Броени дни, след като ансамбълът ни по художествена гимнастика стъпи

Броени дни, откакто ансамбълът ни по художествена гимнастика стъпи на международния връх, едно от девойките направи разтърсващо разобличаване за компликациите, които е преодоляла в седмиците преди надпреварата.

В профила си във Фейсбук Стефани Кирякова показа, че майка й получила инсулт, в резултат на който изгубила говора си и спряла да движи дясната си ръка. В своето „ Писмо до мама” грацията написа, че доста желала да се върне в Бургас, с цел да бъде със фамилията си. В последна сметка обаче не се отказала от присъединяване на Световното, тъй като знаела, че майка й постоянно е мечтала да я види шампионка.

„ Предстоеше ни най-важното съревнование, за което работихме толкоз доста. Беше ми извънредно тежко да продължа да упражнявам, когато знаех че си болна. С всички сили се пробвах да не мисля за това, тъй като не желаех да скапвам тренировките. Понякога успявах да сдържа страстите си, понякога-не. Но хората към мен ми бяха голяма поддръжка през цялото това време. Целият ми отбор, девойките които са повече от семейство за мен не ме оставиха нито за момент. Получих голямо схващане от нашите треньори Весела Димитрова и Михаела Маевска. В тези най-трудни за мен дни взех решение, че ще играя на Световното поради теб, мамо! Не единствено ще играя, само че дадох обещание пред Бог, че ще печеля златен орден и ще стана международна шампионка!”, споделя Стефани.

Ето и цялостния текст на нейния покъртителен статус:

„ Няколко седмици преди международното майка ми получи инсулт, заради който загуби говора си и не може да движи дясната си ръка. Когато научих новината целият ми свят се прекатурна...

Писмо до мама

Скъпа мамо, желаех да дойда при теб в този сложен миг, толкоз доста желаех да се върна в Бургас. Исках да бъда в болничното заведение при теб, да хвана ръката ти и да ти кажа, че всичко ще се оправи. Но нямаше по какъв начин оставя тима и знаех, че ти също не го искаш. Предстоеше ни най-важното съревнование, за което работихме толкоз доста. Беше ми извънредно тежко да продължа да упражнявам, когато знаех че си болна. С всички сили се пробвах да не мисля за това, тъй като не желаех да скапвам тренировките. Понякога успявах да сдържа страстите си, понякога-не. Но хората към мен ми бяха голяма поддръжка през цялото това време. Целият ми отбор, девойките които са повече от семейство за мен не ме оставиха нито за момент. Получих голямо схващане от нашите треньори Весела Димитрова и Михаела Маевска. В тези най-трудни за мен дни взех решение, че ще играя на Световното поради теб, мамо! Не единствено ще играя, само че дадох обещание пред Бог, че ще печеля златен орден и ще стана международна шампионка! Когато с девойките го направихме и се качихме на най-високото ходило си спомних по какъв начин когато бях дребна гледахме предходния тим по малкия екран у дома и ти постоянно плачеше на българския химн. Питах те за какво, а ти ми отговаряше: “Защото знам, че един ден ти ще станеш международна шампионка и дружно ще пеем българския химн, ще видиш!” Не можех да допускам, че този ден в действителност пристигна. А ти самата в никакъв случай не си серпантина да вярваш в мен! Гледах знамето, пеех с цяло гърло и знаех, че ти гледаш мен! И макар, че в този момент не можеш да приказваш, в моето схващане аз чувах единствено твоя глас: “Ето Стефани, ти в действителност съумя!”
Посвещавам златния си орден на теб, мамо. Ти си най-силната жена, която познавам. Аз, ти и тати ще се оправим с всичко, тъй като Господ е с нас! Ще бъде мъчно, само че в никакъв случай няма да се предадем!

Благодаря ти тате, че си ми същинския образец за мъж, който обича и се грижи за жена си в положително и неприятно, в наслада и тъга, в здраве и болест!
Благодаря ви девойки, че постоянно сте до ме през каквото и да преминавам. Без всички вас в никакъв случай нямаше да съумея!”