БСП ще преживее още едни отцепници
Българска социалистическа партия е на път да обели поредна люспа от себе си, откакто предходната седмица шестима депутати напуснаха парламентарната й група, а пет от тях и партията. Дочу се, че отделилите се щели да вършат нова групировка, отпред на която най-вероятно ще застане безконечният несполучлив претендент за водач на Столетницата Красимир Янков.
Като изключим Валери Жаблянов и Красимир Янков, останалите, които напуснаха лявата група и партията, не са изключително известни на необятната аудитория. Което от своя страна демонстрира, че са били елементарни пешки, консумиращи облагите от депутатските си места. А че персоналните им ползи се оказват по-важни от партийните, си проличава от обстоятелството, че са подготвени да се разделят с групировката единствено тъй като не са ги избрали в нейното необятно управление.
Всъщност през най-новата история на Българска социалистическа партия доста по-изявени нейни функционери са се отцепвали и са опитвали да продължат по собствен личен път. Но техните политически планове не са успявали да придобият известност и да привлекат доста съидейници. Оригиналът постоянно е печелел борбата.
Пътят на социалистическата партия още през цялото време на възцаряването на демокрацията у нас е
белязан с някакво самобитно раздвоение.
През първите две-три години тя се луташе след кого да тръгне – след Александър Лилов към „ съвременна лява партия” или след Андрей Луканов към социалдемокрацията. В редиците й избуяха няколко идейни течения. Появиха се "Път към Европа “, основано към Петър-Емил Митев и Андрей Райчев, "Демос “ на Александър Томов, Българска комунистическа партия "Демократичен конгрес “ на Драгомир Драганов, "Обединение за обществена демокрация” (ОСД) в Българска социалистическа партия с ръководител проф. Чавдар Кюранов. Тези платформи проведоха и предизвикваха полемики в границите на самата партия, в която спокойно съжителстваха комунисти, социалисти, социалдемократи, та даже и социал-либерали.
Една от тези идейни фракции беше основана от дисидента в Българска комунистическа партия проф. Николай Василев –
Алтернативно социалистическо обединяване (АСО).
От него малко по-късно се отдели Алтернативната социалистическа партия (АСП), която се причисли към Съюза на демократичните сили (СДС), вкара свои депутати в 36-ото Народно заседание, даже имаше министри в кабинета на Любен Беров – Валентин Карабашев, Румен Биков. След това обаче звездата на АСП скоропостижно залезе, а най-изявените й деятели се впуснаха в дебрите на частния бизнес.
След идейните разногласия в Българска социалистическа партия пристигна ред и на тези за икономическата политика и пазарното стопанство. През 1993 година Александър Томов, който бе вицепремиер в съдружното държавно управление на Димитър Попов, напусна партията след недоразумение с ръководителя й Жан Виденов, посочен от Лилов. Томов сътвори ново политическо придвижване
„ Гражданско обединяване за републиката” (ГОР).
За предварителните парламентарни избори през 1994-а новата групировка се причисли към обединението "Демократична опция за републиката " (ДАР), в която влизаха възобновената БСДП на доктор Петър Дертлиев, част от отделилите се от АСО и още две социалдемократически организации, обединени в Български социалдемократически съюз. Това ново обединяване се яви като опция на Българска социалистическа партия, само че завоюва жалките 197 хиляди гласа, до момента в който прекръстената Българска комунистическа партия победи.
След пагубния неуспех на ръководството на Жан Виденов и Българска социалистическа партия за предварителните избори напролет на 1997 година, въз основата на ГОР Александър Томов учреди Българската Евролевица. Тогава при него отидоха редица знакови лица на социалистическата партия, като част от 19-те депутати, призовали в края на 1996-а Виденов да подаде оставка – Ивайло Калфин, Елена Поптодорова, Росен Карадимов, Николай Камов, Петя Шопова, Бойко Радоев и други недоволни от ръководството на Българска социалистическа партия.
Евролевицата извади по-голям шанс
в подтекста на случилите се политически събития и съумя независимо да влезе в Народното събрание (38-ото Народно събрание), в който преобладаваха Обединените демократични сили (ОДС), състоящи се от Съюз на демократичните сили с водач Иван Костов и Народен съюз на Анастасия Мозер и Стефан Савов. Евролевицата на Александър Томов поддържа тяхното ръководство и се опита да се разграничи от Столетницата, градейки облик на съвременна социалдемократическа групировка. Но нейният успех търпя единствено един мандат. След изборното цунами на царя през 2001-а тя загуби въздействието и тежестта си.
През 2000 година беше основан нов политически съюз – Нова левица, в която влязоха Българска социалистическа партия, БСДП на Петър Дертлиев, Евролевицата и "Обединен блок на труда " на проф. Кръстьо Петков. Той не изтрая дълго. Част от членовете на Евролевицата се отделиха от нея, недоволни от водача й Александър Томов и образуваха придвижване „ Социалдемократи”, което не съумява да се наложи на политическата сцена и остава маргинално. Постепенно и тихомълком доста от „ социалдемократите”
възвърнаха участието си в Българска социалистическа партия
или се приютиха под крилото на президента Георги Първанов – Ивайло Калфин, Николай Камов, Росен Карадимов, Бойко Радоев.
Междувременно, през 2003-та, Българска социалистическа партия бе призната за пълновръстен член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС), и броженията в нея сякаш се успокоиха. Поне до 2009 година, когато ГЕРБ, отпред с Бойко Борисов, безапелационно завоюва парламентарните избори. Лидерът и някогашен министър председател на Тройната коалиция Сергей Станишев отхвърли да поеме отговорност за загубата на социалистите и стартира поредност от вътрешни кавги.
През април 2011 година юристката
Татяна Дончева тръшна вратата на "Позитано " 20
и показа своя групировка "Движение 21 ". То съумя да вкара двама съветници в Столичния общински съвет и на места в страната на локалния избор през 2015-а, само че с това се изчерпват и политическите му триумфи.
Още до момента в който беше държавен глава – през 2010 година, на знаковата дата 10 ноември Георги Първанов стартира политическата си самодейност "Алтернатива за българско възобновление ". След приключването и на втория му президентски мандат, той се върна в Българска социалистическа партия с упоритостта да я оглави още веднъж, като си мислеше, че Станишев, който персонално беше показал за ръководител, ще отстъпи. Но не стана по този начин. И п рез януари 2014 година Първанов възроди като придвижване
"Алтернатива за българско възобновление " (АБВ).
Още тогава той изяви подготвеност АБВ да се яви независимо на изборите, само че не напусна Българска социалистическа партия. Това стана два месеца по-късно – след разиграли се грозни подиуми и огромен скандал в левицата, Националният съвет изключи от партията някогашния си водач и президент от 2002 до 2012 година Георги Първанов, както и някогашния вътрешен министър Румен Петков.
АБВ се яви независимо на изборите през 2014 година, съумя да прескочи 4-процентовата преграда и да образува парламентарна група. След това влезе в коалиция с ГЕРБ и взе участие във втория кабинет на Бойко Борисов с вицепремиер и обществен министър – Ивайло Калфин. Той обаче напусна прибързано държавното управление в знака на противоречие с дейности, свързани с пенсионните фондове и пенсионната промяна, а АБВ спря поддръжката си за ръководещите. С това завършиха и петте минути популярност за групировката на Първанов. От тогава тя не може да се похвали с електорален триумф.
Последният (слаб) опит за разединение от Българска социалистическа партия направи през 2015-та някогашният й народен представител Страхил Ангелов, който се почувства подценен и обвинявайки управлението в отклонение от левите хрумвания, се зарече, че ще сътвори българската СИРИЗА. Заедно с него напуснаха и други хора от Софийската организация на Българска социалистическа партия, само че очевидно нищо не съумяха да основат.
С други думи, без значение от отскубнатите няколко червени пера през последните 30 години, социалистическата партия продължава да стои устойчиво на българската политическа сцена.
Като изключим Валери Жаблянов и Красимир Янков, останалите, които напуснаха лявата група и партията, не са изключително известни на необятната аудитория. Което от своя страна демонстрира, че са били елементарни пешки, консумиращи облагите от депутатските си места. А че персоналните им ползи се оказват по-важни от партийните, си проличава от обстоятелството, че са подготвени да се разделят с групировката единствено тъй като не са ги избрали в нейното необятно управление.
Всъщност през най-новата история на Българска социалистическа партия доста по-изявени нейни функционери са се отцепвали и са опитвали да продължат по собствен личен път. Но техните политически планове не са успявали да придобият известност и да привлекат доста съидейници. Оригиналът постоянно е печелел борбата.
Пътят на социалистическата партия още през цялото време на възцаряването на демокрацията у нас е
белязан с някакво самобитно раздвоение.
През първите две-три години тя се луташе след кого да тръгне – след Александър Лилов към „ съвременна лява партия” или след Андрей Луканов към социалдемокрацията. В редиците й избуяха няколко идейни течения. Появиха се "Път към Европа “, основано към Петър-Емил Митев и Андрей Райчев, "Демос “ на Александър Томов, Българска комунистическа партия "Демократичен конгрес “ на Драгомир Драганов, "Обединение за обществена демокрация” (ОСД) в Българска социалистическа партия с ръководител проф. Чавдар Кюранов. Тези платформи проведоха и предизвикваха полемики в границите на самата партия, в която спокойно съжителстваха комунисти, социалисти, социалдемократи, та даже и социал-либерали.
Една от тези идейни фракции беше основана от дисидента в Българска комунистическа партия проф. Николай Василев –
Алтернативно социалистическо обединяване (АСО).
От него малко по-късно се отдели Алтернативната социалистическа партия (АСП), която се причисли към Съюза на демократичните сили (СДС), вкара свои депутати в 36-ото Народно заседание, даже имаше министри в кабинета на Любен Беров – Валентин Карабашев, Румен Биков. След това обаче звездата на АСП скоропостижно залезе, а най-изявените й деятели се впуснаха в дебрите на частния бизнес.
След идейните разногласия в Българска социалистическа партия пристигна ред и на тези за икономическата политика и пазарното стопанство. През 1993 година Александър Томов, който бе вицепремиер в съдружното държавно управление на Димитър Попов, напусна партията след недоразумение с ръководителя й Жан Виденов, посочен от Лилов. Томов сътвори ново политическо придвижване
„ Гражданско обединяване за републиката” (ГОР).
За предварителните парламентарни избори през 1994-а новата групировка се причисли към обединението "Демократична опция за републиката " (ДАР), в която влизаха възобновената БСДП на доктор Петър Дертлиев, част от отделилите се от АСО и още две социалдемократически организации, обединени в Български социалдемократически съюз. Това ново обединяване се яви като опция на Българска социалистическа партия, само че завоюва жалките 197 хиляди гласа, до момента в който прекръстената Българска комунистическа партия победи.
След пагубния неуспех на ръководството на Жан Виденов и Българска социалистическа партия за предварителните избори напролет на 1997 година, въз основата на ГОР Александър Томов учреди Българската Евролевица. Тогава при него отидоха редица знакови лица на социалистическата партия, като част от 19-те депутати, призовали в края на 1996-а Виденов да подаде оставка – Ивайло Калфин, Елена Поптодорова, Росен Карадимов, Николай Камов, Петя Шопова, Бойко Радоев и други недоволни от ръководството на Българска социалистическа партия.
Евролевицата извади по-голям шанс
в подтекста на случилите се политически събития и съумя независимо да влезе в Народното събрание (38-ото Народно събрание), в който преобладаваха Обединените демократични сили (ОДС), състоящи се от Съюз на демократичните сили с водач Иван Костов и Народен съюз на Анастасия Мозер и Стефан Савов. Евролевицата на Александър Томов поддържа тяхното ръководство и се опита да се разграничи от Столетницата, градейки облик на съвременна социалдемократическа групировка. Но нейният успех търпя единствено един мандат. След изборното цунами на царя през 2001-а тя загуби въздействието и тежестта си.
През 2000 година беше основан нов политически съюз – Нова левица, в която влязоха Българска социалистическа партия, БСДП на Петър Дертлиев, Евролевицата и "Обединен блок на труда " на проф. Кръстьо Петков. Той не изтрая дълго. Част от членовете на Евролевицата се отделиха от нея, недоволни от водача й Александър Томов и образуваха придвижване „ Социалдемократи”, което не съумява да се наложи на политическата сцена и остава маргинално. Постепенно и тихомълком доста от „ социалдемократите”
възвърнаха участието си в Българска социалистическа партия
или се приютиха под крилото на президента Георги Първанов – Ивайло Калфин, Николай Камов, Росен Карадимов, Бойко Радоев.
Междувременно, през 2003-та, Българска социалистическа партия бе призната за пълновръстен член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС), и броженията в нея сякаш се успокоиха. Поне до 2009 година, когато ГЕРБ, отпред с Бойко Борисов, безапелационно завоюва парламентарните избори. Лидерът и някогашен министър председател на Тройната коалиция Сергей Станишев отхвърли да поеме отговорност за загубата на социалистите и стартира поредност от вътрешни кавги.
През април 2011 година юристката
Татяна Дончева тръшна вратата на "Позитано " 20
и показа своя групировка "Движение 21 ". То съумя да вкара двама съветници в Столичния общински съвет и на места в страната на локалния избор през 2015-а, само че с това се изчерпват и политическите му триумфи.
Още до момента в който беше държавен глава – през 2010 година, на знаковата дата 10 ноември Георги Първанов стартира политическата си самодейност "Алтернатива за българско възобновление ". След приключването и на втория му президентски мандат, той се върна в Българска социалистическа партия с упоритостта да я оглави още веднъж, като си мислеше, че Станишев, който персонално беше показал за ръководител, ще отстъпи. Но не стана по този начин. И п рез януари 2014 година Първанов възроди като придвижване
"Алтернатива за българско възобновление " (АБВ).
Още тогава той изяви подготвеност АБВ да се яви независимо на изборите, само че не напусна Българска социалистическа партия. Това стана два месеца по-късно – след разиграли се грозни подиуми и огромен скандал в левицата, Националният съвет изключи от партията някогашния си водач и президент от 2002 до 2012 година Георги Първанов, както и някогашния вътрешен министър Румен Петков.
АБВ се яви независимо на изборите през 2014 година, съумя да прескочи 4-процентовата преграда и да образува парламентарна група. След това влезе в коалиция с ГЕРБ и взе участие във втория кабинет на Бойко Борисов с вицепремиер и обществен министър – Ивайло Калфин. Той обаче напусна прибързано държавното управление в знака на противоречие с дейности, свързани с пенсионните фондове и пенсионната промяна, а АБВ спря поддръжката си за ръководещите. С това завършиха и петте минути популярност за групировката на Първанов. От тогава тя не може да се похвали с електорален триумф.
Последният (слаб) опит за разединение от Българска социалистическа партия направи през 2015-та някогашният й народен представител Страхил Ангелов, който се почувства подценен и обвинявайки управлението в отклонение от левите хрумвания, се зарече, че ще сътвори българската СИРИЗА. Заедно с него напуснаха и други хора от Софийската организация на Българска социалистическа партия, само че очевидно нищо не съумяха да основат.
С други думи, без значение от отскубнатите няколко червени пера през последните 30 години, социалистическата партия продължава да стои устойчиво на българската политическа сцена.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ