Анатемосаната страст на Буенос Айрес
Буенос Айрес назовава самичък себе си безгласно, само че с цялата упоритост, на която е кадърен, с едно - само име: ТАНГО. Kогато си там, в аржентинската столица и още по време на първия си ден, завивайки зад ъгъла, ce натъкнеш на танцуваща танго двойка - сред спрелите коли, минувачите и светофарите - тогава разбираш: Буенос Айрес живее с тангото, от тангото, макар тангото, поради нeго!
Tанцувайки го, изстрадвайки го, инсценирайки го, изпивайки го. Танго - най-трудният танц, наситеният до дъно и с грациозност, и с циничност - телата които пулсиращо се вплитат, отблъскват и още веднъж вкопчват едно в друго. Извиращи от сексапил придвижвания с таз, с гърди и бедра. Hевротичният до дъно, носталгичният до дъно танц.
Тангото от пристанищните вертепи и пушещите c цигаре проститутки, тангото от мраморните зали с кристалните полилеи и дамите във вечерни рокли с гол тил, тангото на моряците с татуирани стихове на рамото си, тангото на плантатори-благородници с платинени копчета на копринените маншети и строго пригладени обратно коси - лицата на Буенос Айрес. Името на столицата й дават завоевателите при започване на 16-ти век и в превод от испански значи „ Свеж лъх ". Повече от три милиона поданици го населяват през днешния ден този античен град – или „ портеньо ” – „ хора от пристанището ”, както назовават те себе си.
Това, което Буенос Айрес желае непременно да премълчи, е, че тангото, въпреки и в действителност зародило се в пристанищните квартали на града, е било напълно отхвърлено, жигосано и наказано на давност, от финото столично общество. Танцът бил прокълнат като долнокачествен и перверзен, непризнат като нападателен и немелодичен. Очертавала се заплахата светът в никакъв случай да не узнае за тангото...Последният късмет преди отмирането му се оказали няколкото танцуващи танго двойки „ насреща " - зад огромния залив. Уругвай и столицата му Монтевидео били с надалеч по-малки искания за аристократичност. Уругвай бързо се трансформирала за тангото във втора татковина, която го заобичала като свое дете.
От там искрата припламнала и стигнала до Париж. Завладяла салоните и сърцата му, трансформирала се в завладяваща пристрастеност. И чак тогава Буенос Айрес с горделивост си спомнил на какво е родител. Едва тогава тангото станало негово ДНК и негов герб.
Kогато на улицата двойка танцьори шеметно са се впуснали в лабиринта от стъпки и погледи, наименуван танго - можеш да бъдеш сигурен, че тези, които ще останат до дъно да ги гледат, са не туристите, а самите аржентинци - не запомнили коли, светофари, задания, направления и време. Изживяват го с ъглите на веждите си, присвивайки очи, с трепкане на устните, с токове на обувките като сърцетуптене. Потънали като фенове в техния, единствено техния танц.
А аз бях обаян от лицата на танцуващите. Майсторството на заплетените стъпки и завъртания може да бъде овладяно даже и от случаен индонезиец. Но лицата на аржентинските танготанцьори - те са амплитудни като човешкия дух. Неистови. Деспотични. Демонични. Заповядващи. Умоляващи. Вярващи. Обещаващи. Hепрощаващи. Проклинащи. Затрогващи. Поглъщащи. Отчаяни Окрилени. В тангото всичко, всяка секунда, всяко придвижване е дефинитивно, за последно.
Там, в Буенос Айрес и старинните му квартали, разбираш, че този град е избрал самичък ориста си. Да бъде танго. Да боли от него. Без него тази голяма столица от другата страна на земята би билa цялост от имена на улици, паркове... и една Евита. С него се трансформира в пулсираща легенда. Буенос Айрес би откраднал тангото, в случай че то не беше негово, би забранил танцуването, би затворил пристанищата, би изкоренил парковете си, в случай че го нямаше тангото! Буенос Айрес съществува, с цел да остане танго.
Tанцувайки го, изстрадвайки го, инсценирайки го, изпивайки го. Танго - най-трудният танц, наситеният до дъно и с грациозност, и с циничност - телата които пулсиращо се вплитат, отблъскват и още веднъж вкопчват едно в друго. Извиращи от сексапил придвижвания с таз, с гърди и бедра. Hевротичният до дъно, носталгичният до дъно танц.
Тангото от пристанищните вертепи и пушещите c цигаре проститутки, тангото от мраморните зали с кристалните полилеи и дамите във вечерни рокли с гол тил, тангото на моряците с татуирани стихове на рамото си, тангото на плантатори-благородници с платинени копчета на копринените маншети и строго пригладени обратно коси - лицата на Буенос Айрес. Името на столицата й дават завоевателите при започване на 16-ти век и в превод от испански значи „ Свеж лъх ". Повече от три милиона поданици го населяват през днешния ден този античен град – или „ портеньо ” – „ хора от пристанището ”, както назовават те себе си.
Това, което Буенос Айрес желае непременно да премълчи, е, че тангото, въпреки и в действителност зародило се в пристанищните квартали на града, е било напълно отхвърлено, жигосано и наказано на давност, от финото столично общество. Танцът бил прокълнат като долнокачествен и перверзен, непризнат като нападателен и немелодичен. Очертавала се заплахата светът в никакъв случай да не узнае за тангото...Последният късмет преди отмирането му се оказали няколкото танцуващи танго двойки „ насреща " - зад огромния залив. Уругвай и столицата му Монтевидео били с надалеч по-малки искания за аристократичност. Уругвай бързо се трансформирала за тангото във втора татковина, която го заобичала като свое дете.
От там искрата припламнала и стигнала до Париж. Завладяла салоните и сърцата му, трансформирала се в завладяваща пристрастеност. И чак тогава Буенос Айрес с горделивост си спомнил на какво е родител. Едва тогава тангото станало негово ДНК и негов герб.
Kогато на улицата двойка танцьори шеметно са се впуснали в лабиринта от стъпки и погледи, наименуван танго - можеш да бъдеш сигурен, че тези, които ще останат до дъно да ги гледат, са не туристите, а самите аржентинци - не запомнили коли, светофари, задания, направления и време. Изживяват го с ъглите на веждите си, присвивайки очи, с трепкане на устните, с токове на обувките като сърцетуптене. Потънали като фенове в техния, единствено техния танц.
А аз бях обаян от лицата на танцуващите. Майсторството на заплетените стъпки и завъртания може да бъде овладяно даже и от случаен индонезиец. Но лицата на аржентинските танготанцьори - те са амплитудни като човешкия дух. Неистови. Деспотични. Демонични. Заповядващи. Умоляващи. Вярващи. Обещаващи. Hепрощаващи. Проклинащи. Затрогващи. Поглъщащи. Отчаяни Окрилени. В тангото всичко, всяка секунда, всяко придвижване е дефинитивно, за последно.
Там, в Буенос Айрес и старинните му квартали, разбираш, че този град е избрал самичък ориста си. Да бъде танго. Да боли от него. Без него тази голяма столица от другата страна на земята би билa цялост от имена на улици, паркове... и една Евита. С него се трансформира в пулсираща легенда. Буенос Айрес би откраднал тангото, в случай че то не беше негово, би забранил танцуването, би затворил пристанищата, би изкоренил парковете си, в случай че го нямаше тангото! Буенос Айрес съществува, с цел да остане танго.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ