Мисията на мисирката в Анкара
Бойко Борисов излетя от София като гълъб на мира, само че тупна в Анкара като мисирка. Нищо свястно не излезе от неговото европейско мисионерство, като се изключи че направи ихтибар на турския президент Реджеп Ердоган в навечерието на 3 март. Благодари му, че се грижи за спокойния сън на българите, като не им праща мигранти, само че пропусна да му се извини, че тази дата скапва от 142 години турския безгрижен на Балканите. В резултат на това Ердоган студено го поздрави за националния празник.
Каква бе дипломатическата неточност на Борисов?
Същата, каквато преди 20 години правеше като външна министърка придружавалата го на 2 март в Анкара българска посланичка в Турция Надежда Нейнски (бивша Михайлова). Международният наивитет, комбиниран с пренебрежение към професионализма в дипломацията, сложи и двамата в състояние да надскачат политическия си растеж за забавление на близките. Когато неподготвени хора се възкачат на място, което не им отива, ненадейно за себе си получават заблуда за насъбран огромен опит. Надежда Михайлова, която се опияняваше от комплиментите на професионално общителните дипломати, по едно време реши, че на нея се е паднала посредническата задача да постави завършек на израелско-палестинския спор. Тя прикани израелците и палестинците да й кажат на ухо до каква степен биха отстъпили в възможни непреки договаряния, с цел да може да им уреди помиряване.
Смехотворният й напор остана за поука на българската дипломация, до момента в който не изгря звездата на самородния интернационален фактор Бойко Борисов. Със самочувствието на доайен измежду държавниците в Европейски Съюз, тъй като кара трети мандат и изостава единствено от Ангела Меркел, която е с четвърти мандат като немски канцлер, той реши, че другите са склонни да го слушат и приветстват. " Използвам своя престиж - всички се обадиха. Ето (френският президент Еманюел) Макрон отново: " Вярваме ти, става известно, че твоята политика е вярна ". Обещал съм 14 телефонни диалога да проведа - да ги осведомявам, до момента в който съм там ", сподели той в понеделник на тръгване за Анкара. След неуспеха на задачата му не се чу да се е обадил на някого от Анкара. Вместо него Ердоган самичък позвъни на Ангела Меркел да й изясни позицията си. С ден забавяне и Борисов й показа разочарованието си.
Българският министър председател не знаеше защо отива в Турция
В главата му се въртеше някаква концепция да провежда тристранна или многостранна среща в София, в която да бъде обект на внимание като хазаин. Тъй като не е прочут със невзискателност, слагането му в центъра на европейско събитие трябваше да покаже неговата незаменимост в миг, когато интернационалният му облик пострада доста от следствието в Барселона за пране на пари. Неслучайно на летището той подмятна на дежурните репортерки около него, които ласкаво назовава " мисирки ": " Аз доста пъти съм ви казвал, че ще пристигна ден да пожалите за мен, тъй като ви се вижда елементарно, само че по никакъв начин не е елементарно. " С други думи, ще съжалявате за мен, в случай че не отбивате свадите, които могат да ме съборят от власт.
Тръгнал с мисълта да укрепи личната си непоклатимост, той не се интересуваше в какво се състои новият спор сред Гърция, Европейски Съюз и Турция и пледираше за договаряния по тематика, за която никой не мислеше да подписва договорка. Изхождайки от личната си мисловна настройка, Борисов си представяше, че Ердоган е решил да изнудва Европа за пари. " Решението е, доста пъти съм го казвал, към България се съблюдава и до ден-днешен, изнесен център за сигурност, за който ние да плащаме, и да си ги приберат (мигрантите) в този център отвън територията на Европейския съюз, в тази ситуация и България, и Гърция, ние да си платим, целият Европейски съюз по тази причина, незабавно да ги приберат тия дечица на топло, на изсъхнало, да ги нахранят, това е хуманността. "
Отговорът на Ердоган бе пределно изсъхнал: " Аз довечера предадох и на министър-председателя (на България), че ние към този момент тези пари не ги желаеме ". Той акцентира, че откакто Турция е изразходвала 40 милиарда евро, ще откри и тези средства, които не са ѝ изплатени, само че " никой няма право да се подиграва с достолепието на Турция ". А Борисов смяташе, че му носи оферта за 1 милиарда евро, които са неуреден излишък от обещаните през 2016 година 6 милиарда евро.
Очевидно Ердоган изнудва Европа не за пари,
а за нещо друго. Целта му посредством мигрантската опасност е да накара Европейски Съюз да упражни напън върху Русия за примирителност в Сирия. Там Турция претендира за правото да се разпорежда в североизточната провинция Идлиб, където сирийските войски с поддръжката на съветската авиация се стремят да пречупят съпротивата на протурските размирен сили. Анкара претендира за турско въздействие в региони от някогашната Османска империя, с които има " сърдечна връзка " по думите на Ердоган. Острата й реакция в края на февруари, когато турското бюро на съветската организация " Спутник " подсети по какъв начин е придобила сирийската провинция Хатай през 1939 година, бе индикатор за нейната увереност по териториалните въпроси. Сирия и до момента не признава анексирането на тази нейна провинция с централен град античната Антиохия, станало по същия метод, както през 2014 година бе анексиран Крим - посредством референдум, само че проведен не от Турция, а от Франция като някогашна шефка на подмандатните й територии в Леванта (Сирия и Ливан).
При подобен спор Борисов просто нямаше смисъл да предлага положителните си услуги, тъй като се държеше като игнорант в света на отдадените. Ердоган няма морални задръжки да употребява страданията на мигрантите за реализиране на своите цели. Той им провежда транспорти към гръцката граница, а не към българската по две аргументи: първо, Европейски Съюз би го заболяло повече за Гърция, в сравнение с за България, както се видя от обиколката във вторник на европейските водачи по границите на двете страни с Турция, която създаде заричане за помощ на Гърция от близо един милиард евро и нито евро спомагателна поддръжка за България; второ, това е наказателна интервенция особено към Гърция, тъй като тя осъжда турската военна интервенция в Алепо и също така на срещата на НАТО в края на февруари единствена се опълчи на декларацията за взаимност с Турция против съветското военно наличие в Сирия. Преувеличаването на броя на мигрантите, които Анкара твърди, че праща към Гърция, както и демонстративното изкарване на предни позиции пред телевизионните и фотокамерите на майки с дребни деца, демонстрира, че ги употребява като психическо оръжие.
В такава обстановка България не може да има никаква роля и по тази причина самоизтъкването на Борисов като фактор за помиряване издава неговите персонални, а не национални упоритости. Никой не му е желал посредничеството и по тази причина още на потегляне си призна: " Ние не сме медиатори - отразяваме ползите на България ". Но защото България няма за какво да се забърква в непознат спор, ползите на Борисов и на страната не съответстват.
Каква бе дипломатическата неточност на Борисов?
Същата, каквато преди 20 години правеше като външна министърка придружавалата го на 2 март в Анкара българска посланичка в Турция Надежда Нейнски (бивша Михайлова). Международният наивитет, комбиниран с пренебрежение към професионализма в дипломацията, сложи и двамата в състояние да надскачат политическия си растеж за забавление на близките. Когато неподготвени хора се възкачат на място, което не им отива, ненадейно за себе си получават заблуда за насъбран огромен опит. Надежда Михайлова, която се опияняваше от комплиментите на професионално общителните дипломати, по едно време реши, че на нея се е паднала посредническата задача да постави завършек на израелско-палестинския спор. Тя прикани израелците и палестинците да й кажат на ухо до каква степен биха отстъпили в възможни непреки договаряния, с цел да може да им уреди помиряване.
Смехотворният й напор остана за поука на българската дипломация, до момента в който не изгря звездата на самородния интернационален фактор Бойко Борисов. Със самочувствието на доайен измежду държавниците в Европейски Съюз, тъй като кара трети мандат и изостава единствено от Ангела Меркел, която е с четвърти мандат като немски канцлер, той реши, че другите са склонни да го слушат и приветстват. " Използвам своя престиж - всички се обадиха. Ето (френският президент Еманюел) Макрон отново: " Вярваме ти, става известно, че твоята политика е вярна ". Обещал съм 14 телефонни диалога да проведа - да ги осведомявам, до момента в който съм там ", сподели той в понеделник на тръгване за Анкара. След неуспеха на задачата му не се чу да се е обадил на някого от Анкара. Вместо него Ердоган самичък позвъни на Ангела Меркел да й изясни позицията си. С ден забавяне и Борисов й показа разочарованието си.
Българският министър председател не знаеше защо отива в Турция
В главата му се въртеше някаква концепция да провежда тристранна или многостранна среща в София, в която да бъде обект на внимание като хазаин. Тъй като не е прочут със невзискателност, слагането му в центъра на европейско събитие трябваше да покаже неговата незаменимост в миг, когато интернационалният му облик пострада доста от следствието в Барселона за пране на пари. Неслучайно на летището той подмятна на дежурните репортерки около него, които ласкаво назовава " мисирки ": " Аз доста пъти съм ви казвал, че ще пристигна ден да пожалите за мен, тъй като ви се вижда елементарно, само че по никакъв начин не е елементарно. " С други думи, ще съжалявате за мен, в случай че не отбивате свадите, които могат да ме съборят от власт.
Тръгнал с мисълта да укрепи личната си непоклатимост, той не се интересуваше в какво се състои новият спор сред Гърция, Европейски Съюз и Турция и пледираше за договаряния по тематика, за която никой не мислеше да подписва договорка. Изхождайки от личната си мисловна настройка, Борисов си представяше, че Ердоган е решил да изнудва Европа за пари. " Решението е, доста пъти съм го казвал, към България се съблюдава и до ден-днешен, изнесен център за сигурност, за който ние да плащаме, и да си ги приберат (мигрантите) в този център отвън територията на Европейския съюз, в тази ситуация и България, и Гърция, ние да си платим, целият Европейски съюз по тази причина, незабавно да ги приберат тия дечица на топло, на изсъхнало, да ги нахранят, това е хуманността. "
Отговорът на Ердоган бе пределно изсъхнал: " Аз довечера предадох и на министър-председателя (на България), че ние към този момент тези пари не ги желаеме ". Той акцентира, че откакто Турция е изразходвала 40 милиарда евро, ще откри и тези средства, които не са ѝ изплатени, само че " никой няма право да се подиграва с достолепието на Турция ". А Борисов смяташе, че му носи оферта за 1 милиарда евро, които са неуреден излишък от обещаните през 2016 година 6 милиарда евро.
Очевидно Ердоган изнудва Европа не за пари,
а за нещо друго. Целта му посредством мигрантската опасност е да накара Европейски Съюз да упражни напън върху Русия за примирителност в Сирия. Там Турция претендира за правото да се разпорежда в североизточната провинция Идлиб, където сирийските войски с поддръжката на съветската авиация се стремят да пречупят съпротивата на протурските размирен сили. Анкара претендира за турско въздействие в региони от някогашната Османска империя, с които има " сърдечна връзка " по думите на Ердоган. Острата й реакция в края на февруари, когато турското бюро на съветската организация " Спутник " подсети по какъв начин е придобила сирийската провинция Хатай през 1939 година, бе индикатор за нейната увереност по териториалните въпроси. Сирия и до момента не признава анексирането на тази нейна провинция с централен град античната Антиохия, станало по същия метод, както през 2014 година бе анексиран Крим - посредством референдум, само че проведен не от Турция, а от Франция като някогашна шефка на подмандатните й територии в Леванта (Сирия и Ливан).
При подобен спор Борисов просто нямаше смисъл да предлага положителните си услуги, тъй като се държеше като игнорант в света на отдадените. Ердоган няма морални задръжки да употребява страданията на мигрантите за реализиране на своите цели. Той им провежда транспорти към гръцката граница, а не към българската по две аргументи: първо, Европейски Съюз би го заболяло повече за Гърция, в сравнение с за България, както се видя от обиколката във вторник на европейските водачи по границите на двете страни с Турция, която създаде заричане за помощ на Гърция от близо един милиард евро и нито евро спомагателна поддръжка за България; второ, това е наказателна интервенция особено към Гърция, тъй като тя осъжда турската военна интервенция в Алепо и също така на срещата на НАТО в края на февруари единствена се опълчи на декларацията за взаимност с Турция против съветското военно наличие в Сирия. Преувеличаването на броя на мигрантите, които Анкара твърди, че праща към Гърция, както и демонстративното изкарване на предни позиции пред телевизионните и фотокамерите на майки с дребни деца, демонстрира, че ги употребява като психическо оръжие.
В такава обстановка България не може да има никаква роля и по тази причина самоизтъкването на Борисов като фактор за помиряване издава неговите персонални, а не национални упоритости. Никой не му е желал посредничеството и по тази причина още на потегляне си призна: " Ние не сме медиатори - отразяваме ползите на България ". Но защото България няма за какво да се забърква в непознат спор, ползите на Борисов и на страната не съответстват.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ