Икона на св. Кирил и св. Методий с рядко срещано изображение е експонирана в Историческия музей в Бургас
Бургас. Историческият музей в Бургас е един от дребното в страната, които съхраняват във фонда си икона на светите равноапостоли Кирил и Методий. Това оповестиха от Регионалния исторически музей в Бургас . Датирана е от втората половина на XIX век. Това, което я отличава от други сходни религиозни произведения, отдадени на св. Кирил и св. Методий, е рядко срещаното изображение на двамата светци.
Иконната комбинация показва светите братя, леко обърнати един към различен, облечени в отшелнически одежди, което единствено по себе си е малко известно във възрожденското ни изкуство. Помежду си те държат разгънат свитък с изписана на него писменост. Св. Методий, като по-възрастен е показан с бяла брада, а св. Кирил с кафява. Над тях е изобразен Христос Вседържител, който ги благославя от Небесата. На назад във времето пейзажът е изчистен от елементи.
Такъв иконографски модел, представящ светите братя, обединени в една комбинация със свитък с писмеността, като фронтиспис за първи път е показан в гравюра, поместена в „ Български буквар “, публикуван в Москва през 1844 година От главните изявления за гравюрата е известно, че това е най-ранното произведение, познато досега, където св. Кирил и св. Методий са показани дружно, държащи свитъка с писмеността. Илюстрацията е озаглавена „ Българските книжници “. Дело е на Корнелий Яковлевич Тромонин. Той е създател на литографски албуми, вкарва многоцветния щемпел в Русия, поставяйки началото на хромолитографията.
„ Българският буквар “, където е поместена гравюрата, е публикуван благодарение на Ангели Николаевич Хаджоглу от град Русе. През 40-те години на XIX век той е състоятелен търговец в Москва. През 1844 година подкрепя издаването на „ Българския буквар “ с създател Георги поп Илиев Бусилин, роден в Батак, учил в Пловдив, Атина и Москва.
Едно решение на зографа, настрана от познатата скица на гравюрата от 1844 година, разкрива още по-осезаемо възрожденските настроения. В центъра на изобразителното поле, сред фигурите на св. Кирил и св. Методий, над свитъка той слага надписа „ Просветители български “, който надпис не участва в гравюрата. Съвсем в духа на времето иконописецът назовава светите братя Просветители, като по този метод ги издига на по-високо равнище – те не са просто книжници, те са българските просветители.
По случай 24 май – ден на българската и славянска книжовност и просвета, иконата може да се види от необятната аудитория в Иконната зала на Историческата експозиция на РИМ – Бургас. Работното време на музея е вторник – събота от 09.00 до 17.00 часа, и неделя от 09.00 до 14.00 часа.
Иконната комбинация показва светите братя, леко обърнати един към различен, облечени в отшелнически одежди, което единствено по себе си е малко известно във възрожденското ни изкуство. Помежду си те държат разгънат свитък с изписана на него писменост. Св. Методий, като по-възрастен е показан с бяла брада, а св. Кирил с кафява. Над тях е изобразен Христос Вседържител, който ги благославя от Небесата. На назад във времето пейзажът е изчистен от елементи.
Такъв иконографски модел, представящ светите братя, обединени в една комбинация със свитък с писмеността, като фронтиспис за първи път е показан в гравюра, поместена в „ Български буквар “, публикуван в Москва през 1844 година От главните изявления за гравюрата е известно, че това е най-ранното произведение, познато досега, където св. Кирил и св. Методий са показани дружно, държащи свитъка с писмеността. Илюстрацията е озаглавена „ Българските книжници “. Дело е на Корнелий Яковлевич Тромонин. Той е създател на литографски албуми, вкарва многоцветния щемпел в Русия, поставяйки началото на хромолитографията.
„ Българският буквар “, където е поместена гравюрата, е публикуван благодарение на Ангели Николаевич Хаджоглу от град Русе. През 40-те години на XIX век той е състоятелен търговец в Москва. През 1844 година подкрепя издаването на „ Българския буквар “ с създател Георги поп Илиев Бусилин, роден в Батак, учил в Пловдив, Атина и Москва.
Едно решение на зографа, настрана от познатата скица на гравюрата от 1844 година, разкрива още по-осезаемо възрожденските настроения. В центъра на изобразителното поле, сред фигурите на св. Кирил и св. Методий, над свитъка той слага надписа „ Просветители български “, който надпис не участва в гравюрата. Съвсем в духа на времето иконописецът назовава светите братя Просветители, като по този метод ги издига на по-високо равнище – те не са просто книжници, те са българските просветители.
По случай 24 май – ден на българската и славянска книжовност и просвета, иконата може да се види от необятната аудитория в Иконната зала на Историческата експозиция на РИМ – Бургас. Работното време на музея е вторник – събота от 09.00 до 17.00 часа, и неделя от 09.00 до 14.00 часа.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ