Преглед на някои от основните теми в балканския печат
Братислава. Правителството на Словакия предложи проект за разпределяне на ваучери от по 500 евро на хората над 60 години, в случай че са имунизирани против ковид, написа белградската „ Политика “ .
Тази мярка, оповестена от финансовия министър Игор Матович, би трябвало да усили % на имунизиране, който е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
В страна с население от 5,5 милиона души единствено 46,1 % от жителите са били изцяло имунизирани до момента.
Управляващата коалиция в Словакия е разграничена във връзка с новия проект.
Партията „ Свобода и взаимност “ се опълчи на това предложение на държавното управление и съобщи, че е подготвена да поддържа ваучера в размер на 150 евро.
Посочва се, че в този момент законопроектът ще отиде на гласоподаване в Народното събрание и ще е нужна поддръжката на опозицията, с цел да се одобри този проект.
Този ваучер в размер на 500 евро може да се употребява в заведения за хранене, кафенета, хотели или за закупуване на билети за спорт, спектакъл, кино, изложения или концерти.
Може да се употребява и за възнаграждение на услугите на фризьорски салон или фитнес центрове.
Матович сподели, че парите от страната ще значат и „ стотици милиони евро спомагателна помощ за секторите, най-силно наранени от пандемията “ заради държавните ограничавания.
Министерството на финансите пресмята, че за тази мярка за поддръжка на жителите би трябвало да бъдат отделени към 500 милиона евро.
Миналия четвъртък Словакия влезе в двуседмично блокиране, което е годно в цялата страна, защото коронавирусните инфекции доближиха рекордни равнища.
***
Прищина/Рига. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след срещите на външните министри от НАТО в Рига, Латвия, сподели, че наред с други неща те са разискали стабилността и сигурността в Западните Балкани. Според Столтенберг в последно време сме очевидци на повишаване на напрежението, в това число в Косово, както и в Босна и Херцеговина, написа прищинското издание Gazeta Express .
„ За последната ни сесия към нас се причислиха нашите сътрудници Финландия, Швеция и висшият представител на Европейски Съюз Борел. Обсъдихме стабилността и сигурността на Западните Балкани. Регионът измина дълъг път след споровете през 90-те години. Но в последно време станахме очевидци на повишаване на напрежението. Включително в Косово, както и в Босна и Херцеговина “, сподели Столтенберг по време на конференция.
„ С по-агресивна изразителност. Забавени промени. И задгранични артисти, които работят за подкопаване на напредъка. НАТО ще продължи да предизвиква стабилността, сигурността и съдействието в района. И ние се съгласихме за значимостта на нашето наличие. Включително нашата задача КФОР в Косово. И нашите офиси в Сараево и Белград “, сподели Столтенберг.
***
Атина. Гръцкият парламент в сряда утвърди наложителна имунизация против Covid-19 на хората над 60 години, които ще бъдат глобявани при отвод да се съобразят с волята на депутатите, написа Kathimerini . Законодателите оправдават мярката със страха от към момента непоявилия се в южната ни съседка вид Омикрон.
Законопроектът, подсилен от дясноцентристкото държавно управление и лявоцентристка опозиционна партия, само че отритнат от всички други опозиционни партии, е ориентиран към възрастовата група на страната, която е най-уязвима от гибел или интубация от ковид, изяснява изданието.
Около 17% от гърците на възраст над 60 години към момента не са имунизирани. Те имат период до 16 януари, с цел да получат първите си дози, или ще бъдат санкционирани със 100 евро за всеки месец, в който остават неимунизирани.
Партиите, които се опълчиха на мярката, обявиха, че тя е прекомерно строга към хората с ниски приходи, които не желаят да бъдат имунизирани.
Премиерът Кириакос Мицотакис сподели, че насилствено е предложил мярката заради „ безапелационни “ обстоятелства: девет от 10 гърци, които умират от COVID-19, са на възраст над 60 години; Седем от 10 интубирани пациенти в интензивни отделения принадлежат към същата възрастова група, а повече от осем от 10 от тях не са имунизирани.
Мицотакис сподели по време на дебата, че 17% неваксиниранинад 60 години „ е прекомерно огромен %, с цел да се пренебрегва “.
„ Несъмнено е, че това са хората, които са изправени пред най-голям риск “, сподели той. „ Но те също са тези, които, защото са незащитени, обсаждат публичната здравна система, лишавайки от лекуване на хиляди други хора с доста съществени здравословни проблеми “.
Миналия месец държавното управление стегна рестриктивните мерки за неимунизираните, като наложи проби за всички несъществени магазини, услуги и места, в това число кафенета навън. Длъжностните лица споделят, че това е провокирало скока на имунизациите - само че не и измежду тези над 60 години.
Мицотакис сподели, че през последните три седмици са били направени съвсем 2 милиона срещи за имунизация. Но от 580 000 неимунизирани хора на възраст над 60 години, единствено 70 000 са създали първа среща за инжектиране.
„ Не ме интересува дали мярката ще ми коства спомагателни гласове на изборите “, сподели Мицотакис. „ Убеден съм, че постъпваме вярно и съм уверен, че тази политика ще избави животи “.
Задължителната имунизация няма да се ползва за хора, които са се възстановили от COVID-19 през последните шест месеца, или които имат съществени здравословни проблеми - като аутизъм или епилепсия. Глобите ще бъдат добавени към данъчните сметки след кръстосана информация с бази данни за държавно обществено обезпечаване и ще бъдат вкарани в държавната национална здравна система.
Южната ни съседка, която има население близо 11 милиона души, до момента е записала повече от 18 000 смъртни случая и близо 950 000 инфекции от вируса - нито една до момента от разновидността на омикрон. Приблизително една четвърт от възрастното население остава неимунизирано.
Правителството изключи ново общо блокиране. Гърция наложи наложителна имунизация през лятото на здравните служащи и спасителите на пожарната работа, като тези, които не съблюдават условията, бяха отстранени от работата си за неопределен срок без възнаграждение.
***
Скопие. Вицепремиерът на Република Северна Македония Артан Груби чака позитивни сигнали за договарянията с Европейски Съюз на срещата на върха на 14 декември и действително начало на договарянията до март идната година, а оптимизмът се основава, както споделя той, на информация за развиването сред Скопие и София, т.е. на квалифицираните „ комфортни отговори “ на българските позиции, поради които България ще вдигне ветото, написа скопското издание „ Слободен щемпел “ .
Министър-председателят Зоран Заев и българският президент Румен Радев разговаряха по телефона през вчерашния ден следобяд и съгласно известие от кабинета на президента двамата споделят общо мнение, че разговорът на високо равнище е основен за построяването на доверие и превъзмогването на противоречиви въпроси. В изказването не се показва повече детайлности, като се изключи че Заев и Радев са разискали двустранните връзки, ефикасното ценене на правата на тези, които намерено се афишират за българи в РСМ, както и нейната европейска вероятност. Груби не разкрива отговорите на българските претенции, които от това лято са дефинирани в така наречен пътна карта от пет точки, последвани от още една точка от септември за включване на българите като малцинство в македонската конституция.
„ Оптимизмът идва от съществуването на информация. И по този начин, имаме цялостна информация за развиването сред Скопие и София и това ни дава цялостна убеденост, че този проблем може да бъде преодолян. Опитваме се да имаме първия позитивен сигнал, който ще отвори вратите ни на 14 декември на съвещанието на Съвета по общи въпроси на Европейска комисия. Готови сме с отговори, които считаме за комфортни за българските възгледи и ще разрешат деблокиране. Целта е този въпрос да бъде решен през януари, февруари или март и да се организира междуправителствена конференция, с която да стартират договарянията за участие в Европейски Съюз “, сподели Груби при посещение в телевизия Алсат.
До момента от България са получени известия за несъгласие от Радев, служебното държавно управление на Стефан Янев и бъдещото държавно управление на Кирил Петков, само че все пак тези дни оптимизмът за реализиране на решение още веднъж се повишава, и то още преди срещата на върха на 14 декември. В същото време пристигна второто известие от българския евродепутат Илхан Кючук, че новият български парламент ще преразгледа декларацията от 2019 година, която е в основата на блокадите, откакто предходната седмица бъдещите съдружни сътрудници в българското държавно управление оповестиха такава опция.
„ Несъмнено министър председателите имат огромна роля в решаването на обществените проблеми, само че Народното събрание взима значимите стратегически решения. Нереалистично е да се чака от министър председателите да решат казуса. Трябва да има сериозна парламентарна позиция, тъй като тази, която беше в Народното събрание, изгуби своята новост. Първо, тя беше основана доста от дълго време, второ, доста процеси са се развили, в това число на европейско равнище. Имаме по-силен ангажимент от района в икономическо отношение. Имаме ангажимент с Европейска комисия като цифровизация и зелена промяна. Всичко това ме води към извода, че би трябвало да се промени позицията на Българското национално заседание, в смисъл, че би трябвало да се актуализира и да се понижи речта на омразата “, сподели Кючук.
Относно гаранциите, които София чака от Скопие, той споделя, че двете страни би трябвало да стартират основни договаряния за постигнатото от проекта „ пет плюс едно “.
„ Нуждаем се от волята и на София, и на Скопие, с цел да се върнем на масата за договаряния. Напредъкът е вероятен, когато се вземат поради главните моменти и тук имам поради пътната карта „ пет плюс едно “. Доколкото знам, България я изпрати преди няколко месеца, в този момент се чака Скопие да даде своята оценка. Моят съвет е Скопие да изпрати предложенията допустимо най-скоро, с цел да се употребява времето до края на годината за обзор и за предложение на идейното решение на Европейска комисия. Това е методът. Колкото и да се заобикаля процесът, съглашението по проекта „ пет плюс едно “ ще ни изведе от актуалната рецесия “, сподели българският евродепутат, който схваща пътната карта като инструмент за възобновяване на доверието сред двете страни.
Според множеството анализатори в РСМ на идната среща на върха на 14 декември обаче София няма да разреши да се одобри преговорната рамка за югозападната ни съседка, само че решение може да бъде реализирано доста бързо с новото българско държавно управление.
„ Третото несъгласие през декември към момента е за сметка на сигурността и няма да има започване на договаряния още веднъж. Оптимизмът обаче е оневинен във връзка с това по какъв начин се развива този спор. А точно публична София към този момент не натъртва на същността на разногласието в историята и личностите, в езика и други сходни. Вместо това той търси гаранции за своето малцинство, попречване на искове от всевъзможен тип и така нататък Второто усещане е, че фокусът на този спор е изместен по линията София-Брюксел, а не София-Скопие или, с други думи, всички действителни искания към РСМ са изчерпани. Международният фактор усеща разочарованието измежду македонското общество и ясно е получил посланието от резултата от локалните избори “, споделя анализаторът Иво Рангелович за „ Слободен щемпел “. По думите му двете страни нямат доста време.
И най-после, София е една крачка по-близо до съставянето на ново държавно управление, съобразено с интернационалната общественост, което проправя пътя за допустимо решение на разногласието. Положителните сигнали идват още преди съставянето на държавното управление. „ Вярвам, че новите държавни управления, които се образуват и в двете страни, са последният късмет за разрешаване на разногласието, преди той да влезе във фаза на нерешима задача “, сподели Рангелович.
Подобно мнение, че ветото няма да бъде анулирано през декември, изрази специфичният делегат на македонското държавно управление в София Владо Бучковски при последната си обществена изява, чийто мандат през вчерашния ден беше продължен от държавното управление с още една година. Той счита, че би трябвало да се внимава при повишение на публичните упования по отношение на опцията за отблокиране на процеса на присъединение към Европейски Съюз през декември.
Българският евродепутат от ГЕРБ Емил Радев прикани сътрудниците си от Европейския парламент да не разпространяват тематиката за съществуването на „ македонско малцинство “ в България, тъй като такова няма.
„ В България няма македонско малцинство и това е отношение, към което не би трябвало да се позволяват взаимни отстъпки. Очаквам аз и моите български сътрудници в Екологичен потенциал единомислещо да защитим тази позиция, без значение от нашите политически убеждения и разлики. Заиграването с тематиката, което е разрешено от извънредно левите популисти като ирландската депутатка Клер Дейли, най-малкото опонира на истината и в действителност е несправедлива и тенденциозна офанзива против страната ни “, сподели българският политик.
Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи изготви отчет на 17 ноември след посещаване на делегация на Европейския парламент в България през септември. Не се приказва непосредствено за „ македонското малцинство “, само че се приказва за дискриминация на някои групи, които са малцинство. Други обществени групи, като ЛГБТ и етнически роми, са категорично посочени в отчета.
Българо-македонската търговско-промишлена камара издаде декларация до министър-председателите на РСМ и България Зоран Заев и Стефан Янев, в която изрази угриженост по отношение на „ отрицателното влияние на политическия спор върху бизнес климата и комерсиалните връзки сред двете приятелски страни “. Камарата приканва за превъзмогване на политическата рецесия и за свързване на стопанските системи на двете страни.
Според Камарата даже 50 месеца след подписването на Договора за добросъседство нито една от препоръчаните ограничения не е изпълнена.
„ Българските и македонски жители не престават да заплащат за най-скъпия роуминг в района, минават през двуграничен и митнически надзор, не могат да употребяват данъчни облекчения при овакантяване на прилежащата страна и няма трансграничен инфраструктурен план “, се показва в Декларацията.
Според Камарата няма транспортна, цифрова или инфраструктурна връзка сред България и РСМ, а вместо това има борба, административни бариери, неприязън и липса на вероятности за съгласие и съдействие.
Тази мярка, оповестена от финансовия министър Игор Матович, би трябвало да усили % на имунизиране, който е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
В страна с население от 5,5 милиона души единствено 46,1 % от жителите са били изцяло имунизирани до момента.
Управляващата коалиция в Словакия е разграничена във връзка с новия проект.
Партията „ Свобода и взаимност “ се опълчи на това предложение на държавното управление и съобщи, че е подготвена да поддържа ваучера в размер на 150 евро.
Посочва се, че в този момент законопроектът ще отиде на гласоподаване в Народното събрание и ще е нужна поддръжката на опозицията, с цел да се одобри този проект.
Този ваучер в размер на 500 евро може да се употребява в заведения за хранене, кафенета, хотели или за закупуване на билети за спорт, спектакъл, кино, изложения или концерти.
Може да се употребява и за възнаграждение на услугите на фризьорски салон или фитнес центрове.
Матович сподели, че парите от страната ще значат и „ стотици милиони евро спомагателна помощ за секторите, най-силно наранени от пандемията “ заради държавните ограничавания.
Министерството на финансите пресмята, че за тази мярка за поддръжка на жителите би трябвало да бъдат отделени към 500 милиона евро.
Миналия четвъртък Словакия влезе в двуседмично блокиране, което е годно в цялата страна, защото коронавирусните инфекции доближиха рекордни равнища.
***
Прищина/Рига. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след срещите на външните министри от НАТО в Рига, Латвия, сподели, че наред с други неща те са разискали стабилността и сигурността в Западните Балкани. Според Столтенберг в последно време сме очевидци на повишаване на напрежението, в това число в Косово, както и в Босна и Херцеговина, написа прищинското издание Gazeta Express .
„ За последната ни сесия към нас се причислиха нашите сътрудници Финландия, Швеция и висшият представител на Европейски Съюз Борел. Обсъдихме стабилността и сигурността на Западните Балкани. Регионът измина дълъг път след споровете през 90-те години. Но в последно време станахме очевидци на повишаване на напрежението. Включително в Косово, както и в Босна и Херцеговина “, сподели Столтенберг по време на конференция.
„ С по-агресивна изразителност. Забавени промени. И задгранични артисти, които работят за подкопаване на напредъка. НАТО ще продължи да предизвиква стабилността, сигурността и съдействието в района. И ние се съгласихме за значимостта на нашето наличие. Включително нашата задача КФОР в Косово. И нашите офиси в Сараево и Белград “, сподели Столтенберг.
***
Атина. Гръцкият парламент в сряда утвърди наложителна имунизация против Covid-19 на хората над 60 години, които ще бъдат глобявани при отвод да се съобразят с волята на депутатите, написа Kathimerini . Законодателите оправдават мярката със страха от към момента непоявилия се в южната ни съседка вид Омикрон.
Законопроектът, подсилен от дясноцентристкото държавно управление и лявоцентристка опозиционна партия, само че отритнат от всички други опозиционни партии, е ориентиран към възрастовата група на страната, която е най-уязвима от гибел или интубация от ковид, изяснява изданието.
Около 17% от гърците на възраст над 60 години към момента не са имунизирани. Те имат период до 16 януари, с цел да получат първите си дози, или ще бъдат санкционирани със 100 евро за всеки месец, в който остават неимунизирани.
Партиите, които се опълчиха на мярката, обявиха, че тя е прекомерно строга към хората с ниски приходи, които не желаят да бъдат имунизирани.
Премиерът Кириакос Мицотакис сподели, че насилствено е предложил мярката заради „ безапелационни “ обстоятелства: девет от 10 гърци, които умират от COVID-19, са на възраст над 60 години; Седем от 10 интубирани пациенти в интензивни отделения принадлежат към същата възрастова група, а повече от осем от 10 от тях не са имунизирани.
Мицотакис сподели по време на дебата, че 17% неваксиниранинад 60 години „ е прекомерно огромен %, с цел да се пренебрегва “.
„ Несъмнено е, че това са хората, които са изправени пред най-голям риск “, сподели той. „ Но те също са тези, които, защото са незащитени, обсаждат публичната здравна система, лишавайки от лекуване на хиляди други хора с доста съществени здравословни проблеми “.
Миналия месец държавното управление стегна рестриктивните мерки за неимунизираните, като наложи проби за всички несъществени магазини, услуги и места, в това число кафенета навън. Длъжностните лица споделят, че това е провокирало скока на имунизациите - само че не и измежду тези над 60 години.
Мицотакис сподели, че през последните три седмици са били направени съвсем 2 милиона срещи за имунизация. Но от 580 000 неимунизирани хора на възраст над 60 години, единствено 70 000 са създали първа среща за инжектиране.
„ Не ме интересува дали мярката ще ми коства спомагателни гласове на изборите “, сподели Мицотакис. „ Убеден съм, че постъпваме вярно и съм уверен, че тази политика ще избави животи “.
Задължителната имунизация няма да се ползва за хора, които са се възстановили от COVID-19 през последните шест месеца, или които имат съществени здравословни проблеми - като аутизъм или епилепсия. Глобите ще бъдат добавени към данъчните сметки след кръстосана информация с бази данни за държавно обществено обезпечаване и ще бъдат вкарани в държавната национална здравна система.
Южната ни съседка, която има население близо 11 милиона души, до момента е записала повече от 18 000 смъртни случая и близо 950 000 инфекции от вируса - нито една до момента от разновидността на омикрон. Приблизително една четвърт от възрастното население остава неимунизирано.
Правителството изключи ново общо блокиране. Гърция наложи наложителна имунизация през лятото на здравните служащи и спасителите на пожарната работа, като тези, които не съблюдават условията, бяха отстранени от работата си за неопределен срок без възнаграждение.
***
Скопие. Вицепремиерът на Република Северна Македония Артан Груби чака позитивни сигнали за договарянията с Европейски Съюз на срещата на върха на 14 декември и действително начало на договарянията до март идната година, а оптимизмът се основава, както споделя той, на информация за развиването сред Скопие и София, т.е. на квалифицираните „ комфортни отговори “ на българските позиции, поради които България ще вдигне ветото, написа скопското издание „ Слободен щемпел “ .
Министър-председателят Зоран Заев и българският президент Румен Радев разговаряха по телефона през вчерашния ден следобяд и съгласно известие от кабинета на президента двамата споделят общо мнение, че разговорът на високо равнище е основен за построяването на доверие и превъзмогването на противоречиви въпроси. В изказването не се показва повече детайлности, като се изключи че Заев и Радев са разискали двустранните връзки, ефикасното ценене на правата на тези, които намерено се афишират за българи в РСМ, както и нейната европейска вероятност. Груби не разкрива отговорите на българските претенции, които от това лято са дефинирани в така наречен пътна карта от пет точки, последвани от още една точка от септември за включване на българите като малцинство в македонската конституция.
„ Оптимизмът идва от съществуването на информация. И по този начин, имаме цялостна информация за развиването сред Скопие и София и това ни дава цялостна убеденост, че този проблем може да бъде преодолян. Опитваме се да имаме първия позитивен сигнал, който ще отвори вратите ни на 14 декември на съвещанието на Съвета по общи въпроси на Европейска комисия. Готови сме с отговори, които считаме за комфортни за българските възгледи и ще разрешат деблокиране. Целта е този въпрос да бъде решен през януари, февруари или март и да се организира междуправителствена конференция, с която да стартират договарянията за участие в Европейски Съюз “, сподели Груби при посещение в телевизия Алсат.
До момента от България са получени известия за несъгласие от Радев, служебното държавно управление на Стефан Янев и бъдещото държавно управление на Кирил Петков, само че все пак тези дни оптимизмът за реализиране на решение още веднъж се повишава, и то още преди срещата на върха на 14 декември. В същото време пристигна второто известие от българския евродепутат Илхан Кючук, че новият български парламент ще преразгледа декларацията от 2019 година, която е в основата на блокадите, откакто предходната седмица бъдещите съдружни сътрудници в българското държавно управление оповестиха такава опция.
„ Несъмнено министър председателите имат огромна роля в решаването на обществените проблеми, само че Народното събрание взима значимите стратегически решения. Нереалистично е да се чака от министър председателите да решат казуса. Трябва да има сериозна парламентарна позиция, тъй като тази, която беше в Народното събрание, изгуби своята новост. Първо, тя беше основана доста от дълго време, второ, доста процеси са се развили, в това число на европейско равнище. Имаме по-силен ангажимент от района в икономическо отношение. Имаме ангажимент с Европейска комисия като цифровизация и зелена промяна. Всичко това ме води към извода, че би трябвало да се промени позицията на Българското национално заседание, в смисъл, че би трябвало да се актуализира и да се понижи речта на омразата “, сподели Кючук.
Относно гаранциите, които София чака от Скопие, той споделя, че двете страни би трябвало да стартират основни договаряния за постигнатото от проекта „ пет плюс едно “.
„ Нуждаем се от волята и на София, и на Скопие, с цел да се върнем на масата за договаряния. Напредъкът е вероятен, когато се вземат поради главните моменти и тук имам поради пътната карта „ пет плюс едно “. Доколкото знам, България я изпрати преди няколко месеца, в този момент се чака Скопие да даде своята оценка. Моят съвет е Скопие да изпрати предложенията допустимо най-скоро, с цел да се употребява времето до края на годината за обзор и за предложение на идейното решение на Европейска комисия. Това е методът. Колкото и да се заобикаля процесът, съглашението по проекта „ пет плюс едно “ ще ни изведе от актуалната рецесия “, сподели българският евродепутат, който схваща пътната карта като инструмент за възобновяване на доверието сред двете страни.
Според множеството анализатори в РСМ на идната среща на върха на 14 декември обаче София няма да разреши да се одобри преговорната рамка за югозападната ни съседка, само че решение може да бъде реализирано доста бързо с новото българско държавно управление.
„ Третото несъгласие през декември към момента е за сметка на сигурността и няма да има започване на договаряния още веднъж. Оптимизмът обаче е оневинен във връзка с това по какъв начин се развива този спор. А точно публична София към този момент не натъртва на същността на разногласието в историята и личностите, в езика и други сходни. Вместо това той търси гаранции за своето малцинство, попречване на искове от всевъзможен тип и така нататък Второто усещане е, че фокусът на този спор е изместен по линията София-Брюксел, а не София-Скопие или, с други думи, всички действителни искания към РСМ са изчерпани. Международният фактор усеща разочарованието измежду македонското общество и ясно е получил посланието от резултата от локалните избори “, споделя анализаторът Иво Рангелович за „ Слободен щемпел “. По думите му двете страни нямат доста време.
И най-после, София е една крачка по-близо до съставянето на ново държавно управление, съобразено с интернационалната общественост, което проправя пътя за допустимо решение на разногласието. Положителните сигнали идват още преди съставянето на държавното управление. „ Вярвам, че новите държавни управления, които се образуват и в двете страни, са последният късмет за разрешаване на разногласието, преди той да влезе във фаза на нерешима задача “, сподели Рангелович.
Подобно мнение, че ветото няма да бъде анулирано през декември, изрази специфичният делегат на македонското държавно управление в София Владо Бучковски при последната си обществена изява, чийто мандат през вчерашния ден беше продължен от държавното управление с още една година. Той счита, че би трябвало да се внимава при повишение на публичните упования по отношение на опцията за отблокиране на процеса на присъединение към Европейски Съюз през декември.
Българският евродепутат от ГЕРБ Емил Радев прикани сътрудниците си от Европейския парламент да не разпространяват тематиката за съществуването на „ македонско малцинство “ в България, тъй като такова няма.
„ В България няма македонско малцинство и това е отношение, към което не би трябвало да се позволяват взаимни отстъпки. Очаквам аз и моите български сътрудници в Екологичен потенциал единомислещо да защитим тази позиция, без значение от нашите политически убеждения и разлики. Заиграването с тематиката, което е разрешено от извънредно левите популисти като ирландската депутатка Клер Дейли, най-малкото опонира на истината и в действителност е несправедлива и тенденциозна офанзива против страната ни “, сподели българският политик.
Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи изготви отчет на 17 ноември след посещаване на делегация на Европейския парламент в България през септември. Не се приказва непосредствено за „ македонското малцинство “, само че се приказва за дискриминация на някои групи, които са малцинство. Други обществени групи, като ЛГБТ и етнически роми, са категорично посочени в отчета.
Българо-македонската търговско-промишлена камара издаде декларация до министър-председателите на РСМ и България Зоран Заев и Стефан Янев, в която изрази угриженост по отношение на „ отрицателното влияние на политическия спор върху бизнес климата и комерсиалните връзки сред двете приятелски страни “. Камарата приканва за превъзмогване на политическата рецесия и за свързване на стопанските системи на двете страни.
Според Камарата даже 50 месеца след подписването на Договора за добросъседство нито една от препоръчаните ограничения не е изпълнена.
„ Българските и македонски жители не престават да заплащат за най-скъпия роуминг в района, минават през двуграничен и митнически надзор, не могат да употребяват данъчни облекчения при овакантяване на прилежащата страна и няма трансграничен инфраструктурен план “, се показва в Декларацията.
Според Камарата няма транспортна, цифрова или инфраструктурна връзка сред България и РСМ, а вместо това има борба, административни бариери, неприязън и липса на вероятности за съгласие и съдействие.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ