Боли ли сърцето или е симптом за някакъв друг по-сериозен

Боли ли сърцето или е признак за някакъв различен по-сериозен проблем?! На тези въпроси дава отговор доктор Благовест Стоименов - кардиолог в Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания на УМБАЛ „ Александровска “

Стягането на сърцето или т. нар стенокардия е един от най-често срещаните признаци в клиничната процедура. Причините за гръдна болежка могат да бъдат сърдечни и несърдечни.

Стенокардната болежка е тази болежка, която се предизвиква от несъответствието сред постъпващия и необходмия за миокарда О2. Тази болежка може да се усеща освен в гърдите, само че и във врата, долната челюст, рамото или лявата ръка. В някои случаи на инфаркт на миокарда може да имаме болежка, която се придвижва и към двете ръце по едно и също време. Типично за гръдната болежка, обвързвана със сърцето е провокация при физическо изпитание или прочувствен стрес. Друг характерен симптом, който ни насочва към проблем със сърцето е, в случай че болката се облекчава при банкет на нитропрепарати.

Симптомите при миокарден инфаркт се отличават по продължителността на болката. Често тя е с дълготрайност над 20 минути, доста по-интензивна е, не се облекчава от нитропрепарати и се явява неподвижен.

Болка, която е по-краткотрайна може да се свърже с така наречен продължителен коронарен синдром. Всички пациенти над 40 години, които имат недоволства от гръдна болежка и някой от рисковите фактори за исхемична болест на сърцето – артериална хипертония, дислипидемия (повишен холестерол), захарен диабет или тютюнопушене е подходящо да посетят кардиолог, който да надлежно да реши какъв брой е висок техния сърдечно съдов риск. За тази цел се употребяват голям брой системи за оценка на риска. Една от най-разпространените – е така наречен Score система (виж таблицата).

Друга честа причина към днешна дата за гръдна болежка е положението на Post Covid синдром. Много постоянно пациентите прекарали зараза с ковид имат недоволства от гръден дискомфорт. Често при тези пациенти при осъществяване на ехокардиография се откриват данни за перикарден излив или перикардит. Паник офанзива или нервна рецесия като причина за тези признаци може да бъде предположено като диагноза след изключване на всички сърдечни и извънсърдечни аргументи за симптоматиката.




Симптоми, които имаме и би трябвало да ни накарат да отидем на обзор при експерт?

Това са типичната гръдна болежка, която се популяризира на необятна основа, както и не толкоз типична гръдна болежка, само че при съществуване на рискови фактори за исхемична болест на сърцето.

При диабетиците, гръдната болежка може да се изяви атипично под формата на зной и утежняване на физическия потенциал.

При проблем със сърцето – каква диета да съблюдаваме?

Според актуалните рекомендации една от най-хубавите диети за сърдечно-съдовата система е т.нар средиземноморска диета.

Какво наложително би трябвало да заобикаляме?

Най-задължителнното изискване е да се спрат вредностите като да вземем за пример тютюнопушенето. Стриктното придържане към лечението и надзор на рисковите фактори като артериалната хипертония, холестерола и захарния диабет водят до съкращаване на сърдечно – съдовия риск.

Колко пъти в годината би трябвало да вървим на надзорен обзор?

Много мъчно е да се даде генерална оценка за всяка група от популацията какъв брой постоянно би трябвало да върви на надзорен обзор. Със сигурност пациентите над 40 години е подходящо да посещават най-малко един път годишно кардиолог, даже да нямат недоволства от страна на сърдечно-съдовата система. Други болести и положения изискват много по-стриктно мониториране.