Богдан Русев: Творецът трябва да променя средата, а не да мрънка
Богдан Русев е публицист и преводач от британски. Първите му издадени творби са книги игри под псевдонима Робърт Блонд. Завършва англицистика и американистика в СУ " Св. Климент Охридски ". След като получава магистърска степен Research programme в King`s Colege в Лондон, се посвещава на публицистиката и белетристиката. Автор е на романи като " Ела при мен ", " Туристът " и " Стаята ". написа детски приказки, повести и сборници с разкази. Създател е на реклами в пиар организация. Бил е редактор в сп. " Егоист " и приложението " Капитал Light ". Името му към този момент ще се свързва и с първия български аудиосериал, наименуван " P.S. Някой би трябвало да заплати ".
" Отговорността ми към читателите е да описвам положителни истории, нищо повече и нищо по-малко "
" Нуждата от положителни истории по-често е благословия, в сравнение с проклинание "
" Родителството е отговорност, с която всеки се оправя съгласно опциите и разбиранията си, а те се трансформират с времето "
- Автор сте на книги-игри, романи, разкази, детски приказки, а към този момент и на аудиосериал, господин Русев. Ако би трябвало да ги степенувате, кое се твори по-лесно и най-трудно?
- За мен писането постоянно е било 50% гений, който не се поддава на обработка, и 50% поминък и дисциплинираност. В този смисъл, форматът не дефинира кое е по-лесно или по-трудно. В края на краищата постоянно всичко опира до това да седнеш пред белия файл и да го напълниш с дребни черни знаци.
- Различно ли е чувството, когато пишете, с цел да бъдете слушан, а не четен?
- По-скоро бих го нарекъл " метод на работа ", а не " чувство ". Има някои разлики, свързани с възприемането на текста и историята по този метод. Трябва да се има поради, че индивидът няма да може да върне погледа си малко по-нагоре на страницата до началото на изречението, с цел да се ориентира. Налага се приемането, че ще го чете артист. Но като цяло това не беше толкоз ново прекарване за мен, тъй като съм писал сюжети за телевизионни реклами и излъчвания и съм привикнал в такива случаи да си чета нещата мислено или даже на глас, с цел да ревизира по какъв начин звучат.
- Не слага ли аудиосериалът прекалено много рамки при основаването или, в противен случай, дава неподозирана независимост?
- За мен свободата в писането не е безусловно нещо положително. Работя по-добре в рамки и когато няма такива (например, когато пиша роман), първата ми грижа е самичък да си ги основа. В този смисъл работата в открит и одобрен формат, с избрани драматургични условия, беше същинско наслаждение.
- Един епизод от " P.S. Някой би трябвало да заплати " продължава час, като общо са 10. Колко време ви лиши написването на тези 600 минути тон?
- Около девет месеца: от утвърждението на първичната концепция до предаването на последния епизод.
- На какви езици бихте желали да бъде преведен вашият аудиосериал?
- В идеалния случай, бих желал да бъде преведен на всички над 10 езика, които се приказват в останалите страни от мрежата на Storytel.
- Бихте ли се заели самият вие да го извършите на езика на Шекспир?
- Много се надявам персонално аз да го преведа на британски - за мен това ще бъде страхотна опция да прекарам още известно време в този свят, с тези герои.
- Когато създавахте аудиосериала, представяхте ли си кой (български артист или (не)известна личност) би могъл да му вдъхне живот с гласа си?
- По-скоро не. Имах в главата си някакви облици за героите, само че гласът на артиста, който озвучава един аудиосериал, е по-скоро като шрифта и оформлението на страницата в една книга - ролята му е да води слушателя в историята, а не да притегля внимание към себе си.
- Имахте ли думата при избора за тази роля на Павел Владимиров? Харесва ли ви по какъв начин се е справил?
- Да и да. Харесва ми това, че в гласа и метода му на четене може да се открие както иронията (толкова значима за онази част от историята, която се разиграва на тропическия остров Сан Матадор), по този начин и бандитското, хъшлашко звучене, което е значимо за другата половина от историята, за подземния свят на София през 90-те.
- Защо, по кое време и при какви условия бихте го пуснали за слушане на вашия наследник Вихрен?
- Не бих. Когато е задоволително огромен, с цел да му е забавен, Вихрен би трябвало да може да си го пусне самичък.
- Имате ли обичан аудиосериал?
- Homecoming.
- Известен сте и като преводач от британски. Кой създател ви е любимец в това отношение? По-труден или по-лесен е за адаптиране на български?
- Обичам да превеждам относително млади, модерни американски и британски създатели, които работят на ръба на жанровете. От тях имам какво да науча.
- От какъв брой време подготвяте биографична книга за известния български състезателен ориентировач и планински бегач Кирил Николов-Дизела? Какво ви предизвика да се захванете с сходно начинание?
- Работя върху тази книга от няколко месеца, с наклонност да бъде подготвена до края на годината. Кирил ми е забавен като човек и метод на мислене. Запознахме се по-скоро инцидентно и в границите на няколко диалога очевидно открихме нещо един в различен, с цел да се захванем дружно с този план.
- От две години избрахте живота на село пред градския темп на битие. Наистина ли сте удовлетворен, че го направихте? Какъв е шансът скоро да ви омръзне?
- Наистина съм удовлетворен и това се удостоверява всякога, когато се опитам да прекарам повече от един уикенд в София. Не се колебая, че ни предстоят още доста промени - животът е пътешестване.
- Мислите ли, че в (не)далечно бъдеще синът ви може да ви упрекне за това решение?
- Не се колебая и в това, че някой ден Вихрен ще ме укорява за доста неща, само че не спирам да се надявам да ме обича и да ми бъде признателен за доста други. Родителството е отговорност, с която всеки се оправя съгласно опциите и разбиранията си, а те се трансформират с времето.
- Следите ли по какъв начин се развива актуалната българска литература? Имате ли желан създател, чиито творби четете на драго сърце и бихте предложили и на приятелите си?
- Общо взето, нямам мнение за актуалната българска литература, тъй като не я чета. Интересува ме жанровото писане, а в жанровете, които одобрявам, българските образци са на светлинни години зад актуалните международни мостри. Животът е прекомерно къс, с цел да чета нещо друго с изключение на писатели, които в действителност ме карат да изпитвам удивление, благоговение и предпочитание най-малко да се опитам да направя нещо толкоз положително. От актуалните български създатели до тях най-вече се приближава Милен Русков.
- Питали ли сте се какво харесват хората във вашите творби?
- Не. Струва ми се, че в случай че стартира да си задавам този въпрос, ще спра да пиша - като стоножката от приказката, която не запомнила да върви, когато се пробвала да изясни по какъв начин тъкмо го прави с всичките тези крайници. Пиша по този начин, че да ми харесва на мен, и се надявам да има задоволително други хора, които мислят по същия метод.
- Има ли формула или рецепта за хубаво, положително, забавно писане?
- Да, само че тя си е персонално моя и продължава да се развива непрестанно.
- Дали ви се е налагало да вършиме взаимни отстъпки в творчеството си?
- Зависи какво се схваща под " взаимни отстъпки " и " творчество ". В работата си постоянно съм се съобразявал с условия, за които ми се е желало да са сложени по различен метод, само че не са били. Един " създател " няма право да се оплаква от средата си, тъй като концепцията на създателя е да трансформира средата, а не да мрънка.
- Всъщност по кое време разбрахте, че можете да пишете?
- На 15 години, когато първата ми книга-игра излезе от щемпел и същата седмица стана едно от най-продаваните заглавия в България въобще.
- Казват, че във всеки воин от творбата си създателят оставя част от себе си. В кой от основаните от вас облици има най-вече Богдан Русев?
- В една от новелите в сборника ми " Думите ".
- Вие ли търсите сюжетите (и къде) или те сами ви намират?
- Не ги диря умишлено. По-скоро неумишлено групирам в паметта си някакви истории и елементи, на които попадам инцидентно през живота си, и те общо взето независимо се съчетават в бъдещи сюжети.
- Бързо ли пишете или нормално оставяте концепцията да отлежи, да узрее?
- И двете. Оставям концепцията да отлежава дълго време, само че когато стартира да пиша, го върша бързо, по доста и всеки ден.
- Коя книга смятате за ваша визитна картичка?
- Следващата.
- Има ли за вас значение дали ви чете един човек или милион?
- Има надалеч по-голямо значение, в сравнение с ми е комфортно да разясня. И упоритостите ми са такива, че един милион въобще не ми наподобява задоволително.
- Какво ви даде или ви лиши известността?
- Не се считам за известен.
- Как се представяте на тези, които не знаят кой сте?
- " Здравей, споделям се Богдан, пребивавам в едно малко село покрай Пловдив и работя от къщи. "
- Мислите ли, че днешните писатели имат избрана задача или отговорност към читателите?
- Не знам за другите писатели. Аз имам избрана задача, а отговорността ми към читателите е да описвам положителни истории, нищо повече и нищо по-малко.
- Какво е отношението ви към обществените мрежи?
- Сдържано.
- Живеем във време, когато хората се правят оценка по това по какъв начин наподобяват, какви облекла носят, какъв брой са им скъпи телефоните и бързи колите. Не се ли губи през днешния ден смисълът от хубави текстове и книги? Има ли потребност от тях актуалното общество?
- През цялата човешка история, всички хора на света са се оценявали по това по какъв начин наподобяват, какви облекла носят, какъв брой са им качествени оръдията на труда и други сходни. Смисълът от хубави истории също е константа. От тях имат потребност единствено тези, които имат потребност от тях, без значение в кое общество живеят. Лично за мен, потребността от положителни истории по-често е благословия, в сравнение с проклинание.
" Отговорността ми към читателите е да описвам положителни истории, нищо повече и нищо по-малко "
" Нуждата от положителни истории по-често е благословия, в сравнение с проклинание "
" Родителството е отговорност, с която всеки се оправя съгласно опциите и разбиранията си, а те се трансформират с времето "
- Автор сте на книги-игри, романи, разкази, детски приказки, а към този момент и на аудиосериал, господин Русев. Ако би трябвало да ги степенувате, кое се твори по-лесно и най-трудно?
- За мен писането постоянно е било 50% гений, който не се поддава на обработка, и 50% поминък и дисциплинираност. В този смисъл, форматът не дефинира кое е по-лесно или по-трудно. В края на краищата постоянно всичко опира до това да седнеш пред белия файл и да го напълниш с дребни черни знаци.
- Различно ли е чувството, когато пишете, с цел да бъдете слушан, а не четен?
- По-скоро бих го нарекъл " метод на работа ", а не " чувство ". Има някои разлики, свързани с възприемането на текста и историята по този метод. Трябва да се има поради, че индивидът няма да може да върне погледа си малко по-нагоре на страницата до началото на изречението, с цел да се ориентира. Налага се приемането, че ще го чете артист. Но като цяло това не беше толкоз ново прекарване за мен, тъй като съм писал сюжети за телевизионни реклами и излъчвания и съм привикнал в такива случаи да си чета нещата мислено или даже на глас, с цел да ревизира по какъв начин звучат.
- Не слага ли аудиосериалът прекалено много рамки при основаването или, в противен случай, дава неподозирана независимост?
- За мен свободата в писането не е безусловно нещо положително. Работя по-добре в рамки и когато няма такива (например, когато пиша роман), първата ми грижа е самичък да си ги основа. В този смисъл работата в открит и одобрен формат, с избрани драматургични условия, беше същинско наслаждение.
- Един епизод от " P.S. Някой би трябвало да заплати " продължава час, като общо са 10. Колко време ви лиши написването на тези 600 минути тон?
- Около девет месеца: от утвърждението на първичната концепция до предаването на последния епизод.
- На какви езици бихте желали да бъде преведен вашият аудиосериал?
- В идеалния случай, бих желал да бъде преведен на всички над 10 езика, които се приказват в останалите страни от мрежата на Storytel.
- Бихте ли се заели самият вие да го извършите на езика на Шекспир?
- Много се надявам персонално аз да го преведа на британски - за мен това ще бъде страхотна опция да прекарам още известно време в този свят, с тези герои.
- Когато създавахте аудиосериала, представяхте ли си кой (български артист или (не)известна личност) би могъл да му вдъхне живот с гласа си?
- По-скоро не. Имах в главата си някакви облици за героите, само че гласът на артиста, който озвучава един аудиосериал, е по-скоро като шрифта и оформлението на страницата в една книга - ролята му е да води слушателя в историята, а не да притегля внимание към себе си.
- Имахте ли думата при избора за тази роля на Павел Владимиров? Харесва ли ви по какъв начин се е справил?
- Да и да. Харесва ми това, че в гласа и метода му на четене може да се открие както иронията (толкова значима за онази част от историята, която се разиграва на тропическия остров Сан Матадор), по този начин и бандитското, хъшлашко звучене, което е значимо за другата половина от историята, за подземния свят на София през 90-те.
- Защо, по кое време и при какви условия бихте го пуснали за слушане на вашия наследник Вихрен?
- Не бих. Когато е задоволително огромен, с цел да му е забавен, Вихрен би трябвало да може да си го пусне самичък.
- Имате ли обичан аудиосериал?
- Homecoming.
- Известен сте и като преводач от британски. Кой създател ви е любимец в това отношение? По-труден или по-лесен е за адаптиране на български?
- Обичам да превеждам относително млади, модерни американски и британски създатели, които работят на ръба на жанровете. От тях имам какво да науча.
- От какъв брой време подготвяте биографична книга за известния български състезателен ориентировач и планински бегач Кирил Николов-Дизела? Какво ви предизвика да се захванете с сходно начинание?
- Работя върху тази книга от няколко месеца, с наклонност да бъде подготвена до края на годината. Кирил ми е забавен като човек и метод на мислене. Запознахме се по-скоро инцидентно и в границите на няколко диалога очевидно открихме нещо един в различен, с цел да се захванем дружно с този план.
- От две години избрахте живота на село пред градския темп на битие. Наистина ли сте удовлетворен, че го направихте? Какъв е шансът скоро да ви омръзне?
- Наистина съм удовлетворен и това се удостоверява всякога, когато се опитам да прекарам повече от един уикенд в София. Не се колебая, че ни предстоят още доста промени - животът е пътешестване.
- Мислите ли, че в (не)далечно бъдеще синът ви може да ви упрекне за това решение?
- Не се колебая и в това, че някой ден Вихрен ще ме укорява за доста неща, само че не спирам да се надявам да ме обича и да ми бъде признателен за доста други. Родителството е отговорност, с която всеки се оправя съгласно опциите и разбиранията си, а те се трансформират с времето.
- Следите ли по какъв начин се развива актуалната българска литература? Имате ли желан създател, чиито творби четете на драго сърце и бихте предложили и на приятелите си?
- Общо взето, нямам мнение за актуалната българска литература, тъй като не я чета. Интересува ме жанровото писане, а в жанровете, които одобрявам, българските образци са на светлинни години зад актуалните международни мостри. Животът е прекомерно къс, с цел да чета нещо друго с изключение на писатели, които в действителност ме карат да изпитвам удивление, благоговение и предпочитание най-малко да се опитам да направя нещо толкоз положително. От актуалните български създатели до тях най-вече се приближава Милен Русков.
- Питали ли сте се какво харесват хората във вашите творби?
- Не. Струва ми се, че в случай че стартира да си задавам този въпрос, ще спра да пиша - като стоножката от приказката, която не запомнила да върви, когато се пробвала да изясни по какъв начин тъкмо го прави с всичките тези крайници. Пиша по този начин, че да ми харесва на мен, и се надявам да има задоволително други хора, които мислят по същия метод.
- Има ли формула или рецепта за хубаво, положително, забавно писане?
- Да, само че тя си е персонално моя и продължава да се развива непрестанно.
- Дали ви се е налагало да вършиме взаимни отстъпки в творчеството си?
- Зависи какво се схваща под " взаимни отстъпки " и " творчество ". В работата си постоянно съм се съобразявал с условия, за които ми се е желало да са сложени по различен метод, само че не са били. Един " създател " няма право да се оплаква от средата си, тъй като концепцията на създателя е да трансформира средата, а не да мрънка.
- Всъщност по кое време разбрахте, че можете да пишете?
- На 15 години, когато първата ми книга-игра излезе от щемпел и същата седмица стана едно от най-продаваните заглавия в България въобще.
- Казват, че във всеки воин от творбата си създателят оставя част от себе си. В кой от основаните от вас облици има най-вече Богдан Русев?
- В една от новелите в сборника ми " Думите ".
- Вие ли търсите сюжетите (и къде) или те сами ви намират?
- Не ги диря умишлено. По-скоро неумишлено групирам в паметта си някакви истории и елементи, на които попадам инцидентно през живота си, и те общо взето независимо се съчетават в бъдещи сюжети.
- Бързо ли пишете или нормално оставяте концепцията да отлежи, да узрее?
- И двете. Оставям концепцията да отлежава дълго време, само че когато стартира да пиша, го върша бързо, по доста и всеки ден.
- Коя книга смятате за ваша визитна картичка?
- Следващата.
- Има ли за вас значение дали ви чете един човек или милион?
- Има надалеч по-голямо значение, в сравнение с ми е комфортно да разясня. И упоритостите ми са такива, че един милион въобще не ми наподобява задоволително.
- Какво ви даде или ви лиши известността?
- Не се считам за известен.
- Как се представяте на тези, които не знаят кой сте?
- " Здравей, споделям се Богдан, пребивавам в едно малко село покрай Пловдив и работя от къщи. "
- Мислите ли, че днешните писатели имат избрана задача или отговорност към читателите?
- Не знам за другите писатели. Аз имам избрана задача, а отговорността ми към читателите е да описвам положителни истории, нищо повече и нищо по-малко.
- Какво е отношението ви към обществените мрежи?
- Сдържано.
- Живеем във време, когато хората се правят оценка по това по какъв начин наподобяват, какви облекла носят, какъв брой са им скъпи телефоните и бързи колите. Не се ли губи през днешния ден смисълът от хубави текстове и книги? Има ли потребност от тях актуалното общество?
- През цялата човешка история, всички хора на света са се оценявали по това по какъв начин наподобяват, какви облекла носят, какъв брой са им качествени оръдията на труда и други сходни. Смисълът от хубави истории също е константа. От тях имат потребност единствено тези, които имат потребност от тях, без значение в кое общество живеят. Лично за мен, потребността от положителни истории по-често е благословия, в сравнение с проклинание.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ