(25 years old Cher, photographed by Richard Avedon, 1971) Напуснах

...
(25 years old Cher, photographed by Richard Avedon, 1971) Напуснах
Коментари Харесай

Мъжът не е вещ от първа необходимост, а лукс. Затова и без него може да се мине | ШЕР


(25 years old Cher, photographed by Richard Avedon, 1971)

Напуснах дома си на 16. И ми беше елементарно. Майка ми просто ми сподели: „ За да успееш, не е нужно да печелиш доста пари. Живей, раждай деца, не губи религия в себе си, остани красива и пей, с цел да има с какво да се прехранваш ”.

Всеки от нас самичък основава себе си. Просто някои имат по-богато въображение от други.

В живота има доста просто предписание – в случай че не можеш да вървиш напряко, завий зад ъгъла.

За тялото си мога да убия.

До гибел се багра от бедността. Израснах в беднотия и постоянно я усещам у себе си. Това е сходно на голяма жена, която смъква 100 кг и все пак, надълбоко в себе си отново си остава дебела.

 (Portrait of Cher by Arnaud de Rosnay, 1967)

  

(Cher by Norman Seeff, 1976)

От пластичната хирургия си избрах това – единствено гърди, нос и зъби – нищо повече.

Няма закон, съгласно който откакто навършат 65, хората се хранят с кучешка храна, стават ненужни и небрежно умират. В старостта няма нищо толкоз неприятно, даже поради това, че тя идва при всеки, който я доживее. Но старостта е като зложелател – по-добре да се договориш с нея, в сравнение с да влезеш в пердах.

Аз напълно престанах да познавам страната, в която израснах. Навярно, това е най-страшното, което идва с възрастта – чувството, че твоята страна към този момент не ти принадлежи.

Как мина животът ми? Не се опасявах да поемам опасности и в никакъв случай не съм се тревожила, кой какво мисли за мен.

Ти в никакъв случай няма да станеш популярен, до момента в който не се научиш да се отнасяш с лекост към моментите, когато изглеждаш неуместно.

 (Cher by Joe McNally for People Weekly, 1988 )

  

(Sonny & Cher, 1960)                                                                   (Cher and Rob Camilletti, 1988)

 (Cher, 1970)

Единственият рожден ден, на който плаках беше моята 40-та годишнина. Когато видях тортата със свещички, очите ми се изпълниха със сълзи. Помислих си: „ Е, младостта си отиде ”. Но на другия ден ме поканиха да вземам участие във „ Вещиците от Истуик ”. Мой сътрудник щеше да бъде Джак Никълсън, и си споделих, че в действителност нещата не са чак толкоз зле.

Обичам призраците - някои от тях са надалеч по-приятни от множеството хора.

Жените – те са незабележимите архитекти  на обществото.

Разбира се, момичето може да чака задоволително дълго, до момента в който в живота й се появи верният мъж. Но това напълно не значи, че няма право да запълни времето на очакване с някой погрешен.

Как да се живее? Стани и дано стартират да те почитат, или седни и си остани неосезаем. Не прави отпадък, не дъвчи дъвка и не се усмихвай, когато минаваш около бездомни. И няма значение какво ще бъде след 5 години. Най-вероятно, единствено обич и боязън.

Нищо не ме избавя от неприятното въодушевление, както пътеката за бягане. За разлика от доста други утешители, тя в никакъв случай няма да те подведе.

Днес всеки има айфон, а това значи, че където и да отида, във фейсбук и туитър безусловно ще се появи фотография, на която аз наподобявам в действителност извънредно.

Снимки: northcountrypublicradio.org, theredlist.com, alux.com

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР