Министър Десислава Танева: В България секторът с най-висок относителен дял на биологично направление е пчеларството
Брюксел. „ В България секторът с най-голям условен дял на биологично направление е пчеларството, с дял от 35,8% от пчелните фамилии на записаните аграрни стопани. “ Това сподели министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на конференция, отдадена на „ Проблеми на пчеларството в Европейски Съюз - дълготрайни решения “ в Европейска комисия, Брюксел, проведена от евродепутата Андрей Слабаков. Това оповестиха от пресцентъра на Министерство на земеделието, храните и горите .
Министър Танева заяви, че Националната пчеларска стратегия (НПП) ще е с по-висок бюджет в размер на 6,4 млн. лв. годишно.,,Има няколко нови момента в 3-годишния интервал на новата пчеларска стратегия, които са по-добри за стопаните. Възможностите за образуване на пазари и изложби за показване на българския мед са написани в мярка А „ Техническа помощ “. Целта е да се съкрати веригата на доставки и потребителите да могат да закупуват мед и пчелни артикули непосредствено от производителя, което ще подсигурява по-висока добавена стойност. Изложенията ще се провеждат от пчеларските сдружения, което ще ускори тяхната роля и място. Друга оригиналност по размер „ В “ от Програмата е поемането на разноските за пренасяне на пчелните кошери. Това ще докара до дейно потребление на пчелната паша и опазване на разнообразието от растителни типове. Финансиране за лабораторни проучвания, във връзка с хранителната стойност и чистотата на меда, ще се прави по размер „ Г “ от Програмата “, изясни министър Танева. Тя добави, че сега тече процедура по акредитация на оборудвана лаборатория за доказване на отравяния на пчелните фамилии при растителнозащитни мероприятия. През идната година по Програмата за развиване на селските региони ще бъде отворен банкет за залесяване с медоносни култури.
Десислава Танева съобщи, че е значима устойчивата среда, която се основава за развиването на бранша и ролята на препаратите за растителна отбрана за здравето на пчелите. Тя изясни, че през идната година Българската организация по сигурност на храните, би трябвало да е довършила работата си по основаване на електронна система, която да действа дейно и да уведомява за пръсканията. Министърът на земеделието акцентира, че е извънредно значимо да се стимулира потреблението на препарати за растителна отбрана, които щадят околната среда и са безвредни за пчелите. „ Процедурите са сложни и би трябвало да търсим метод, по който да облекчим достъпа на такива препарати и дейни субстанции до българския пазар “, сподели още Танева. Тя изясни, че в Европейски Съюз има 17 позволени за приложимост препарати, а в България са 3. „ Употребата на всички би трябвало да се позволява автоматизирано за всяка страна-членка на Европейски Съюз, без значение от интереса на производителя. Такава смяна в Регламента би се отразила позитивно за бранш „ Пчеларство “ и ние ще я предизвикваме, добави министър Танева.
По отношение на дебата за новата Обща селскостопанска политика, министърът съобщи, че той е с висока зелена амбициозна цел. „ В инструментариума за нейното реализиране, пчеларството би трябвало да откри своето място. През сегашния програмен интервал получихме нотификация за създаването на мярка за пашуване на пчелите, която не можем да осъществяваме,защото сме на финала на използване на Програмата. Можем да мислим за използването й в обсега на Националния стратегически проект “, добави министър Танева.
Тя уточни, че българският мед е главно експортно насочен. Регистрираните пчелари за 2017 година са 7672, а пчелните фамилии са 749 хиляди Към 2019 производителите са 6870, записаните пчелни фамилии - 738 хиляди Намалението е минимално -3,3% по отношение на предходния интервал. Положителната наклонност в тези числа е повишаването на делът на биологичното произвеждане. Спрямо деветмесечната извадка от тази година ние още веднъж ще сме на същите равнища на експорт като през 2018, когато са осъществени към 10 719 тона. Друга наклонност, която се следи е, че в бранша има уедряване на стопанствата и понижение на тези под 150 пчелни фамилии.
На конференцията участва и претендентът за европейски комисар по земеделието и развиването на селските региони Януш Войчеховски.
Министър Танева заяви, че Националната пчеларска стратегия (НПП) ще е с по-висок бюджет в размер на 6,4 млн. лв. годишно.,,Има няколко нови момента в 3-годишния интервал на новата пчеларска стратегия, които са по-добри за стопаните. Възможностите за образуване на пазари и изложби за показване на българския мед са написани в мярка А „ Техническа помощ “. Целта е да се съкрати веригата на доставки и потребителите да могат да закупуват мед и пчелни артикули непосредствено от производителя, което ще подсигурява по-висока добавена стойност. Изложенията ще се провеждат от пчеларските сдружения, което ще ускори тяхната роля и място. Друга оригиналност по размер „ В “ от Програмата е поемането на разноските за пренасяне на пчелните кошери. Това ще докара до дейно потребление на пчелната паша и опазване на разнообразието от растителни типове. Финансиране за лабораторни проучвания, във връзка с хранителната стойност и чистотата на меда, ще се прави по размер „ Г “ от Програмата “, изясни министър Танева. Тя добави, че сега тече процедура по акредитация на оборудвана лаборатория за доказване на отравяния на пчелните фамилии при растителнозащитни мероприятия. През идната година по Програмата за развиване на селските региони ще бъде отворен банкет за залесяване с медоносни култури.
Десислава Танева съобщи, че е значима устойчивата среда, която се основава за развиването на бранша и ролята на препаратите за растителна отбрана за здравето на пчелите. Тя изясни, че през идната година Българската организация по сигурност на храните, би трябвало да е довършила работата си по основаване на електронна система, която да действа дейно и да уведомява за пръсканията. Министърът на земеделието акцентира, че е извънредно значимо да се стимулира потреблението на препарати за растителна отбрана, които щадят околната среда и са безвредни за пчелите. „ Процедурите са сложни и би трябвало да търсим метод, по който да облекчим достъпа на такива препарати и дейни субстанции до българския пазар “, сподели още Танева. Тя изясни, че в Европейски Съюз има 17 позволени за приложимост препарати, а в България са 3. „ Употребата на всички би трябвало да се позволява автоматизирано за всяка страна-членка на Европейски Съюз, без значение от интереса на производителя. Такава смяна в Регламента би се отразила позитивно за бранш „ Пчеларство “ и ние ще я предизвикваме, добави министър Танева.
По отношение на дебата за новата Обща селскостопанска политика, министърът съобщи, че той е с висока зелена амбициозна цел. „ В инструментариума за нейното реализиране, пчеларството би трябвало да откри своето място. През сегашния програмен интервал получихме нотификация за създаването на мярка за пашуване на пчелите, която не можем да осъществяваме,защото сме на финала на използване на Програмата. Можем да мислим за използването й в обсега на Националния стратегически проект “, добави министър Танева.
Тя уточни, че българският мед е главно експортно насочен. Регистрираните пчелари за 2017 година са 7672, а пчелните фамилии са 749 хиляди Към 2019 производителите са 6870, записаните пчелни фамилии - 738 хиляди Намалението е минимално -3,3% по отношение на предходния интервал. Положителната наклонност в тези числа е повишаването на делът на биологичното произвеждане. Спрямо деветмесечната извадка от тази година ние още веднъж ще сме на същите равнища на експорт като през 2018, когато са осъществени към 10 719 тона. Друга наклонност, която се следи е, че в бранша има уедряване на стопанствата и понижение на тези под 150 пчелни фамилии.
На конференцията участва и претендентът за европейски комисар по земеделието и развиването на селските региони Януш Войчеховски.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ