Да издаваш на инат
Борис Минков, един от основателите и редакторите на сп. " Страница "
Има ли място за литературни списания на тесния хартиен пазар в България? Разбираемо, публиката е дребна. Ако в София има няколко литературни издания и през годините от време на време са се появявали и други с по-кратък живот, в Пловдив има единствено едно профилирано такова – " Страница ". От към този момент над две десетилетия то дава естрада по едно и също време на млади и одобрени писатели - всички значими български създатели са минавали през него.
Големите очаквания
Списанието за прозаичност, лирика, журналистика и разбори е учредено през 1997 година от персони, които с годините се утвърждават като водещи писатели, културолози и критици: Александър Секулов, Борис Минков, Галина Лардева, Георги Лозанов, Димитър Келбечев, Клео Протохристова, Людмил Станев, Младен Влашки, Недялко Славов. Близо половината от тях са ангажирани и до през днешния ден с изданието дружно с членове, включили се на по-късен стадий към редакцията. " Страница " слага ново начало за пловдивската литературна сцена - предходното локално издание за литература се споделя " Тракия " и стопира да излиза при започване на 90-те години.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики След появяването си " Страница " сътрудничи интензивно с Пловдивския университет и Катедрата по история на литературата и относително литературознание. Често студенти намират място в изданието, а през първите години има лек превес на пловдивски създатели.
Илюстрация
Последните няколко броя на списанието
Увеличаване
Последните няколко броя на списанието
Смаляване
Пловдивски потайности
С изключение на някои промени във формата, стилът на " Страница " и образната еднаквост на изданието остават съвсем непроменени за тези 22 години. Трудно е да се каже дали поради отвод от рационализация или отстояване на това, което намират за качествено - може би по малко и от двете. Към сегашен миг " Страница " излиза всекидневно през три месеца в няколкостотин бройки и се популяризира из Пловдив, във Великотърновския университет, книжарниците " Нисим " и " Български книжици " в София, както и в системата на " Хеликон ". За страдание архивът му не е елементарен за намиране, което лимитира аудиторията: броевете не са налични онлайн - нещо, за което Борис Минков се надява да има в допълнение общинско финансиране на някакъв стадий.
С устояването на онлайн трендовете през годините (вероятно несъзнателно) изданието се вписва в актуалната процедура културните списания да пазят все по-често наличието си единствено за физическия притежател. Средата обаче се трансформира, най-много поради " демократизацията " на опцията да се изявяваш обществено.
" Има избран недостиг на нови сили в българската литература. Едно от обясненията има чисто начин на живот детайл: към този момент не е толкоз влиятелно да си създател, самата обява към този момент не носи необикновен авторитет. Помня вълнението да схванеш, че си оповестен някъде " , споделя Борис Минков, съосновател, редактор, академични учител, създател на два романа и един алманах с разкази. Роден е в София, само че от години живее и работи в Пловдив.
Според Минков по време на основаването на списанието е имало по-лесно очевидно писателско общество. Той възприема литературната сцена сега като прекомерно фрагментирана, с цел да предизвика основаването на вълна или по-отчетливо потомство от създатели. " Трябва да има по-устойчиви връзки и повече разговор сред другите звена: писатели, издатели, уредници на събития и фестивали. Само по този начин може да чакаме смяна. "
Слуховете за гибелта са пресилени
И въпреки всичко " Страница " поддържа равнището си високо: в новия брой има произведения от поетесата Аксиния Михайлова (носителка на една от най-престижните награди в поезията – френския приз на името на Гийом Аполинер), Яница Радева, други значимо име в актуалната ни лирика, по-млади и занапред набиращи известност създатели като Мартин К. Илиев и Велислав Д. Иванов. Специфични за изданието са и годишните ретроспективни разбори на водещите романи и открояващите се трендове в българската литература. За Минков е най-важно списанието да демонстрира самостоятелен и достоверен взор към литературата ни и да не служи за промотиране или налагане на обособени създатели и издателства.
" Списанията умират като хората – от единствено себе си ", споделя той, като приказва за сегашното на изданието без потиснатост, само че и без непотребни очаквания. " Не виждам нищо толкоз ужасно и това е нещо обикновено. Ако пристигна и времето на " Страница " да си тръгне, дано това да се случи. Не бива нищо да се поддържа изкуствено. "
Има ли място за литературни списания на тесния хартиен пазар в България? Разбираемо, публиката е дребна. Ако в София има няколко литературни издания и през годините от време на време са се появявали и други с по-кратък живот, в Пловдив има единствено едно профилирано такова – " Страница ". От към този момент над две десетилетия то дава естрада по едно и също време на млади и одобрени писатели - всички значими български създатели са минавали през него.
Големите очаквания
Списанието за прозаичност, лирика, журналистика и разбори е учредено през 1997 година от персони, които с годините се утвърждават като водещи писатели, културолози и критици: Александър Секулов, Борис Минков, Галина Лардева, Георги Лозанов, Димитър Келбечев, Клео Протохристова, Людмил Станев, Младен Влашки, Недялко Славов. Близо половината от тях са ангажирани и до през днешния ден с изданието дружно с членове, включили се на по-късен стадий към редакцията. " Страница " слага ново начало за пловдивската литературна сцена - предходното локално издание за литература се споделя " Тракия " и стопира да излиза при започване на 90-те години.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики След появяването си " Страница " сътрудничи интензивно с Пловдивския университет и Катедрата по история на литературата и относително литературознание. Често студенти намират място в изданието, а през първите години има лек превес на пловдивски създатели.
Илюстрация
Последните няколко броя на списанието
Увеличаване
Последните няколко броя на списанието
Смаляване
Пловдивски потайности
С изключение на някои промени във формата, стилът на " Страница " и образната еднаквост на изданието остават съвсем непроменени за тези 22 години. Трудно е да се каже дали поради отвод от рационализация или отстояване на това, което намират за качествено - може би по малко и от двете. Към сегашен миг " Страница " излиза всекидневно през три месеца в няколкостотин бройки и се популяризира из Пловдив, във Великотърновския университет, книжарниците " Нисим " и " Български книжици " в София, както и в системата на " Хеликон ". За страдание архивът му не е елементарен за намиране, което лимитира аудиторията: броевете не са налични онлайн - нещо, за което Борис Минков се надява да има в допълнение общинско финансиране на някакъв стадий.
С устояването на онлайн трендовете през годините (вероятно несъзнателно) изданието се вписва в актуалната процедура културните списания да пазят все по-често наличието си единствено за физическия притежател. Средата обаче се трансформира, най-много поради " демократизацията " на опцията да се изявяваш обществено.
" Има избран недостиг на нови сили в българската литература. Едно от обясненията има чисто начин на живот детайл: към този момент не е толкоз влиятелно да си създател, самата обява към този момент не носи необикновен авторитет. Помня вълнението да схванеш, че си оповестен някъде " , споделя Борис Минков, съосновател, редактор, академични учител, създател на два романа и един алманах с разкази. Роден е в София, само че от години живее и работи в Пловдив.
Според Минков по време на основаването на списанието е имало по-лесно очевидно писателско общество. Той възприема литературната сцена сега като прекомерно фрагментирана, с цел да предизвика основаването на вълна или по-отчетливо потомство от създатели. " Трябва да има по-устойчиви връзки и повече разговор сред другите звена: писатели, издатели, уредници на събития и фестивали. Само по този начин може да чакаме смяна. "
Слуховете за гибелта са пресилени
И въпреки всичко " Страница " поддържа равнището си високо: в новия брой има произведения от поетесата Аксиния Михайлова (носителка на една от най-престижните награди в поезията – френския приз на името на Гийом Аполинер), Яница Радева, други значимо име в актуалната ни лирика, по-млади и занапред набиращи известност създатели като Мартин К. Илиев и Велислав Д. Иванов. Специфични за изданието са и годишните ретроспективни разбори на водещите романи и открояващите се трендове в българската литература. За Минков е най-важно списанието да демонстрира самостоятелен и достоверен взор към литературата ни и да не служи за промотиране или налагане на обособени създатели и издателства.
" Списанията умират като хората – от единствено себе си ", споделя той, като приказва за сегашното на изданието без потиснатост, само че и без непотребни очаквания. " Не виждам нищо толкоз ужасно и това е нещо обикновено. Ако пристигна и времето на " Страница " да си тръгне, дано това да се случи. Не бива нищо да се поддържа изкуствено. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ