Богатите държави ще натрупат допълнителен дълг за минимум 17 трлн.

Богатите страни ще натрупат спомагателен дълг за най-малко 17 трлн. щ. $ до момента в който се борят против следствията от разпространяването на пандемията от ковид, предизвестява Организацията за икономическо съдействие и развиване. Непосилното задължение ще е резултат от спада на данъчните доходи, които няма да са задоволително, с цел да покрият разноските за икономическите тласъци, въведени от държавните управления по света. За Япония, да вземем за пример, прогнозите са обществените отговорности да се стабилизират на към 240% от Брутният вътрешен продукт. В клуба на богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз междинният размер на държавните финансови пасиви се чака да нарасне от 109% от Брутният вътрешен продукт през предходната до над 137% през тази година, с което общественият дълг на много от тях ще стане съпоставим с италианския. Това значи по най-малко 13 хиляди щ. $ на човек от общо 1.3 милиарда поданици на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

Дълговите нива могат да се усилят в допълнение, в случай че икономическото възобновяване от пандемията е по-бавно от прогнозите на болшинството икономисти. Рандал Кроцнър - някогашен член на управителния екип на Федералния запас, се притеснява, че очертаващата се обстановка повдига въпроси за дълготрайната вероятност за обслужване на сходни високи равнища на обществения и на частния дълг. Просто тъй като те не допускат бързо V-образно възобновяване от рецесията.

По публична информация на Организацията за икономическо сътрудничество и раз обществените отговорности на нейните страни членки са нарастнали с 28% от Брутният вътрешен продукт по време на финансовата рецесия от 2008-2009-а - до общо 17 трлн. $. Докато икономическият резултат от COVID-19 ще е по-разрушителен в сравнение с при въпросната огромна рецесия.

Досега спомагателните фискални ограничения, въведени от множеството държавни управления, варират от 1% от Брутният вътрешен продукт във Франция и Испания до 6% в Съединени американски щати. Те обаче евентуално ще бъдат надхвърлени от растежа на обществения дълг, тъй като приходите от налози в хазната по предписание падат по-бързо в сравнение с икономическата интензивност при дълбока криза, считат специалистите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

Преди десетилетие модерната икономическа мисъл предполагаше, че дългово задължение над 90% от Брутният вътрешен продукт става невероятно за обслужване. Макар че в наши дни болшинството икономисти не са уверени в съществуването на сходна ясна граница, множеството от тях са уверени, че натрупването на големи количества дълг ще заплаши разноските на частния бранш, създавайки спънка пред растежа.

В този смисъл е и предизвестието на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - Анхел Гуриа, който вещае проблеми в бъдеще от дълговото задължение. Към него се причислява и изпълнителният шеф на "Хитачи " Хироаки Наканиши, който показва, че икономическата тактика на Япония да употребява доста количество пари в поддръжка на стопанската система "ще е огромен фискален проблем " в дълготраен проект. И прибавя че до момента в който стопанството на страната не се изправи стабилно на крайници, няма логичен отговор на него.

Покупките на централните банки на държавни дългови бумаги могат да оказват помощ за облекчение на товара като подсигуряват, че частният бранш няма да бъда зает да всмуква обществени активи, с цел да финансира бюджетните дефицити и като поддържат лихвите ниски. Развитите стопански системи към този момент берат плодовете на тази лихвена политика и на стратегиите за парични тласъци, а доходността на държавните облигации падна в допълнение през последните седмици. Например, на 20 май Англия съумя да продаде дълг при негативна възвръщаемост за първи път в историята - тригодишни ДЦК със междинна рентабилност от минус 0.003 %. С което влезе в тима на други богати страни, в това число Германия и Франция, чиито държавни облигации от дълго време са под повърхността.

Неотдавна професор Вилем Бюитър - гостуващ преподавател в Колумбийския университет - разяснява за "Файненшъл таймс ", че има предели на държавните дефицити, които централните банки да финансират без да генерират инфлация. Правителствата би трябвало да понижават отговорностите или посредством нарастване на налозите или посредством орязване на обществените разноски, само че към този момент не се обрисуват искащи да подхващат сходни дейности. Икономисти обаче предизвестяват, че негативните последици от великодушното харчене могат да надвишават позитивните страни. Типичен образец в този аспект е Япония, чийто министър председател Шиндзо Абе е прочут с привързаността си към икономическите тласъци. Въпреки това, откогато поема ръководство до момента са направени две огромни нараствания на Данък добавена стойност - от пет на осем % през 2014-а и по-късно - до 10% през октомври 2019-а. И в двата случая тези покачвания вкараха страната в криза.

Шефът на Институт "Пийтърсън " за интернационална стопанска система - професор Адам Поузън - разяснява за английските законодатели през предходната седмица, че "най-важната задача е да се направи по този начин, че стопанската система да пораства по-бързо от дълга ".

Професор Кроцнър пък счита, че най-хубавата политика за освобождение от високите нива на задлъжнялост в обществения и в частния бранш е "деликатното " изкуство на опрощаване и преструктуриране на дълговото задължение. Което, в случай че се реализира по верния метод, ще е в интерес и на притежателите на дългови принадлежности. Те сигурно ще изгубят, само че не чак толкоз, колкото в случай че разчитат на цялостното погасяване на отговорностите.