Кралица Будика
Бунтовната кралица на английското келтско племе ицени - Будика, е една от тези исторически персони, които се спотайват в паметта ми, вълнуват въображението ми, обградени от ореола на благосклонността ми.
Родена е към 29-33 г.н.е. в Югоизточна Англия. Омъжва се за Прасутаг, владетеля на племето ицени, населявало Южна Англия, сегашен Норфолк. Предполага се, че Прасутаг е от тези английски предводители, сключили съюз с римляните и непринудено дали земите си по време на римското навлизане и завземане на Южна Британия.
Ицените резервират своята самостоятелност до края на живота на своя държател. В желанието си да подсигури тази автономия, в наследството си Прасутаг показва като наследници на земите си далечния римски император по това време - Нерон, и двете си дъщери. С този жест на почитание и респект иценският водач се надява да резервира благополучието на фамилията и съплеменниците си. Но не се получава по този начин. Впечатляващата с външността си кралица - висока, с ехтящ далеко мощен глас, дълга гъста коса от червени къдрици, стигаща до бедрата, и вцепеняващ взор... След гибелта му земите, имуществото и хората му са третирани като военна плячка, което съгласно някои тълкуватели на оставените от римския историк Тацит сведения е в резултат на визии за дефинитивно унищожаване на всякаква остатъчна форма на автономия на британците (политическа, имотна или религиозна) от римския властник на провинция Британия - Гай Севтоний Павлин. Будика и дъщерите й са изнасилени и обществено бичувани. Ограбени, поругани и третирани като роби са и други семейства на иценски вождове.
Това предизвика протест, воден от Будика в 60-61 г.н.е., в който към ицените се присъедняват и триновантите. Заедно те унищожават Comlodunum (днешен Колчестър) - населено място, което от притежание на триновантите е превърнато в място за пенсионирани римски бойци. Гневът на оскърбените британци е толкоз яростен, че легионерите, намиращи се в Колчестър, бягат уплашени към Галия, а развилнелите се въстаници разрушават, палят и оскверняват светилища, гробища, скулптури. Оцелели екземпляри на потърпевши изображения от това време може да се видят в историческия музей на града.
Информираният за въстанието Гай Севтоний Павлин, който в същото време унищожава друидското населено място и храм на остров Мона, сегашен Ангълси, потегля към комерсиалния римски център Londinium, сегашен Лондон. Преценявайки, че против водените от Будика 100 000 бунтовници силите му няма да са задоволителни, Павлин изоставя Лондон. Селището е разрушено и изгорено от въстаниците дружно с Verulamium, сегашен Сейнт Олбанс. В трите града умират 70 000-80 000 римски бойци, жители и подкрепящи ги британци. Почти половин метър е пластът от пожара, породен от Будика в Лондон. Император Нерон е толкоз уплашен, че обмисля евакуиране на Рим от Британия. Жената, повела мъжете с думите, че в случай че те могат да живеят в иго, то тя ще победи или ще загине в борба, гълтам отрова и се самоубива дружно с децата си, с цел да не попаднат те живи в ръцете на врага. Подобно позорно евакуиране не е в проектите на амбициозния римски властник и пълководец Павлин. Той привиква армия от 10 000 постоянни и доброволни бойци. Като място на борбата някои сочат Мидланс, евентуално Mansetter, покрай Nuneaton. Други източници пък настояват, че е Кинг Крос, Лондон, до църквата Стоу, Нортхемптъншир. Хората на Будика неведнъж превъзхождат римляните, само че дружно с бойците са и каруците на техните фамилии. Всички те, повярвали във вероятната независимост и тръгнали след колесницата на впечатляващата с външността си кралица - висока, с ехтящ далеко мощен глас, дълга гъста коса от червени къдрици, стигаща до бедрата, и вцепеняващ взор, нямат познания по тактика и тактичност и елементарно попадат в квалифицирания от опитния боен капан.
Касапницата е безмилостна, умират 80 000 британци, множеството от които дами и деца, римляните дават единствено 400 души в жертва. Будика и дъщерите й оцеляват. Според легендата дамата, осмелила се да се опълчи на римското господство и повела мъжете с думите, че в случай че те могат да живеят в иго, то тя ще победи или ще загине в борба, гълтам отрова и се самоубива дружно с децата си, с цел да не попаднат те живи в ръцете на врага. Великолепна скулптура на Будика може да видите в Лондон, на брега на река Темза. Това е едно от най-харесваните от мен неща в този град и поради атеистично-феминистично-романтичната си настройка напълно фриволно ще си разреша да споделя едно от своите псевдо-историческо-психологически прозрения. Става въпрос за облика на страховитите вещици в християнската литература, подвластни на Дявола. Според мен алените им коси, силата, уменията и безстрашието са въодушевени от архетипа на кралица Будика, стряскащ потомците на римските бойци. Това, несъмнено, е в границите на шегата, само че факт е, че светът на келтите е бил доста по-отворен към женската независимост, само че и че умира под маршируващия строй на римския ред. Това води до епохи, в които на нас, девойките, се е гледало като на втора употреба хора, вменявани са ни несъществуващи вини, поставяни сме в ограничаващи рамки, от които от време на време самите ние се опасяваме да се измъкнем, като че ли не умеем да летим.
Родена е към 29-33 г.н.е. в Югоизточна Англия. Омъжва се за Прасутаг, владетеля на племето ицени, населявало Южна Англия, сегашен Норфолк. Предполага се, че Прасутаг е от тези английски предводители, сключили съюз с римляните и непринудено дали земите си по време на римското навлизане и завземане на Южна Британия.
Ицените резервират своята самостоятелност до края на живота на своя държател. В желанието си да подсигури тази автономия, в наследството си Прасутаг показва като наследници на земите си далечния римски император по това време - Нерон, и двете си дъщери. С този жест на почитание и респект иценският водач се надява да резервира благополучието на фамилията и съплеменниците си. Но не се получава по този начин. Впечатляващата с външността си кралица - висока, с ехтящ далеко мощен глас, дълга гъста коса от червени къдрици, стигаща до бедрата, и вцепеняващ взор... След гибелта му земите, имуществото и хората му са третирани като военна плячка, което съгласно някои тълкуватели на оставените от римския историк Тацит сведения е в резултат на визии за дефинитивно унищожаване на всякаква остатъчна форма на автономия на британците (политическа, имотна или религиозна) от римския властник на провинция Британия - Гай Севтоний Павлин. Будика и дъщерите й са изнасилени и обществено бичувани. Ограбени, поругани и третирани като роби са и други семейства на иценски вождове.
Това предизвика протест, воден от Будика в 60-61 г.н.е., в който към ицените се присъедняват и триновантите. Заедно те унищожават Comlodunum (днешен Колчестър) - населено място, което от притежание на триновантите е превърнато в място за пенсионирани римски бойци. Гневът на оскърбените британци е толкоз яростен, че легионерите, намиращи се в Колчестър, бягат уплашени към Галия, а развилнелите се въстаници разрушават, палят и оскверняват светилища, гробища, скулптури. Оцелели екземпляри на потърпевши изображения от това време може да се видят в историческия музей на града.
Информираният за въстанието Гай Севтоний Павлин, който в същото време унищожава друидското населено място и храм на остров Мона, сегашен Ангълси, потегля към комерсиалния римски център Londinium, сегашен Лондон. Преценявайки, че против водените от Будика 100 000 бунтовници силите му няма да са задоволителни, Павлин изоставя Лондон. Селището е разрушено и изгорено от въстаниците дружно с Verulamium, сегашен Сейнт Олбанс. В трите града умират 70 000-80 000 римски бойци, жители и подкрепящи ги британци. Почти половин метър е пластът от пожара, породен от Будика в Лондон. Император Нерон е толкоз уплашен, че обмисля евакуиране на Рим от Британия. Жената, повела мъжете с думите, че в случай че те могат да живеят в иго, то тя ще победи или ще загине в борба, гълтам отрова и се самоубива дружно с децата си, с цел да не попаднат те живи в ръцете на врага. Подобно позорно евакуиране не е в проектите на амбициозния римски властник и пълководец Павлин. Той привиква армия от 10 000 постоянни и доброволни бойци. Като място на борбата някои сочат Мидланс, евентуално Mansetter, покрай Nuneaton. Други източници пък настояват, че е Кинг Крос, Лондон, до църквата Стоу, Нортхемптъншир. Хората на Будика неведнъж превъзхождат римляните, само че дружно с бойците са и каруците на техните фамилии. Всички те, повярвали във вероятната независимост и тръгнали след колесницата на впечатляващата с външността си кралица - висока, с ехтящ далеко мощен глас, дълга гъста коса от червени къдрици, стигаща до бедрата, и вцепеняващ взор, нямат познания по тактика и тактичност и елементарно попадат в квалифицирания от опитния боен капан.
Касапницата е безмилостна, умират 80 000 британци, множеството от които дами и деца, римляните дават единствено 400 души в жертва. Будика и дъщерите й оцеляват. Според легендата дамата, осмелила се да се опълчи на римското господство и повела мъжете с думите, че в случай че те могат да живеят в иго, то тя ще победи или ще загине в борба, гълтам отрова и се самоубива дружно с децата си, с цел да не попаднат те живи в ръцете на врага. Великолепна скулптура на Будика може да видите в Лондон, на брега на река Темза. Това е едно от най-харесваните от мен неща в този град и поради атеистично-феминистично-романтичната си настройка напълно фриволно ще си разреша да споделя едно от своите псевдо-историческо-психологически прозрения. Става въпрос за облика на страховитите вещици в християнската литература, подвластни на Дявола. Според мен алените им коси, силата, уменията и безстрашието са въодушевени от архетипа на кралица Будика, стряскащ потомците на римските бойци. Това, несъмнено, е в границите на шегата, само че факт е, че светът на келтите е бил доста по-отворен към женската независимост, само че и че умира под маршируващия строй на римския ред. Това води до епохи, в които на нас, девойките, се е гледало като на втора употреба хора, вменявани са ни несъществуващи вини, поставяни сме в ограничаващи рамки, от които от време на време самите ние се опасяваме да се измъкнем, като че ли не умеем да летим.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ