Божествената музика звучи, когато цялото ти същество – разумът, сърцето

Божествената музика звучи, когато цялото ти създание – разсъдъкът, сърцето и душата, ведно реагира положително и извиква мощни усеща у теб. Думите са на Роберто Фонсека – кубинецът, който през 2008 година открива българския фолклор и прави необятния свят на музиката още по-необясним, хубав и магичен.

През юли той идва в София за международната премиера на своя фюжън план „ Отвъд нотите “, дружно с хористите от „ Нови български гласове “, водени от маестро Георги Петков.

Едва 25-годишен, Фонсека влиза в света на „ Буена виста соушъл клуб “, където „ живее “ музиката от първо лице множествено число с едни от най-големите реализатори от Острова на свободата. Свободен е може би и най-точното определение за кълбовидната гръмотевица, която излиза отдолу под пръстите на този актьор. И по този начин е на всеки негов концерт. Музика, чиста като водата, същинска като земята, дълбока като небето и лека като полета, с който вдъхновението минава единствено през допрените от Бога.



Роберто Фонсека споделя за своята „ българска приказка “, за възхищението му от нашия фолклор и музиканти, за какво пианото е „ най-цялостният инструмент “, за първата среща с „ Буена виста соушъл клуб “, за най-голямото самопризнание, което е получавал като музикант, за местата, които го зареждат в Куба.

Вашата „ българска приказка “ стартира през 2008 година Кои са обичаните Ви герои в нея?

- Когато съм на обещано място, аз постоянно се стремя да се потопя в обичайна музика на страната, в която обитавам. На едно от турнетата на „ Буена виста соушъл клуб “ с Ибрахим Ферер свирихме в София, беше още през 2004 година

Снимка: Официална фейсбук страница на Роберто Фонсека

Тогава, до момента в който си почивах в хотела, попаднах на канал за фолклорна музика и останах мощно впечатлен – от нейната внимателно красива мелодична линия, духовния заряд на песните и ритмическата им мощност. Останах мощно сюрпризиран от въздействието на тази музика върху хората и от този момент се старая да показвам по нещо от всичко това в моите осъществявания.

Георги Петков споделя за Вас, че усещате българския фолклор. Как се появи това възприятие? Кой му даде подтик?

- Тая огромно почитание и възхита към Георги Петков. Неговият метод към музиката постоянно ме оставя без думи и най-важното – той има идеалните принадлежности, с които да влияе на голям брой хора, да накара да душата им да пее и вибрира от страсти, да ги разчуства.

Мисля, че имам чувството, че се опитваме да създадем същото с нашата музика в новия план „ Отвъд нотите “ – да сме откровени, да пазиме това, което вършим и да влияем прочувствено на феновете. Затова ще съм постоянно признателен и удовлетворен, че си партнираме и работим дружно.



Жалко е, че географски сме толкоз надалеч, цялостен океан ни дели. Защото би ми се желало да можем по-често да си сътрудничим дружно. Много съм щастлив, че направих първата крачка.

За новия аранжимент на пиесата Bulgarian Георги Петков споделя: „ Този аранжимент ме кара да се уверя в съществуването на Бог “. Как звучи божествената музика във Вашите уши и сърце?

- Когато цялото ти създание – разсъдъкът, сърцето и душата ти, ведно реагира положително и извиква мощни усеща у теб. Тогава знаеш, че по този начин звучи божествената музика.

Случвало ли се е да не можете да изразите с пианото това, което желаете?

- Музиката е един необхватен свят. И от време на време, в търсенето на личния ти глас, е мъчно да изразиш какво чувстваш.

Ако ударните носят ритъма на кубинската музиката, каква е „ духовната “ роля на пианото?

- Пианото е най-цялостният инструмент – има естетика, мелодия и темп в себе си. Каква по-добра духовна роля, с цел да достигнеш да духовната същност.

Успяхте ли да чуете онлайн Джарет? Какви са усещанията Ви?

- Много са пианистите, които са ми повлияли. Хърби Хенкок е един от тях, а Кийт Джарет е оня, комуто съм се възхищавал и не стопира да ме удивлява постоянно. Имах опцията да го видя онлайн и бе необикновено прекарване. Начинът му на свирене и изложение на неговата музика е това, което впечатлява най-силно.

Снимка: Официална фейсбук страница на Роберто Фонсека

Като възпитаник сте бил в група, която прави кавъри на „ Бийтълс “? Сега бихте ли се върнал към тази музика?

- Никога не съм се разделял с тази музика. Семейството ми ме е възпитавало да съм повсеместен музикант – не просто представител на избран жанр или майстор. Защото има огромна разлика да се опитваш да бъдеш актьор и всичко останало.

Помните ли какви мисли се въртяха в главата Ви след първата среща в студио „ Егрем “ с „ Буена виста соушъл клуб “?

- Никога няма да не помни след записа на гения на тромпета Мануел Гуахиро Мирабал, се почувствах блажен да съм измежду толкоз огромни майстори на кубинската музика и да изсвирвам най-любимия си жанр от Куба – сон монтуно (Son montuno – значи планински тон, е поджанр на son cubano, създаден от Арсенио Родригес през 40-те години – бел. а.).

Това ли е най-голямото самопризнание, което сте получавал като музикант?

- Най- огромното самопризнание е да видя, че хората харесват стила и композициите и най-много – че усещат какво желая да изразя с музиката си.

Сънувате ли музиката, която вършиме?

- Понякога сънувам музика и си споделям насън, че като като се събудя, би трябвало да я запиша. Но постоянно се случва едно и също – като се събудя, не си припомням мелодията...

Казвате, че Ви трябват най-малко шест месеца престой в Куба, с цел да може да се „ заредите “. Кои са обичаните Ви места в Куба?

- Любимите ми места са тези, които носят добър дух и атмосфера. Много значимо е да са покрай морето.

Какво може да Ви накара да преливате от страсти – да танцувате, да пеете, да се смеете и да плачете?

- Музиката.