„Важна стъпка, но плаха“: Животът на Facebook се усложнява
Близо две десетилетия след основаването си Фейсбук е владетел в света на информацията и рекламата, а „ гугълвам “ е дума, родена от повсеместното потребление на най-голяма търсачка в света – Гугъл. Двата колоса през днешния ден са не просто в топ 10 на най-високо оценените компании в света, само че по-ключовото – имат и канализират голямо въздействие, с капацитет за значими разбърквания на обществени, политически и стопански пластове.
Те реализираха това с помощта на нас, нашите данни и неналичието на регулация “, уточни юрист Жулиета Мандаджиева по време на събитието IAB Digital Day.
Примери могат да бъдат дадени доста, а пандемията от ковид е може би един от най-емблематичните за това на какво са способни обществените мрежи. Дигиталната съгласуваност през платформите усили звука на казуса даже до места, където още го нямаше. По-лошото, направи оглушителни виковете на конспиратори, разпространяващи дезинформация, вследствие на което бяха изгубени човешки животи.
Сега на дневен ред е войната в Украйна и опцията посредством пропагандната машина в интернет да се осъществя заплахата от пренареждане на картата на Европа. За сенчестите сили е преференциално да поддържат горещи пристрастеностите в района, по тази причина и се възползват от всеки комфортен мотив.
Случаите с Косово и Армения
Първият ден на август 2022-а е, а във Фейсбук лавинообразно стартира да се популяризира информация за конфликти по границата сред Сърбия и Косово. За броени часове новините по тематиката ескалират и вещаят завършек на нежния мир сред двете страни. Според първичните сведения Русия, която към този момент води кървава война единствено на няколкостотин километра, е предложила да помогне на Белград против Прищина.
Политиците от Европейски Съюз и района са на тръни и в тиха моментна суматоха, че спорът сред двата народа ще се развихри още веднъж – при нови и по-страховите условия. Но за малко, до момента в който не излиза наяве, че съвсем военното състояние, за което разпалено се приказва във Фейсбук, не е мощно пресилено. И плод на хибридна война.
Малко по-късно, на една друга граница в покрайнините на Стария континент – по-скоро в Азия, само че въпреки всичко разделяща страни, постоянно считани за близки до Европа – избухват безусловно действителни, смъртоносни конфликти. Става дума за възобновените офанзиви на Азербайджан против Армения в средата на септември, за които бе обявено, че са коствали живота на най-малко 200 души.
Въпреки това сраженията там остават настрана от погледа на западните Фейсбук консуматори, за разлика от пресилените конфликти на Балканите (б.р. – напрежение фактически имаше поради прелюдия от Косово закон, задължаващ етническите сърби да сменят автомобилните си номера, само че до същинска военна борба не се стигна). Въпросът е по какъв начин и за какво едната обстановка бива подхваната и комфортно раздута на полигона на най-голямата социлна мрежа в света, а другата назад – заглушена.
Защо обществените мрежи работят по този начин?
Под булото на „ свързваме хората по света “, несъмнено, се крие чудесно изкусен бизнес модел за милиарди. Платформите усъвършенстваха кода си и през днешния ден употребяват комплицирани логаритми, основани на изкуствен интелект, посредством които на рекламодателите дават обещание вярната публика, а на потребителите – особено подбрано за тях наличие.
Привидната естетика обаче се чупи точно поради въпросните AI системи. Те просто са замислени да носят колкото се може повече пари и по дифолт приоритизират изявленията с повече ангажираност и мнения, каквито пък се реализират посредством полемично, постоянно омразно наличие.
Фейсбук отхвърля това да се случва съзнателно и в името на финансова полза. Отказва обаче да разкрие по какъв начин работи изкуственият му разсъдък с претекста, че това е комерсиална загадка. Все отново, в опит да отиграе обстановката, с годините компанията стартира да влага в възстановяване на модерацията и вкарването в процеса на повече хора, които да наблюдават и ревизират обстоятелства. Ефектът обаче е подозрителен, изключително на безинтересни за колоса пазари от дребни езикови групи – като България.
Предишното постоянно държавно управление влезе в връзка с Meta (компанията майка на обществената мрежа) и даже ѝ предложи да употребява страната ни като „ опитно зайче “ за проучване на феномена с дезинформацията. Корпорацията предстоящо отхвърли, заявявайки, че не вижда проблем. Според специалистите обаче противното би ѝ навлякло повече проблеми, в това число тъй като ще покаже пробойните в личната ѝ теза.
Фейсбук отхвърли да употребява България за „ опитно зайче “Промяна на разпоредбите
Европейският съюз одобри Акт за цифровите услуги (DSA), който би трябвало да бъде общопризнат от страните членки най-късно през 2024 година Адвокат Мандаджиева го съпостави с GDPR в опит да подчертае задвижената световна смяна. Тя подсети, че в Съединени американски щати реагираха с известна насмешка на Общия правилник за отбрана на персоналните данни, когато той бе прокаран преди няколко години, само че в този момент самите те са пред въвеждането на сходно законодателство. Това единствено демонстрира, че примката към обществените мрежи се стяга.
Що се отнася до DSA, задачата му е да направи точно тези мистични AI логаритми на платформите по-прозрачни. В бъдеще Фейсбук, Instagram, LinkedIn, TikTok и всички останали ще би трябвало да изясняват държанието им, тъй че да е ясно за какво на човек му се предлага съответно наличие.
Това ще изсветли да вземем за пример какви персонални данни се употребяват и защо. Адвокат Мандаджиева изясни, че нерядко на потребителя му излизат реклами, основани на политически или полови желания, за каквито той другояче не е уведомил съответната обществена мрежа. Това демонстрира, че компанията се е сдобила със познание за него по различен метод. Благодарение на DSA обаче той ще може да съобщи, че не желае да бъде таргетиран по избрани критерии.
Принципът на прозрачността ще засегне съществено и самите реклами, за които в този момент получаваме повърхностна информация. В бъдеще ще знаем кое наше държание е провокирало появяването им, ще можем да я изключим и да заявим, че не желаеме да бъдем следени по тази линия “, уточни Мандаджиева.
Социалните мрежи ще бъдат задължени да поддържат и така наречен цифрови съкровищници, или библиотеки за реклами. В тях ще се съдържа информация за това кой е платил за тях, каква публика по какви признаци е била таргетирана, както и кои групи са били изключени. Всичко това ще може да се филтрира по разнообразни индикатори и да даде визия кой и с какви цели употребява аудиторията.
Според Божидар Божанов, първият български министър на електронното ръководство, в този момент народен представител от „ Демократична България “, регулацията е
значима стъпка, само че плаха и не изключително амбициозна “.
При все това тя ще промени доста разпоредбите на играта в платформите.
Те би трябвало да одобряват, че имат несъразмерен резултат върху обществото, който крие систематични опасности “, акцентира Божанов.
По думите с въвеждането на DSA дългогодишният отвод от вдишване на отговорност ще намалее.
Все повече ще сме очевидци и на мести регулации, които минават по ръба на европейското законодателство. Държавите членки нямат право да дописват нормативната уредба, идваща по линия на Брюксел, само че когато става дума за характерни вътрешни проблеми, като изборите да вземем за пример, съществуват малки врати за такова. Това ще усложни живота на платформите и на тези, които ги употребяват, тъй като хем ще има по-строго хармонизирано законодателство, хем и съответни правила на народен принцип.
По този мотив в четвъртък Демократична България внесе законопроект, в който се обръща особено внимание на злоупотребите на „ троловете “ по време на предизборна акция. Идеята е в такива интервали обществените мрежи да са още по-строги към подправените профили, само че не като цензурират наличие, а като се заложат съответни механически ограничения. Една такава е засичането на сметки, които употребяват фотография от сток уебсайт или на които името им не дава отговор на URL-а. Тези и други знаци могат да насочат вниманието на платформите към евентуално подправени профили.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия урежда произлизащите от DSA отговорности. В него е заложено основаването на координатор за цифрови услуги, извънсъдебно споразумяване на разногласия при модерация на наличие и доверено подаване на сигнали.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинFacebook Meta Закон за цифровите услуги (DSA) регулация подправени сметки тролове плантация за тролове дезинфомация реклама политическа реклама Божидар Божанов ПоследниНай-четениDigital 104 „ Важна стъпка, само че плаха “: Животът на Фейсбук се усложнява Любопитно 192 Дизайнът на евромонетите ще се дефинира с онлайн гласоподаване Пазар на труда 728 Сериозни проблеми с безработицата и на Североизток Личности 1804 Трусовете в Red Bull излъчиха новия най-богат австриец Компании 12473 Фурор в енергетиката: Българска компания измежду 15-те най-големи в ЦИЕ Компании 8462 Първа в света: Amazon изтри $1 трлн. пазарна капитализация Крипто 6824 Обрат на 180°: Binance отхвърли да избавя FTX и срина криптовалутите Индустрии 4679 Чуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в България Всички новини16:47 Бюджет и финанси 104 Еврокомисията чака слаб стопански напредък в БългарияОще от DigitalВиж всичкиА1 показа сполучлив образец за внедряване на SAP S/4HANAКакво е Mastodon и може ли да се трансформира в опция на Twitter?Българинът, омагьосал Холивуд: Първият преподавател на Bulgaria Wants You в РусеВъпреки насрещните ветрове облачните вложения са скочили с 24%
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинанси
Те реализираха това с помощта на нас, нашите данни и неналичието на регулация “, уточни юрист Жулиета Мандаджиева по време на събитието IAB Digital Day.
Примери могат да бъдат дадени доста, а пандемията от ковид е може би един от най-емблематичните за това на какво са способни обществените мрежи. Дигиталната съгласуваност през платформите усили звука на казуса даже до места, където още го нямаше. По-лошото, направи оглушителни виковете на конспиратори, разпространяващи дезинформация, вследствие на което бяха изгубени човешки животи.
Сега на дневен ред е войната в Украйна и опцията посредством пропагандната машина в интернет да се осъществя заплахата от пренареждане на картата на Европа. За сенчестите сили е преференциално да поддържат горещи пристрастеностите в района, по тази причина и се възползват от всеки комфортен мотив.
Случаите с Косово и Армения
Първият ден на август 2022-а е, а във Фейсбук лавинообразно стартира да се популяризира информация за конфликти по границата сред Сърбия и Косово. За броени часове новините по тематиката ескалират и вещаят завършек на нежния мир сред двете страни. Според първичните сведения Русия, която към този момент води кървава война единствено на няколкостотин километра, е предложила да помогне на Белград против Прищина.
Политиците от Европейски Съюз и района са на тръни и в тиха моментна суматоха, че спорът сред двата народа ще се развихри още веднъж – при нови и по-страховите условия. Но за малко, до момента в който не излиза наяве, че съвсем военното състояние, за което разпалено се приказва във Фейсбук, не е мощно пресилено. И плод на хибридна война.
Малко по-късно, на една друга граница в покрайнините на Стария континент – по-скоро в Азия, само че въпреки всичко разделяща страни, постоянно считани за близки до Европа – избухват безусловно действителни, смъртоносни конфликти. Става дума за възобновените офанзиви на Азербайджан против Армения в средата на септември, за които бе обявено, че са коствали живота на най-малко 200 души.
Въпреки това сраженията там остават настрана от погледа на западните Фейсбук консуматори, за разлика от пресилените конфликти на Балканите (б.р. – напрежение фактически имаше поради прелюдия от Косово закон, задължаващ етническите сърби да сменят автомобилните си номера, само че до същинска военна борба не се стигна). Въпросът е по какъв начин и за какво едната обстановка бива подхваната и комфортно раздута на полигона на най-голямата социлна мрежа в света, а другата назад – заглушена.
Защо обществените мрежи работят по този начин?
Под булото на „ свързваме хората по света “, несъмнено, се крие чудесно изкусен бизнес модел за милиарди. Платформите усъвършенстваха кода си и през днешния ден употребяват комплицирани логаритми, основани на изкуствен интелект, посредством които на рекламодателите дават обещание вярната публика, а на потребителите – особено подбрано за тях наличие.
Привидната естетика обаче се чупи точно поради въпросните AI системи. Те просто са замислени да носят колкото се може повече пари и по дифолт приоритизират изявленията с повече ангажираност и мнения, каквито пък се реализират посредством полемично, постоянно омразно наличие.
Фейсбук отхвърля това да се случва съзнателно и в името на финансова полза. Отказва обаче да разкрие по какъв начин работи изкуственият му разсъдък с претекста, че това е комерсиална загадка. Все отново, в опит да отиграе обстановката, с годините компанията стартира да влага в възстановяване на модерацията и вкарването в процеса на повече хора, които да наблюдават и ревизират обстоятелства. Ефектът обаче е подозрителен, изключително на безинтересни за колоса пазари от дребни езикови групи – като България.
Предишното постоянно държавно управление влезе в връзка с Meta (компанията майка на обществената мрежа) и даже ѝ предложи да употребява страната ни като „ опитно зайче “ за проучване на феномена с дезинформацията. Корпорацията предстоящо отхвърли, заявявайки, че не вижда проблем. Според специалистите обаче противното би ѝ навлякло повече проблеми, в това число тъй като ще покаже пробойните в личната ѝ теза.
Европейският съюз одобри Акт за цифровите услуги (DSA), който би трябвало да бъде общопризнат от страните членки най-късно през 2024 година Адвокат Мандаджиева го съпостави с GDPR в опит да подчертае задвижената световна смяна. Тя подсети, че в Съединени американски щати реагираха с известна насмешка на Общия правилник за отбрана на персоналните данни, когато той бе прокаран преди няколко години, само че в този момент самите те са пред въвеждането на сходно законодателство. Това единствено демонстрира, че примката към обществените мрежи се стяга.
Що се отнася до DSA, задачата му е да направи точно тези мистични AI логаритми на платформите по-прозрачни. В бъдеще Фейсбук, Instagram, LinkedIn, TikTok и всички останали ще би трябвало да изясняват държанието им, тъй че да е ясно за какво на човек му се предлага съответно наличие.
Това ще изсветли да вземем за пример какви персонални данни се употребяват и защо. Адвокат Мандаджиева изясни, че нерядко на потребителя му излизат реклами, основани на политически или полови желания, за каквито той другояче не е уведомил съответната обществена мрежа. Това демонстрира, че компанията се е сдобила със познание за него по различен метод. Благодарение на DSA обаче той ще може да съобщи, че не желае да бъде таргетиран по избрани критерии.
Принципът на прозрачността ще засегне съществено и самите реклами, за които в този момент получаваме повърхностна информация. В бъдеще ще знаем кое наше държание е провокирало появяването им, ще можем да я изключим и да заявим, че не желаеме да бъдем следени по тази линия “, уточни Мандаджиева.
Социалните мрежи ще бъдат задължени да поддържат и така наречен цифрови съкровищници, или библиотеки за реклами. В тях ще се съдържа информация за това кой е платил за тях, каква публика по какви признаци е била таргетирана, както и кои групи са били изключени. Всичко това ще може да се филтрира по разнообразни индикатори и да даде визия кой и с какви цели употребява аудиторията.
Според Божидар Божанов, първият български министър на електронното ръководство, в този момент народен представител от „ Демократична България “, регулацията е
значима стъпка, само че плаха и не изключително амбициозна “.
При все това тя ще промени доста разпоредбите на играта в платформите.
Те би трябвало да одобряват, че имат несъразмерен резултат върху обществото, който крие систематични опасности “, акцентира Божанов.
По думите с въвеждането на DSA дългогодишният отвод от вдишване на отговорност ще намалее.
Все повече ще сме очевидци и на мести регулации, които минават по ръба на европейското законодателство. Държавите членки нямат право да дописват нормативната уредба, идваща по линия на Брюксел, само че когато става дума за характерни вътрешни проблеми, като изборите да вземем за пример, съществуват малки врати за такова. Това ще усложни живота на платформите и на тези, които ги употребяват, тъй като хем ще има по-строго хармонизирано законодателство, хем и съответни правила на народен принцип.
По този мотив в четвъртък Демократична България внесе законопроект, в който се обръща особено внимание на злоупотребите на „ троловете “ по време на предизборна акция. Идеята е в такива интервали обществените мрежи да са още по-строги към подправените профили, само че не като цензурират наличие, а като се заложат съответни механически ограничения. Една такава е засичането на сметки, които употребяват фотография от сток уебсайт или на които името им не дава отговор на URL-а. Тези и други знаци могат да насочат вниманието на платформите към евентуално подправени профили.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия урежда произлизащите от DSA отговорности. В него е заложено основаването на координатор за цифрови услуги, извънсъдебно споразумяване на разногласия при модерация на наличие и доверено подаване на сигнали.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинFacebook Meta Закон за цифровите услуги (DSA) регулация подправени сметки тролове плантация за тролове дезинфомация реклама политическа реклама Божидар Божанов ПоследниНай-четениDigital 104 „ Важна стъпка, само че плаха “: Животът на Фейсбук се усложнява Любопитно 192 Дизайнът на евромонетите ще се дефинира с онлайн гласоподаване Пазар на труда 728 Сериозни проблеми с безработицата и на Североизток Личности 1804 Трусовете в Red Bull излъчиха новия най-богат австриец Компании 12473 Фурор в енергетиката: Българска компания измежду 15-те най-големи в ЦИЕ Компании 8462 Първа в света: Amazon изтри $1 трлн. пазарна капитализация Крипто 6824 Обрат на 180°: Binance отхвърли да избавя FTX и срина криптовалутите Индустрии 4679 Чуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в България Всички новини16:47 Бюджет и финанси 104 Еврокомисията чака слаб стопански напредък в БългарияОще от DigitalВиж всичкиА1 показа сполучлив образец за внедряване на SAP S/4HANAКакво е Mastodon и може ли да се трансформира в опция на Twitter?Българинът, омагьосал Холивуд: Първият преподавател на Bulgaria Wants You в РусеВъпреки насрещните ветрове облачните вложения са скочили с 24% Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинанси
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ