Tрадиционни български великденски яйца
Боядисаните яйца са най-яркият знак на празника Великден. От остарели времена яйцата се боядисват в четвъртък и събота, а за Разпети петък важи строга възбрана за работа. В събота тази възбрана се повдигала за тези невести, които имали да свършат някоя друга работа, като да боядисат яйцата да вземем за пример.
Първото яйце постоянно е алено и се боядисва от най-възрастната жена в къщата. Докато е прясно боядисано тя рисува кръст на челата на децата, а след това и на всички останали. След този обред, боядисването се поема от младите дами в къщата.
Чукането с великденски яйца е обред за здраве, а който остане със крепко яйце ще се радва на здраве и благополучие през цялата година.
Винаги, когато са се боядисвали яйца се оставяла една кошничка с яйца за кумовете. Всеки посетител, който прекрачел прага на къщата също получавал боядисано яйце.
Един от най-разпространените способи, който се употребява и до през днешния ден за украсяването на яйцата е с листа. Те се прилепвали към яйцето с конци или се увивали с парцалче. После яйцето се пускало в боята. След като се махнат листата се откроява шарката. Това е обичаен метод за боядисване на яйца.
Писането на яйцата с восък е остарял български бит. Характерно е рисуването с домашна свещ, направена от чист пчелен восък. Посредством свещта се прави рисунката върху полуизстиналото яйце.
Така при потапянето в боята се отразява нарисуваното. В наши дни домашна свещ от чист восък не се среща, само че можете да употребявате елементарна тънка свещ.
Във времената, когато не е имало изкуствени оцветители са се употребявали разнообразни отвари от билки и ядки. С запарка от риган се е получавала алената багра, със смрадлика – оранжевата, зелено с коприва, жълто с запарка от остарял кромид лук.
При боядисването на яйцата са влагани доста усърдие и обич. Правени са рисунки, геометрични фигурки и други Писаните яйца и до през днешния ден са наричани перашки. Те не са употребявани за блъскане, а единствено за подаряване.
