5 истории на Боби Косатката
Борислав Мудолов, надалеч по-популярен като Боби Косатката, е един от най-актуалните рок вокалисти сега. В началото набира известност с групата си Der Hunds, гост-певец е на суперформацията Intelligent Music Project, а през 2018 година е поканен от починалия към този момент Константин Марков да пее за рок легендите " Тангра ". Малко знае се, че учи радио и телевизия в техникума " А.С.Попов ", а по-късно се дипломира като машинен инженер в Минно-геоложкия университет. Прякорът си Косатката получава поради дългата си коса. Женен, с две деца.
1. Концертът в Пловдив
Това беше първият ни концерт отвън София с наша авторска музика. С Der Hunds тъкмо бяхме издали дебютния си албум Blue animals. Беше работен ден, мисля, че януари 2010 година Натоварихме техниката и инструментите в моята кола, тъй като беше комби, и потеглихме четиримата тогава - Жоро Фидлер, Вили Попов, Миро Виденов и аз. Свирихме в " Петното на Роршарх " - едно място, в което постоянно са ни посрещали доста добре и по-късно свирихме още няколко пъти там. Публиката, въпреки и не толкоз многочислена, беше страхотна. Ние се раздадохме оптимално и мисля, че те го оцениха. Много ме изненада по какъв начин един сътрудник - Ванчо Барабанчо, с който се срещнах и станахме другари, пееше наизуст всички песни, които тъкмо бяха излезли. Имаше и две девойки - Мария и Весела, които бяха пристигнали с трен от София особено за концерта ни. И още, и още дребни, само че доста окуражаващи знаци за една прохождаща банда като нас. За страдание, трябваше да си тръгваме още същата нощ, тъй като другите трима от бандата бяха на работа в София на идната заран. Докато натоварим техниката в колата, минаваше 4 ч. Жоро, който по принцип не пие, караше, аз седях до него, с цел да не заспива, а другите двама заспаха на задната седалка още преди да се качим на автомагистралата. Валеше сняг, нямаше никакви коли. На Ихтиман Жоро внезапно спря и сподели: " Не мога повече. Трябва малко да поспя! " Облегна се обратно и заспа безусловно за 5 секунди. Аз си споделих: " Леле, и той ни е возил по този начин до момента! ". Седях, гледах го и се чудех какво да върша в продължение на към 15 минути и най-после споделих: " Ако искаш, аз да карам? ". Той се сепна, подскочи и сподели, че е добре. Благополучно ни докара до нашата репетиционна в Балкантон, където, до момента в който разтоварим техниката, стана към 7 ч. сутринта. Последният ми спомен е по какъв начин останалите момчета отиват на работа в мразовитата заран. Още един Rock’n ”roll ден беше отминал.
2. Ветровейшън
През пролетта на 2011 година с Der Hunds участвахме в състезанието за непопулярна българска група на Elevation festival Bulgaria, в който огромната премия беше присъединяване на огромната сцена на фестивала преди звезди като Jamiroquai, 30 seconds to Mars, Stereo MC’s, Hurts и доста други. Шансът да спечелим беше най-малък, тъй като с изключение на нас аплайваха още 312 групи. Затова не мога да опиша вълнението и възприятията, когато на финалното гласоподаване чух, че печелим ние. Мислех си: " Лека-полека нещата се случват. Излизаме на огромна сцена! ".
Датата на нашето присъединяване беше 25.06.2011 година Пристигнах на обширната поляна до Разлог, където се организираше фестивалът. Сцената беше голяма и чудесна, само че незабавно усетих, че духа доста мощен вятър. Качихме се с момчетата и наредихме инструментите, само че вятърът се усили и ни споделиха да слезем от съображения за сигурност. По едно време ни раздадоха каски и ни позволиха доста бързо да си съберем инструментите. Така вятърът, който след това разбрах, че е бил над 100 км/ч, провали втория ден на фестивала и нашето първо огромно свирене. После стоях във фоайето на хотела и гледах по какъв начин на отсрещния диван интервюират една доста яка американска тайфа - Dog Eat Dog, които също трябваше да свирят на този ден, и се усещах като най-нещастния човек на земята. С момчетата след това се шегувахме, че сме взели участие на фестивала Ветровейшън.
Все пак следващата година успяхме да свирим на огромната сцена на второто издание на Elevation festival, а единствено месец по-късно и на стадион " Васил Левски " на фестивала Sofia rocks 2012. Получихме шанс да свирим преди огромни реализатори като Guns`n` Roses, Ugly Kid Joe, Kaiser Chiefs, Within Temptation, Cypress Hill, Fun Lovin Criminals, Ерика Баду и други От днешна позиция си споделям, че пречки постоянно ще има, само че когато си предан на нещо, в нашия случай - на Rock’n’roll-а, то постоянно най-после ти се отплаща.
3. Разруха с градивна цел
През 2012 година с Der Hunds издадохме втори албум. През октомври организирахме записи на видеоклип към песента Waterfall от албума. Вили Попов, нашият китарист по това време ни беше свързал с екип от доста готини и въодушевени младежи от киноиндустрията. Мисля, че тогава работеха по сериала " Под прикритие " на Българска национална телевизия. Те одобриха с удоволствие и на доброволни начала се заеха да снимаме. Бяха избрали за локация един рудник край Перник. Понеже и първият ни клип беше сниман в открит рудник, момчетата от бандата започнаха да ме майтапят, че съм прекарал повече време в мините по време на фотоси на клипове, в сравнение с по време на практиките ми в Минно-геоложкия университет. Снимките започваха преди изгрев и свършваха след залез един уикенд в края на октомври, с цел да хванем и двете естествени събития. Така в събота преди изгрев потеглих с моята кола, натоварена с техника, спал единствено два часа, тъй като по това време работех в нощни питейни заведения. На бензиностанцията преди Перник заредих и при маневра дадох назад, но се разсеях от друга кола, която щеше да ме удари, и се блъснах със задницата в бензиновата колонка. Май уцелих пожарогасителя, а моят заден похлупак дружно със стъклото станаха на сол. Дори не знам дали чиновниците на бензиностанцията видяха. Заминахме с мръсна газ. Имахме да снимаме. Това обаче не беше единствената вреда по време този уикенд. С девойките и момчетата от екипа направихме два снимачни дни от по към 14 часа. Много обикаляхме из големия рудник. Заривахме инструментите си в прахта, а след това ги вадехме от нея. На втория ден взеха решение да ни снимат всеки поотделно от една кола, която прави гневни кръгове към нас. Аз бях финален и до момента в който пристигна моят ред, обективите, които костват по няколко хиляди лв., се бяха запълнили с прахуляк и по този начин и не разбрах ще съумеят ли да ги почистят. Освен това грайферите на гумите на колата, която обикаляше към нас, отпътуваха тотално. А колата беше на едно от момчетата от екипа. Той единствено се засмя и сподели: " Здраве да е! ". На края на втория снимачен ден седяхме с изпочупени коли, нечисти обективи и доста изтощени. Отворихме следващата кутия с елементарни вафли (официалният кетъринг на продукцията) и бяхме пъклен удовлетворени! Още сме доста признателни на момчетата и девойките от екипа, които сътвориха страховит артикул, дето се вика на мускули, а видеото на Waterfall може да се види в YouTube. Имената им са най-после на клипа.
4. Грьонинген
През януари 2017 година имахме шанса да участваме на един от най-големите европейски фестивали - " Евросоник ", в нидерландския град Грьонинген. Кацнахме в най-южната част на Нидерландия - Айндховен, и трябваше да прекосим цялата страна с трен. Слязохме на гарата в Грьонинген и мениджърът, който бяхме наели особено за това събитие, сподели, че " отива за гъби ". Върна се чак на идната вечер малко преди началото на концерта. Пристигнали на мястото, където се настаняват всички над 300 групи и реализатори, или в " олимпийското село ", както ние го нарекохме, ни насочиха към нашия хотел. А точно речно корабче с каюти за спане. Разговарях към 10 мин. с момичето на рецепцията на британски и най-после, когато й подадох персоналните си документи, с цел да ме записва, тя възкликна на чист български: " А! Българска персонална карта. " Собствениците на тъкмо това корабче се оказаха българи и незабавно ни почерпиха кашон с вино и шампанско. Много благо!
На идващия ден бяхме втрещени от мащабите и организацията на това събитие. Над 300 групи, на над 40 подиуми, в границите на 4 дни. И всеки е " обгрижен ", както би трябвало. Превоз, проби на звука, вечеря преди концерта и най-после самият концерт. Нашият беше в един доста огромен клуб в центъра на града и ми направи усещане, че хората си бяха закупили билети и почтително се редяха на опашка начело половин час по-рано. Влизаха, взимаха си пиво от бара и заставаха, вперили взор в сцената, да чакат лайфа ни. Направо те изпиват от внимание, все едно си на някакъв конкурс. Това ни докара такава театрална тресчица, че объркахме още първото или второто парче, което не ни се беше случвало преди този момент, само че след това се окопитихме и концертът мина ужасно. По едно време сред песните споделих на британски: " Следващата ария се споделя... " и един сътрудник от първия ред се провикна: Waterfall. А в действителност следваше тя. Изненада ме доста и след това се срещнах с него. Оказа се, че е гледал наши клипове в интернет и е пристигнал особено от Ротердам, с цел да ни гледа. Говорихме си с доста хора след концерта и бяхме на върха на щастието. Зарекохме се отново да се върнем там. И още не сме се отказали.
5. Крис Корнел
Сутринта на 19 май 2017 г. се разсъниха и като всеки " естествен " човек първо погледнах към телефона си, който беше с изключен тон, но на мига се смразих. Имах над 50 известия под най-различна форма и от най-различни хора. И всичките гласяха едно и също: " Разбра ли, че Крис Корнел е умрял?!? ". Какво означаваше тази информация за мен ли? Ако не ме познавате, ще е мъчно да разберете. Той беше и към момента е един от най-любимите ми артисти на всички времена. Само година преди този момент го бях гледал онлайн за пръв и, за жалост, за финален път в Античния спектакъл в Пловдив. Дори с Der Hunds бяхме подали свои видеа към неговия мениджмънт дружно с още няколко готини български банди, с цел да изберат някоя за подгряваща на концерта му тогава. Накрая той подходи ексцентрично и избра отбор " Тракия ", само че пък на концерта разгласи, че ще се върне напълно скоро в България с неговата група Soundgarden. Вътрешно в мен имах вяра, че това ще се случи и че ние ще ги подгряваме на този концерт. Очевидно, това не се стана. Куриозно, само че на 19 май 2017 година вечерта бях възнамерявал първата си изява като независим реализатор в един столичен бар. Сам с акустична китара в ръка, сходно на самия Крис Корнел в Пловдив. Бях подготвил радостни и танцувални песни и нито една на Крис. Но когато вечерта пристигнаха десетки другари и почитатели, с които бяхме пели песните му през годините на най-различни подиуми, се наложи да си напомня всичко, което знаех от неговото творчество, въпреки и с цената на някои неточности, на които никой не обърна внимание. Получи се един спонтанен трибют. Спомням си, че се прегръщахме, а доста от хората даже плачеха. Атмосферата беше доста особена, Настроението минорно, само че солидарно. По едно време даже се появи Васил Върбанов - човекът, който беше провел концерта на Крис в Пловдив. Каза ми: " Сетих се за теб! Нямаше по какъв начин да не дойда! ". Така първата ми независима изява от радостна Rock’n’roll вечеринка се трансформира в печален, само че доста прочувствен помен. След това с Der Hunds направихме трибют-концерт в памет на Крис Корнел и даже подехме акция за битка с депресивните положения.
1. Концертът в Пловдив
Това беше първият ни концерт отвън София с наша авторска музика. С Der Hunds тъкмо бяхме издали дебютния си албум Blue animals. Беше работен ден, мисля, че януари 2010 година Натоварихме техниката и инструментите в моята кола, тъй като беше комби, и потеглихме четиримата тогава - Жоро Фидлер, Вили Попов, Миро Виденов и аз. Свирихме в " Петното на Роршарх " - едно място, в което постоянно са ни посрещали доста добре и по-късно свирихме още няколко пъти там. Публиката, въпреки и не толкоз многочислена, беше страхотна. Ние се раздадохме оптимално и мисля, че те го оцениха. Много ме изненада по какъв начин един сътрудник - Ванчо Барабанчо, с който се срещнах и станахме другари, пееше наизуст всички песни, които тъкмо бяха излезли. Имаше и две девойки - Мария и Весела, които бяха пристигнали с трен от София особено за концерта ни. И още, и още дребни, само че доста окуражаващи знаци за една прохождаща банда като нас. За страдание, трябваше да си тръгваме още същата нощ, тъй като другите трима от бандата бяха на работа в София на идната заран. Докато натоварим техниката в колата, минаваше 4 ч. Жоро, който по принцип не пие, караше, аз седях до него, с цел да не заспива, а другите двама заспаха на задната седалка още преди да се качим на автомагистралата. Валеше сняг, нямаше никакви коли. На Ихтиман Жоро внезапно спря и сподели: " Не мога повече. Трябва малко да поспя! " Облегна се обратно и заспа безусловно за 5 секунди. Аз си споделих: " Леле, и той ни е возил по този начин до момента! ". Седях, гледах го и се чудех какво да върша в продължение на към 15 минути и най-после споделих: " Ако искаш, аз да карам? ". Той се сепна, подскочи и сподели, че е добре. Благополучно ни докара до нашата репетиционна в Балкантон, където, до момента в който разтоварим техниката, стана към 7 ч. сутринта. Последният ми спомен е по какъв начин останалите момчета отиват на работа в мразовитата заран. Още един Rock’n ”roll ден беше отминал.
2. Ветровейшън
През пролетта на 2011 година с Der Hunds участвахме в състезанието за непопулярна българска група на Elevation festival Bulgaria, в който огромната премия беше присъединяване на огромната сцена на фестивала преди звезди като Jamiroquai, 30 seconds to Mars, Stereo MC’s, Hurts и доста други. Шансът да спечелим беше най-малък, тъй като с изключение на нас аплайваха още 312 групи. Затова не мога да опиша вълнението и възприятията, когато на финалното гласоподаване чух, че печелим ние. Мислех си: " Лека-полека нещата се случват. Излизаме на огромна сцена! ".
Датата на нашето присъединяване беше 25.06.2011 година Пристигнах на обширната поляна до Разлог, където се организираше фестивалът. Сцената беше голяма и чудесна, само че незабавно усетих, че духа доста мощен вятър. Качихме се с момчетата и наредихме инструментите, само че вятърът се усили и ни споделиха да слезем от съображения за сигурност. По едно време ни раздадоха каски и ни позволиха доста бързо да си съберем инструментите. Така вятърът, който след това разбрах, че е бил над 100 км/ч, провали втория ден на фестивала и нашето първо огромно свирене. После стоях във фоайето на хотела и гледах по какъв начин на отсрещния диван интервюират една доста яка американска тайфа - Dog Eat Dog, които също трябваше да свирят на този ден, и се усещах като най-нещастния човек на земята. С момчетата след това се шегувахме, че сме взели участие на фестивала Ветровейшън.
Все пак следващата година успяхме да свирим на огромната сцена на второто издание на Elevation festival, а единствено месец по-късно и на стадион " Васил Левски " на фестивала Sofia rocks 2012. Получихме шанс да свирим преди огромни реализатори като Guns`n` Roses, Ugly Kid Joe, Kaiser Chiefs, Within Temptation, Cypress Hill, Fun Lovin Criminals, Ерика Баду и други От днешна позиция си споделям, че пречки постоянно ще има, само че когато си предан на нещо, в нашия случай - на Rock’n’roll-а, то постоянно най-после ти се отплаща.
3. Разруха с градивна цел
През 2012 година с Der Hunds издадохме втори албум. През октомври организирахме записи на видеоклип към песента Waterfall от албума. Вили Попов, нашият китарист по това време ни беше свързал с екип от доста готини и въодушевени младежи от киноиндустрията. Мисля, че тогава работеха по сериала " Под прикритие " на Българска национална телевизия. Те одобриха с удоволствие и на доброволни начала се заеха да снимаме. Бяха избрали за локация един рудник край Перник. Понеже и първият ни клип беше сниман в открит рудник, момчетата от бандата започнаха да ме майтапят, че съм прекарал повече време в мините по време на фотоси на клипове, в сравнение с по време на практиките ми в Минно-геоложкия университет. Снимките започваха преди изгрев и свършваха след залез един уикенд в края на октомври, с цел да хванем и двете естествени събития. Така в събота преди изгрев потеглих с моята кола, натоварена с техника, спал единствено два часа, тъй като по това време работех в нощни питейни заведения. На бензиностанцията преди Перник заредих и при маневра дадох назад, но се разсеях от друга кола, която щеше да ме удари, и се блъснах със задницата в бензиновата колонка. Май уцелих пожарогасителя, а моят заден похлупак дружно със стъклото станаха на сол. Дори не знам дали чиновниците на бензиностанцията видяха. Заминахме с мръсна газ. Имахме да снимаме. Това обаче не беше единствената вреда по време този уикенд. С девойките и момчетата от екипа направихме два снимачни дни от по към 14 часа. Много обикаляхме из големия рудник. Заривахме инструментите си в прахта, а след това ги вадехме от нея. На втория ден взеха решение да ни снимат всеки поотделно от една кола, която прави гневни кръгове към нас. Аз бях финален и до момента в който пристигна моят ред, обективите, които костват по няколко хиляди лв., се бяха запълнили с прахуляк и по този начин и не разбрах ще съумеят ли да ги почистят. Освен това грайферите на гумите на колата, която обикаляше към нас, отпътуваха тотално. А колата беше на едно от момчетата от екипа. Той единствено се засмя и сподели: " Здраве да е! ". На края на втория снимачен ден седяхме с изпочупени коли, нечисти обективи и доста изтощени. Отворихме следващата кутия с елементарни вафли (официалният кетъринг на продукцията) и бяхме пъклен удовлетворени! Още сме доста признателни на момчетата и девойките от екипа, които сътвориха страховит артикул, дето се вика на мускули, а видеото на Waterfall може да се види в YouTube. Имената им са най-после на клипа.
4. Грьонинген
През януари 2017 година имахме шанса да участваме на един от най-големите европейски фестивали - " Евросоник ", в нидерландския град Грьонинген. Кацнахме в най-южната част на Нидерландия - Айндховен, и трябваше да прекосим цялата страна с трен. Слязохме на гарата в Грьонинген и мениджърът, който бяхме наели особено за това събитие, сподели, че " отива за гъби ". Върна се чак на идната вечер малко преди началото на концерта. Пристигнали на мястото, където се настаняват всички над 300 групи и реализатори, или в " олимпийското село ", както ние го нарекохме, ни насочиха към нашия хотел. А точно речно корабче с каюти за спане. Разговарях към 10 мин. с момичето на рецепцията на британски и най-после, когато й подадох персоналните си документи, с цел да ме записва, тя възкликна на чист български: " А! Българска персонална карта. " Собствениците на тъкмо това корабче се оказаха българи и незабавно ни почерпиха кашон с вино и шампанско. Много благо!
На идващия ден бяхме втрещени от мащабите и организацията на това събитие. Над 300 групи, на над 40 подиуми, в границите на 4 дни. И всеки е " обгрижен ", както би трябвало. Превоз, проби на звука, вечеря преди концерта и най-после самият концерт. Нашият беше в един доста огромен клуб в центъра на града и ми направи усещане, че хората си бяха закупили билети и почтително се редяха на опашка начело половин час по-рано. Влизаха, взимаха си пиво от бара и заставаха, вперили взор в сцената, да чакат лайфа ни. Направо те изпиват от внимание, все едно си на някакъв конкурс. Това ни докара такава театрална тресчица, че объркахме още първото или второто парче, което не ни се беше случвало преди този момент, само че след това се окопитихме и концертът мина ужасно. По едно време сред песните споделих на британски: " Следващата ария се споделя... " и един сътрудник от първия ред се провикна: Waterfall. А в действителност следваше тя. Изненада ме доста и след това се срещнах с него. Оказа се, че е гледал наши клипове в интернет и е пристигнал особено от Ротердам, с цел да ни гледа. Говорихме си с доста хора след концерта и бяхме на върха на щастието. Зарекохме се отново да се върнем там. И още не сме се отказали.
5. Крис Корнел
Сутринта на 19 май 2017 г. се разсъниха и като всеки " естествен " човек първо погледнах към телефона си, който беше с изключен тон, но на мига се смразих. Имах над 50 известия под най-различна форма и от най-различни хора. И всичките гласяха едно и също: " Разбра ли, че Крис Корнел е умрял?!? ". Какво означаваше тази информация за мен ли? Ако не ме познавате, ще е мъчно да разберете. Той беше и към момента е един от най-любимите ми артисти на всички времена. Само година преди този момент го бях гледал онлайн за пръв и, за жалост, за финален път в Античния спектакъл в Пловдив. Дори с Der Hunds бяхме подали свои видеа към неговия мениджмънт дружно с още няколко готини български банди, с цел да изберат някоя за подгряваща на концерта му тогава. Накрая той подходи ексцентрично и избра отбор " Тракия ", само че пък на концерта разгласи, че ще се върне напълно скоро в България с неговата група Soundgarden. Вътрешно в мен имах вяра, че това ще се случи и че ние ще ги подгряваме на този концерт. Очевидно, това не се стана. Куриозно, само че на 19 май 2017 година вечерта бях възнамерявал първата си изява като независим реализатор в един столичен бар. Сам с акустична китара в ръка, сходно на самия Крис Корнел в Пловдив. Бях подготвил радостни и танцувални песни и нито една на Крис. Но когато вечерта пристигнаха десетки другари и почитатели, с които бяхме пели песните му през годините на най-различни подиуми, се наложи да си напомня всичко, което знаех от неговото творчество, въпреки и с цената на някои неточности, на които никой не обърна внимание. Получи се един спонтанен трибют. Спомням си, че се прегръщахме, а доста от хората даже плачеха. Атмосферата беше доста особена, Настроението минорно, само че солидарно. По едно време даже се появи Васил Върбанов - човекът, който беше провел концерта на Крис в Пловдив. Каза ми: " Сетих се за теб! Нямаше по какъв начин да не дойда! ". Така първата ми независима изява от радостна Rock’n’roll вечеринка се трансформира в печален, само че доста прочувствен помен. След това с Der Hunds направихме трибют-концерт в памет на Крис Корнел и даже подехме акция за битка с депресивните положения.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ