Марк Кадин и радиосимфониците ви канят на "славянски празник" с музиката на Дворжак, Лядов и Георги Андреев
Броени дни преди 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, музикантите от Симфоничния оркестър на Българското национално радио още веднъж ще зарадват своите фенове с забавна и тематична стратегия. Дирижирани от Марк Кадин, под наслов " славянски празник " те ще изпълнят произведения от Антонин Дворжак, Анатолий Лядов и Георги Андреев.
Солист ще бъде румънският виолончелист Андрей Йоница, определян от " Таймс " като " един от най-интересните виолончелисти на последното десетилетие ". За Йоница това е дебют с Радиооркестъра, неговото посещение бе планувано да се случи още преди три години, само че се осуети поради пандемията. Сега прелестният румънски музикант, който сега прави шеметна международна кариера, ще извърши знаковия концерт за виолончело на Антонин Дворжак. В програмата са планувани също и две министър председатели: българската премиера на " Осем съветски национални песни " от Анатолий Лядов (с присъединяване на Смесения хор на БНР, квалифициран от Любомира Александрова) и международната премиера на най-новото произведение на българския композитор Георги Андреев – " Танцов триптих ".
Концертът за виолончело на Антонин Дворжак, си минор опус 104, е измежду най-известните мостри в жанра и е обичана репертоарна творба както за изпълнителите, по този начин и за публиката. Написан е в Америка, също както и последната, Девета симфония на Дворжак, известна под заглавието " Из Новия свят ". Произведението е основано за виолончелиста Хануш Вихан, непосредствен другар на композитора, който от дълго време го молел да напише виолончелов концерт, само че Дворжак все отказвал, смятайки че въпреки да е отличен оркестров инструмент, виолончелото не е уместно за солов концерт. През 1894, по време на третия мандат на Дворжак като диригент и шеф на Нюйоркската консерватория, неведнъж бил изпълняван концертът за виолончело на Виктор Херберт – учител в консерваторията и концертмайстор на челите в оркестъра. На премиерното осъществяване на симфонията " Из Новия свят " през 1893, Дворжак чува тази творба и се въодушевява на собствен ред да сътвори концерт за виолончело. Композира го сред 8 ноември 1894 и 9 февруари 1895 и цени доста този собствен опус – в едно писмо до непосредствен собствен другар през същата година, той написа: " Този концерт доста надминава двата ми концерта – както цигулковия, по този начин и клавирния... това произведение ми носи доста огромна наслада и считам, че не се неистина в неговата оценка ". А когато Брамс чува творбата, възкликва: " Как не съм знаел, че може да се напише по този начин концерт за виолончело! Отдавна бих го написал! ". Премиерното осъществяване на концерта е на 19 март 1896 в Queen’s Hall в Лондон с Лондонската филхармония под диригентството на Дворжак. Солист е британският виолончелист Лио Стърн, защото датата на осъществяване не е била комфортна на Хануш Вихан. В идващите години, под диригентството на създателя и към този момент с присъединяване на самия Вихан, концертът е изпълняван с огромен триумф в редица градове на Европа. Той е до през днешния ден остава връх в репертоара на най-големите виолончелисти по света и е самобитен " експериментален камък " за артистично и инструментално съвършенство.
Анатолий Лядов е измежду по-младите представители на забележителната плеяда съветски композитори от втората половина на 19 век. Талантлив създател, той се демонстрира и като диригент, възпитател и музикален държавник. В основата на неговото творчество са залегнали облиците на съветския епос и песенния фолклор, както и приказната фантастика: присъщи за него са съзерцателната поезия и тънкия нюх към природата. Произведенията на Лядов постоянно носят детайли на жанрова характеристичност и хумор. Музиката му е пропита със ярко, уравновесено въодушевление. Проявата на усеща в нея е сдържана, единствено от време на време възприятията биват прекъсвани от буйни, непосредствени прекарвания. Лядов отделя огромно внимание на усъвършенстването на художествената форма – неговите най-висши критерии за живописност са непринудеността, простотата и изяществото, както и стройната пропорционалност, а за блян му служи творчеството на Глинка и Пушкин.
Сюитата от осем съветски национални песни е композирана през 1905 година, откакто Лядов към този момент е бил събрал разнообразни видове национални мелодии от своята родна Русия. Премиерата на творбата се е състояла на 10 март 1905 в Санкт Петербург. Тези прелестно оркестрирани пиеси разкриват цялото благосъстояние на цветистия жанр на композитора – от дълбоката набожност до приказното и причудливото.
Композитор, диригент и реализатор, Георги Андреев е приключил гъдулка в СМУ за национални принадлежности - Широка лъка. Следва комбинация при проф. Александър Текелиев в Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ", която приключва с отличие през 1997. От 1994. до 2000 работи като диригент на оркестъра при Националния фолклорен отбор " Филип Кутев ", от 2000 е негов основен диригент, а от 2021 – и негов шеф.
Носител на голям брой награди, измежду които: премията за комбинация на името на Шнитке, " Музикант на годината ", " Златно петолиние " и " Златно перо ", Георги Андреев е създател на доста пиеси за камерен оркестър; клавирни пиеси; над 400 аранжимента на български обичайни песни и инструментални мелодии и други В творчеството си автентично съчетава опита си на експерт, обвързван с художествената и фолклорна музикална процедура. През 2001 получава премия на името на маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла на Нешка Робева " Между два свята ”.
" Танцов приптих " е най-новото произведение на Георги Андреев. Написано е по предложение на диригента Марк Кадин специлно за радиооркестъра и е приключено безусловно преди няколко седмици. Трите елементи на творбата носят наименованията " Атавистично ", " Мистично " и " Хедонистично ".
Концертът се излъчва непосредствено по стратегия " Христо Ботев " на 20 май от 19 часа и с помощта на " Еврорадио " ще стане притежание на многомилионната публика на страните от Европа и Азия.
По обявата работи: Росица Михова
Солист ще бъде румънският виолончелист Андрей Йоница, определян от " Таймс " като " един от най-интересните виолончелисти на последното десетилетие ". За Йоница това е дебют с Радиооркестъра, неговото посещение бе планувано да се случи още преди три години, само че се осуети поради пандемията. Сега прелестният румънски музикант, който сега прави шеметна международна кариера, ще извърши знаковия концерт за виолончело на Антонин Дворжак. В програмата са планувани също и две министър председатели: българската премиера на " Осем съветски национални песни " от Анатолий Лядов (с присъединяване на Смесения хор на БНР, квалифициран от Любомира Александрова) и международната премиера на най-новото произведение на българския композитор Георги Андреев – " Танцов триптих ".
Концертът за виолончело на Антонин Дворжак, си минор опус 104, е измежду най-известните мостри в жанра и е обичана репертоарна творба както за изпълнителите, по този начин и за публиката. Написан е в Америка, също както и последната, Девета симфония на Дворжак, известна под заглавието " Из Новия свят ". Произведението е основано за виолончелиста Хануш Вихан, непосредствен другар на композитора, който от дълго време го молел да напише виолончелов концерт, само че Дворжак все отказвал, смятайки че въпреки да е отличен оркестров инструмент, виолончелото не е уместно за солов концерт. През 1894, по време на третия мандат на Дворжак като диригент и шеф на Нюйоркската консерватория, неведнъж бил изпълняван концертът за виолончело на Виктор Херберт – учител в консерваторията и концертмайстор на челите в оркестъра. На премиерното осъществяване на симфонията " Из Новия свят " през 1893, Дворжак чува тази творба и се въодушевява на собствен ред да сътвори концерт за виолончело. Композира го сред 8 ноември 1894 и 9 февруари 1895 и цени доста този собствен опус – в едно писмо до непосредствен собствен другар през същата година, той написа: " Този концерт доста надминава двата ми концерта – както цигулковия, по този начин и клавирния... това произведение ми носи доста огромна наслада и считам, че не се неистина в неговата оценка ". А когато Брамс чува творбата, възкликва: " Как не съм знаел, че може да се напише по този начин концерт за виолончело! Отдавна бих го написал! ". Премиерното осъществяване на концерта е на 19 март 1896 в Queen’s Hall в Лондон с Лондонската филхармония под диригентството на Дворжак. Солист е британският виолончелист Лио Стърн, защото датата на осъществяване не е била комфортна на Хануш Вихан. В идващите години, под диригентството на създателя и към този момент с присъединяване на самия Вихан, концертът е изпълняван с огромен триумф в редица градове на Европа. Той е до през днешния ден остава връх в репертоара на най-големите виолончелисти по света и е самобитен " експериментален камък " за артистично и инструментално съвършенство. Анатолий Лядов е измежду по-младите представители на забележителната плеяда съветски композитори от втората половина на 19 век. Талантлив създател, той се демонстрира и като диригент, възпитател и музикален държавник. В основата на неговото творчество са залегнали облиците на съветския епос и песенния фолклор, както и приказната фантастика: присъщи за него са съзерцателната поезия и тънкия нюх към природата. Произведенията на Лядов постоянно носят детайли на жанрова характеристичност и хумор. Музиката му е пропита със ярко, уравновесено въодушевление. Проявата на усеща в нея е сдържана, единствено от време на време възприятията биват прекъсвани от буйни, непосредствени прекарвания. Лядов отделя огромно внимание на усъвършенстването на художествената форма – неговите най-висши критерии за живописност са непринудеността, простотата и изяществото, както и стройната пропорционалност, а за блян му служи творчеството на Глинка и Пушкин. Сюитата от осем съветски национални песни е композирана през 1905 година, откакто Лядов към този момент е бил събрал разнообразни видове национални мелодии от своята родна Русия. Премиерата на творбата се е състояла на 10 март 1905 в Санкт Петербург. Тези прелестно оркестрирани пиеси разкриват цялото благосъстояние на цветистия жанр на композитора – от дълбоката набожност до приказното и причудливото.
Композитор, диригент и реализатор, Георги Андреев е приключил гъдулка в СМУ за национални принадлежности - Широка лъка. Следва комбинация при проф. Александър Текелиев в Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ", която приключва с отличие през 1997. От 1994. до 2000 работи като диригент на оркестъра при Националния фолклорен отбор " Филип Кутев ", от 2000 е негов основен диригент, а от 2021 – и негов шеф. Носител на голям брой награди, измежду които: премията за комбинация на името на Шнитке, " Музикант на годината ", " Златно петолиние " и " Златно перо ", Георги Андреев е създател на доста пиеси за камерен оркестър; клавирни пиеси; над 400 аранжимента на български обичайни песни и инструментални мелодии и други В творчеството си автентично съчетава опита си на експерт, обвързван с художествената и фолклорна музикална процедура. През 2001 получава премия на името на маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла на Нешка Робева " Между два свята ”.
" Танцов приптих " е най-новото произведение на Георги Андреев. Написано е по предложение на диригента Марк Кадин специлно за радиооркестъра и е приключено безусловно преди няколко седмици. Трите елементи на творбата носят наименованията " Атавистично ", " Мистично " и " Хедонистично ".
Концертът се излъчва непосредствено по стратегия " Христо Ботев " на 20 май от 19 часа и с помощта на " Еврорадио " ще стане притежание на многомилионната публика на страните от Европа и Азия.
По обявата работи: Росица Михова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ