3500 студенти от приоритетни специалности ще получават стипендии
Близо 3500 зрелостници ще получават месечна стипендия от 100 лева, в случай че станат студенти в специалности от 12 предпочитани професионални посоки, оповестяват от МОН.
Право на този бонус имат първите 10% от младежите с най-високи оценки на матурата по български език и литература, т.е. не по-ниски от 5,40. На втория наложителен държавен зрелостен изпит и държавния изпит по специалност триумфът им би трябвало да е над междинния за страната по съответния предмет.
Същата стипендия ще вземат и студенти, които са в първите 30% на втория държавен зрелостен изпит по математика, по физика и астрономия или по химия и запазване на околната среда. Успехът им на матурата по български език и литература би трябвало да е еднакъв или по-висок от междинния за страната, който тази година е 4,36.
За да получават възнаграждението, учениците би трябвало да са признати в държавно висше учебно заведение в годината на довеждане докрай на междинното си обучение. Другото изискване е да следват компетентност от професионалните посоки: „ Педагогика “, „ Педагогика на образованието по… “, „ Машинно инженерство “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Енергетика “, „ Транспорт, мореплаване и авиация “, „ “Материали и материалознание “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Металургия “, „ Химични технологии “, „ Общо инженерство “, както и в компетентност „ Хидростроителство “ от професионално направление „ Архитектура, строителство и геодезия “.
Стипендията се поставя на всички първокурсници, които отговорят на изброените критерии. През идващите години от образованието си студентите би трябвало да имат най-малък триумф добър (4.00), с цел да я получават.
Тези стипендии на студенти от посочените посоки се изплащат за трета поредна година. Целта им е да покачат интереса на младежите към сфери на стопанската система, в които не достигат висококвалифицирани фрагменти, показват от МОН.
38 млн. лева за научни обекти
22 научни обекта ще бъдат доизградени и осъвременени с 38.2 млн. лева, реши през днешния ден държавното управление. Средствата ще разрешат и да се закупи профилирана инсталация, с която да се правят качествени проучвания съгласно международните стандарти. Обектите, които ще бъдат финансирани, са част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Сред тях са Българската антарктическа база, Регионалният астрономически център за проучвания и обучение (РАЦИО), Институтът за научни проучвания по компютърни науки и изкуствен интелект (INSAIT), Лабораторният комплекс на научно-технологичен парк „ София тех парк “, Националният геоинформационен център, Научната инфраструктура по клетъчни технологии в биомедицината и други
В осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура от 2018 година досега научните инфраструктури са получили над 87 млн. лева Отделно със 760 370 лева ще бъде заплатен членският импорт за присъединяване на Република България в 10 Европейски научноизследователски инфраструктури и в Европейското взаимно дружество ITER за развиване на термоядрената сила. Участието в Европейските научноизследователски инфраструктури е обвързвано със основаване и модернизиране на районни центрове, включване в другите опити и научни стратегии, които способстват за развиването на персонализираната медицина, нови енергийни източници, проучване на океаните и моретата и други
Право на този бонус имат първите 10% от младежите с най-високи оценки на матурата по български език и литература, т.е. не по-ниски от 5,40. На втория наложителен държавен зрелостен изпит и държавния изпит по специалност триумфът им би трябвало да е над междинния за страната по съответния предмет.
Същата стипендия ще вземат и студенти, които са в първите 30% на втория държавен зрелостен изпит по математика, по физика и астрономия или по химия и запазване на околната среда. Успехът им на матурата по български език и литература би трябвало да е еднакъв или по-висок от междинния за страната, който тази година е 4,36.
За да получават възнаграждението, учениците би трябвало да са признати в държавно висше учебно заведение в годината на довеждане докрай на междинното си обучение. Другото изискване е да следват компетентност от професионалните посоки: „ Педагогика “, „ Педагогика на образованието по… “, „ Машинно инженерство “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Енергетика “, „ Транспорт, мореплаване и авиация “, „ “Материали и материалознание “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Металургия “, „ Химични технологии “, „ Общо инженерство “, както и в компетентност „ Хидростроителство “ от професионално направление „ Архитектура, строителство и геодезия “.
Стипендията се поставя на всички първокурсници, които отговорят на изброените критерии. През идващите години от образованието си студентите би трябвало да имат най-малък триумф добър (4.00), с цел да я получават.
Тези стипендии на студенти от посочените посоки се изплащат за трета поредна година. Целта им е да покачат интереса на младежите към сфери на стопанската система, в които не достигат висококвалифицирани фрагменти, показват от МОН.
38 млн. лева за научни обекти
22 научни обекта ще бъдат доизградени и осъвременени с 38.2 млн. лева, реши през днешния ден държавното управление. Средствата ще разрешат и да се закупи профилирана инсталация, с която да се правят качествени проучвания съгласно международните стандарти. Обектите, които ще бъдат финансирани, са част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Сред тях са Българската антарктическа база, Регионалният астрономически център за проучвания и обучение (РАЦИО), Институтът за научни проучвания по компютърни науки и изкуствен интелект (INSAIT), Лабораторният комплекс на научно-технологичен парк „ София тех парк “, Националният геоинформационен център, Научната инфраструктура по клетъчни технологии в биомедицината и други
В осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура от 2018 година досега научните инфраструктури са получили над 87 млн. лева Отделно със 760 370 лева ще бъде заплатен членският импорт за присъединяване на Република България в 10 Европейски научноизследователски инфраструктури и в Европейското взаимно дружество ITER за развиване на термоядрената сила. Участието в Европейските научноизследователски инфраструктури е обвързвано със основаване и модернизиране на районни центрове, включване в другите опити и научни стратегии, които способстват за развиването на персонализираната медицина, нови енергийни източници, проучване на океаните и моретата и други
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




