Преглед на някои от основните теми в британския печат
Брюксел. Талибаните би трябвало да „ почитат и улесняват “ безвредното и умерено овакантяване на жители от чужбина и „ изложени на риск “ афганистанци от страната, приканиха външните министри на страните-членки на НАТО,цитирани от английския вестник The Times
В изказване след изключителна среща следобяд Aлиансът съобщи, че талибаните би трябвало да съблюдават уговорките си във връзка с тероризма, правата на индивида и свободното прекосяване.
Това се случва на фона на известията, че талибаните бият тези, които се пробват да преминат през контролно-пропускателните пунктове, с цел да се качат на евакуационните полети, а бойците от новата власт вървят от врата до врата по улиците на Кабул, търсейки афганистанци, които считат за предатели.
Почти хиляда души бяха евакуирани от страната с полети на Кралските военновъздушни сили (RAF) през последните 24 часа, 565 от които афганистанци, признати като част от държавната скица за преразпределение.
Екип на Министерството на вътрешните работи в Обединеното кралство също съумя да обработи 1 800 молби за визи от обезверени афганистанци за една нощ – разглеждайки по една на всеки 20 минути. Те се координират с 14-членен екип в Кабул, формиран от държавни чиновници на Министерството на защитата, чиновници на Външното министерство и чиновници на граничните сили.
Все още обаче има до 6000 британци и афганистанци, които чакат да бъдат призовани за полети на RAF за Англия, а бойците на място се опасяват, че времето тече бързо преди крайния период 31 август.
Бившият военачалник -майор Чарли Хърбърт, който е бил пълководец на английски войски в Афганистан, съобщи, че има вяра, че не повече от 20 % от стотиците хора, с които е открит контакт, са били евакуиран.
Той сподели, че „ става все по -очевидно, че първите талази от евакуация на афганистанци са благоприятствали добре предпазените, а не уязвимите “.
Въпреки че в страната има 900 английски бойци, продължителността на престоя им зависи от 5 000 американски сили, които обезпечават сигурността на летището и координират полетите.
Източник от средите на защитата съобщи: „ Ние сме в ръцете на Америка “. Джеймс Хийпи, младши министър в Министерството на защитата, призна по -рано, че евакуационните полети може да се наложи да приключат още в неделя, като има възможност хиляди хора да бъдат изоставени.
Военни източници оповестиха, че на някои преводачи и на други афганистанци са били нужни сред 24 и 48 часа, с цел да преминат през контролно -пропускателните пунктове на талибаните и да стигнат до летището.
Правителствени източници допускат, че някои афганистанци са прекомерно уплашени, с цел да покажат документи на талибаните, и се отхвърлят, преди да се опитат да преминат контролно -пропускателните пунктове., само че съгласно хора минали оттова на тези контролно-пропусквателен пункт има доста хора,които талибаните съвсем не пропущат и даже изясняват, че полетите са били спрени.
***
Лондон. Англия наложи наказания на седем жители на Руската федерация, упрекнати в присъединяване в хипотетичното отравяне на рецензия на Кремъл Алексей Навални, оповестява вестник The Guardian , като се базира на известие от държавното управление в Лондон.
Пояснява се, че лицата, за които се твърди, че са членове на съветската Федерална работа за сигурност (ФСБ), ще бъдат обект на забрани за пътешестване и заледяване на активи. Според английските органи глобените лица са директно виновни за планирането или осъществяването на офанзивата против „ водача на съветската съпротива “ на 20 август 2020 година
Външният министър Доминик Рааб съобщи: „ Тъй като ужасяващото отравяне на Алексей Навални се случи преди година, Англия беше отпред на интернационалния отговор против този отблъскващ акт. Чрез нашия режим на наказания против химическите оръжия и в Организацията за възбрана на химическите оръжия, ние изпращаме ясно обръщение, че всяко потребление на химическо оръжие от съветската страна нарушава интернационалното право и би трябвало да се организира транспарантно наказателно следствие. Призоваваме Русия да заявява цялостния си ресурс от „ Новичок “.
По-рано Англия наложи наказания против шестима руснаци, в това число и на шефа на ФСБ.
***
Берлин/Москва. През 2005 година, когато Ангела Меркел пое канцлерския пост в Германия, западните водачи имаха огромни очаквания, че Русия ще се откаже от полуавторитарния си режим в интерес на демократичната народна власт. Четири години по-рано в тирада на немски език в Бундестага президентът Владимир Путин дефинира страната си като „ другарска европейска страна “, напомня английското издание The Economist . Според редакцията предшественикът на Меркел - Герхард Шрьодер, стана дотам „ другар “ с Путин, че малко преди да напусне канцлерския пост, той утвърди построяването на газопровод от Русия до Германия през Балтийско море. Берлин беше на път да стане най-големият търговски сътрудник на Москва.
Както отбелязва вестникът, 16 години по-късно упованията на двете страни не се оправдават. Германия си представяше по-либерална Русия, до момента в който Москва от своя страна се надяваше, че Берлин ще помогне да се убеди Брюксел да третира страната като равна и да сътвори зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток.
На 20 август, единствено седмици преди да се отдръпна от най-висшия държавен пост във Федерална Република Германия, Меркел ще организира договаряния с Путин в Москва, „ с цел да се сбогува с водач, на който надълбоко не има вяра “. В същото време Путин ще се сбогува с главния сътрудник в договарянията си със западните водачи.
Очаква се двамата да обсъдят обстановката в Афганистан и съвсем приключения газопровод „ Северен поток 2 “, който изданието назовава „ наследственото леке “ на Меркел. Канцлерът, която нормално знае по какъв начин да балансира конкуриращите се ползи, подцени доколко газопроводът ще „ разстрои Америка и Украйна “. Опасенията на Киев и Вашингтон са, ще той ще изолира Украйна и ще направи Европа още по-зависима от съветските енергийни запаси. След диалози в Москва Меркел ще отпътува за Киев за диалози с украинския президент Владимир Зеленски.
Според The Economist специалистите не са единомислещи коя е била повратната точка в връзките сред Германия и Русия - „ анексирането “ на Крим през 2014 година, хакването на компютърните мрежи на Бундестага под закрилата Кремъл през 2015 година или убийството през 2019 година на някогашния чеченски полеви пълководец Зелимхан Хангошвили в берлински парк. Те обаче не се съмняват, че „ последната капка “ беше отравянето на блогъра Алексей Навални през 2020 година, за което Европа упрекна Русия.
„ Отношенията сред Германия и Русия са в най-ниската си точка от края на Студената война и ще продължат да се утежняват “, сподели Щефан Майстер, началник на отдела за Източна Европа, Русия и Централна Азия в Германското сдружение за външна политика. Експертът счита, че Путин, който употребява спора със Запада, с цел да укрепи своя режим, ще стане още по-авторитарен и ще усили натиска върху съветските медии и неправителствени организации.
Според Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет за интернационалните връзки, Москва не се интересува от възходящото напрежение с Берлин. Кремъл разчита на приемствеността на политиката на Меркел, в случай че претендентът на нейната партия Армин Лашет стане идващият канцлер на Федерална Република Германия. Ако обаче кандидатът на „ Зелени “ Аналена Бербок, която се опълчва на „ Северен поток 2 “, встъпи в служба, евентуално руско-германските връзки ще се затегнат. Както и да е, времената на вяра, в които Шрьодер, до момента в който бе отпред на немското държавно управление, наричаше Путин „ чист демократ “, от дълго време са отминали, обобщава The Economist.
В изказване след изключителна среща следобяд Aлиансът съобщи, че талибаните би трябвало да съблюдават уговорките си във връзка с тероризма, правата на индивида и свободното прекосяване.
Това се случва на фона на известията, че талибаните бият тези, които се пробват да преминат през контролно-пропускателните пунктове, с цел да се качат на евакуационните полети, а бойците от новата власт вървят от врата до врата по улиците на Кабул, търсейки афганистанци, които считат за предатели.
Почти хиляда души бяха евакуирани от страната с полети на Кралските военновъздушни сили (RAF) през последните 24 часа, 565 от които афганистанци, признати като част от държавната скица за преразпределение.
Екип на Министерството на вътрешните работи в Обединеното кралство също съумя да обработи 1 800 молби за визи от обезверени афганистанци за една нощ – разглеждайки по една на всеки 20 минути. Те се координират с 14-членен екип в Кабул, формиран от държавни чиновници на Министерството на защитата, чиновници на Външното министерство и чиновници на граничните сили.
Все още обаче има до 6000 британци и афганистанци, които чакат да бъдат призовани за полети на RAF за Англия, а бойците на място се опасяват, че времето тече бързо преди крайния период 31 август.
Бившият военачалник -майор Чарли Хърбърт, който е бил пълководец на английски войски в Афганистан, съобщи, че има вяра, че не повече от 20 % от стотиците хора, с които е открит контакт, са били евакуиран.
Той сподели, че „ става все по -очевидно, че първите талази от евакуация на афганистанци са благоприятствали добре предпазените, а не уязвимите “.
Въпреки че в страната има 900 английски бойци, продължителността на престоя им зависи от 5 000 американски сили, които обезпечават сигурността на летището и координират полетите.
Източник от средите на защитата съобщи: „ Ние сме в ръцете на Америка “. Джеймс Хийпи, младши министър в Министерството на защитата, призна по -рано, че евакуационните полети може да се наложи да приключат още в неделя, като има възможност хиляди хора да бъдат изоставени.
Военни източници оповестиха, че на някои преводачи и на други афганистанци са били нужни сред 24 и 48 часа, с цел да преминат през контролно -пропускателните пунктове на талибаните и да стигнат до летището.
Правителствени източници допускат, че някои афганистанци са прекомерно уплашени, с цел да покажат документи на талибаните, и се отхвърлят, преди да се опитат да преминат контролно -пропускателните пунктове., само че съгласно хора минали оттова на тези контролно-пропусквателен пункт има доста хора,които талибаните съвсем не пропущат и даже изясняват, че полетите са били спрени.
***
Лондон. Англия наложи наказания на седем жители на Руската федерация, упрекнати в присъединяване в хипотетичното отравяне на рецензия на Кремъл Алексей Навални, оповестява вестник The Guardian , като се базира на известие от държавното управление в Лондон.
Пояснява се, че лицата, за които се твърди, че са членове на съветската Федерална работа за сигурност (ФСБ), ще бъдат обект на забрани за пътешестване и заледяване на активи. Според английските органи глобените лица са директно виновни за планирането или осъществяването на офанзивата против „ водача на съветската съпротива “ на 20 август 2020 година
Външният министър Доминик Рааб съобщи: „ Тъй като ужасяващото отравяне на Алексей Навални се случи преди година, Англия беше отпред на интернационалния отговор против този отблъскващ акт. Чрез нашия режим на наказания против химическите оръжия и в Организацията за възбрана на химическите оръжия, ние изпращаме ясно обръщение, че всяко потребление на химическо оръжие от съветската страна нарушава интернационалното право и би трябвало да се организира транспарантно наказателно следствие. Призоваваме Русия да заявява цялостния си ресурс от „ Новичок “.
По-рано Англия наложи наказания против шестима руснаци, в това число и на шефа на ФСБ.
***
Берлин/Москва. През 2005 година, когато Ангела Меркел пое канцлерския пост в Германия, западните водачи имаха огромни очаквания, че Русия ще се откаже от полуавторитарния си режим в интерес на демократичната народна власт. Четири години по-рано в тирада на немски език в Бундестага президентът Владимир Путин дефинира страната си като „ другарска европейска страна “, напомня английското издание The Economist . Според редакцията предшественикът на Меркел - Герхард Шрьодер, стана дотам „ другар “ с Путин, че малко преди да напусне канцлерския пост, той утвърди построяването на газопровод от Русия до Германия през Балтийско море. Берлин беше на път да стане най-големият търговски сътрудник на Москва.
Както отбелязва вестникът, 16 години по-късно упованията на двете страни не се оправдават. Германия си представяше по-либерална Русия, до момента в който Москва от своя страна се надяваше, че Берлин ще помогне да се убеди Брюксел да третира страната като равна и да сътвори зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток.
На 20 август, единствено седмици преди да се отдръпна от най-висшия държавен пост във Федерална Република Германия, Меркел ще организира договаряния с Путин в Москва, „ с цел да се сбогува с водач, на който надълбоко не има вяра “. В същото време Путин ще се сбогува с главния сътрудник в договарянията си със западните водачи.
Очаква се двамата да обсъдят обстановката в Афганистан и съвсем приключения газопровод „ Северен поток 2 “, който изданието назовава „ наследственото леке “ на Меркел. Канцлерът, която нормално знае по какъв начин да балансира конкуриращите се ползи, подцени доколко газопроводът ще „ разстрои Америка и Украйна “. Опасенията на Киев и Вашингтон са, ще той ще изолира Украйна и ще направи Европа още по-зависима от съветските енергийни запаси. След диалози в Москва Меркел ще отпътува за Киев за диалози с украинския президент Владимир Зеленски.
Според The Economist специалистите не са единомислещи коя е била повратната точка в връзките сред Германия и Русия - „ анексирането “ на Крим през 2014 година, хакването на компютърните мрежи на Бундестага под закрилата Кремъл през 2015 година или убийството през 2019 година на някогашния чеченски полеви пълководец Зелимхан Хангошвили в берлински парк. Те обаче не се съмняват, че „ последната капка “ беше отравянето на блогъра Алексей Навални през 2020 година, за което Европа упрекна Русия.
„ Отношенията сред Германия и Русия са в най-ниската си точка от края на Студената война и ще продължат да се утежняват “, сподели Щефан Майстер, началник на отдела за Източна Европа, Русия и Централна Азия в Германското сдружение за външна политика. Експертът счита, че Путин, който употребява спора със Запада, с цел да укрепи своя режим, ще стане още по-авторитарен и ще усили натиска върху съветските медии и неправителствени организации.
Според Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет за интернационалните връзки, Москва не се интересува от възходящото напрежение с Берлин. Кремъл разчита на приемствеността на политиката на Меркел, в случай че претендентът на нейната партия Армин Лашет стане идващият канцлер на Федерална Република Германия. Ако обаче кандидатът на „ Зелени “ Аналена Бербок, която се опълчва на „ Северен поток 2 “, встъпи в служба, евентуално руско-германските връзки ще се затегнат. Както и да е, времената на вяра, в които Шрьодер, до момента в който бе отпред на немското държавно управление, наричаше Путин „ чист демократ “, от дълго време са отминали, обобщава The Economist.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ