Драстична разлика в увеличението на пенсиите
Богатите пенсионери са по-облагодетелствани от бедните у нас. За интервала от 2012 година до 2023 година оптималната пенсия в страната е скочила над 385% или това е близо 5 пъти, демонстрира доклад на Националния застрахователен институт за 12 години. През 2012 година таванът на пенсиите у нас е бил 700 лв. на месец, през идващите години пораства с по 50-70 лв. на година, а от 2016 година замръзва на 910 лв. до 2018 година Най-голямото нарастване е през последните години, като от 2021 година таванът на пенсиите е нараснал на 1440 лв.. От юли предходната година оптималната пенсия у нас стана от 1500 на 2000 лв., а от 1 октомври към този момент е 3400 лв., колкото е и през тази.
В същото време минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст се е повишила за 12 години с 230% или едвам 3 пъти. Така през 2012 година тя е била 141,28 лв., като през идващите години пораства с сред 3 и 7 лв., до момента в който стигне 175,69 лв. през 2017 година През идната година тя минава за пръв път 200 лв. и е избрана на 203,80 лв.. По-сериозно нарастване има през 2021 година, когато минималната пенсия е избрана на 300 лв.. От януари 2022 година долният предел на пенсиите беше избран на 370 лв., а от юли беше повишен на 467 лева, колкото е и сега.
Според заложеното в бюджета на ДОО от 1 юли тази година следва ново покачване на пенсиите по швейцарското предписание, като растежът се чака да бъде с 12 на 100. Това значи, че минималната пенсия ще стане 523 лв.. В резултат на индексирането на пенсиите размерът на междинната пенсия следващата година ще доближи 792,51 лева, е заложено още в бюджета на Държавното публично обезпечаване. През 2012 година междинната пенсия у нас е била 271,21 лв. и е нараствала с към 10-20 лв. на година, до момента в който стигне 383,03 лв. през 2019 година Следващата година пенсионерите у нас са получавали приблизително по 437,17 лв. а през 2021 година - 536,71 лв.. Миналата година междинната пенсия нараства съществено, откакто пенсиите бяха нараснали на няколко пъти. През декември 2021 година пенсиите бяха преизчислени за първи път от 2008 година като тежестта на всяка година автентичен трудов стаж във формулата за пресмятане се усили от 1.2 на 1.35. След това от 1 юли бяха увеличени с 10 на 100, а към пенсията беше включена и добавката от 60 лв.. От 1 октомври бяха преизчислени пенсиите за трудова активност, отпуснати до края на 2021 година, като за всяка година след отпущането на пенсията размерът й се осъвремени с %, еднакъв на 100% от растежа на междинния застрахователен приход за страната или инфлацията за миналата година според от това кой индикатор е повишен с повече.
Снимка: Pixabay
Така междинната пенсия за 2022 година стигна 674,54 лв., по данни на Национален осигурителен институт, като тази за стаж и възраст е близо 710 лв., а за неработоспособност – 519 лв..
Една от аргументите за растежа на пенсиите е покачването на междинния застрахователен приход в страната. За 12 години той нараства двойно, а от него зависи изчисляването на новите пенсии. През 2012 година междинният застрахователен приход у нас е бил 618,06 лв., а през 2021 година към този момент е 1169,25 лв.. За предходната година Национален осигурителен институт регистрира, че средномесечният приход към този момент е 1298,45 лева, като номинално той нараства с 11% по отношение на 2021 година, само че в действително изражение понижава с 1,8% поради инфлацията, която за предходната година е 13%.
Какво се случва със заплатите за 12 години
Освен пенсиите нарастване има и при заплатите у нас, само че и то е надалеч от растежа на оптималната пенсия. За 12 години минималната заплата в страната се е повишила с едвам 175% или 2,3 пъти. В началото на интервала най-ниското заплащане у нас е било 283,33 лв. и пораства с 20-30 лв. на година, като през 2017 година е 460 лв.. След това всяка година се подвига с по 50 лв., като през 2021 година минималната работна заплата за страната е избрана на 650 лв.. Въпреки че минималната заплата се покачва постоянно от 1 януари, за пръв път предходната година тя беше увеличена изключително от 1 април предходната на 710 лв.. Независимо че нямаше нов бюджет за 2023 година, а се одобри удължаването на този за миналата година, служебното държавно управление реши минималната заплата да стане 780 лв. от 1 януари тази година. Сложният въпрос е какъв брой ще стане минималната заплата от началото на 2024 година, когато би трябвало да проработи новата формула, призната от Народното събрание с промени в Кодекса на труда. Те плануват минималната заплата да се дефинира до 1 септември на миналата година, като е равна на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата. Според калкулации на синдикатите за идната година минималната работна заплата би трябвало да бъде сред 900 и 1000 лева
Повишението на заплатите в частния и обществения бранш се отрази и на междинната заплата за страната. Тя също е повишена двойно за последните 12 години, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Работещите у нас са получавали приблизително по 731 лв. през 2012 година, през 2017 година междинната заплата стига 1037 лв., а през 2021 година към този момент е 1551 лв.. През четвъртото тримесечие на 2022 година междинната месечна работна заплата e 1879 лева и нараства по отношение на третото тримесечие на 2022 година със 7,8 на 100, демонстрират предварителни данни на Националния статистически институт.
По-малко пенсионери и работещи
Хората, които се обезпечават в Държавното публично обезпечаване, понижават за 12 години. Така, в случай че през 2012 година обезпечени са били 2770030 българи, през 2021 година те към този момент са 2 747 495 индивида. Броят на обезпечените е бил най-голям през 2019 година – над 2,794 млн. души, само че в годината на Ковид пандемията – 2020 година, понижава до 2,693 милиона. Увеличават се обаче българите, които сами се обезпечават, като през 2021 година те са близо 216 000, до момента в който 12 години по-рано са били малко над 206 000 души.
Освен работещите, спад има и в броя на пенсионерите у нас. Преди 12 години те са били 2217642-ма души, до момента в който през 2021 година у нас има към този момент 2 080 454 пенсионери.
В същото време минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст се е повишила за 12 години с 230% или едвам 3 пъти. Така през 2012 година тя е била 141,28 лв., като през идващите години пораства с сред 3 и 7 лв., до момента в който стигне 175,69 лв. през 2017 година През идната година тя минава за пръв път 200 лв. и е избрана на 203,80 лв.. По-сериозно нарастване има през 2021 година, когато минималната пенсия е избрана на 300 лв.. От януари 2022 година долният предел на пенсиите беше избран на 370 лв., а от юли беше повишен на 467 лева, колкото е и сега.
Според заложеното в бюджета на ДОО от 1 юли тази година следва ново покачване на пенсиите по швейцарското предписание, като растежът се чака да бъде с 12 на 100. Това значи, че минималната пенсия ще стане 523 лв.. В резултат на индексирането на пенсиите размерът на междинната пенсия следващата година ще доближи 792,51 лева, е заложено още в бюджета на Държавното публично обезпечаване. През 2012 година междинната пенсия у нас е била 271,21 лв. и е нараствала с към 10-20 лв. на година, до момента в който стигне 383,03 лв. през 2019 година Следващата година пенсионерите у нас са получавали приблизително по 437,17 лв. а през 2021 година - 536,71 лв.. Миналата година междинната пенсия нараства съществено, откакто пенсиите бяха нараснали на няколко пъти. През декември 2021 година пенсиите бяха преизчислени за първи път от 2008 година като тежестта на всяка година автентичен трудов стаж във формулата за пресмятане се усили от 1.2 на 1.35. След това от 1 юли бяха увеличени с 10 на 100, а към пенсията беше включена и добавката от 60 лв.. От 1 октомври бяха преизчислени пенсиите за трудова активност, отпуснати до края на 2021 година, като за всяка година след отпущането на пенсията размерът й се осъвремени с %, еднакъв на 100% от растежа на междинния застрахователен приход за страната или инфлацията за миналата година според от това кой индикатор е повишен с повече.
Снимка: Pixabay
Така междинната пенсия за 2022 година стигна 674,54 лв., по данни на Национален осигурителен институт, като тази за стаж и възраст е близо 710 лв., а за неработоспособност – 519 лв..
Една от аргументите за растежа на пенсиите е покачването на междинния застрахователен приход в страната. За 12 години той нараства двойно, а от него зависи изчисляването на новите пенсии. През 2012 година междинният застрахователен приход у нас е бил 618,06 лв., а през 2021 година към този момент е 1169,25 лв.. За предходната година Национален осигурителен институт регистрира, че средномесечният приход към този момент е 1298,45 лева, като номинално той нараства с 11% по отношение на 2021 година, само че в действително изражение понижава с 1,8% поради инфлацията, която за предходната година е 13%.
Какво се случва със заплатите за 12 години
Освен пенсиите нарастване има и при заплатите у нас, само че и то е надалеч от растежа на оптималната пенсия. За 12 години минималната заплата в страната се е повишила с едвам 175% или 2,3 пъти. В началото на интервала най-ниското заплащане у нас е било 283,33 лв. и пораства с 20-30 лв. на година, като през 2017 година е 460 лв.. След това всяка година се подвига с по 50 лв., като през 2021 година минималната работна заплата за страната е избрана на 650 лв.. Въпреки че минималната заплата се покачва постоянно от 1 януари, за пръв път предходната година тя беше увеличена изключително от 1 април предходната на 710 лв.. Независимо че нямаше нов бюджет за 2023 година, а се одобри удължаването на този за миналата година, служебното държавно управление реши минималната заплата да стане 780 лв. от 1 януари тази година. Сложният въпрос е какъв брой ще стане минималната заплата от началото на 2024 година, когато би трябвало да проработи новата формула, призната от Народното събрание с промени в Кодекса на труда. Те плануват минималната заплата да се дефинира до 1 септември на миналата година, като е равна на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата. Според калкулации на синдикатите за идната година минималната работна заплата би трябвало да бъде сред 900 и 1000 лева
Повишението на заплатите в частния и обществения бранш се отрази и на междинната заплата за страната. Тя също е повишена двойно за последните 12 години, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Работещите у нас са получавали приблизително по 731 лв. през 2012 година, през 2017 година междинната заплата стига 1037 лв., а през 2021 година към този момент е 1551 лв.. През четвъртото тримесечие на 2022 година междинната месечна работна заплата e 1879 лева и нараства по отношение на третото тримесечие на 2022 година със 7,8 на 100, демонстрират предварителни данни на Националния статистически институт.
По-малко пенсионери и работещи
Хората, които се обезпечават в Държавното публично обезпечаване, понижават за 12 години. Така, в случай че през 2012 година обезпечени са били 2770030 българи, през 2021 година те към този момент са 2 747 495 индивида. Броят на обезпечените е бил най-голям през 2019 година – над 2,794 млн. души, само че в годината на Ковид пандемията – 2020 година, понижава до 2,693 милиона. Увеличават се обаче българите, които сами се обезпечават, като през 2021 година те са близо 216 000, до момента в който 12 години по-рано са били малко над 206 000 души.
Освен работещите, спад има и в броя на пенсионерите у нас. Преди 12 години те са били 2217642-ма души, до момента в който през 2021 година у нас има към този момент 2 080 454 пенсионери.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ