристократична външност в облика на светската дама от висшето общество Шийкова, която вещо плете интриги, играе ролята на сватовница и е наясно с всичко, което се случва в столичния град. Лина Пеева, мецосопран, е умопомрачително комичната и предизвикваща здравословен смях Поликсена – кривогледа остаряла мома, за която " мъж неприятен няма ". Сопраното Весела Апостолова е очарователна в ролята на скромното чистосърдечно момиче от народа Стоянка, влюбено в Илия – в ролята на нейния обичан – Николай Николов. Тенорът Мирослав Димитров е в ролята на вестникаря Драмков, подготвен да обслужва ползите на всяка партия, която е на власт. Вълю Тотев е в облика на депутата Чалканов, Александър Перперлиев влиза в ролята на дребния човечец Какавидов, чиято орис, градена посредством сърцераздирателни молби, предизвикващи страдание, както и на безскрупулни доноси, има непредвидена развръзка...
Запазена марка на постановката на „ Службогонци “ е интелигентната постановка, както и яркото наличие на всеки от участниците. А смехът – възстановителен и пречистващ, е обезпечен, като за публиката ще бъде по този начин нужният заряд за комплицираното време, наситено със свръхдози стрес…