Бруталното убийство на млада жена разпали оживен дебат в Тунис

Бруталното ликвидиране на млада жена разпали многолюден спор в Тунис по отношение на връщането на смъртното наказване. Идеята беше подкрепена от президента на страната Каис Саид. Специалистите по човешки права обаче предизвестиха, че това би било " голяма крачка обратно " за Тунис, съобщи " Гардиън ".

По време на съвещание на Съвета за национална сигурност на Тунис Каис Саид сподели, че " убийството заслужава смъртно наказване " и призова силите за сигурност да удвоят напъните си за противопоставяне на увеличението на престъпността в цялата страна. Още по време на предизборната си акция предходната година професорът по право и сегашен президент на Тунис се застъпи за анулация на възбраната за смъртното наказване.

Убийството на 29-годишната Рама Лахмар, чието тяло беше открито в северната част на Тунис в петък, разбуни духовете в страната. След залавянето и самопризнанията на обвинения за убийството в обществените мрежи се появи акция за неговото неотложно екзекутиране. Протестиращи се събраха пред президентския замък в столичното предградие Картаген с претенции Саид да утвърди изтезанието. Съдилищата в Тунис имат право да издават смъртно наказване в отговор на някои закононарушения, в това число за терористични офанзиви, само че то не може да бъде изпълнено без единодушието и подписа на президента.

Според политически анализатори в страната отмяната на мораториума върху смъртното наказване се поддържа значително от обществеността, която е ужасена от зачестилите набези над дами и деца. Според защитници на човешките права обаче това ще стопи напредъка в областта на гражданските свободи, който страната е постигнала от Жасминовата гражданска война през 2011 година насам, когато  общественото неодобрение обхвана Тунис и хората излязоха по улиците с претенции за премахването на автократичния режим на президентта, народна власт и независимост на словото. Резултатът е бягството на тогавашния президент Зин ал Абидин бен Али, който след 23 години се оттегли от властта и напуща Тунис. 

" Това би било голяма стъпка обратно в битката за правата на индивида и върховенството на закона “, сподели Амна Гелали, заместник-регионален шеф на Amnesty International за Близкия изток и Северна Африка. " Броят на страните, в които смъртното наказване към момента се ползва, понижава. Освен това не е потвърдено, че то има някакъв възпиращ резултат върху престъпността ".

През 2017 година Тунис стана първата   арабска страна, която въведе в Конституцията си равенството сред половете и криминализира насилието над дамите. " Това не е първият случай, в който президентът Саид не съблюдава някои от интернационалните задължения на страната във връзка с правата на индивида “, сподели Гелали. " Той беше изключително сериозен към ЛГБТ общността в Тунис по време на акцията си и от този момент се опълчва на равенството в границите на закона за наследството. Според този закон наследството нормално благоприятства роднините от мъжки пол ", сподели тя.

Въпреки че в близко бъдеще не се чака изговаряне на обвинение срещу килъра на младата жена, обществеността в Тунис, както и тези, които сега са в пандиза с неподписани заповеди за екзекуция, ще наблюдават деликатно случая.