Божидар Джелич е управляващ директор и ръководител за Централна и

...
Божидар Джелич е управляващ директор и ръководител за Централна и
Коментари Харесай

Божидар Джелич, банка Lazard: Рискът за икономиката е дълга война

Божидар Джелич е ръководещ шеф и началник за Централна и Източна Европа и Турция в Lazard - най-голямата самостоятелна капиталова банка в света. Разговаряме с него за резултатите, които войната в Украйна ще има върху световната стопанска система и страните от района. Какви са интервенциите на Lazard в Украйна?
Съветваме украинското държавно управление от 2015 година, започвайки с реструктурирането на суверенния дълг на страната на стойност 20 милиарда $. В момента работата в областта на сливанията и придобиванията е спряна, а напъните ни са ориентирани към поддръжка за съпротивата на украинските управляващи посредством събиране на спомагателни запаси. Все отново минали са единствено 12 дни от началото на нашествието. От гледната точка на интернационалните финансови институции, както и на западните държавни управления е налице удобна атмосфера на Украйна да се дават спомагателни запаси.

Освен това посредничим сред украинските компании и кредиторите им, тъй че отговорностите им, в това число на тези, които държат европейски облигации, да бъдат замразени и евентуално на идващ стадий да реструктурират дълга си. Очевидното предпочитание и на управляващите, и на кредиторите е това да се случи по почтен и транспарантен метод. Фактът, че даже след началото на нашествието държавното управление на Украйна реши да заплати ваучър по европейските си облигации, е сигнал, че Украйна желае да поддържа кредитоспособността си даже под голям стрес. Вероятно ще се наложи реструктуриране на задълженията й поради войната, само че това ще стане посредством разговор с кредиторите, а не с едностранно решение на държавното управление. Това е в ослепителен контрастност със протичащото се в Русия, която е доста покрай несъблюдение на отговорностите си.
Какви стопански последици от войната очаквате за Украйна и района?
Засега държавното управление и огромните украински компании не престават да действат макар проблемите. Има доста мощна воля освен за битка, само че и за опазване на икономическия живот. Разбира се, някои неща ще стават все по-трудни. Украйна е голям експортьор - един от международните водачи - на жито, ечемик, царевица, слънчогледово олио. Ако основните пристанища на Черно море като Николаев, Херсон, Одеса бъдат унищожени или не могат да действат съответно, това би основало голям проблем за украинската стопанска система. Но би засегнало и международната стопанска система. Войната към този момент зарежда доста мощното повишаване на някои от тези селскостопански артикули и може да докара до дефицит. Сериозен дял от тази продукция се изнася за Близкия изток и Африка. Рискът е, че някои от страните в тези райони, като Египет да вземем за пример, ще се затруднят в намирането на задоволително жито на пазарите, което мощно ще засегне цените на хляба и други артикули от първа нужда.
Реклама Какви са резултатите за банковия бранш, както и за капиталовия климат в Централна и Източна Европа?Всичко зависи от протичащото се на бойното поле. Обменният курс на украинската гривна към този момент е постоянен . Банковата система в Украйна явно работи при изключителни условия, само че продължава да действа. От своя страна Европейската централна банка обърна внимание на евентуалните резултати от войната и глобите за бранша. Експозицията на европейския финансов бранш към Русия е много лимитирана. Докато в действителност има няколко банки, които имаха относително огромна експозиция към Украйна и Русия по отношение на активите си, те не са най-големите европейски банки.
Рискът за системата не идва от експозиция към съветския дълг или съветски компании. Той се крие повече във опцията за нескончаем спор или неговото разпространяване в други страни, а също и в енергетиката , където значимостта на Русия е забележителна. Това няма непосредствено въздействие върху банковата система, само че има евентуален негативен резултат при наказания върху съветския нефт и газ или в случай че Русия реши да " спре кранчето " за Европа. Защото би повлияло отрицателно върху икономическата интензивност на Европа, което към този момент би засегнало банковия бранш.

Разбира се, че войната въздейства негативно на капиталовия климат в Централна и Източна Европа. Въпреки това в Lazard работим по няколко плана, свързани с района, които не престават. Поне в кратковременен проект банките ще бъдат по-внимателни и намирането на финансиране за района може да се окаже по-трудно , само че още сме в ранните дни на спора. От друга страна, цялостното влияние на нашествието на огромния западен фондов пазар беше негативно, само че не и пагубно и към този момент няма голям резултат върху стопанските системи в Запада.
Реклама Забелязва ли се резултат от глобите за съветски олигарси, близки до Путин?Инвестициите на тези лица в действителната стопанска система са относително лимитирани. Няма наранени значими за стопанската система компании в който и да е основен бранш. Нека не смесваме първокласни парцели със систематични за западната стопанска система фактори.
Но глобите вкарват детайл на нараснало внимание. Отделите за сходство и надзор на банките ще са доста по-предпазливи. Всички ще внимават повече с кого вършат бизнес .

В умозаключение желая да кажа, че анализаторите би трябвало да сме по-малко самонадеяни. Много малко хора на Запад мислеха, че сходна експанзия в действителност ще се случи. Много малко си представяха и толкоз всеобхватни наказания. Много малко допускаха, че украинската опозиция ще е толкоз мощна. Трябва да сме деликатни в оценките си за обстановката.

Интервюто взе Деян Димитров
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Коментари и разбори Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Деян Димитров
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР