След случая с Александър: Обществото има място и роля в издирването на изчезнали хора
Боян Юруков е цивилен деятел и блогър, експерт във Fintech и IT промишлеността. Той е и основател на плана Lipsva в помощ на издирването на изчезнали хора
Има доста неща, които държат един родител безсънен нощем. Несъмнено новинарските излъчвания, филмите и БГ Мама са развинтили премного въображението ни за заплахите, дебнещи децата ни от ранна възраст. Сред заболяванията, злополуките и опиатите се подрежда и изгубването. Едно дете да потъне вдън земя е колкото немислимо, толкоз и ужасяващо. Затова и такива случаи като предписание се одобряват драговолно.
Случаят на изчезналия Александър извади нескрито както съпричастността на обществото и сериозната роля на доброволчеството, по този начин и тлеещите от десетилетия проблеми в връзката на полицията със същото това общество, само че също и неподготвеността на самите всеобщи медии да играят градивна роля в такива обстановки . На първо място би трябвало да кажем, че надалеч не всички случаи са като този. Всъщност, в множеството няма потребност и даже би попречило на следствието да се афишира обществено каквото и да е. Но когато това е нужно, то следва да става бързо, надеждно, без спекулации, с ясна навременна информация и съгласуваност. Такива са изгубванията освен на деца, само че и на възрастни хора и такива в уязвимо положение. Хора, които заради болест, възраст или насила, мъчно биха могли да оказват помощ сами на себе си.
Докато няма идентични случаи, елементарно може да се види, че проблемите в връзката са на институционално равнище. Разпознавайки този проблем преди 13 години, се пробвах да намеря софтуерно решение създавайки плана Lipsva . Амбицията му в никакъв случай не е била да намира хора, въпреки вяра постоянно да има, а да покаже, че съобщаването на случаите може да се прави по по-добър метод. В рамките на плана направих карта, показваща всички известни дейни случаи и анонимна статистика за решените, автоматизирано търсене в обществените мрежи на хора, отбелязали се покрай последното известно местонахождение, и изпращане на подготвени за разпечатване плакати до магазини и кафенета наоколо. Всичко това беше налично преди повече от 10 години и го предложих безвъзмезно на Министерство на вътрешните работи.
Реклама
Последваха няколко срещи и много връзка в опити за обща работа. Всички бяха доста въодушевени и съгласни, че това има смисъл. Особено хората по места, чиято работа беше точно да вземат решение тези случаи: тези, на които околните звъняха непрекъснато с вяра за положителни вести, а в от един миг нататък - каквито и да е вести. След години опити и събиране на данни единственият резултат беше, че при всеки случай на изгубване медиите тикаха картата ми в лицето на тогавашния началник на бранш " Издирване " и го питаха за какво Министерство на вътрешните работи не прави нещо сходно.
Причината за всичко това е същата, както множеството проблеми, които виждаме в полицията - дълбоката бюрократична машина и вкоренения от генерации боязън от взимане на решения. Министерство на вътрешните работи може да се е деполитизирана преди 30 години, само че мисленето и работата не са мръднали изключително от 80-те години насам . Това се вижда изключително ясно в случаите на търсене. Има някакъв позор наподобява на равнище шеф, когато се приказва на тази тематика и язвителна подигравка, когато хора вътре и отвън системата упорстват, че има по-добър метод. Това са все неща, с които се сблъсках самичък, само че трагичното е, че със същото се сблъскват родители на деца, които не стопират да упорстват на най-горно равнище за действе.
Тук следва да се означи, че усъвършенствания в Министерство на вътрешните работи въпреки всичко има. В последните няколко години са свързали многочислените си системи и търсенето на информация за търсени се приближава много до другояче нереалистичните упования, които холивудските филми са загнездили у нас. Докато това несъмнено е усъвършенстване, общуването с неправителствени организации, медии и изобщо искащи да оказват помощ е извънредно затормозено до степен, в която самите издирващи са също толкоз фрустрирани от системата, колкото и околните на изчезналите.
Друго изобретение беше прословутата Amber Europe система, която беше шумно оповестена при започване на 2018-та г . Това е мрежа от институции и НПО-та, които си спомагат с планове, продан на опит и информация за по-ефективно разкриване на деца . Това,на което множеството медии обърнаха внимание, обаче е интеграцията с Фейсбук, където при изчезнало дете може на момента да се покаже фотографията му и информация на всички консуматори на мрежата в радиус от 200 км. Именно това стана с Александър, въпреки и с най-малко 8 часа забавяне след първата информация в медиите.
Реклама
Всъщност, четири години след формалното включване в мрежата, това беше първият и единствен път, в който Министерство на вътрешните работи я употребява. Има още един случай от преди година, само че той се разви в епизод на известен български сериал. За съпоставяне Гърция е оповестила и разкрила 40 деца за същия интервал от време със системата. Липсва и информация дали България се е присъединила по някакъв метод в обмена на опит, като се изключи няколко къси споменавания за наличие на делегати по срещи. Междувременно още от включването на Министерство на вътрешните работи като организация, формалният уебсайт на Amber Europe към момента демонстрира като единствен източник на информация за сходни случаи в България обществените профили на Lipsva в Twitter и Faceboo k. Оттам не съумяха да ми обяснят по какъв начин се е случило това. Неофициално разбрах, че тези линкове са дадени от самите представители на Министерство на вътрешните работи. Нищо, че дейната работа по плана спря преди 5 години.
Нито незабавните реклами на Amber във Фейсбук, нито карти и софтуерни решения като Lipsva биха решили проблемите в връзката. Те са просто принадлежности. Министерство на вътрешните работи обмисляше през годините доста други такива - MMS-и към таксиджиите, вести по таблата на метрото и спирките на градския превоз, незабавни бюлетини по радиото и малкия екран и ред други шумно оповестени, само че неосъществени хрумвания. Докато за някои трагични случаи научаваме относително бързо от главните излъчвания, това става обилно напоено с фрагменти на страдащи близки и словохотливи съседи, дежурни специалисти, някогашни и сегашни чиновници на полицията. Нищо в това не демонстрира както отговорност от стана на Министерство на вътрешните работи, по този начин и капка журналистическа нравственос от самите медии .
За множеството изгубвания обаче не научаваме даже от уеб страниците на Министерство на вътрешните работи. В някои региони на страната множеството такива се подават " извънредно " на съответни локални медии. Трудно ми е да преброя случаите, в които родители са ми споделяли, че се молят на полицията да популяризира информация по техните канали или да изкарат екипи за търсене. Когато става въпрос за възрастни и постоянно безпомощни хора, обстановката е най-тежка. Това, комбинирано с безредната система от уеб сайтове и способи на издание на информация от РДВР-тата, прави извънредно мъчно намирането на каквато и да е информация за един или повече случаи на изгубване. Именно това целеше да подоби Lipsva и го правеше добре.
Целият този информационен безпорядък, само че и честата вулгарност и ярка неопитност за боравене с такива случаи на приемащите сигнали основава напълно предстоящо извънредно съмнение към качествата и желанието на полицията да се оправи с такива случаи . Сензационното отразяване от страна на медиите и търсенето на ефирно време у дежурните специалисти пък оставя усещане, че непрекъснато изчезват хора и никой не ги открива. Втората цел на Lipsva беше да покаже, че в действителност болшинството от случаите се вземат решение сполучливо. Този аспект е извънредно значим, тъй като точно доверието сред близки и проверяващи, както и вярата на доброволци и неправителствени организации, че решение и смисъл има е това, което непроменяемо ще увеличи успеваемостта. Видяхме го и в тази ситуация на Александър.
Има доста неща, които държат един родител безсънен нощем. Несъмнено новинарските излъчвания, филмите и БГ Мама са развинтили премного въображението ни за заплахите, дебнещи децата ни от ранна възраст. Сред заболяванията, злополуките и опиатите се подрежда и изгубването. Едно дете да потъне вдън земя е колкото немислимо, толкоз и ужасяващо. Затова и такива случаи като предписание се одобряват драговолно.
Случаят на изчезналия Александър извади нескрито както съпричастността на обществото и сериозната роля на доброволчеството, по този начин и тлеещите от десетилетия проблеми в връзката на полицията със същото това общество, само че също и неподготвеността на самите всеобщи медии да играят градивна роля в такива обстановки . На първо място би трябвало да кажем, че надалеч не всички случаи са като този. Всъщност, в множеството няма потребност и даже би попречило на следствието да се афишира обществено каквото и да е. Но когато това е нужно, то следва да става бързо, надеждно, без спекулации, с ясна навременна информация и съгласуваност. Такива са изгубванията освен на деца, само че и на възрастни хора и такива в уязвимо положение. Хора, които заради болест, възраст или насила, мъчно биха могли да оказват помощ сами на себе си.
Докато няма идентични случаи, елементарно може да се види, че проблемите в връзката са на институционално равнище. Разпознавайки този проблем преди 13 години, се пробвах да намеря софтуерно решение създавайки плана Lipsva . Амбицията му в никакъв случай не е била да намира хора, въпреки вяра постоянно да има, а да покаже, че съобщаването на случаите може да се прави по по-добър метод. В рамките на плана направих карта, показваща всички известни дейни случаи и анонимна статистика за решените, автоматизирано търсене в обществените мрежи на хора, отбелязали се покрай последното известно местонахождение, и изпращане на подготвени за разпечатване плакати до магазини и кафенета наоколо. Всичко това беше налично преди повече от 10 години и го предложих безвъзмезно на Министерство на вътрешните работи.
Реклама
Последваха няколко срещи и много връзка в опити за обща работа. Всички бяха доста въодушевени и съгласни, че това има смисъл. Особено хората по места, чиято работа беше точно да вземат решение тези случаи: тези, на които околните звъняха непрекъснато с вяра за положителни вести, а в от един миг нататък - каквито и да е вести. След години опити и събиране на данни единственият резултат беше, че при всеки случай на изгубване медиите тикаха картата ми в лицето на тогавашния началник на бранш " Издирване " и го питаха за какво Министерство на вътрешните работи не прави нещо сходно.
Причината за всичко това е същата, както множеството проблеми, които виждаме в полицията - дълбоката бюрократична машина и вкоренения от генерации боязън от взимане на решения. Министерство на вътрешните работи може да се е деполитизирана преди 30 години, само че мисленето и работата не са мръднали изключително от 80-те години насам . Това се вижда изключително ясно в случаите на търсене. Има някакъв позор наподобява на равнище шеф, когато се приказва на тази тематика и язвителна подигравка, когато хора вътре и отвън системата упорстват, че има по-добър метод. Това са все неща, с които се сблъсках самичък, само че трагичното е, че със същото се сблъскват родители на деца, които не стопират да упорстват на най-горно равнище за действе.
Тук следва да се означи, че усъвършенствания в Министерство на вътрешните работи въпреки всичко има. В последните няколко години са свързали многочислените си системи и търсенето на информация за търсени се приближава много до другояче нереалистичните упования, които холивудските филми са загнездили у нас. Докато това несъмнено е усъвършенстване, общуването с неправителствени организации, медии и изобщо искащи да оказват помощ е извънредно затормозено до степен, в която самите издирващи са също толкоз фрустрирани от системата, колкото и околните на изчезналите.
Друго изобретение беше прословутата Amber Europe система, която беше шумно оповестена при започване на 2018-та г . Това е мрежа от институции и НПО-та, които си спомагат с планове, продан на опит и информация за по-ефективно разкриване на деца . Това,на което множеството медии обърнаха внимание, обаче е интеграцията с Фейсбук, където при изчезнало дете може на момента да се покаже фотографията му и информация на всички консуматори на мрежата в радиус от 200 км. Именно това стана с Александър, въпреки и с най-малко 8 часа забавяне след първата информация в медиите.
Реклама
Всъщност, четири години след формалното включване в мрежата, това беше първият и единствен път, в който Министерство на вътрешните работи я употребява. Има още един случай от преди година, само че той се разви в епизод на известен български сериал. За съпоставяне Гърция е оповестила и разкрила 40 деца за същия интервал от време със системата. Липсва и информация дали България се е присъединила по някакъв метод в обмена на опит, като се изключи няколко къси споменавания за наличие на делегати по срещи. Междувременно още от включването на Министерство на вътрешните работи като организация, формалният уебсайт на Amber Europe към момента демонстрира като единствен източник на информация за сходни случаи в България обществените профили на Lipsva в Twitter и Faceboo k. Оттам не съумяха да ми обяснят по какъв начин се е случило това. Неофициално разбрах, че тези линкове са дадени от самите представители на Министерство на вътрешните работи. Нищо, че дейната работа по плана спря преди 5 години.
Нито незабавните реклами на Amber във Фейсбук, нито карти и софтуерни решения като Lipsva биха решили проблемите в връзката. Те са просто принадлежности. Министерство на вътрешните работи обмисляше през годините доста други такива - MMS-и към таксиджиите, вести по таблата на метрото и спирките на градския превоз, незабавни бюлетини по радиото и малкия екран и ред други шумно оповестени, само че неосъществени хрумвания. Докато за някои трагични случаи научаваме относително бързо от главните излъчвания, това става обилно напоено с фрагменти на страдащи близки и словохотливи съседи, дежурни специалисти, някогашни и сегашни чиновници на полицията. Нищо в това не демонстрира както отговорност от стана на Министерство на вътрешните работи, по този начин и капка журналистическа нравственос от самите медии .
За множеството изгубвания обаче не научаваме даже от уеб страниците на Министерство на вътрешните работи. В някои региони на страната множеството такива се подават " извънредно " на съответни локални медии. Трудно ми е да преброя случаите, в които родители са ми споделяли, че се молят на полицията да популяризира информация по техните канали или да изкарат екипи за търсене. Когато става въпрос за възрастни и постоянно безпомощни хора, обстановката е най-тежка. Това, комбинирано с безредната система от уеб сайтове и способи на издание на информация от РДВР-тата, прави извънредно мъчно намирането на каквато и да е информация за един или повече случаи на изгубване. Именно това целеше да подоби Lipsva и го правеше добре.
Целият този информационен безпорядък, само че и честата вулгарност и ярка неопитност за боравене с такива случаи на приемащите сигнали основава напълно предстоящо извънредно съмнение към качествата и желанието на полицията да се оправи с такива случаи . Сензационното отразяване от страна на медиите и търсенето на ефирно време у дежурните специалисти пък оставя усещане, че непрекъснато изчезват хора и никой не ги открива. Втората цел на Lipsva беше да покаже, че в действителност болшинството от случаите се вземат решение сполучливо. Този аспект е извънредно значим, тъй като точно доверието сред близки и проверяващи, както и вярата на доброволци и неправителствени организации, че решение и смисъл има е това, което непроменяемо ще увеличи успеваемостта. Видяхме го и в тази ситуация на Александър.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ