Библиотеката вече не е само място за книги, а съвременен културен център, каза библиотечният специалист Тотка Станчева
Библиотеката към този момент не е единствено място за книги, а актуален културен център, където хората могат да обменят хрумвания, да се срещат и да вземат участие в събития, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Тотка Станчева, библиотечният експерт към троянското читалище „ Наука – 1870 година “
По думите на Станчева библиотеката остава дом на знанието и вместилище на културните полезности, само че също по този начин се трансформира и в център за обществени контакти и културни начинания. Според нея бъдещето на читалищната библиотека е в обединяването на обичайното с модерното. „ Библиотеките ще станат по-съвременни центрове за културен живот, като комбинират четене, обучение и креативен начинания, сходно на някои библиотеки в Европа “, сподели тя.
„ Един добър библиотечен фонд е съответстващият фонд – този, който удовлетворява търсенията на читателите “, акцентира Тотка Станчева. „ Всяка библиотека е характерна – читателите в Троян имат свои ползи, които се разграничават от тези в Ловеч или Велико Търново. Най-ценната литература е тази, която се употребява интензивно “, добави тя.
Според нея дигитализацията е основен детайл в развиването на библиотечната работа. Преминахме от хартиени носители към електронни книги и каталози. Читателите могат да вършат информации онлайн, а обществените мрежи ни разрешават да поддържаме по-тясна връзка с тях, сподели още тя. Изкуственият разсъдък също се трансформира в асистент. „ Той улеснява събирането и обобщаването на информация, само че постоянно би трябвало да се ревизират резултатите “, уточни отговорникът за троянската библиотека.
Проектното финансиране е значим фактор за устойчивото развиване на библиотеката. „ Благодарение на планове като „ Българските библиотеки – модерни центрове за четене и осведоменост “ получаваме нови книги и материали. В началото на предходната година фондът ни е обогатен със 112 нови заглавия художествена, детска и научна литература на стойност 2439 лева точно поради извоюван план. Дигиталните клубове обезпечават интернет и достъп до обучителни платформи за хора, които нямат такива благоприятни условия, добави Станчева.
Статистическите данни демонстрират резистентен интерес към библиотечните услуги, акцентира тя. Към 1 януари 2026 година фондът на най-голямата библиотека в Троянско наброява 123 021 библиотечни единици. През 2025 година са регистрирани 1391 читатели, заети са над 20 500 библиотечни материала, а визитите са повече от 5 200. Справочната активност също е дейна, като са направени редица тематични информации, свързани с локалната история и културен живот.
От септември троянската библиотека работи с нова платформа E-LIB/I-LIB PRIMA, с която се прави библиотечната регистрация, инвентаризация и каталогизация на цялата новопостъпваща литература. Това е нова интегрирана библиотечна система, съобразена с параметрите на новите генерации компютри и модерните международни библиотечни системи, описа още Станчева.
Сред значимите събития в библиотеката са срещите с одобрени български създатели - Веселина Кожухарова, Силва Налбантян-Хачерян и други, добави Тотка Станчева. Библиотеката интензивно се включва и в националните начинания, отдадени на книгата и четенето, измежду които Маратонът на четенето, Световният ден на книгата и авторското право, Националната библиотечна седмица и Денят на четенето в България. Особен интерес провокира проведеният „ Четатон “ в библиотеката, в който са взели присъединяване над 110 четящи троянци от разнообразни генерации.
По думите на Станчева библиотеката остава дом на знанието и вместилище на културните полезности, само че също по този начин се трансформира и в център за обществени контакти и културни начинания. Според нея бъдещето на читалищната библиотека е в обединяването на обичайното с модерното. „ Библиотеките ще станат по-съвременни центрове за културен живот, като комбинират четене, обучение и креативен начинания, сходно на някои библиотеки в Европа “, сподели тя.
„ Един добър библиотечен фонд е съответстващият фонд – този, който удовлетворява търсенията на читателите “, акцентира Тотка Станчева. „ Всяка библиотека е характерна – читателите в Троян имат свои ползи, които се разграничават от тези в Ловеч или Велико Търново. Най-ценната литература е тази, която се употребява интензивно “, добави тя.
Според нея дигитализацията е основен детайл в развиването на библиотечната работа. Преминахме от хартиени носители към електронни книги и каталози. Читателите могат да вършат информации онлайн, а обществените мрежи ни разрешават да поддържаме по-тясна връзка с тях, сподели още тя. Изкуственият разсъдък също се трансформира в асистент. „ Той улеснява събирането и обобщаването на информация, само че постоянно би трябвало да се ревизират резултатите “, уточни отговорникът за троянската библиотека.
Проектното финансиране е значим фактор за устойчивото развиване на библиотеката. „ Благодарение на планове като „ Българските библиотеки – модерни центрове за четене и осведоменост “ получаваме нови книги и материали. В началото на предходната година фондът ни е обогатен със 112 нови заглавия художествена, детска и научна литература на стойност 2439 лева точно поради извоюван план. Дигиталните клубове обезпечават интернет и достъп до обучителни платформи за хора, които нямат такива благоприятни условия, добави Станчева.
Статистическите данни демонстрират резистентен интерес към библиотечните услуги, акцентира тя. Към 1 януари 2026 година фондът на най-голямата библиотека в Троянско наброява 123 021 библиотечни единици. През 2025 година са регистрирани 1391 читатели, заети са над 20 500 библиотечни материала, а визитите са повече от 5 200. Справочната активност също е дейна, като са направени редица тематични информации, свързани с локалната история и културен живот.
От септември троянската библиотека работи с нова платформа E-LIB/I-LIB PRIMA, с която се прави библиотечната регистрация, инвентаризация и каталогизация на цялата новопостъпваща литература. Това е нова интегрирана библиотечна система, съобразена с параметрите на новите генерации компютри и модерните международни библиотечни системи, описа още Станчева.
Сред значимите събития в библиотеката са срещите с одобрени български създатели - Веселина Кожухарова, Силва Налбантян-Хачерян и други, добави Тотка Станчева. Библиотеката интензивно се включва и в националните начинания, отдадени на книгата и четенето, измежду които Маратонът на четенето, Световният ден на книгата и авторското право, Националната библиотечна седмица и Денят на четенето в България. Особен интерес провокира проведеният „ Четатон “ в библиотеката, в който са взели присъединяване над 110 четящи троянци от разнообразни генерации.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ