Близост и интимност – дали са едно и също? Дали

Близост и фамилиарност – дали са едно и също? Дали сме способни да обичаме себе си задоволително, с цел да позволим на пристрастеността да ни завладее, до момента в който останем голи, уязвими и същински? Този филм е един въпрос. И въпреки че съдържа и доста отговори, въпреки всичко си остава загадъчен – тъй като отговорите в последна сметка всеки човек би трябвало да откри самичък.

Това несъмнено беше най-обсъжданият филм на тазгодишния фестивал. По щастливо стичане на събитията дебютният филм на румънката Адина Пинтилие, копродуциран от „ Агитпроп “, завоюва „ Берлинале “ броени дни преди откриването на София Филм Фест, освен това към този момент беше включен в програмата. Не зная дали щеше да е допустимо да забележим толкоз скоро победител от подобен влиятелен фестивал, в действителност дружно с „ “ видяхме два от филмите на „ Берлинале “.

„ Не ме докосвай “ е във всяко отношение чудноват филм. Главната героиня Лаура е жена на възраст, която се пробва да одобри себе си и тялото си в свят, привидно цялостен с налични сътрудници и удоволствия, само че в действителност неприятелски към нея. Тя остарява – камерата ту я демонстрира като хубава жена, повяхнала кинозвезда, каквато актрисата Лаура Бенсън е в реалност, ту мокра и обезверена, наподобяваща на Уилям Дефо, мъжеподобно създание, потънало в потиснатост. Парадоксално, само че тази естествена на тип, явно здрава и умна жена се оказва с най-сериозни проблеми в областта на близостта и секса. Много по-добре от нея одобряват себе си и интимния си живот останалите участници във кино лентата – от Томас, изгубил цялата си коса на 13-годишна възраст, през транссексуалната Хана, до инвалида Кристиян, който няма нито един обикновено работещ крак. Самата режисьорка взе участие във кино лентата си като наблюдаващ и това му придава частично документален темперамент.

След кино лентата Адина Пинтилие сподели, че това е началото на огромен план, предопределен да се показва в музеите за съвременно изкуство като поредност от къси филми, фотоси и пърформанси на участниците. В този формат и на територията на музея планът й в действителност би придобил смисъл. Във формата на филм той е дълъг, безчувствен и прост. Нито един от участниците не наподобява като човек с душа и темперамент, може би като се изключи Хана. Никой не обича никого или най-малко историята не отива в тази посока – интимността в интерпретацията на Пинтилие е просто секс, което проличава изключително отчетливо от епизодите в садо-мазо клуба.

Изборът на журито на „ Берлинале “ да даде „ Златна мечка “ на „ Не ме докосвай “ беше посрещнат с много съществени рецензии. И въпреки че филмът на Пинтилие се гледа с интерес и е необикновен и дразнещ, той просто не е кино. Излязох озадачена, само че не и разчувствана.