Бронзовите Тайбе Юсеин и Евелина Николова се прибраха
Бронзовите медалистки от олимпийските игри в Токио Тайбе Юсеин и Евелина Николова се прибраха в София през днешния ден.
„ Радостта от извоювания орден си остава, отчаяние има, само че то е напълно малко - съобщи Юсеин. - Само можем да гадаем, мисля, че по този начин както се получиха нещата, това е най-хубавият вероятен метод. Не, не ми се отразиха в полуфиналната борба, по-скоро в цялостната подготовка, към момента мислех, че мога да имам проблем с коляното. Мисля си за полуфиналната среща – направих това, което можах, пробвах да надскоча себе си, само че японката беше доста добре готова за мача с мен..
„ Не желая да споделям, че не преставам или спирам, още не знам, тръгнала съм за различен орден – желая първо да си умря, три години са малко, само че и доста, ще го решим с бат` Пепи “. „ С помощта на Петър Касабов, на Стоян Петков, доктор Стругаров, с физиотерапевта ни Йордан Минков ", добави Тайбе Юсеин.
Евелина Николова не скри, че към този момент мисли за олимпийска купа от Париж през 2024 година.
„ В момента се усещам доста щастлива, тъй като видях усмивките на всички тук, които ни посрещнаха – стартирам да съзнавам малко по малко какво се е случило. Казах си „ Успях “, извоювах се, преборих се. 2006-а година за първи път влязох в залата, в този момент към този момент на 28 години – доста дълъг и сложен път, имаше и доста прелестни моменти, както оня ден, само че бих споделила, че си заслужава безусловно всичко. Това, че завоювах бронзов орден на Олимпиада. Един трамплин, бих споделила, Париж е напълно скоро, мисля, че е по силите ми да печеля златен орден “, стартира тя.
„ Очаквания и тежест постоянно има, аз се веселя, че имам верните треньори до себе си, които ме успокояват и стимулират. Няма какво да мислиш, бях много разочарована, само че поговорих със старши треньора Петър Касабов, с персоналния си треньор, споделиха ми да се събера, тъй като ми следва мач за бронзовото отличие. Това единствено един състезател, който е минал по този път може да го разбере. Към момента ще си взема лека отмора и по-късно продължаваме подготовката си, тъй като до края на годината има още надпревари – благодаря на Петър Касабов, на Мирослав Гочев, на родната федерация по битка, на Министерството на младежта и спорта, на кмета на Созопол – с тяхна помощ имаме този орден “, добави Николова.
„ Радостта от извоювания орден си остава, отчаяние има, само че то е напълно малко - съобщи Юсеин. - Само можем да гадаем, мисля, че по този начин както се получиха нещата, това е най-хубавият вероятен метод. Не, не ми се отразиха в полуфиналната борба, по-скоро в цялостната подготовка, към момента мислех, че мога да имам проблем с коляното. Мисля си за полуфиналната среща – направих това, което можах, пробвах да надскоча себе си, само че японката беше доста добре готова за мача с мен..
„ Не желая да споделям, че не преставам или спирам, още не знам, тръгнала съм за различен орден – желая първо да си умря, три години са малко, само че и доста, ще го решим с бат` Пепи “. „ С помощта на Петър Касабов, на Стоян Петков, доктор Стругаров, с физиотерапевта ни Йордан Минков ", добави Тайбе Юсеин.
Евелина Николова не скри, че към този момент мисли за олимпийска купа от Париж през 2024 година.
„ В момента се усещам доста щастлива, тъй като видях усмивките на всички тук, които ни посрещнаха – стартирам да съзнавам малко по малко какво се е случило. Казах си „ Успях “, извоювах се, преборих се. 2006-а година за първи път влязох в залата, в този момент към този момент на 28 години – доста дълъг и сложен път, имаше и доста прелестни моменти, както оня ден, само че бих споделила, че си заслужава безусловно всичко. Това, че завоювах бронзов орден на Олимпиада. Един трамплин, бих споделила, Париж е напълно скоро, мисля, че е по силите ми да печеля златен орден “, стартира тя.
„ Очаквания и тежест постоянно има, аз се веселя, че имам верните треньори до себе си, които ме успокояват и стимулират. Няма какво да мислиш, бях много разочарована, само че поговорих със старши треньора Петър Касабов, с персоналния си треньор, споделиха ми да се събера, тъй като ми следва мач за бронзовото отличие. Това единствено един състезател, който е минал по този път може да го разбере. Към момента ще си взема лека отмора и по-късно продължаваме подготовката си, тъй като до края на годината има още надпревари – благодаря на Петър Касабов, на Мирослав Гочев, на родната федерация по битка, на Министерството на младежта и спорта, на кмета на Созопол – с тяхна помощ имаме този орден “, добави Николова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ