Бряст
Бряст /Ulmus/ е жанр покритосеменни растения от семейство Брястови /Ulmaceae/. Включва сред 30 и 40 типа дървета, публикувани в диворастящо положение в Северното полукълбо от Сибир до Индонезия и от Мексико до Япония. Различните типове се разграничават мъчно заради лесната им хибридизация и съществуването на огромен брой локални вариации.
С най-изявен лековит резултат е аленият бряст /Ulmus rubra./ Той произлиза от източните елементи на Северна Америка и съставлява широколистно дърво, което доближава на височина до 20 метра, с 50 сантиметра обиколка на стеблото в основата. Сърцевината на дървото е червеникаво-кафява, от кое място идва наименованието на дървото. Листата са дълги от 10 до 18 сантиметра, с груба повърхнина. Те са с едро назъбени краища, заострени към върха и заоблени в основата.
Цветовете на дървото се образуват преди листата, през ранна пролет и нормално са ситуирани в съцветия от 10 до 20 цветчета. Плодовете са присъщите за бряст – криловидни, с овална форма, в центъра на които е ситуирано единичното семе. Пъпките и клонките на червен бряст се разграничават от другите типове бряст по това, че са покрити с мъх, разлика има и във връзка с цветовете, които при червен бряст са с доста къси дръжки.
В България се срещат три типа: бял бряст /Ulmus laevis/, полски бряст /Ulmus minor/ и планински бряст /Ulmus glabra/.
Видове бряст
Планинският бряст е дърво, високо до 40 м, кората му е тъмносива и надлъжно напукана. Младите клончета са гъстоовласени и дебели, пъпките му са до 7-9 мм, тъмнокафяви, покрити с ръждиви власинки. Листата му са асиметрични в основата, с твърди четинки. Планинският бряст цъфти преди разлистването си. Плодът съставлява мрачно орехче в средата на крилатка, леко врязана при върха. Среща се край реки и потоци до 1400 м надморска височина.
Полският бряст е широколистно листопадно дърво с добре развита коренова система. В България полският бряст се среща в регионите докъм 1000 м надморска височина. Полският бряст е влаголюбив тип и пораства най-вече на по - плодородни почви покрай водни басейни. Растението има пълен дънер и добре развита корона. Короната на полския бряст е добре завършена и плътна, а дървото доближава на височина до 35-37 метра.
Дървото има сиво-кафява на цвят кора като клоните на възраст над 1-2 години са мощно напукани и са с формирани плочки с правоъгълна форма. По-младите клони са покрити с гладка и тънка кора, която от време на време е покрита с бели власинки. Листата на полския бряст са елементарни и с яйцевидна форма.
Характерно за листата на полския бряст е, че те са несиметрични по отношение на основната жилка на листната петура. Листната петура разполага с 8-10 двойки странични жилки, като те и техните разклонения приключват в зъбчетата на ръба на листото.
Полският бряст цъфти през ранната пролет, преди да се появят неговите листа. Цветовете на растението са двуполови и са събрани в съцветия. Цветовете са построени от срастнат околоцветник, който е формиран от няколко дяла. Околоцветникът е пурпурен на цвят. Във вътрешността на цвета се намират 4 - 5 тичинки и плодник с двуделно близалце.
Плодовете на растението се образуват след прецъфтяването на цветовете при започване на лятото. Плодовете са сухи и кухи и по форма наподобяват орех. От външната страна на плода има формирания, които оказват помощ на плодовете елементарно да бъдат пренесени от вятъра.
Ulmus laevis или бял бряст е дървесен тип от семейство Брястови и доближава д 40 м височина. Среща се в Централна и Източна Европа и Кавказ. Най - постоянно пораства на надморска височина под 400 м, най - към този момент наоколо до реки. Кората му е сиво - кафява, с плитки надлъжни пукнатини.
Състав на бряст
Основните съставки в кората на червен бряст са полизахаридите. Основният водоразтворим полизахарид има линейна конструкция и се състои от редуващите се галактуронова киселина и рамноза. Съдържат се още галактоза и глюкоза. Полизахаридите образуват присъщия клей, на който се дължат множеството от потребните резултати на червен бряст. В кората от червен бряст се откриват още и фитостероли – бета-ситостерол, цитростандиенол, долиход, мастни киселини – олеинова и палмитинова; танини, калциев оксалат, холестерол и други.
В кората на полския бряста се съдържат дъбилни субстанции, а в листата има бариев сулфат.
Отглеждане на бряст
Брястовете са непретенциозни растения. Те се нуждаят от дълбока градинска почва. Брястът се развива сполучливо на слънце или лека сянка. Добре понася подкастряне, резистентен е на суша, а доста типове са и студоустойчиви. Размножаването на дървото става с коренови израстъци или семена. В ранна възраст пораства бързо.
Брястовете се атакуват от доста инсекти, изключително листояди (брястов листояд и др.), както и от рискови гъбични болести (холандска брястова болест, от време на време предизвикваща всеобщо изсъхване на брястовете).
За да спасите дървото, отрежете и изгорете инфектираните клони незабавно щом ги видите. Ако цялото дърво е инфектирано, ще би трябвало да го унищожите, само че не оставяйте мъртвото дърво в градината. Продължителността на живота им е 80-120 години, а от време на време живеят и доста по-дълго. Брястовете постоянно се употребяват постоянно в озеленяването на селища.
Събиране и предпазване на бряст
Като лечебно средство се употребява кората на младите клончета на Ulmus rubra и Ulmus minor. Тя се обелва напролет преди да стартира сокодвижението в дървото. Събраната кора се почиства от инцидентно попаднали примеси и се суши на сянка или в сушилня до 40 градуса.
Ползи от бряст
Брястът има противодиарично, запичащо и кръвоспиращо деяние. Прилага се при лекуване на диария, кръвотечение, трипер, маточни кръвотечения и други Външно за тампони при инфектиране на пикочния мехур (цистит) и инфектиране на матката (метрит).
Българската национална медицина предлага запарка от кора на бряст при кожни изриви, скрофули, болки в стомаха и червата и други Брястът се ползва и за компреси при гнойни рани, сухи лишеи, за лапи срещу циреи и други Кората от червен бряст съдържа клей – гъста субстанция, която се трансформира в гел, когато се смеси с вода. Счита се, че този гел покрива лигавицата на гърлото, успокоява възпалението, понижава дразненето на лигавиците и защищава от кашлица.
Успокояващият резултат на клея го прави уместно средство за лекуване на разнообразни проблеми на храносмилателната система. Счита се, че след приемане на билката, тя образува предпазващ и успокоителен пласт върху лигавицата на червата и стомаха, и облекчава положението при язви, киселини и други гастроинтестинални разстройства.
Червен бряст подтиква нервни окончания в храносмилателната система, което води до усилване на секрецията на мукус, който има предпазваща функционалност върху лигавицата на стомаха и червата. Приемът на червен бряст, под формата на запарка или смес, облекчава болката при язва на стомаха и дуоденума.
Растението оказва помощ и при гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ), при която киселото стомашното съдържимо се връща назад в хранопровода и може да провокира раздразнение и разязвяване на лигавицата на хранопровода. Приемът на червен бряст, създавайки предпазен пласт върху лигавиците, защищава хранопровода от увреждащото деяние на стомашните киселини.
Червен бряст намира приложение и външно, под формата на лапи. Той се употребява за усмиряване и подкрепяне на процесите на зарастване, при неголеми рани, дребни изгаряния, циреи и циреи, обриви и язви.
Дървесината на бряста се характеризира със издръжливост и вискозитет и е лесна за култивиране, употребява се в мебелната индустрия и строителството.
Младите издънки се употребяват за храна на животни (листа и кора). Брястовете игрят значима роля при озеленяването на огромните и дребните градове, както и при защитните насаждения.
Народна медицина с бряст
Отварата от полски бряст се ползва при диария, инфектиране на пикочния мехур. Външно за компреси и при гнойни рани, сухи лишеи, за лапи при абсцес.
Нашата национална медицина предлага следната рецепта за запарка от полски бряст: 1 с.л. наситнени кори се варят 10 минути в 0.5 л вода. Прецедената запарка се приема по 1 винена чаша преди ястие, 4 пъти на ден.
За да приготвите запарка от червен бряст пък, би трябвало да залеете две чаени лъжички смляна кора от червен бряст с две чаши вряща вода и да оставите запарката от 3 до 5 минути. Течността се прецежда и се пие три пъти на ден.
Приложен върху кожата, аленият бряст облекчава болката и сърбежа. Препоръчва се едросмляната кора от червен бряст да се смеси с вряща вода и след изстиване да се подготви лапа, която се слага върху засегнатата област. Но не трябва да се слага върху отворени рани.
Вреди от бряст
Съществуват данни, че приемът на кора от червен бряст може да усили риска от прибързано раждане и аборт, по тази причина растението би трябвало да се заобикаля по време на бременност и кърмене.
