Цените на енергията вече са убийствени, става въпрос за оцеляване
Боян Рашев е специалист по ръководство на околната среда и ресурсите, ръководещ сътрудник в denkstatt.
Вече половин година цените на тока и газа бързо порастват и съвсем ежеседмично чупят исторически върхове. На 20 декември електроенергийната ни борса затвори при цена на пазара " Ден напред " от съвсем 700 лв/мВтч, като междинната за месеца доближава 450 лв/мВтч. Тези цени са към 7-8 пъти над естествените. Енергоемката ни стопанска система няма по какъв начин да издържи повече, а резултатите от дълго време са ясно забележими - цели сектори са пред банкрут, а инфлацията препуска. На този декор новото държавно управление взе допустимо най-популисткото решение като наложи мораториум върху смяната на цените на тока, топлината и водата за семействата. Това може и да ги задържи още малко на власт, само че сигурно няма да реши казуса, а по-скоро ще го задълбочи и сътвори домино резултат в енергийната система.
Как и за какво настъпи енергийната рецесия?
Кризата с цените на тока и газа не е единствено в България, нито единствено в Европа. Кризата е световна и визира мощно всички огромни вносители на сила и енергийни първични материали. Засега върхове вършат цените на въглищата и газа в Европа и Азия, само че и нефтът към този момент наднича отдолу под сянката на ковид.
Реклама
Европа е най-силно наранена, тъй като с дълготрайните си енергийни и климатични политики сама се сложи в състояние на мощна взаимозависимост от импорт на стандартни енергийни първични материали - всевъзможни фосилни горива. Също по този начин тук цените на въглеродните квоти доближиха рискови стойности и тежат както на цената на тока и отоплението, по този начин и на енергийно-интензивните промишлености.
Световна енергийна рецесия в основата си е породена от декапитализацията на добива на фосилни горива и нуклеарна сила за сметка на прекачване на големи капитали към така наречен " зелена сила " (възобновяеми енергийни източници, електромобилност и т.н.). В последното десетилетие вложители, фондове, банки и всевъзможни други институции, главно в Европа и Северна Америка,. Русия, Китай и Арабския свят малко го компенсират, само че просто нямат финансите, с цел да затворят финансовата пропаст. Потреблението на фосилни горива продължава да пораства като това включва освен петрол и газ, само че. Липсата на задоволително вложения в добива, складирането и превоза им обаче лимитира предлагането. Това в Европа се комбинира с късогледата политика, която не обезпечи съответно запълване на газохранилищата през лятото. В резултат цените експлодират и няма мощ, която да ги спре - ВЕИ са безпомощни, до момента в който няма всеобщи и евтини технологии за депозиране на ток.
Какъв е българският подтекст?
Електроенергийната система на България е построена към комплекса Марица-Изток, АЕЦ Козлодуй и огромните Водноелектрическа централа на НЕК. Тя е доста добре предпазена от външни ценови шокове, тъй като не разчита на безценен импорт и може да работи изцяло самостоятелно. За страдание положителните вести са до тук.
Тъй като сме част от европейския пазар и имаме отлична съгласуваност със съседите, производителите на електрическа енергия се възползват от горното конкурентно преимущество и изнасят големи количества, което дърпа и цените у нас нагоре. През последните няколко месеца лигнитните централи дават към 50% от тока ни, което ни прави уязвими и към галопиращите цени на въглеродните квоти. При 80 евро/тон СО2 единствено те прибавят над 200 лева./мВтч към себестойността на тока от нашите Топлоелектрическа централа. Тъй като нямаме на практика никакъв личен рандеман, България е изцяло изложена и на високите цени на газа на интернационалните пазари. Това пък удря най-много топлофикациите и крайните консуматори на синьо гориво. Положението единствено ще се утежнява с напредъка на зимата.
Реклама Кои са вероятните незабавни ограничения?
Има три вида консуматори, които се нуждаят от доста незабавна помощ в тази обстановка:
а) дребните небитови консуматори на ток, които неотдавна бяха извадени на свободния пазар; б) енергийно-интензивната промишленост, която има потребност и обезпечава ползване на базов товар;
в) всички крайни консуматори на газ, които непосредствено усещат многократния растеж на цените.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Право 3 Отбрана 1 Отбрана 2 Енергетика 3 Свят 1 Отбрана 2 Политика 3 Право Реклама
Приходите от въглеродни квоти, които са акумулирани във Фонда за енергийна сигурност, би трябвало да се употребяват за подкрепяне на гореописаните групи консуматори и да се понижи заплащането към ВЕИ.
Цените на ток и топлофикация за бита неизбежно би трябвало да се вдигнат при започване на 2022 година Дългогодишната обстановка, в която бизнесът непряко субсидира семействата, не може да продължава повече в подобен великански размер. Предложените от КЕВР промени са абсолютният най-малко. Данък добавена стойност върху електрическата енергия и горивата би трябвало да се понижи допустимо най-вече, с цел да има някаква пропорция в помощта към всички. Държавата по този начин или другояче има големи доходи сега през държавните централи и акцизите.
Изключително значимо за оцеляването на тежката ни, енергийно-интензивна промишленост е обезпечаването на директен достъп към базова сила от АЕЦ - производител на базов товар към консуматор на базов товар. Това работи във Франция и други страни със мощна нуклеарна енергетика от много време. Има логичност в сходна стъпка, тъй като потребителите на базов товар поддържат стабилността, т.е. те на практика дават и услуга на системата. Ако ги оставим да се състезават с търговците на ток на пазара " Ден напред ", доста огромни фабрики в България ще затворят през зимата. Това би било социално-икономическа злополука за доста райони на страната.
Всички тези ограничения третират признаците, само че не адресират главните мотори на рецесията у нас - износът и въглеродните квоти. България би трябвало незабавно да наложи таван на износа (примерно до 800-1000 мВт). Това ще ограничи натиска от високите цени в Европейски Съюз и ще защищити цялата българска стопанска система. Ситуацията е форсмажорна - към този момент приказваме за физическо оцеляване и имаме всички учредения да се възползваме от преимуществата на непокътнатата си електроенергийна система. Може да наподобява като непазарна мярка, само че такива са на практика всички, към този миг. Забележително е, че нито една не адресира събаряне на цената на въглеродните квоти - единствената съставния елемент, която е под политически надзор.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Вече половин година цените на тока и газа бързо порастват и съвсем ежеседмично чупят исторически върхове. На 20 декември електроенергийната ни борса затвори при цена на пазара " Ден напред " от съвсем 700 лв/мВтч, като междинната за месеца доближава 450 лв/мВтч. Тези цени са към 7-8 пъти над естествените. Енергоемката ни стопанска система няма по какъв начин да издържи повече, а резултатите от дълго време са ясно забележими - цели сектори са пред банкрут, а инфлацията препуска. На този декор новото държавно управление взе допустимо най-популисткото решение като наложи мораториум върху смяната на цените на тока, топлината и водата за семействата. Това може и да ги задържи още малко на власт, само че сигурно няма да реши казуса, а по-скоро ще го задълбочи и сътвори домино резултат в енергийната система.
Как и за какво настъпи енергийната рецесия?
Кризата с цените на тока и газа не е единствено в България, нито единствено в Европа. Кризата е световна и визира мощно всички огромни вносители на сила и енергийни първични материали. Засега върхове вършат цените на въглищата и газа в Европа и Азия, само че и нефтът към този момент наднича отдолу под сянката на ковид.
Реклама
Европа е най-силно наранена, тъй като с дълготрайните си енергийни и климатични политики сама се сложи в състояние на мощна взаимозависимост от импорт на стандартни енергийни първични материали - всевъзможни фосилни горива. Също по този начин тук цените на въглеродните квоти доближиха рискови стойности и тежат както на цената на тока и отоплението, по този начин и на енергийно-интензивните промишлености.
Световна енергийна рецесия в основата си е породена от декапитализацията на добива на фосилни горива и нуклеарна сила за сметка на прекачване на големи капитали към така наречен " зелена сила " (възобновяеми енергийни източници, електромобилност и т.н.). В последното десетилетие вложители, фондове, банки и всевъзможни други институции, главно в Европа и Северна Америка,. Русия, Китай и Арабския свят малко го компенсират, само че просто нямат финансите, с цел да затворят финансовата пропаст. Потреблението на фосилни горива продължава да пораства като това включва освен петрол и газ, само че. Липсата на задоволително вложения в добива, складирането и превоза им обаче лимитира предлагането. Това в Европа се комбинира с късогледата политика, която не обезпечи съответно запълване на газохранилищата през лятото. В резултат цените експлодират и няма мощ, която да ги спре - ВЕИ са безпомощни, до момента в който няма всеобщи и евтини технологии за депозиране на ток.
Какъв е българският подтекст?
Електроенергийната система на България е построена към комплекса Марица-Изток, АЕЦ Козлодуй и огромните Водноелектрическа централа на НЕК. Тя е доста добре предпазена от външни ценови шокове, тъй като не разчита на безценен импорт и може да работи изцяло самостоятелно. За страдание положителните вести са до тук.
Тъй като сме част от европейския пазар и имаме отлична съгласуваност със съседите, производителите на електрическа енергия се възползват от горното конкурентно преимущество и изнасят големи количества, което дърпа и цените у нас нагоре. През последните няколко месеца лигнитните централи дават към 50% от тока ни, което ни прави уязвими и към галопиращите цени на въглеродните квоти. При 80 евро/тон СО2 единствено те прибавят над 200 лева./мВтч към себестойността на тока от нашите Топлоелектрическа централа. Тъй като нямаме на практика никакъв личен рандеман, България е изцяло изложена и на високите цени на газа на интернационалните пазари. Това пък удря най-много топлофикациите и крайните консуматори на синьо гориво. Положението единствено ще се утежнява с напредъка на зимата.
Реклама Кои са вероятните незабавни ограничения?
Има три вида консуматори, които се нуждаят от доста незабавна помощ в тази обстановка:
а) дребните небитови консуматори на ток, които неотдавна бяха извадени на свободния пазар; б) енергийно-интензивната промишленост, която има потребност и обезпечава ползване на базов товар;
в) всички крайни консуматори на газ, които непосредствено усещат многократния растеж на цените.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Право 3 Отбрана 1 Отбрана 2 Енергетика 3 Свят 1 Отбрана 2 Политика 3 Право Реклама
Приходите от въглеродни квоти, които са акумулирани във Фонда за енергийна сигурност, би трябвало да се употребяват за подкрепяне на гореописаните групи консуматори и да се понижи заплащането към ВЕИ.
Цените на ток и топлофикация за бита неизбежно би трябвало да се вдигнат при започване на 2022 година Дългогодишната обстановка, в която бизнесът непряко субсидира семействата, не може да продължава повече в подобен великански размер. Предложените от КЕВР промени са абсолютният най-малко. Данък добавена стойност върху електрическата енергия и горивата би трябвало да се понижи допустимо най-вече, с цел да има някаква пропорция в помощта към всички. Държавата по този начин или другояче има големи доходи сега през държавните централи и акцизите.
Изключително значимо за оцеляването на тежката ни, енергийно-интензивна промишленост е обезпечаването на директен достъп към базова сила от АЕЦ - производител на базов товар към консуматор на базов товар. Това работи във Франция и други страни със мощна нуклеарна енергетика от много време. Има логичност в сходна стъпка, тъй като потребителите на базов товар поддържат стабилността, т.е. те на практика дават и услуга на системата. Ако ги оставим да се състезават с търговците на ток на пазара " Ден напред ", доста огромни фабрики в България ще затворят през зимата. Това би било социално-икономическа злополука за доста райони на страната.
Всички тези ограничения третират признаците, само че не адресират главните мотори на рецесията у нас - износът и въглеродните квоти. България би трябвало незабавно да наложи таван на износа (примерно до 800-1000 мВт). Това ще ограничи натиска от високите цени в Европейски Съюз и ще защищити цялата българска стопанска система. Ситуацията е форсмажорна - към този момент приказваме за физическо оцеляване и имаме всички учредения да се възползваме от преимуществата на непокътнатата си електроенергийна система. Може да наподобява като непазарна мярка, само че такива са на практика всички, към този миг. Забележително е, че нито една не адресира събаряне на цената на въглеродните квоти - единствената съставния елемент, която е под политически надзор.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ