Генов и Сърбинска осъдиха държавата в Страсбург заради боядисания паметник на "Позитано"
Блогърът Асен Генов и Веселина Сърбинска осъдиха страната в Страсбург поради правосъдното решение на Софийския градски съд, с което им бе наложена санкция от по 1500 лв. за боядисването на паметника пред централата на Българска социалистическа партия на ул. " Позитано " в София на 7 ноември 2013 година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) окачествява това правосъдно решение като нарушаване на свободата им на изложение - не за друго, а тъй като този очевиден политически митинг е бил избран от Софийски градски съд като безчинство, без въобще да се отчетат подтекстът и методът, по който е осъществен. За решението на Страсбург повлиява и фактът, че Асен генов е бил и арестуван за известно време в ареста поради боядисания монумент.
Българската страна ще би трябвало да заплати на двамата жалбоподатели по 4000 евро за неимуществени вреди, да възвърне платената част наложената им санкция, както и адвокатските разходи по делата пред националните съдилища и пред Европейски съд по правата на човека.
Това на Страсбург още веднъж демонстрира, че българските съдилища би трябвало да се научат да разграничават хулиганството и вандализма от законните форми на политически митинг, разяснява за " Капитал " адв. Михаил Екимджиев, който е представлявал Генов и Сърбинска пред Европейски съд по правата на човека. (Пълното мнение на адв. Екимджиев вижте в карето най-отдолу.)
Второ решение на Европейски съд по правата на човека за оцветен монумент през 2013 година
Това е второто решение на съда в Страсбург във връзка неоправдателни решения на националните съдилища против български жители, изразили митинг с боядисване на монумент през 2013 година с едно и също политическо обръщение. Само преди 8 месеца, през април т.г., локалният партиен водач на ДСБ в Благоевград Калоян Ханджийски, задето е бил санкциониран със 100 лв. откакто боядисал в бяло и алено статуята на Димитър Благоев в града и поставил на главата й шапка на Дядо Коледа.
null Източник: фейсбук Реклама
Действията на Ханджийски могат да се преглеждат както като язвителен, по този начин и като политически митинг, само че той не е работил принудително, нито е развалил статуята, нито е основал някакъв риск за публичната сигурност, сподели Европейски съд по правата на човека. Фактът, че размерът на санкцията е скромна сума, освен това наложена по Указа за битка с дребното безчинство, а не за закононарушение по Наказателен кодекс, не трансформира събитието, че в тази ситуация наложените наказания не са нужни в едно демократично общество, приема Съдът в Страсбург. По делото " Ханджийски " България е наказана да заплати 2000 евро обезщетение, да върне равностойността на санкцията от 100 лева дружно с лихвите, както и да заплати 2800 евро за разходи.
Критериите за преценка
В новото решение Европейски съд по правата на човека се базира на същите критерии, както по делото " Ханджийски ". От една страна, съдът акцентира, че ограниченията, в това число пропорционалните наказания против дейности, които биха могли да унищожат или повредят публичен монумент, могат да се преглеждат като " нужни в едно демократично общество ", колкото и законни да са претекстовете, които може да са въодушевили тези дейности. Обществените монументи постоянно са физически неповторими и съставляват част от културното завещание, а в едно демократично общество, ръководено от върховенството на закона, дебатът за ориста на такива монументи би трябвало да се взема решение посредством подобаващи законови канали, а не посредством прикрити или насилствени средства. В този подтекст би имало значение също по този начин, наред с другите фактори, дали става дума за физическо увреждане, каквото в тази ситуация не е налице - и в двата случая става въпрос за боядисване, а не за необратими промени.
От друга страна, когато се преценя нуждата от наказания за такива дейности в едно демократично общество, в случаите, когато се приказва за опозоряване на публичен монумент, без да го поврежда, критериите за преценка са надалеч по-комплексни. По никакъв метод не могат да бъдат пренебрегнати точният темперамент на акта, желанието, което стои зад него, както и посланието, което то цели да бъде предадено на обществото. Освен товапреценката би трябвало да вземе поради общественото значение на съответния монумент, полезностите или концепциите, които той символизира, както и респекта, с който се употребява в съответната общественост.
Казусът на Генов и Сърбинска
Случаят с боядисването на скулптурната комбинация на паметника на партизаните пред централата на Българска социалистическа партия е необятно прочут и преди време провокира гръмък скандал с поляризиране на мненията. На 7 ноември 2013 година, когато на фона на няколкомесечни митинги против кабинета на Пламен Орешарски и против назначението на Делян Пеевски в ДАНС се празнува годишнината от така наречен Велика октомврийска социалистическа гражданска война, Генов и Сърбинска боядисват със спрей композицията, наречена " Партизани ".
Асен Генов по време на митингите през 2013 година Фотограф: Надежда Чипева Реклама
В своето ревю до Европейски съд по правата на човека адв. Михаил Екимджиев сочи: " Действията на госпожа Сърбинска и господин Генов не водят до разрушение на целостта или до мъчно поправими повреди на скулптурната комбинация. Надписите са върху каменния фундамент на скулптурата, а не върху фигурите на партизаните. Те не са с обидно, ругателно или непристойно наличие. Важно е да се означи, че с изключение на жител с ярка политическа позиция госпожа Сърбинска е проектант. Професионалната ѝ визия за архитектурното и градоустройствено развиване на българската столица София включва ограничение на въздействието на социалистическата символика и архитектурната " хармония " от времето на тоталитарната страна. На този декор задържането на жалбоподателите и осъждането им да платят санкции в размер на 1500 лева, равняващи се почти на съвсем 5 минимални за страната месечни работни заплати, е очевидно диспропорционална мярка, със " вцепеняващ резултат " против свободата на политическото слово и митинг. "
В проблема по това съответно дело обаче има няколко основни детайла, свързани с преценката на съда, които демонстрират голямото значение на личността на съдията, неговата професионална подготовка и интегритет. Още през октомври 2014 година арбитър Мирослава Тодорова от Софийския областен съд (където по това време изтърпяваше наказването, наложено й от сегашния ВСС) (по думите на адв. Екимджиев), в което излага точно стандартите на Европейски съд по правата на човека за правото на изложение и недопустимостта да се инкриминира политическото мнение като безчинство.
Политическото мнение, до каква степен съставлява присъединяване в политическия спор, единствено по себе си не може да съставлява жестоко пренебрежение, в противен случай, то е тъкмо противоположното - опит за привличане на публичното внимание за одобряване на избрана концепция, привличането на утвърждението на обществото или на части от него на своя страна със блян към разширение на политическото въздействие, се споделя в решението на арбитър Тодорова. Безспорно, доколкото такова едно посягане върху монумент съставлява протиевоправен акт, причинителите следва да носят отговорност за него, която да включва и възобновяване на вредите, само че това не може да става по реда на наказателното право, споделя съдията. (Друг абсурд е, че във връзка на този проблем се оказа, че не е ясно кой в действителност е притежателят на паметника на " Позитано ".)
След това обаче тричленен състав на Софийския градски съд анулира решението на арбитър Тодорова и осъди двамата на административна санкция по реда на член 78а за безчинство и вандализъм. Решението е взето с едно изключително мнение на ръководителя на състава.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Вечерни вести 3 Политика 1 Вечерни вести 2 Компании 3 Медиа и реклама 1 Медиа и реклама 2 Политика 3 Свят Реклама
Равносметката е показателна - арбитър Мирослава Тодорова реши това дело съгласно стандартите на Европейски съд по правата на човека, до момента в който беше намалена в СРС, с претекст че си бави делата, а не тъй като ги взема решение погрешно. Ако решението й беше оставено в действие, нямаше да се стигне до днешното наказание на България в Страсбург. Двамата съдии в Софийски градски съд, които анулираха решението й, са един командирован арбитър и и един младши арбитър. Особеното мнение е на единственият арбитър титуляр от Софийски градски съд Даниела Борисова.
Генов и Сърбинова са създали искане до прокуратурата за обновяване на делото, само че прокуратурата по времето на Цацаров отхвърли.
Михаил Екимджиев: Българските съдилища са длъжни да разграничават хулиганството и вандализма от политическия митинг Поредно положително решение на Европейски съд по правата на човека, следващ сигнал за българските съдилища, че са длъжни да разграничават хулиганството като закононарушение и вандализма като непозволено увреждане от законното практикуване на конституционното право на изложение на мнение или на политически митинг.Често във връзка на този случай ми задават въпрос - значи ли това, че съгласно съда всеки може да боядисва и да осквернява монументи, когато си изиска. Нищо сходно не споделя Съдът в Страсбург. Както по делото " Ханджийски ", по този начин и тук той безусловно изяснява на националните съдилища по какъв начин деликатно би трябвало да бъде преценяван всеки подробност от подтекста - кой прави акта и каква символика носи самото деяние, против какъв монумент е осъществено това деяние, в какъв политически миг е осъществено и какви са средствата, с които е осъществено това " посягане ". Другояче казано: в случай че някой реши да покаже на гаджето си какъв брой добър бояджия е и по тази причина боядиса монумент, това безспорно би било безчинство и вандализъм, тъй като то не съдържа в себе си политическа символика и митинг. Или както споделя самият Асен Генов, едно е да боядисаш паметника на Тодор Живков в Правец, друго - паметника на Васил Левски в София. Тази явна правна и етична разлика очевидно е била недостъпна за двамата съдии от Софийски градски съд, които са постановили това решение за налагане на санкция по административен път.Впечатляващо е, че в тази ситуация районният арбитър Мирослава Тодорова в своето решение, с което " оправдава " Генов и Сърбинска, излага брилянтни претекстове, свързани с свободата на изложение, които изцяло подхождат на две решения на българския Конституционен съд (КС), както и на правните стандарти на Европейски съд по правата на човека по такива каузи. Това отлично решение на арбитър Тодорова, което би могло да бъде справочник за всички български институции, с непостижима лекост е пренебрегнато от двама съдии в Софийски градски съд, които в прав текст декларират, че не ги интересуват нито претекстовете, нито символиката, нито подтекстът, и признават дейностите на Генов и Сърбинска за безчинство. Свикнали сме български съдии да пренебрегват решения на Европейски съд по правата на човека, само че в тази ситуация болшинството от Софийски градски съд непосредствено се конфронтира с две решения на българския Конституционен съд. Това значи, че тяхното решение е противоконституционно. Точно за подобен вид решения, които са израз груба професионална немарливост или зла предумисъл е подходящо да бъде въведена персонална лична отговорност, каквато към този момент е позволена и съгласно правото на Европейски Съюз. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Мирела Веселинова
Българската страна ще би трябвало да заплати на двамата жалбоподатели по 4000 евро за неимуществени вреди, да възвърне платената част наложената им санкция, както и адвокатските разходи по делата пред националните съдилища и пред Европейски съд по правата на човека.
Това на Страсбург още веднъж демонстрира, че българските съдилища би трябвало да се научат да разграничават хулиганството и вандализма от законните форми на политически митинг, разяснява за " Капитал " адв. Михаил Екимджиев, който е представлявал Генов и Сърбинска пред Европейски съд по правата на човека. (Пълното мнение на адв. Екимджиев вижте в карето най-отдолу.)
Второ решение на Европейски съд по правата на човека за оцветен монумент през 2013 година
Това е второто решение на съда в Страсбург във връзка неоправдателни решения на националните съдилища против български жители, изразили митинг с боядисване на монумент през 2013 година с едно и също политическо обръщение. Само преди 8 месеца, през април т.г., локалният партиен водач на ДСБ в Благоевград Калоян Ханджийски, задето е бил санкциониран със 100 лв. откакто боядисал в бяло и алено статуята на Димитър Благоев в града и поставил на главата й шапка на Дядо Коледа.
null Източник: фейсбук Реклама
Действията на Ханджийски могат да се преглеждат както като язвителен, по този начин и като политически митинг, само че той не е работил принудително, нито е развалил статуята, нито е основал някакъв риск за публичната сигурност, сподели Европейски съд по правата на човека. Фактът, че размерът на санкцията е скромна сума, освен това наложена по Указа за битка с дребното безчинство, а не за закононарушение по Наказателен кодекс, не трансформира събитието, че в тази ситуация наложените наказания не са нужни в едно демократично общество, приема Съдът в Страсбург. По делото " Ханджийски " България е наказана да заплати 2000 евро обезщетение, да върне равностойността на санкцията от 100 лева дружно с лихвите, както и да заплати 2800 евро за разходи.
Критериите за преценка
В новото решение Европейски съд по правата на човека се базира на същите критерии, както по делото " Ханджийски ". От една страна, съдът акцентира, че ограниченията, в това число пропорционалните наказания против дейности, които биха могли да унищожат или повредят публичен монумент, могат да се преглеждат като " нужни в едно демократично общество ", колкото и законни да са претекстовете, които може да са въодушевили тези дейности. Обществените монументи постоянно са физически неповторими и съставляват част от културното завещание, а в едно демократично общество, ръководено от върховенството на закона, дебатът за ориста на такива монументи би трябвало да се взема решение посредством подобаващи законови канали, а не посредством прикрити или насилствени средства. В този подтекст би имало значение също по този начин, наред с другите фактори, дали става дума за физическо увреждане, каквото в тази ситуация не е налице - и в двата случая става въпрос за боядисване, а не за необратими промени.
От друга страна, когато се преценя нуждата от наказания за такива дейности в едно демократично общество, в случаите, когато се приказва за опозоряване на публичен монумент, без да го поврежда, критериите за преценка са надалеч по-комплексни. По никакъв метод не могат да бъдат пренебрегнати точният темперамент на акта, желанието, което стои зад него, както и посланието, което то цели да бъде предадено на обществото. Освен товапреценката би трябвало да вземе поради общественото значение на съответния монумент, полезностите или концепциите, които той символизира, както и респекта, с който се употребява в съответната общественост.
Казусът на Генов и Сърбинска
Случаят с боядисването на скулптурната комбинация на паметника на партизаните пред централата на Българска социалистическа партия е необятно прочут и преди време провокира гръмък скандал с поляризиране на мненията. На 7 ноември 2013 година, когато на фона на няколкомесечни митинги против кабинета на Пламен Орешарски и против назначението на Делян Пеевски в ДАНС се празнува годишнината от така наречен Велика октомврийска социалистическа гражданска война, Генов и Сърбинска боядисват със спрей композицията, наречена " Партизани ".
Асен Генов по време на митингите през 2013 година Фотограф: Надежда Чипева Реклама
В своето ревю до Европейски съд по правата на човека адв. Михаил Екимджиев сочи: " Действията на госпожа Сърбинска и господин Генов не водят до разрушение на целостта или до мъчно поправими повреди на скулптурната комбинация. Надписите са върху каменния фундамент на скулптурата, а не върху фигурите на партизаните. Те не са с обидно, ругателно или непристойно наличие. Важно е да се означи, че с изключение на жител с ярка политическа позиция госпожа Сърбинска е проектант. Професионалната ѝ визия за архитектурното и градоустройствено развиване на българската столица София включва ограничение на въздействието на социалистическата символика и архитектурната " хармония " от времето на тоталитарната страна. На този декор задържането на жалбоподателите и осъждането им да платят санкции в размер на 1500 лева, равняващи се почти на съвсем 5 минимални за страната месечни работни заплати, е очевидно диспропорционална мярка, със " вцепеняващ резултат " против свободата на политическото слово и митинг. "
В проблема по това съответно дело обаче има няколко основни детайла, свързани с преценката на съда, които демонстрират голямото значение на личността на съдията, неговата професионална подготовка и интегритет. Още през октомври 2014 година арбитър Мирослава Тодорова от Софийския областен съд (където по това време изтърпяваше наказването, наложено й от сегашния ВСС) (по думите на адв. Екимджиев), в което излага точно стандартите на Европейски съд по правата на човека за правото на изложение и недопустимостта да се инкриминира политическото мнение като безчинство.
Политическото мнение, до каква степен съставлява присъединяване в политическия спор, единствено по себе си не може да съставлява жестоко пренебрежение, в противен случай, то е тъкмо противоположното - опит за привличане на публичното внимание за одобряване на избрана концепция, привличането на утвърждението на обществото или на части от него на своя страна със блян към разширение на политическото въздействие, се споделя в решението на арбитър Тодорова. Безспорно, доколкото такова едно посягане върху монумент съставлява протиевоправен акт, причинителите следва да носят отговорност за него, която да включва и възобновяване на вредите, само че това не може да става по реда на наказателното право, споделя съдията. (Друг абсурд е, че във връзка на този проблем се оказа, че не е ясно кой в действителност е притежателят на паметника на " Позитано ".)
След това обаче тричленен състав на Софийския градски съд анулира решението на арбитър Тодорова и осъди двамата на административна санкция по реда на член 78а за безчинство и вандализъм. Решението е взето с едно изключително мнение на ръководителя на състава.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Вечерни вести 3 Политика 1 Вечерни вести 2 Компании 3 Медиа и реклама 1 Медиа и реклама 2 Политика 3 Свят Реклама
Равносметката е показателна - арбитър Мирослава Тодорова реши това дело съгласно стандартите на Европейски съд по правата на човека, до момента в който беше намалена в СРС, с претекст че си бави делата, а не тъй като ги взема решение погрешно. Ако решението й беше оставено в действие, нямаше да се стигне до днешното наказание на България в Страсбург. Двамата съдии в Софийски градски съд, които анулираха решението й, са един командирован арбитър и и един младши арбитър. Особеното мнение е на единственият арбитър титуляр от Софийски градски съд Даниела Борисова.
Генов и Сърбинова са създали искане до прокуратурата за обновяване на делото, само че прокуратурата по времето на Цацаров отхвърли.
Михаил Екимджиев: Българските съдилища са длъжни да разграничават хулиганството и вандализма от политическия митинг Поредно положително решение на Европейски съд по правата на човека, следващ сигнал за българските съдилища, че са длъжни да разграничават хулиганството като закононарушение и вандализма като непозволено увреждане от законното практикуване на конституционното право на изложение на мнение или на политически митинг.Често във връзка на този случай ми задават въпрос - значи ли това, че съгласно съда всеки може да боядисва и да осквернява монументи, когато си изиска. Нищо сходно не споделя Съдът в Страсбург. Както по делото " Ханджийски ", по този начин и тук той безусловно изяснява на националните съдилища по какъв начин деликатно би трябвало да бъде преценяван всеки подробност от подтекста - кой прави акта и каква символика носи самото деяние, против какъв монумент е осъществено това деяние, в какъв политически миг е осъществено и какви са средствата, с които е осъществено това " посягане ". Другояче казано: в случай че някой реши да покаже на гаджето си какъв брой добър бояджия е и по тази причина боядиса монумент, това безспорно би било безчинство и вандализъм, тъй като то не съдържа в себе си политическа символика и митинг. Или както споделя самият Асен Генов, едно е да боядисаш паметника на Тодор Живков в Правец, друго - паметника на Васил Левски в София. Тази явна правна и етична разлика очевидно е била недостъпна за двамата съдии от Софийски градски съд, които са постановили това решение за налагане на санкция по административен път.Впечатляващо е, че в тази ситуация районният арбитър Мирослава Тодорова в своето решение, с което " оправдава " Генов и Сърбинска, излага брилянтни претекстове, свързани с свободата на изложение, които изцяло подхождат на две решения на българския Конституционен съд (КС), както и на правните стандарти на Европейски съд по правата на човека по такива каузи. Това отлично решение на арбитър Тодорова, което би могло да бъде справочник за всички български институции, с непостижима лекост е пренебрегнато от двама съдии в Софийски градски съд, които в прав текст декларират, че не ги интересуват нито претекстовете, нито символиката, нито подтекстът, и признават дейностите на Генов и Сърбинска за безчинство. Свикнали сме български съдии да пренебрегват решения на Европейски съд по правата на човека, само че в тази ситуация болшинството от Софийски градски съд непосредствено се конфронтира с две решения на българския Конституционен съд. Това значи, че тяхното решение е противоконституционно. Точно за подобен вид решения, които са израз груба професионална немарливост или зла предумисъл е подходящо да бъде въведена персонална лична отговорност, каквато към този момент е позволена и съгласно правото на Европейски Съюз. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Мирела Веселинова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ