Капанът на европейското самодоволство
Брижит Гренвилпреподавател по интернационална стопанска система и икономическа политика в университета Queen Mary в Лондон, в публикация за Project Syndicate
Ковид-19 навреди на съвсем всички развити страни, само че истината е, че виталният стандарт в доста от тях е в застоялост или понижава от години. Организацията за икономическо сътрудничество и раз да вземем за пример регистрира спад на междинното чисто благосъстояние на семействата в тях с 4% от 2010 година насам.
Не е чудно тогава, че напредналите стопански системи претърпяват периодически гърмежи на яд през последните години - от изборите на Доналд Тръмп и референдума за Брекзит през 2016 година до последвалите митинги на " жълтите жилетки " във Франция и изборите в Италия, които вкараха във властта две антисистемни партии. Въпреки тези разтърсвания, прогнозите за либерален срив не се оправдаха. Напротив, елитите се възпроизведоха.
Винаги когато гневна общност сложи политически авантюристи на власт, е въпрос на време да се разбере, че те нямат действителни решения на проблемите на хората. В исторически проект популистите са по-ефективни, когато са отвън властта, оказвайки напън върху обичайните политици по въпроси, които те биха предпочели да избегнат.
Перспективата за криво-ляво икономическо показване на Европа е колкото невдъхновяваща, толкоз и рискова.
Дори по време на революциите хаосът постоянно маскира съществена последователност. Френската стартира две години откакто финансовият министър на Луи XVI - Шарл-Александър дьо Калон, не съумя да отстрани освобождението от налози на привилегированите съсловия. Шейсет години по-късно Алексис де Токвил стига до заключението, че катаклизмът от 1789 година в действителност не е трансформирал доста метода, по който Франция се ръководи. В Русия болшевиките завзеха властта с фанатичната цел да пресъздадат обществото, само че в последна сметка управляваха като обичайната автокрация в добавка с извънредно жестоки и човеконенавистни способи.
Склерозиралото ръководство и хронично потиснатият витален стандарт обаче основават условия за по-нататъшни сривове и разбърквания. Не е загадка, че заместващите труда технологии и глобализацията на труда са издълбали приблизително квалифицираните и заплатени работни места, които от дълго време са в основата на виталния стандарт и обществената непоклатимост в развитите страни. Но през последното десетилетие този проблем се усложнява от финансова принуда, произлизаща от комбинацията на фискални икономии и исторически ниски лихвени нива.
Капитал - брой 16
На този декор задълбочаването на институционалните разломи в Европейски Съюз сътвори чувството, че нещо би трябвало да се промени. Днешното хибридно устройство на федерализма (чрез Европейската централна банка), наднационалността (чрез Европейската комисия) и обичайното национално ръководство има както мощни, по този начин и слаби страни. Въпреки че в някаква степен отразява желанията на множеството европейци към някаква лимитирана степен на споделено ръководство, то изключва ефикасни политически дейности.
Да вземем имунизационното крушение. Като знак на европейска взаимност страните се съгласиха да делегират своята " подготвеност " в тази област на еврокомисията. Намерението беше благородно. Но Европейска комисия в никакъв случай не е била подготвяна да организира огромна стратегия за публични поръчки и националните регулатори и политици скоро подкопаха напъните й (и публичното доверие), както стана с имунизацията на AstraZeneca.
Винаги когато зародят сходни проблеми, непреодолимият консенсус е, че Европа би трябвало просто да изчака обстановката да се уталожи. Рядко има предпочитание нещата да се трансформират, било посредством основаване на същинско европейско държавно управление с нужния фискален мускул, с цел да се обърне релативно слабото икономическо показване на континента, или посредством промени в процеса на интеграция.
Ковид-19 навреди на съвсем всички развити страни, само че истината е, че виталният стандарт в доста от тях е в застоялост или понижава от години. Организацията за икономическо сътрудничество и раз да вземем за пример регистрира спад на междинното чисто благосъстояние на семействата в тях с 4% от 2010 година насам.
Не е чудно тогава, че напредналите стопански системи претърпяват периодически гърмежи на яд през последните години - от изборите на Доналд Тръмп и референдума за Брекзит през 2016 година до последвалите митинги на " жълтите жилетки " във Франция и изборите в Италия, които вкараха във властта две антисистемни партии. Въпреки тези разтърсвания, прогнозите за либерален срив не се оправдаха. Напротив, елитите се възпроизведоха.
Винаги когато гневна общност сложи политически авантюристи на власт, е въпрос на време да се разбере, че те нямат действителни решения на проблемите на хората. В исторически проект популистите са по-ефективни, когато са отвън властта, оказвайки напън върху обичайните политици по въпроси, които те биха предпочели да избегнат.
Перспективата за криво-ляво икономическо показване на Европа е колкото невдъхновяваща, толкоз и рискова.
Дори по време на революциите хаосът постоянно маскира съществена последователност. Френската стартира две години откакто финансовият министър на Луи XVI - Шарл-Александър дьо Калон, не съумя да отстрани освобождението от налози на привилегированите съсловия. Шейсет години по-късно Алексис де Токвил стига до заключението, че катаклизмът от 1789 година в действителност не е трансформирал доста метода, по който Франция се ръководи. В Русия болшевиките завзеха властта с фанатичната цел да пресъздадат обществото, само че в последна сметка управляваха като обичайната автокрация в добавка с извънредно жестоки и човеконенавистни способи.
Склерозиралото ръководство и хронично потиснатият витален стандарт обаче основават условия за по-нататъшни сривове и разбърквания. Не е загадка, че заместващите труда технологии и глобализацията на труда са издълбали приблизително квалифицираните и заплатени работни места, които от дълго време са в основата на виталния стандарт и обществената непоклатимост в развитите страни. Но през последното десетилетие този проблем се усложнява от финансова принуда, произлизаща от комбинацията на фискални икономии и исторически ниски лихвени нива.
Капитал - брой 16
На този декор задълбочаването на институционалните разломи в Европейски Съюз сътвори чувството, че нещо би трябвало да се промени. Днешното хибридно устройство на федерализма (чрез Европейската централна банка), наднационалността (чрез Европейската комисия) и обичайното национално ръководство има както мощни, по този начин и слаби страни. Въпреки че в някаква степен отразява желанията на множеството европейци към някаква лимитирана степен на споделено ръководство, то изключва ефикасни политически дейности.
Да вземем имунизационното крушение. Като знак на европейска взаимност страните се съгласиха да делегират своята " подготвеност " в тази област на еврокомисията. Намерението беше благородно. Но Европейска комисия в никакъв случай не е била подготвяна да организира огромна стратегия за публични поръчки и националните регулатори и политици скоро подкопаха напъните й (и публичното доверие), както стана с имунизацията на AstraZeneca.
Винаги когато зародят сходни проблеми, непреодолимият консенсус е, че Европа би трябвало просто да изчака обстановката да се уталожи. Рядко има предпочитание нещата да се трансформират, било посредством основаване на същинско европейско държавно управление с нужния фискален мускул, с цел да се обърне релативно слабото икономическо показване на континента, или посредством промени в процеса на интеграция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ