Чалга културата е проблем на цялото общество
БОЙКО ИЛИЕВ е роден на 29 юли 1955 година в София. Завършил е актьорско майсторство (1982) и театрална постановка (1990) в НАТФИЗ, кино и телевизионна постановка в Нов български университет. Бил е артист и режисьор в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежкия спектакъл " Николай Бинев ". Има постановки в множеството български театри, режисирал е опери, оперети и мюзикъли, документални филми и поредици. През 1988 година основава Първи частен спектакъл " Диалог ". От 2015 година е шеф на Нов спектакъл - НДК. /> - Господин Илиев, открихте Фестивала на българската класическа литература с " Язовецът " по повестта на Емилиян Станев. Всички заглавия са от репертоара на Нов спектакъл - НДК, само че в този момент предоставяте опция феновете да ги видят дружно в един къс интервал. Това ли е концепцията?
- За първи път се прави в България подобен опит за фестивал, за обзор - единствено на спектакли, построени върху българска класическа литература. Благодаря за поддръжката, въпреки и частична, която получих от Министерството на културата.
Каузата на Нов спектакъл, създавайки го през 2015 година, е да съхранява българската драматургия. Но акцентът на фестивала е върху българската класическа литература, която най-малко през последните 15 години се пробвам да кача на сцената. Това е моя отговорност, която ми е доста близка и същностна.
Връщането към българската класика ме избавя от лудостта на днешния ден. Преоткриването на създатели като Емилиян Станев, Димитър Талев, Димитър Димов и други ми е доста по сърце. Особено започвайки с " Язовецът " - по повестта на Емилиян Станев, която е незадоволително известна, а се оказа толкоз забавна, смислена, дълбока. Заедно с прелестните артисти Стефка Янорова, Елена Петрова и Веселин Калановски съвсем година се занимавахме с този драматургичен материал и успяхме да намерим така наречен ключ към него.
- Това е първата театрална версия на " Язовецът ", нали?
- Да. Включил съм един спомагателен воин, т.е. раздвоих главния воин. През погледа на Ева Моран, парижанката, която идва в България, се опитваме да погледнем нашия свят, нашите достолепия и качества, които подценяваме и незадоволително оценяваме. Все бягаме от тях, а не се усещаме, че това е силата ни, че имаме с какво да се гордеем. Тази среща сред източната и западната просвета, източното и западното мислене, сред суетата и смислеността на деня, сред повърхностното и дълбокото чувство на живота, които ни предлага Емилиян Станев, се опитваме да създаваме.
- Тази вечер е срещата с Яворов " В часа на синята мъгла ".
- " В часа на синята мъгла " се играе към този момент 8-9 години в моя спектакъл и по целия свят, където има българи. Зрителите ще могат да видят още " Търновската кралица " и " Антихрист " на Емилиян Станев, " Железният светилник " и " Преспанските камбани " на Димитър Талев, " Дърво без корен " по Хайтов - създатели и заглавия, които не би трябвало да слизат от българската сцена, както го вършат другите нации от така наречен Запад, който обичаме да имитираме. Това е отговор на цялата ни просвета, която залита, търси своето място и не го намира.
И това, за жалост, се трансформира в нещо като държавна политика през последните години на така наречен Преход, в който акцентът не е върху българската драматургия, да не приказваме за българската класика...
А това са нашите корени, нашата кръв, нашите близки. И когато човек бяга и се лута по целия свят, образци с мои сътрудници - колкото искаш, доста постоянно множеството се връщат към корените си, към това, от което са се пръкнали на този свят. Така и аз не преставам да диря и да намирам, популярност Богу.
- Поставихте на сцена два романа от четирилогията на Димитър Талев - " Железният светилник " и " Преспанските камбани ", ще забележим ли и другите два?
- Това беше едно признание за мен по време на лудешката пандемия, в която всички участвахме, волю или неволю, когато се обърнах към страхотната четирилогия на Талев. Тя е част и от моето минало, от моя жанр, част от който е от Кукуш, в този момент Килкис, в който е роден и Гоце Делчев, и Смирненски; Прилеп, където е роден Димитър Талев.
Четирите негови романа са факт драматургично, а първите два към този момент са и на сцена. Амбицията на Драматичния спектакъл " Антон Страшимиров " в Разград, където започнахме с " Железният светилник ", а т.г. направихме и " Преспанските камбани " и пътуват с тях из цялата страна, е да се слагат и " Илинден ", и " Гласовете ви слушам ". Дори си бленувам в миналото в четири вечери да се изиграе по едно от тях, тъй че човек да може да наблюдава раждането на една България, която сме изгубили, само че която е в сърцата ни, и която остава в сърцата на героите на Талев, макар че не я реализират тази България...
- Българската класическа литература по какъв метод е съзвучна с нашето време? Осезаеми са разликите сред тази отминала ера и днешната - като морал, полезности, образование, отношение към жанр и татковина.
- Поставям тези творби поради днешния живот и се пробвам да подчертавам в спектаклите това, което ми липсва. Чрез тях да създавам казуса, който през днешния ден ме занимава, и да встъпвам в него посредством класиката.
Испания от 1936 година сякаш се повтаря - когато там стартира да се ражда борбата сред народите и другите идеологии, която след това ражда и нацизма, и така нататък На фона на войната Димитър Димов се пробва да запази и да приказва за любовта, която в последна сметка ражда живот.
Болезнено настоящо звучи " Осъдени души " - с заболяванията, коремния тиф, асоциацията с днешните пандемии и войни е плашеща.
Чрез " Железният светилник " и цялата четирилогия на Талев виждаме по какъв начин сме се трансформирали и сме не запомнили патриархалните полезности, които са ни запазили като хора и народ, като обичаи и просвета...
" Търновската кралица " на Емилиян Станев е доста прекрасен образец по какъв начин един човек се връща в родното Търново и се пробва още веднъж да заживее в града, откакто е бил в Париж и е водил живот в бохемските кафенета. Среща се с това, което сякаш е застинало, само че стартира да го осмисля. Д-р Старирадев, който си гледа животеца и е привикнал всичко да му е подредено, стартира да лекува на фронта осакатени хора. А така наречен Търновска кралица отива да лекува заболели и умира от холера.
В " Антихрист " виждаме борбата сред Дявола и Бога в индивида, която цялостен живот ни преследва. Гениален е Емилиян Станев!
Разглеждайки действителността през призмата на тези създатели, можем да навлезем в цялата същина на историята и на личната си психика, сензитивност и проблеми, които носим като хора в днешния ден. И да се опрем на изводите, до които може да стигнем, които да ни дадат сили да бъдем по-смислени, по-разумни и по-човечни.
- Каква аудитория идва да гледа тези представления, има ли доста млади фенове?
- За страдание, множеството са по-възрастни, по-малко са младите фенове. Залитането по западната просвета и метод на живот е от доста години и младото потомство е съществено застрашено от неглижирането на българската просвета и обичаи. Самият аз през годините доста по-късно открих българската класическа литература, и аз я загърбвах като млад, да не приказваме в Прехода, като настъпи така наречен прелом. Опитвахме се да застигнем естетически течения, които бяха неглижирани по време на социализма, и изпаднахме в друга прекаленост.
- Смятате ли, че страната би трябвало да отделя особено внимание и средства, с цел да поддържа българските създатели, които да бъдат играни, издавани, превеждани?
- Не виждам какъв е смисълът от Министерство на културата и от държавна политика, в случай че не поддържат българското изкуство в целия му размер - книги, спектакъл, кино, художествено изкуство... Държави на Запад, по които се равняваме, извънредно доста средства отделят за поддържането на националната просвета.
Другото значимо е да се основават условия да се запазят театрите, за жалост, кината се продадоха, да се съхраняват тези административно-сградни структури, които да дават опция да се основават спектакли, а не да се затварят, да се трансформират в замъци за облекчаване на лични упоритости, значително егоистични.
От доста години множеството шефове на държавни институции са в спор на ползи. Да не приказваме за НФ " Култура ". Наскоро държах прочувствена тирада пред УС на фонда и тогавашния министър на културата и ги помолих да извършват Закона за протекция и развиване на българската просвета, най-малко това! В него има няколко точки, които са смислени - за опазване на българския език, словесност, просвета, обичаи.
НФ " Култура " защо е наименуван по този начин, откакто не поддържа раждането и основаването на български творби и създатели?! Изключително се натъртва на неолибералната идеология, Истанбулската спогодба, джендъридеология и така нататък Няма смисъл българската страна да заделя от налозите ни, с цел да поддържа идеология и просвета, която не е наша. Цялата система продължава към този момент повече от 30 години след така наречен прелом да бъде онази система от социализма, само че доста по-приятна и комфортна за тези, които я ръководят. Защото театрите, общо взето, си резервираха държавното финансиране и съществуват в своето лоно, безусловно необезпокоявани. Правят каквото желаят, със страховит държавен запас, без да има условия към тях. Това е цялостен парадокс! И не разбирам за какво всички ние като народ разрешаваме това! В последна сметка тази държавна машина освен не оказва помощ, тя пречи.
- В Нов спектакъл - НДК се играят и доста модерни пиеси. Какви тематики вълнуват техните създатели и публиката по какъв начин реагира на тях?
- Виждам, че има интерес към моноспектакли, стендъп комедии и така нататък, които приказват непосредствено на фена за актуалните проблеми. В моя спектакъл сега главно се играят спектакли на Здрава Каменова. Тя е едно от явленията на модерни създатели, театрали и актьори, които съумяват да намерят път към фена и да го вършат по образован метод. Има доста слама, доста чалга в театъра, придвижване по повърхността и на това може да се опонира единствено посредством по-интелигентна драматургия, показана по живописен метод.
Залитането в резултат на чалга културата, която завладя България през последните 20-30 години, е проблем на цялото общество, освен на артистите. Основна държавна политика би трябвало да бъде основаването на условия да се развива смисленото, същностното, това, което ни прави повече индивиди.
- Репетирате нова пиеса във Вашия спектакъл, над какво друго работите сега?
- Режисирам пиесата на Роси Русева " Докато гибелта ни раздели ", черна комедия. Тя е актриса и неотдавна направи театър за Леа Иванова, по случай 100-годишнината от нейното рождение. Това лято приключих няколко нови драматизации, последно - по един разказ на Яна Язова - " Ана Дюлгерова, реквием за една невъзможна обич ". Драматизирането на български текстове ми е забавно, намирам смисъл в това и ще не преставам да го върша.
- За първи път се прави в България подобен опит за фестивал, за обзор - единствено на спектакли, построени върху българска класическа литература. Благодаря за поддръжката, въпреки и частична, която получих от Министерството на културата.
Каузата на Нов спектакъл, създавайки го през 2015 година, е да съхранява българската драматургия. Но акцентът на фестивала е върху българската класическа литература, която най-малко през последните 15 години се пробвам да кача на сцената. Това е моя отговорност, която ми е доста близка и същностна.
Връщането към българската класика ме избавя от лудостта на днешния ден. Преоткриването на създатели като Емилиян Станев, Димитър Талев, Димитър Димов и други ми е доста по сърце. Особено започвайки с " Язовецът " - по повестта на Емилиян Станев, която е незадоволително известна, а се оказа толкоз забавна, смислена, дълбока. Заедно с прелестните артисти Стефка Янорова, Елена Петрова и Веселин Калановски съвсем година се занимавахме с този драматургичен материал и успяхме да намерим така наречен ключ към него.
- Това е първата театрална версия на " Язовецът ", нали?
- Да. Включил съм един спомагателен воин, т.е. раздвоих главния воин. През погледа на Ева Моран, парижанката, която идва в България, се опитваме да погледнем нашия свят, нашите достолепия и качества, които подценяваме и незадоволително оценяваме. Все бягаме от тях, а не се усещаме, че това е силата ни, че имаме с какво да се гордеем. Тази среща сред източната и западната просвета, източното и западното мислене, сред суетата и смислеността на деня, сред повърхностното и дълбокото чувство на живота, които ни предлага Емилиян Станев, се опитваме да създаваме.
- Тази вечер е срещата с Яворов " В часа на синята мъгла ".
- " В часа на синята мъгла " се играе към този момент 8-9 години в моя спектакъл и по целия свят, където има българи. Зрителите ще могат да видят още " Търновската кралица " и " Антихрист " на Емилиян Станев, " Железният светилник " и " Преспанските камбани " на Димитър Талев, " Дърво без корен " по Хайтов - създатели и заглавия, които не би трябвало да слизат от българската сцена, както го вършат другите нации от така наречен Запад, който обичаме да имитираме. Това е отговор на цялата ни просвета, която залита, търси своето място и не го намира.
И това, за жалост, се трансформира в нещо като държавна политика през последните години на така наречен Преход, в който акцентът не е върху българската драматургия, да не приказваме за българската класика...
А това са нашите корени, нашата кръв, нашите близки. И когато човек бяга и се лута по целия свят, образци с мои сътрудници - колкото искаш, доста постоянно множеството се връщат към корените си, към това, от което са се пръкнали на този свят. Така и аз не преставам да диря и да намирам, популярност Богу.
- Поставихте на сцена два романа от четирилогията на Димитър Талев - " Железният светилник " и " Преспанските камбани ", ще забележим ли и другите два?
- Това беше едно признание за мен по време на лудешката пандемия, в която всички участвахме, волю или неволю, когато се обърнах към страхотната четирилогия на Талев. Тя е част и от моето минало, от моя жанр, част от който е от Кукуш, в този момент Килкис, в който е роден и Гоце Делчев, и Смирненски; Прилеп, където е роден Димитър Талев.
Четирите негови романа са факт драматургично, а първите два към този момент са и на сцена. Амбицията на Драматичния спектакъл " Антон Страшимиров " в Разград, където започнахме с " Железният светилник ", а т.г. направихме и " Преспанските камбани " и пътуват с тях из цялата страна, е да се слагат и " Илинден ", и " Гласовете ви слушам ". Дори си бленувам в миналото в четири вечери да се изиграе по едно от тях, тъй че човек да може да наблюдава раждането на една България, която сме изгубили, само че която е в сърцата ни, и която остава в сърцата на героите на Талев, макар че не я реализират тази България...
- Българската класическа литература по какъв метод е съзвучна с нашето време? Осезаеми са разликите сред тази отминала ера и днешната - като морал, полезности, образование, отношение към жанр и татковина.
- Поставям тези творби поради днешния живот и се пробвам да подчертавам в спектаклите това, което ми липсва. Чрез тях да създавам казуса, който през днешния ден ме занимава, и да встъпвам в него посредством класиката.
Испания от 1936 година сякаш се повтаря - когато там стартира да се ражда борбата сред народите и другите идеологии, която след това ражда и нацизма, и така нататък На фона на войната Димитър Димов се пробва да запази и да приказва за любовта, която в последна сметка ражда живот.
Болезнено настоящо звучи " Осъдени души " - с заболяванията, коремния тиф, асоциацията с днешните пандемии и войни е плашеща.
Чрез " Железният светилник " и цялата четирилогия на Талев виждаме по какъв начин сме се трансформирали и сме не запомнили патриархалните полезности, които са ни запазили като хора и народ, като обичаи и просвета...
" Търновската кралица " на Емилиян Станев е доста прекрасен образец по какъв начин един човек се връща в родното Търново и се пробва още веднъж да заживее в града, откакто е бил в Париж и е водил живот в бохемските кафенета. Среща се с това, което сякаш е застинало, само че стартира да го осмисля. Д-р Старирадев, който си гледа животеца и е привикнал всичко да му е подредено, стартира да лекува на фронта осакатени хора. А така наречен Търновска кралица отива да лекува заболели и умира от холера.
В " Антихрист " виждаме борбата сред Дявола и Бога в индивида, която цялостен живот ни преследва. Гениален е Емилиян Станев!
Разглеждайки действителността през призмата на тези създатели, можем да навлезем в цялата същина на историята и на личната си психика, сензитивност и проблеми, които носим като хора в днешния ден. И да се опрем на изводите, до които може да стигнем, които да ни дадат сили да бъдем по-смислени, по-разумни и по-човечни.
- Каква аудитория идва да гледа тези представления, има ли доста млади фенове?
- За страдание, множеството са по-възрастни, по-малко са младите фенове. Залитането по западната просвета и метод на живот е от доста години и младото потомство е съществено застрашено от неглижирането на българската просвета и обичаи. Самият аз през годините доста по-късно открих българската класическа литература, и аз я загърбвах като млад, да не приказваме в Прехода, като настъпи така наречен прелом. Опитвахме се да застигнем естетически течения, които бяха неглижирани по време на социализма, и изпаднахме в друга прекаленост.
- Смятате ли, че страната би трябвало да отделя особено внимание и средства, с цел да поддържа българските създатели, които да бъдат играни, издавани, превеждани?
- Не виждам какъв е смисълът от Министерство на културата и от държавна политика, в случай че не поддържат българското изкуство в целия му размер - книги, спектакъл, кино, художествено изкуство... Държави на Запад, по които се равняваме, извънредно доста средства отделят за поддържането на националната просвета.
Другото значимо е да се основават условия да се запазят театрите, за жалост, кината се продадоха, да се съхраняват тези административно-сградни структури, които да дават опция да се основават спектакли, а не да се затварят, да се трансформират в замъци за облекчаване на лични упоритости, значително егоистични.
От доста години множеството шефове на държавни институции са в спор на ползи. Да не приказваме за НФ " Култура ". Наскоро държах прочувствена тирада пред УС на фонда и тогавашния министър на културата и ги помолих да извършват Закона за протекция и развиване на българската просвета, най-малко това! В него има няколко точки, които са смислени - за опазване на българския език, словесност, просвета, обичаи.
НФ " Култура " защо е наименуван по този начин, откакто не поддържа раждането и основаването на български творби и създатели?! Изключително се натъртва на неолибералната идеология, Истанбулската спогодба, джендъридеология и така нататък Няма смисъл българската страна да заделя от налозите ни, с цел да поддържа идеология и просвета, която не е наша. Цялата система продължава към този момент повече от 30 години след така наречен прелом да бъде онази система от социализма, само че доста по-приятна и комфортна за тези, които я ръководят. Защото театрите, общо взето, си резервираха държавното финансиране и съществуват в своето лоно, безусловно необезпокоявани. Правят каквото желаят, със страховит държавен запас, без да има условия към тях. Това е цялостен парадокс! И не разбирам за какво всички ние като народ разрешаваме това! В последна сметка тази държавна машина освен не оказва помощ, тя пречи.
- В Нов спектакъл - НДК се играят и доста модерни пиеси. Какви тематики вълнуват техните създатели и публиката по какъв начин реагира на тях?
- Виждам, че има интерес към моноспектакли, стендъп комедии и така нататък, които приказват непосредствено на фена за актуалните проблеми. В моя спектакъл сега главно се играят спектакли на Здрава Каменова. Тя е едно от явленията на модерни създатели, театрали и актьори, които съумяват да намерят път към фена и да го вършат по образован метод. Има доста слама, доста чалга в театъра, придвижване по повърхността и на това може да се опонира единствено посредством по-интелигентна драматургия, показана по живописен метод.
Залитането в резултат на чалга културата, която завладя България през последните 20-30 години, е проблем на цялото общество, освен на артистите. Основна държавна политика би трябвало да бъде основаването на условия да се развива смисленото, същностното, това, което ни прави повече индивиди.
- Репетирате нова пиеса във Вашия спектакъл, над какво друго работите сега?
- Режисирам пиесата на Роси Русева " Докато гибелта ни раздели ", черна комедия. Тя е актриса и неотдавна направи театър за Леа Иванова, по случай 100-годишнината от нейното рождение. Това лято приключих няколко нови драматизации, последно - по един разказ на Яна Язова - " Ана Дюлгерова, реквием за една невъзможна обич ". Драматизирането на български текстове ми е забавно, намирам смисъл в това и ще не преставам да го върша.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ